Решение по дело №26/2020 на Районен съд - Кърджали

     Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

Година

05.06.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд

състав

На

02.06.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

Вергиния Еланчева

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Красимира Дякова

Прокурор

като разгледа докладваното от

съдията

АН

дело номер

26

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 29-0000246/30.12.2019 г., издадено от Началник ОО „АА” гр.Кърджали, с което на основание чл.94, ал.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лв. на Т. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.39 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Жалбоподателят Т.М.Т. намира атакуваното постановление за незаконосъобразно. Твърди, че при издаването му наказващият орган не спазил изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН, визиращи задължителните реквизити, които следва да съдържа всяко наказателно постановление. Сочи, че не е извършил констатираното от контролните органи нарушение, тъй като на процесната дата не бил осъществявал таксиметров превоз на пътници извън гр.Кърджали. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Счита, че от доказателствата по делото не се установило на 06.11.2019 г. жалбоподателят да е извършил таксиметров превоз на Ф.Ю. ***. От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта било видно, че на процесната дата те не са спрели за проверка Т.Т., а съставили акта единствено и само по повод постъпили в ДАИ сигнали или жалба от Ф.Ю.. В показанията на свидетелката Ф.Ю. и тези на дъщеря й М. Ю. имало много противоречия. На следващо място, в пътния лист от 06.11.2019 г. не било отразено напускане на територията на община Кърджали, каквото било задължителното условие при извършване на таксиметров превоз до друга община. Доказано било и наличието на влошени отношения между жалбоподателя и семейството на М. Ю., които развивали транспортна дейност и мислели Т. за конкурент. От 3 години те непрекъснато подавали жалби без основания против жалбоподателя. Той не бил осъществил от обективна и субективна страна процесното административно нарушение. Защитникът моли за отмяна на атакуваното постановление, като претендира и за присъждане на направените разноски по делото.      

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебното заседание, не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.11.2019 г. в ЦУ на НАП постъпил сигнал от името на Ф.Ш.Ю., съдържащ данни за допуснати нарушения при извършване на таксиметров превоз на пътници. В сигнала имало твърдения, че на 06.11.2019 г. лицето ползвало услугите на такси с рег.№ К 8295 ЛС от гр.Кърджали за с.Черноочене, за което нямало издаден фискален бон или друг документ. Същото се случило и в обратна посока с автомобил рег.№ Х 3915, когато отново не бил получен документ. Сигналът бил препратен по компетентност на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ и по този повод започнала проверка от ОО „АА“ гр.Кърджали. След справка в информационните системи на ИА „АА“ било установено, че с посочените данни нямало регистрирани МПС като таксиметрови автомобили. Тогава началникът на отдела установил контакт с подалата сигнала Ф.Ю. и изискал допълнително информация относно автомобилите, с които бил извършен таксиметровия превоз. В ОО „АА“ гр.Кърджали било представено писмено обяснение от 05.12.2019 г. на Ф.Ш.Ю.. В обяснението същата сочела, че на 06.11.2019 г. пътувала от гр.Кърджали до с.Черноочене с таксиметрова кола с рег.№ К 8295 ВС, при което таксиметровият шофьор не й издал касова бележка. На връщане от с.Черноочене до гр.Кърджали пътувала с друго такси рег.№ Х 3519, като отново не й издали документ. От представеното обяснение и повторно извършена проверка били установени автомобили със следните регистрационни номера – К 8295 ВС и Х 3519 КР. МПС с рег.№ К 8295 ВС било вписано към Удостоверение за регистрация № 12831/14.02.2018 г. на превозвач „ДЕНИЗ 2003“ ЕООД с.Нови пазар, ЕИК ***, с управител и водач жалбоподателя Т.М.Т.. На същия било изпратено писмо-покана да се яви на 11.12.2019 г. в сградата на ОО „АА“ гр.Кърджали за извършване на комплексна проверка. На 11.12.2019 г. свидетелите М.И. и М.М. - инспектори в ОО „АА“ гр.Кърджали, извършили проверка на дейността на „ДЕНИЗ 2003“ ЕООД с.Нови пазар, в присъствие на жалбоподателя. След приключване на проверката и на база обяснението от 05.12.2019 г. на Ф.Ю., срещу Т.Т. бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.39 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ. Жалбоподателят подписал и получил акта с възражение, като обяснил на проверяващите инспектори, че не е извършвал твърдения от Ф.Ю. таксиметров превоз. На 30.12.2019 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.94, ал.1 от ЗАвП наложил на Т.М.Т. административно наказание „глоба” в размер на 700 лв. за извършено нарушение по чл.39 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

Горната фактическа обстановка се установява от: показанията на свидетелите М.М., М.И. и Н.Х., които съдът кредитира изцяло като логични, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си; показанията на свидетелите Ф.Ю. и М. Ю., кредитирани отчасти; Акт за установяване на административно нарушение от 11.12.2019 г.; Обяснение на Ф.Ш.Ю. от 05.12.2019 г.; Пътен лист № 000043/05.11.2019 г.; Пътен лист № 000044/06.11.2019 г.; Списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 12831/14.02.2018 г.; Сигнал до ЦУ на НАП от 06.11.2019 г.; Писмо-покана от 03.12.2019 г.; Констативен протокол за извършена комплексна проверка от 11.12.2019 г.; Доклад от 17.12.2019 г.; Писмо от 04.02.2020 г. на Началник РЦ 112-Кърджали. При анализа на гласните доказателства, съдът възприема изцяло показанията на свидетелите М.М. и М.И.. Те дават сведения, че извършили проверка на жалбоподателя въз основа на сигнал от Ф.Ю., който им бил предоставен за вземане на отношение. Нарушението констатирали по обяснението, което била написала Ф.Ю., след което съставили акт на водача Т.Т.. Пред тях той заявил, че на 06.11.2019 г. не е извършвал таксиметров превоз на Ф.Ю.. Проверяващите инспектори посочват още, че било задължително ако превозвачът извършвал таксиметров превоз от една община до друга, това да бъде отразено в пътния лист. В случая жалбоподателят имал издаден пътен лист за 06.11.2019 г., като в него нямало отразен маршрут до община Черноочене. Настоящата инстанция не дава вяра на показанията на свидетелите Ф.Ю. и М. Ю. в частта им, в която установяват, че на 06.11.2019 г. първата пътувала с управлявано от жалбоподателя такси от гр.Кърджали до с.Черноочене, като за това не й била издадена касова бележка. Това е така, защото техните твърдения не се подкрепят от нито едно обективно и достоверно доказателство по делото. В показанията на двете свидетелки са налице множество противоречия относно релевантните по делото факти, вкл. за това кой е написал обяснението от 05.12.2019 г., на което се основава цялата проверка и съставения АУАН, а също и как е бил подаден сигнала за нарушението на процесната дата. Проверката срещу жалбоподателя е инициирана по сигнал подаден в ЦУ на НАП от Ф.Ю.. В същото време тя свидетелства, че писала само жалба на ръка и то само срещу шофьора на такси с рег.№ К 8295, а не срещу други шофьори. Относно обяснението от 05.12.2019 г. сочи, че тя сама го била написала. В същото време М. Ю. свидетелства, че посоченото обяснение било написано от нея, а майка й Ф.Ю. само го подписала. М. Ю. твърди също, че в деня на превоза решили да сигнализират за нарушението. Това станало като Ф.Ю. се обадила на тел.112 и съобщила регистрационните номера на двата автомобила. Последното категорично се опровергава от постъпилото писмо от РЦ 112-Кърджали, от което се установява, че в регистъра на спешните повиквания на ЕЕН 112 няма регистрирани повиквания от лицето Ф.Ш.Ю.. Не на последно място, свидетелката М. Ю. сочи, че осъществявали обществен превоз на пътници, като от доста време имали проблеми с Т. и другите водачи, защото също превозвали пътници. Установява се още, че е налице и разминаване в регистрационните номера на таксиметровите автомобили, посочени в сигнала от 06.11.2019 г. и тези описани в обяснението от 05.12.2019 г., като подател и на двете е Ф.Ю.. По делото е разпитан и Н.Х., който свидетелства, че жалбоподателят имал дългогодишни проблеми със семейството на Ф.Ю.. Нейните деца имали транспортна фирма и постоянно пускали жалби срещу Т.. При всички тези данни, съдът не възприема като достоверни и незаинтересовани твърденията на Ф.Ю. за извършен от жалбоподателя таксиметров превоз и отказ да й се издаде касова бележка.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.   

Отговорността на Т.М.Т. е ангажирана за нарушение на чл.39 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници, предвиждащ, че след приключване на превоза, водачът задължително издава фискална касова бележка за извършената таксиметрова услуга. При поискване от пътника, водачът издава и фактура по реда на чл.20, ал.2 от Наредба № 35 от 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет. Според акта и наказателното постановление жалбоподателят е осъществил нарушение, тъй като на 06.11.2019 г. е извършил таксиметров превоз на пътника Ф.Ю. *** с лек таксиметров автомобил „Шкода Октавия“ рег.№ К 8295 ВС и не е издал касова бележка на пътничката след приключване на превоза – видно от обяснение от 05.12.2019 г. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че така описаното нарушение не е доказано по несъмнен начин. Установи се, че нарушението е констатирано и акта е съставен единствено на база обяснение от пътника Ф.Ю., която се явява заинтересовано лице. Изложеното по-горе относно доказателствената стойност на твърденията на свидетелката Ю., липсата на други незаинтересовани гласни или писмени доказателства за случилото се на процесната дата и място, не позволяват да се направи категоричен извод, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по недвусмислен начин всички факти, които твърди в наказателното постановление, всички признаци от обективната и субективна страна на административното нарушение, а това в случая не бе сторено. Ако се приеме тезата на наказващия орган би могло само да се предположи, че жалбоподателят вероятно е автор на административното нарушение, но подобен извод би нарушил принципа, че наказателната отговорност, в това число и административнонаказателната, не може да почива на предположения. Предвид гореизложеното и след като не се доказа извършването на процесното административно нарушение, наказателното постановление следва да бъде отменено.

От защитника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и с оглед отмяната на атакуваното постановление, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, според който жалбоподателят е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв. Тъй като не бе направено възражение за прекомерност съгласно предвидената в чл.63, ал.4 от ЗАНН възможност, следва да бъде заплатено цялото поискано възнаграждение в размер от 360 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ със седалище гр.София, именно същата в качеството й на юридическо лице по чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ следва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 29-0000246/30.12.2019 г., издадено от Началник ОО „АА” гр.Кърджали, с което на основание чл.94, ал.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 700 лв. на Т. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.39 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ гр.София, да заплати на Т. ***, с ЕГН **********, сумата от 360 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14 дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.   

                         

 

                                                         Районен съдия: