Р Е Ш
Е Н И Е
№ …………../………………2021г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на десети юни 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН К.
при участието на секретаря Румела Михайлова
и прокурора Силвиян Иванов,
като разгледа докладваното от
съдия Желязкова КАНД № 880/2021г.
Производството е по чл.208 от АПК и е
образувано по постъпила касационна жалба от Областна дирекция на МВР - Варна
против Решение № 260393/17.03.2021г. постановено по АНД № 790/2021г. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 436а-449/26.10.2020 г. на
Директора на ОД на МВР - Варна, с което на И.А.И., ЕГН **********,***, на
основание чл. 209а ал.1 от Закона за здравето е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на
решението, поради
постановяването му в противоречие с материалния закон. Оспорва се извода на
първоинстанционния съд, че в случая са налице предпоставки да се приложи
нормата на чл.28 от ЗАНН. Моли се отмяна на решението и постановяването на
друго, с което да се потвърди НП. В депозирани по делото писмени бележки
жалбата се поддържа.
Ответникът по касационната жалба – И.А.И., редовно призована, не се явява, не изпраща
представител и не изразява становище по съществото на спора.
Представителят
на ВОП дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че ВРС е приложил неправилно закона. Моли за отмяна на решението и
потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа
и правна
страна:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд,
поради
което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:
Производството пред ВРС е образувано по жалба на И.А.И. против гореописаното НП. За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 28.04.2020г. И. ***, в района на ІІ РУ ОДМВР Варна, като била
без поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата, при действаща към него момент т.9 от
Заповед № РД-01-124/13.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването, съобразно която всички лица, които се намират в закрити или
на открити обществени места са длъжни да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата. И. била възприета от намиращите се по същото
време в района полицейски служители - св.Н. и св.К.. На
същата бил съставен АУАН за допуснато нарушение на чл.209а от ЗЗдр, който тя
подписала като отразила, че няма възражение. Такива били подадени в срока по
чл.44 ал.1 от ЗАНН, с аргументи, че е имала в себе си противозащитно средство –
маска, но в момента на проверката не е била на устата й, тъй като се е хранела. Административнонаказващият
орган /АНО/ като е счел за неоснователни депозираните
възражения, а възприел установената в акта
фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал оспореното НП, с
което наложил на И. глоба в размер на 300 лв.
Въззивният съд е приел горната фактическа
обстановка за безспорна въз основа представените писмени доказателства и
депозираните свидетелски показания. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, при спазване
на административно-производствените правила, като и двата акта съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, в т.ч. и
подробно описание на нарушението. Счел е НП за издадено след обективно изяснена
фактическа обстановка, при безспорно неизпълнение на въведената забрана и при правилно дадена правна квалификация на
нарушението. Изложил е мотиви за неоснователност на наведеното от наказаното
лице възражение по отношение липсата на ЕГН на свидетелите по акта.
За да отмени обжалваното пред него наказателно постановление
ВРС е приел, че е налице хипотезата
на „маловажен случай” по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за първо установено
нарушение и от същото не са
произтекли каквито и да било вредни последици за здравето и живота на
останалите граждани,
които обстоятелства свидетелстват за изключително ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид.
Настоящият състав
намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е
установил фактическата обстановка, като е направил правилни и законосъобразни
правни изводи в постановеното от него решение по отношение съставомерността на
деянието и за липса на допуснати съществени нарушения при издаване на НП. В
тази част касационният състав споделя изцяло правните изводи на ВРС като съобразени
с процесуалния и материалния закон, поради което същите не следва и да бъдат
изцяло преповтаряни и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях.
Не се споделя обаче
изводът на въззивния съд, че случая е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Преценката за наличие
на маловажен случай е поставена в зависимост от наличие на конкретни факти,
които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на нарушението и дееца.
В случая не се установяват обстоятелства, определящи по-ниска степен на
описаното в АУАН и в НП нарушение, в сравнение с другите подобни простъпки.
Въведените със заповедта на Министъра противоепидемиологични мерки във връзка с
пандемия от Ковид-19 са охранявали обществени отношения от първостепенна
важност, а именно здравето и живота на гражданите. При това положение, съдът
приема, че санкционираното нарушение не може да се характеризира като „маловажни
случаи“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН, във връзка с чл.93, т.9 от НК.
Следва да се отчетат
и обстоятелствата, че при връчване на АУАН И. е вписала, че няма възражения, а
в допълнително депозираните в срока по чл.44 от ЗАНН такива е посочила
наличието на защитно средство, което обаче не е използвала, тъй като се е
хранела. Последното настоящият състав възприема само като защитна теза, неподкрепена
с доказателства. Дори напротив - противоречаща на депозираните в хода на
въззивното производство свидетелки показания. Освен това същото не може да се
приеме като обективна причина за несъобразяване на поведението на наказаното
лице с въведените за всички граждани на територията на страната мерки. Не без
значение е и факта, че към момента на проверката И. е била с друго лице, което също не е носило
предпазна маска.
Касационният състав намира, че нарушението е типично за вида си и не се
характеризира с по-ниска степен на опасност в сравнение с други нарушения от
същия вид, свързани с незачитане на нормативните задължения по спазване на
въведени противоепидемични мерки със заповеди на органите на държавно
управление.
В случая АНО е отчел смекчаващите
вината обстоятелства, в т.ч. и че нарушението е първо установено такова за
лицето, поради което и е наложил санкцията към в предвидения от закона минимум.
Същата съответства и на целите на чл.12 от ЗАНН.
С оглед на изложеното обжалваното НП се явява
правилно и законосъобразно. Решението на ВРС, като постановено в противоречие с
материалния закон следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с
което процесното НП да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.222, ал.1, във
вр. чл.221, ал.2 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
260393/17.03.2021г. постановено по АНД №
790/2021г. по описа на Варненския районен съд, ІV-ти с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 436а-449/26.10.2020г. на Директора на ОД на
МВР - Варна, с което на И.А.И., ЕГН **********,***, на основание чл. 209а ал.1
от Закона за здравето е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.