Р Е
Ш Е Н
И Е № 260150
гр. Пловдив 26.05.2021г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в
открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВКА
ДИМИТРОВА
ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
При секретаря Гергана Спасова и с участието на прокурора
Атанас Янков, след като се запозна с
докладваното от член-съдията
Сл.Димитрова ВНOХД №2493/20г. по описа
на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда №201 от 19.10.2020г. постановена по НОХД№5600/20г. Пловдивският районен
съд – I н.с. е признал подсъдимите Д.В.С. и Р.П.П. за невинни в това на 21.01.2020 г. в гр. Пловдив, в съучастие по
между си като съизвършители, без надлежно разрешително да са държали високорисково наркотично вещество -
хероин с общо нето тегло 0,927 грама със съдържание на активен компонент
диацетилморфин /ДАМ/ 30 тегловни проценти, на стойност 60, 26 лв., съгласно
Постановление №23 на Министерски съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводство и ги е оправдал по повдигнатото
им обвинение в този смисъла по чл.354а ал.3 т.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
Съдът се
произнесъл по въпроса за разноските, разпоредил се е и с приобщените по
делото веществени доказателства.
Срещу този съдебен акт е постъпил протест от РП-Пловдив и
допълнителен такъв, в които се правят оплаквания за неговата неправилност и необоснованост.Развити са подробни съображения,че
постановената оправдателна присъда не отговоря на събраните по делото
доказателства и районният съд неправилно
е изключил от доказателствената съвкупност част от тях.Прави се искане Окръжният съд да отмени постановената оправдателна
присъда и се произнесе с нова – осъдителна.
В съдебно заседание
представителят на Пловдивската Окръжна прокуратура не поддържа подадения
протест и намира постановената присъда за правилна, законосъобразна, обоснована
и в съгласие със събраните по делото доказателства, в който смисъл пледира за
потвърждаването й.Счита,че авторството на деянието не е доказано по несъмнен и
категоричен начин, а обвинителната теза почива на предположения.
Подсъдимите Р.П. и Д.С.,
лично и чрез защитниците си адв.С. и адв.Б., молят постановената оправдателна
присъда да бъде потвърдена .
Пловдивският Окръжен съд ,като въззивна инстанция,след
като се запозна със събраните по делото доказателства,обсъди доводите и
съображенията на страните и извърши служебно проверка на атакуваната присъда, съобразно
правомощията си визирани в чл.313 и чл.314 от НПК,намира за установено следното
:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на съкратеното съдебно
следствие при хипотезата на чл. 371, т.1 НПК, като страните са се съгласили да не
се разпитват всички разпитани на досъдебното производство свидетели от съда,
както и вещите лица,изготвили
експертните заключения.
Установено е от фактическа страна
по делото,че подсъдимите П. и С. живеели на съпружески начала в жилище,
състоящо се от една стая в гр. П., ул. ,Д.“ №**.Жилището било обитавано и от двете племенните на
подсъдимата , за които тя се грижела. По-голямата се наричала Р. К.П.,родена през 2005г. и непълнолетна
към инкриминирания момент.Грижи за непълнолетната Р., освен подсъдимата
полагала и майката на подсъдимата П., която живеела в отделна къща. Майката на
подсъдимата П. обличала и хранела непълнолетната Р., като същата ходела на
училище, а след училище се прибирала да спи в стаята на подсъдимите.
Подсъдимият С. бил наричан в
квартала „С.“, а подсъдимата П. - „Е.“.
Свидетелите Т. Г. Н., С. Х. А. и
М. Г. К. работели като *** при ** РУ към ОД на МВР - Пловдив, Сектор
„Криминална полиция“ Група **. Като служители в тази група били натоварени с
функции по противодействие на престъпленията, свързани с наркотични вещества на
територията на кв. „С.“ на гр. П..
През януари 2020 г. в * РУ ОД на
МВР Пловдив била получена оперативна информация, че лица, известни като „С.“ и „Е.“,които живеели заедно, държали и
продавали хероин в района на улиците „Д.“ и „Л.“ в кв. „С.. Извършени били
оперативно - издирвателни мероприятия и било установено, че лицето „С.“ е
подсъдимият Д.В.С., а лицето „Е.“ е подсъдимата Р.П.П., както и че двамата
живеят на съпружески начала в една стая, намираща се в гр. П., ул.,Д.*
На 21.01.2020 г. сутринта била получена последваща оперативна
информация, че в момента двамата подсъдими държат и съхраняват в дома си
хероин. Около 07,00 ч. сутринта сигналът
бил проверен от свидетелите Т. Г. Н. , С.Х.А.,
м. Г. К. и техният колега Н. Н. .При пристигане в
стаята, обитавана като жилище от подсъдимите, двамата се намирали в помещението
и били будни. Там били и двете деца, които спели.Подсъдимата П. седяла на
леглото, а подсъдимият С. се намирал в пространството в дясно от вратата.
Виждайки полицейските служители, двамата подсъдими
видимо станали неспокойни и започнали да правят резки движения.За да им се отнеме възможността да
унищожат доказателства на двамата им били поставени белезници и така били
задържани в 07.05часа. След полицейското задържане подсъдимите започнали да се карат на език
неразбираем за полицаите.
При условията на неотложност в стаята било извършено претърсване и изземване,
при което върху ракла разположена вляво
от входната врата се намерило розово детско яке. От десния му джоб била
намерена и иззета една кутия от цигари с надпис „LМ“
съдържаща пет броя найлонови пликчета, завързани на възел в единия си край,
съдържащи светлокафяво прахообразно вещество.
От заключението на изготвената на досъдебното
производство физико-химическа експертиза е установено, че съдържанието на намерените и
иззети с протокола за претърсване и изземване пет броя найлонови пликчета,
завързани на възел в единия си край, е хероин с общо нето тегло 0,927
грама със съдържание на активен компонент диацетилморфин /ДАМ/ 30 тегловни
проценти.
Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Списък I от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
хероинът представлява вещество с висок риск за общественото здраве.
Според
Постановление №23/29.01.1998 г. на МС за
определяне цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводство,
общата стойност на хероина, възлиза на 60,26 лева.
Тази фактическа обстановка районният съд е
приел за установена след внимателен, задълбочен и обективен анализ на всички
събрани по делото доказателства.В тази връзка настоящият съдебен състав няма различия с първия съд и след проведеното
съдебно следствие пред въззивната инстанция.Всички
събрани по делото доказателства са обсъдени според действителното им съдържание
и при спазване на изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК.Съдът е изпълнил изцяло
и задължението си по чл.305 ал.3 от НПК, като е
изложил достатъчно убедителни и аргументирани правни съображения въз
основа на кои доказателства е основал
взетото решение и кои е приел за негодни.Обсъдени са с необходимата
задълбоченост и съзряните от първата инстанция противоречия в доказателствените
източници и е даден убедителен отговор в мотивите защо едни от тях се приемат,
а други се отхвърлят.
В
тази връзка напълно несъстоятелни са пространните оплаквания в подадения
протест, че районният съд неправилно е изключил от доказателствената съвкупност определени
доказателствени източници - изявлението на двамата подсъдими в протокола за
претърсване и изземване, тези пред полицейските служители в деня на задържането
им, заявеното от подсъдимия С. пред съда, при предявяване на писмените му
обяснения снети в хода на предварителната проверка, че е подписал този документ и е вярно казаното
тогава, което е довело до неверни фактически и правни изводи.Оспорва се и оценката
на показанията на свидетелката Р. К. П..
Районният съд е изложил достатъчно задълбочени мотиви,
съобразени с изобилната и трайна съдебна практика и доктрина досежно годната доказателствена и процесуална стойност на материалите по делото. Законосъобразни
са съображенията, че изявленията на двамата подсъдими в протокола за претърсване и изземване не
могат изобщо да бъдат ценени като годно доказателствено средство, предвид на
това, че са дадени в нарушение на принципа за устност от обвиняемо лице.Правилни
са и съжденията, че подсъдимите са неграмотни и е останал неизяснен въпроса кой
е вписал тези изявления в протокола и дали кореспондират на действителната им
воля.Посоченото обстоятелство, макар и да не промяна процесуалната и
доказателствена годност на материализираните изявления в протокола от
извършеното действие по разследване, не беше изяснено и от разпита на поемните
лица на
съдебното следствие пред
въззивния съд – свидетелите Д.Б. и Г.С..Първият от тях посочи, че не си спомня
нищо по случая, а вторият, че не помни кой е написал съдържанието на протокола.Дадените
по делото писмени обяснения от подсъдимия, в хода на предварителната проверка, не са годни и достоверни доказателствени
източници събрани със средствата и по
реда предвиден в НПК, респективно предявяването им на съдебното следствие на
подсъдимия е било безпредметно от първия съд,доколкото нямат никаква
доказателствена стойност.Дадените във връзка с тях обяснения от подсъдимия С. на съдебното
следствие е препращане към изявления закрепени в лишен от процесуална годност
доказателствен източник и правилно са били изключени от доказателствата от
първия съд.В тази връзка не могат да бъдат споделени възраженията на прокурора в
протеста, че това са обяснения дадени при условията на устност и
непосредственост пред решаващия съд, защото по своето съдържание -„казвал съм го това в
полицията,вярно е това. Подписал съм го„ представляват единствено и само
съгласие с предявените писмени обяснения.В подкрепа на този извод са и
следващите обяснения на подсъдимия С., които са в противоречие с горните му
изявления, защото е посочил, че Р. / подсъдимата П./ получава пари от „С.“ /свидетелката
А.И.С./, но той не знае защо.
Законосъобразни и в съгласие, както със съдебната
практика и тази
на ЕСПЧ са мотивите на първата
инстанция, с които е приела , че показанията на разпитаните по делото
полицейски служители, с които възпроизвеждат споделеното от двамата подсъдими, след
като са им били поставени белезници не следва да бъдат кредитирани и въз основа
на тях не могат да се правят фактически изводи. Безспорно е установено по
делото, че още с влизането си в стаята обитавана от двамата подсъдими и преди
извършването на каквито и да е действия по разследване те са били задържани,
като са им поставени белезници Няма съмнение,че с този акт са придобили
качеството на „заподозряно лице“, както правилно е приел районният съд, по
смисъла на Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22
октомври 2013 година и „обвиняемо лице“ по смисъла на чл. 6, ал.3 от ЕКЗПЧОС.
От
този момент подсъдимите са били обект на „наказателно обвинение„ в автономния
смисъл на понятието по Конвенция защото то възниква от момента, в който лицето
е официално уведомено от компетентния орган за твърдението, че е извършило
престъпление , или от момента,в който положението му е съществено засегнато от
действията,предприети от властите в резултат на подозрението срещу него, като
такова действие несъмнено е арестуването на лицето по подозрение, че е извършило
престъпление, както и предприетото претърсване и изземване в обитаваното от тях
помещение.В този смисъл правилно е цитирана практиката на ЕСПЧ/ решенията по
делата С. срещу България, А. З. срещу Русия, Д. В.срещу Белгия, Ф. и други
срещу Италия/.От този момент контактът между полицейските служители и двамата
подсъдими придобива „официален характер“, което е свързано с разясняване на
правата,които лицето има в процеса и осигуряване на ефективна възможност да ги
упражни – да бъдат информирани незабавно и в подробности за характера и
причините за обвинението на разбираем за него език, да бъде запознато с правото
си да запази мълчание и да има осигурен достъп до адвокат.
В контекста на изложеното Окръжният съд напълно
споделя мотивите на първата инстанция , че показанията на полицейските
служители в частта, в която възпроизвеждат извънпроцесни изявления на двамата
подсъдими не следва да бъдат кредитирани, защото представляват негодно
доказателствено средство и постановяването на осъдителни изводи въз основа на
тях би накърнило съществено справедливостта на процеса.
Неоснователен се явява и упрекът към районния съд, че не е обсъдил в
мотивите обясненията на подсъдимия С. дадени на досъдебното производство на 24.06.2020г.
в присъствието на защитника му.В тези си обяснения подсъдимият е заявил, че няма
нищо общо с намерения наркотик и сигурно е на Р. /подсъдимата П./.Районният съд
подробно е анализирал обясненията на
двамата подсъдими, като ги е съпоставил и с другите събрани по делото
доказателства.Правилни са разсъжденията, с които е прието, че в обясненията на
подсъдимата П. липсва каквато и да е категоричност, защото единствено е заявила,
че наркотиците „сигурно„ са на подсъдимия С.,което е едно предположение, а не
твърдения за обективен факт от действителността.Впрочем със същата
характеристика по съдържание са и обясненията на С. от цитирания по-горе разпит.Извънпроцесуаланите
изявлението на подсъдимия С. пред полицейските служители, че наркотиците били
сложени в якето от подсъдимата П., която ги държала от името и за сметка на С.–св.А.
С. се явяват дискредитирани и от показанията на последната, която
категорично е заявила, че не е давала наркотици на двамата подсъдими или на
когото и да е било, че вечерта преди проверката не е ходила в тях, което е в
пълно съгласие и с извършеното претърсване в дома й, при което наркотици не са
открити.В показанията си свидетелката Р. К. П. е заявила,че според нея наркотиците ги е
сложил С., защото е сигурна, че не ги е сложила леля й, което правилно е преценено от първата инстанция
като предположение и умозаключение, а не информация с доказателствена стойност за определен факт, който е възприела.Няма никакво
основание да бъдат изключени от доказателствената съвкупност показанията на
свидетелката С. , предвид доводите в протеста, че тя също е била задържана за
срок от 24 часа, защото е разпитвана по реда предвиден в НПК като свидетел й са
й били разяснени всички процесуални права.
В контекста на изложеното правилно съдът е приел, че дори да се приемат
възпроизведените от полицейските служители изявления на двамата подсъдими, с
които всеки от тях прехвърля вината на другия, то в случая се касае за класически
случай на оговор по смисъла на чл.116 от НПК.
Законосъобразни са и изводите на районния съд, че от обясненията на
подсъдимата П.,че за непълнолетната Р. К. П. освен тя се е грижила и нейната майка,която
живеела в друга къща кореспондират с показанията на непълнолетната свидетелка, както
и с обясненията на подсъдимия С. дадени на съдебното следствие.Не са събрани
доказателства, които да опровергаят заявеното от тях,а тази информация не може
да бъде приета за недостоверна само защото подсъдимите от самото начало са се
опитвали да прехвърлят отговорността на друг за намереното наркотично
вещество,както се настоява в протеста.
Правилно е отговорено и на възражението, което се поддържа и пред
настоящата инстанция,че получената от полицейските служители оперативна информация,че двамата
подсъдими се занимават с разпространение на наркотични вещества , както и
показанията на свидетеля С.с., че и друг път си е купувал хероин от подсъдимия С. не могат
да послужат за постановяването на осъдителна присъда.Източникът на оперативната
информация е анонимен и не може да бъде проверена достоверността й,поради което
и няма как да послужи като доказателство в наказателния процес.Наред с това
обстоятелството,че едно лице е извършвало някога във времето престъпление от същия вид,не означава ,че е
извършило и процесното деяние,в който смисъл е и безусловната забрана за
осъждане въз основа на т.нар“сходни факти“.
В контекста на изложеното съдът споделя изцяло мотивите на първата инстанция,
с които е приела, че липсват убедителни и категорични доказателства за
постановяване на осъдителна присъда спрямо двамата подсъдими. Обвинението
почива изцяло на предположения и съмнения.Наркотикът е намерен в джоба на якето
на непълнолетната Р. К. П. ,за която се
грижи и нейната баба , ходи на училище и има контакти и с други лица.По
опаковката му не са установени дактилоскопни следи, оставени от подсъдимите и
само защото живеят в едно домакинство,няма как да се приеме общност на умисъла
между тях, с оглед повдигнатото обвинение под формата на съучастие по смисъла
на чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.Няма доказателства по делото, от които да се
направи и обоснован извод, че някой от
двамата подсъдими е осъществявал фактическа власт върху наркотичното вещество,
за да се възприеме формата на изпълнително деяние „държане“ визиран в чл.354а
ал.3 от НК.Осъдителната присъда не може да почива на предположения, както
правилно е приел и районният съд и законосъобразно подсъдимите Д.С. и Р.П. са
били признати за невинни в това да е извършил престъплението,за което е
предаден на съд по чл.354а ал.3 т.1 вр.
чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и оправдани по повдигнато им обвинение в този смисъл.
При извършената служебна проверка Окръжният съд не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото, които да са
основание за нейната отмяна.
Това налага постановената присъда от Пловдивския районен съд като
законосъобразна и правилна да бъде потвърдена, поради което и на основание
чл.334 т.6 вр. чл.338 от НПК съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖАДАВА присъда №201 от 19.10.2020г.
постановена по НОХД№5600/20г. по описа на Пловдивския районен съд – I н.с.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
На основание чл. 340 ал.2 пр.2 от НПК да се съобщи на страните за
изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :