Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
23.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на седми
февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен
Димитров
при
секретаря Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. д.
№ 367 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството е образувано по предявен
иск от И.Я.К., ЕГН ********** против А.Д.„Н., Д. И С.“ (KND Р./ КНД), БУЛСТАТ ********
с правно основание чл. 67, т. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 6, вр. чл. 68, ал. 3 от Закона
за адвокатурата за заплащане на сумата от 30 000 лв./ предявена като частичен
иск от общ в размер на 163 380 лв./ - ликвидационен дял в размер на 42 % от
имуществото на дружеството и иск по чл. 67, т. 2 вр. чл. 68, ал. 1, т. 6, вр.
чл. 68, ал. 3 от Закона за адвокатурата за заплащане на сумата от 6000 лв. -
част от текуща печалба на дружеството за 2016 г., ведно със законна лихва върху
главниците от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното им
изплащане и разноските по делото.
Ищцата твърди, че е била съдружник
в А.Д.„Н., Д. и С.“ /бивше наименование „К., Н., Д. и С.” c 42 дяла от
имуществото на дружеството. Твърди, че съгласно чл. 11, т. 6 от Договора на А.Д.е
прието, че участието на съдружника се прекратява с едностранно тримесечно
предизвестие, адресирано до дружеството. Посочва, че на 01.08.2016 г. е отправила
предизвествие, адресирано до дружеството, поради което тримесечният срок е
изтекъл на 31.10.2016 г., поради което считано от 01.11.2016 г. вече не е била съдружник
в същото, като заличаването й като съдружник е отразено в регистъра при СГС с
Решение № 7/15.12.2016 г., като единствени С. след нейното заличаване са
останали Н. Н. и В.Д. при дялово съотношение 50 на 50 дяла.
В тази връзка излага, че
предвид напускането й има право на ликвидационен дял от имуществото на
дружеството, съответен на 42 % процента/дяла от дружественото имущество, както
и на 42 % от печалбата на дружеството за годината, в която е настъпило
прекратяването.
Сочи, че с електронно писмо от
05.11.2016 г. е помолила счетоводителя на дружеството А.К.да изготви дружествен
баланс, в отговор на което същият я уведомил, че има на разположение всички документи
за октомври 2016 г. и веднага след 15.11.2016 г. ще го изготви. Ищцата излага, че с електронно писмо от 18.11.2016 г.,
изпратено от Н. Н., същият е забранил на счетоводителя да й изпраща баланса
като писмено е изразил, че само той има право да изисква документи и информация
на дружеството като негов законен представител.
В тази връзка твърди, че с
покана за плащане, получена от дружеството на 02.12.2016 г. е изискала
официално предоставянето на неговия баланс до 05.12.2016 г., както и заплащане
на дела й по посочена банкова сметка ***.12.2016 г., но и към настоящия момент
не е получила нито баланс, нито заплащане на дължимия й ликвидационен дял и
съответния дял от печалбата на дружеството за 2016 г. В тази връзка поддържа,
че съгласно Баланс към 31.05.2016г., собственият капитал на дружеството за
текущата 2016 г. възлиза на 389 000 лв., поради което счита, че нейният дял от
имуществото на дружеството възлиза най-малко на 163 380 лв. (42 %), а тъй като
не е получила плащане в срок, има право и на законна лихва за забава, която
претендира от датата на исковата молба до окончателното им изплащане.
Предвид изложеното, моли съда
да постанови съдебно решение, с което за осъди ответника да й заплати
ликвидационен дял в размер на 42 % от имуществото на дружеството, предявен в
частичен размер от 30 000 лв. и 6000 лв. - част от полагащата й се текуща
печалба на дружеството за 2016 г., ведно със законна лихва върху тези суми до
окончателното им изплащане.
В срока за писмен отговор след
предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът А.Д.„Н., Д. и С.“
оспорва иска по основание и по размер.
По делото е прието за разглеждане,
в условията на евентуалност и направено от ответника възражение за прихващане
на насрещно вземане до размера на по-малката сума, считано от датата, на която
прихващането е било възможно, ведно с произтичащите от това последици на
основание чл. 104 ЗЗД със сумата от 46 571,10 лв. - представляваща част от
вземане на Дружеството от ищцата И.К., което е придобито от Н. Б. Н. по силата
на Договор за прехвърляне на вземания от 19.01.2017 г., която сума цедентът Н. Н.
е превел по сметка на И.К. с банков превод от 09.03.2015 г. и която не е имал задължение
да плаща, поради което подлежи на възстановяване.
Съдът, след като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представен Договор
за А.Д.„К., Н., Д. и С.“ от 01.02.2011 г., сключен между С.те Н. Б. Н., И.Я.К.,
В. М. Д. при следните вноски и дялове на С.те: Н. Н. – 43 %, И.К. – 42 % и В.Д.
– 15 %. Съгласно приетото в чл. 8, приходите и разходите на Дружеството се
разпределят между С.те, съобразно с процентното съотношение между дяловето.
Съгласно чл. 10 от дружествения
договор всеки съдружник има право: т. 1 - на участие в управление на
Дружеството; т. 2 – на част от печалбата на Дружеството; т. 3 – да бъде
осведомяван за хода на общите работи; т. 4 – да преглежда книжата на
Дружеството и т. 5 - при прекратяване на участието си в Дружеството – на ликвидационен
дял, съответен на дела от дружественото имущество, както и на част от печалбата
на Дружеството за годината, в която е настъпила причината за прекратяване на
членството.
В чл. 11, т. 6 от дружествения
договор е предвидено, че участието на съдружника в Дружеството се прекратява с
едностранно тримесечно предизвестие, адресирано до Дружеството.
По делото е представено
Предизвестие от 01.08.2016 г., изпратено от ищцата И.Я.К. до А.Д.„К., Н., Д. и С.“,
видно от което на основание чл. 11, т. 6 от Дружествения договор и във връзка с
чл. 68, ал. 1, т. 6 от ЗА, същата е отправила тримесечно предизвестие за
напускане, считано от 01.08.2016 г.
В предизвестието, ищцата е
посочила като причина за напускането си неправомерно поведение на Н. Н., както
и че съгласно чл. 10, т. 5 от Дружествения договор, във вр. чл. 68, ал. 3 ЗА, има
право на ликвидационен дял, съотвестващ на дела й от имуществото (42 дяла) и на
част от печалбата на същото за 2016 г. до датата на прекратяване /31.10.2016
г./. Видно от разписката върху предизвестието, същото е връчено на ответното
дружество на 01.08.2016 г. чрез неговия управител – И.К..
Видно от представения Протокол
за извънредно заседание на Общото събрание на С.те в А.Д.„К., Н., Д. и С.“ от
10.10.2016 г., Общото събрание е взело решение за освобождаване на И.К. като
управител на адвокатското дружество и е възложило на управителя Н. Н. да
предприеме необходимите действия за заявяване за вписване на взетите решения
пред СГС и САК, както и че взето решение е с незабавно действие по отношение на
останалите С..
По делото е приложено Решение №
7 от 15.12.2016 г. по ф.д. № 141/2011 г. по описа на СГС, с което е вписана
промяна по партидата на А.Д.„К., Н., Д. и С.“ в регистъра на адвокатските
дружества при СГС като е заличен съдружникът И.Я.К. и е вписана промяна в
наименованието на дружеството, както следва: „А.Д.Н., Д. и С.“ при определени
парични вноски – от по 5000 лв. Заличаването на ищцата като съдружник в
адвокатското дружество е обективирано и в специалния регистър при САК с
Протокол № 32 от 29.11.2016 г.
По делото е приложено електронно
писмо от 05.11.2016 г., изпратено от ищцата И.К. доА.К., видно от което същата е
помолила счетоводителя на дружеството А.К.да изготви дружествен баланс към
31.10.2016 г. В отговор на това писмо на 07.11.2016 г. е изпратен отговор от А.К.до
И.К., с които същият я уведомява, че има качени документите за м. 10.2016 г. и
когато приключи с ДДС-та ще може да изготви дружествен баланс.
Видно от електронно писмо от
18.11.2016 г., изпратено от Н. Н. доА.К., с копие до останалите С. В.Д. и И.К.,
същият е изпратил копия от решение на СГС и УАС на дружеството, съгласно което единствен
законен представител на дружеството е той и в тази връзка моли всички
действия/документи по договора да бъдат адресирани и отчитани към него, както и
че само той има право да изисква документи/информация, свързани с дружеството
като негов законен представител, както и че на 24.11.2016 г. има свикано ОС, на
което ще бъдат представени поисканите от И.К. документи.
По делото е представена покана
за плащане, получена от дружеството на 02.12.2016 г., видно от която ищцата И.К.
е изискала официално предоставянето на баланс на дружеството до 05.12.2016 г.,
както и заплащане на дела й по посочена банкова сметка ***.12.2016 г. Видно от
приложеното известие за доставяне същата е получена от Снежана Лазарова –
технически секретар към ответното адвокатско дружество, видно от приложената
справка на НАП /л. 23/.
По делото от ищцата е приложена
Покана за свикване на извънредно заседание на ОС на С.те, с която същата кани С.те
да присъстват на заседание за обсъждане на действия, извършени от Н. Н. против интересите
на дружеството – заддържане без правно основание на парични суми на
дружеството, изтеглени/взети от банковата сметка и/или касата на дружеството,
както и на документи на дружеството и на негови клиенти, източване на средства
на дружеството и др., както и за обсъждане на въпроса за вземане на решение за
изключване на Н. Н. като съдружник в дружеството. Видно от приложената разписка
за доставяне, поканата е получена от Н. Н. на 17.11.2016 г.
С електронно писмо от
06.12.2016 г., изпратено от Н. Н. до ищцата И.К. е посочено, че й се изпраща
прикачен файл, в който се съдържа отговор на отправена от нея покана и
Уведомление от представляваното от него дружество. Видно от изпратеното
Уведомително писмо/Отговор на покана,
същият я уведомява, че на 01.12.2016 г. на адреса на Дружеството е получена
изходящата от нея Покана за плащане, поради което я моли да вземе предвид
обстоятелствата, че по повод на тази покана за плащане и видно от цитираното
Предизвестие, същото е получено от дружеството чрез нея, в качеството й на
управител, каквато длъжност е заемала към съответния момент, но въпреки това
Предизвестието не е доведено до знанието на дружеството и на С.те му и до този момент,
към който тя вече не съставлява част от неговия членски състав. Посочено е, че
при справка по фирменото дело, извършена на 28.11.2016 г. от управителя Н.,
Дружеството дружеството е узнало за подаденото от нея предизвестие, в резултат
на което и незабавно управителят е предприел съответните действия, свиквайки ОС
на С.те при дневен ред - вземане на решения във връзка с направеното изявление
за прекратяване на дружественото й участие на 06.12.2016 г. В писмота е посочено,
че съгласно дружествения договор, участието на съдружника се прекратява с
едностранно 3-месечно предизвестие, адресирано до дружеството, като в
конкретния случай предизвестието е от 01.08.2016 г., поради което тримесечният
срок изтича на първо число на месец ноември 2016 г. В тази връзка е изложено,
че искането за предоставяне на баланс към края на месец октомври е ирелевантно,
тъй като прекратяването на членственото правоотношение е настъпило през м. ноември
2016 г., а балансът за м. ноември не е изготвен към датата на съставяне на
отговора, поради което след изготвянето му ще бъде уведомена и поканена да
получи екземпляр от него. Видно от приложеното Удостоверение от „Спиди“ АД от
16.12.2016 г. след многократни опити за доставка на пратка със съдържание –
Уведомително писмо/Отговор на покана, същата е оставена в офис на Спиди и към
16.12.2016 г. и не е потърсена. /л. 44/.
По делото са представени Баланс
и Отчет за приходи и разходи на Дружеството за отчетния период 01.01. - 30.11.2016
г., съставени на 20.12.2016 г., както и Баланс и Отчет за приходи и разходи,
Отчет за паричните потоци и Отчет за собствен капитал на Дружеството към за
периода 01.01. - 31.12.2016 г., както и ГДД на дружеството с вх. №
2202И0119340/30.03.2017 г., Съобщение за приемането на ГДД и Справка за
подадени декларации.
Във връзка с приетото за
разглеждане възражение за прихващане по делото са представени следните
доказателства:
Приложена е Покана за
плащане/Уведомление за прихващане, изпратена от Н. Н. до И.К., в която е изложено,
че с банков превод от 09.03.2015г. (референция B150309191512432IPBISERA и
вальор от 09.03.2015 г.) е превел сумата от 77 071,10 лв. по нейна банко***а
сметка в „Р.Б.“ ЕАД без да има задължение за плащането й, поради което следва
да му бъде възстановена. В поканата е посочено, че сума в общ размер на 30 500
лв. е постъпила по неговите банкови сметки в резултат от извършени от нейна
страна банкови преводи, като същият я уведомява, че й връща преведените суми и на
основание чл. 104 ЗЗД прави изявление за прихващане на насрещни вземания до размера
на по - малкото от тях - 30 500 лв., поради което след направеното изявление за
прихващане, остатъчният размер на сумата, която следва да му се върне е 46 571,
10 лева.
По делото е представен Договор
за прехвърляне на парични вземания от 19.01.2017 г., сключен между Н. Б. Н. –
като Цедент и А.Д.„К., Н., Д. и С.“, представлявано от Управителя Н. Б. Н. –
като Цесионер, с който Цедентът възмездно прехвърля на Цесионера своите
вземания спрямо И.Я.К., произтичащи от банков превод от 09.03.2015 г. (референция
B150309191512432IPBISERA
и вальор от 09.03.2015 г./ Посочено е, че към датата на прехвърляне, Вземанията
са в размер на 46 571,10 лв. – главница, вследствие на извършено
прихващане съгласно покана за плащане/уведомление от 13.01.2017 г. за
прихващане на вземания на длъжника И.К., в общ размер на 30 500 лв. Съгласно
чл. 1.3. за вземанията се дължи и законна лихва от 19.01.2017 г., която също се
прехвърля. В чл. 2 е уговорено, че цесионерът се задължава да заплати на
Цедента продажната цена за прехвърлените вземания в размер на 5000 лв., а
съгласно чл. 3 заплащането на продажната цена на вземанията се извършва в срок
до 31.12.2017 г. Съгласно чл. 4 цедентът се задължава да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземанията.
От ответната страна по делото е
представено и Преводно нареждане за кредитен превод от 09.03.2015 г., видно от
която по сметка на ищцата по делото в „Р.Б.“ ЕАД е преведена сумата от
77 071,10 лв. с основание – „По Договорка от 28.08.2014 г.“ с наредител Н.
Н..
Представено е и Уведомление за
прехвърляне на вземане, изпратено от Н. Н. до И.К. от 19.01.2017 г., с което същият
уведомява, че на 19.01.2017 г. е сключен Договор за прехвърляне на вземания, с
който Н. Н. цедира на А.Д.„Н., Д. и С.“ вземанията си към И.К. в общ размер на
46 571,10 лв. От представените Известия за доставяне /л. 61-62/ е видно,
че Уведомлението за прехвърляне на вземания е изпратено до И.К., но съгласно
отбелязванията, пратката не е потърсена. Изпратено е и електронно писмо на
20.01.2017 г. от Н. Н. до И.К., с което я уведомява за договора за прехвърляне
на вземания.
На основание чл. 190 ГПК, съдът
е задължил ответникът да представи Баланс на дружеството към датата на изтичане
на 3-месечния срок от предизвестието за напускане, отправено от ищцата И.К.,
във връзка с което по делото е представен Баланс за периода 01.01. – 01.11.2016
г. /изготвен на 20.10.2017 г./ и Отчет за приходите и разходите за периода
01.01. – 01.11.2016 г. /л. 77 и 78/.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение съдът възприема като обективно и професионално. Видно
от изготвеното заключение, вещото лице е представил в табличен вид баланса на
дружеството към 01.11.2016 г., ведно със съпоставка към 31.12.2015 г.
Съгласно представения баланс,
вещото лице е констатирал, че собственият капитал към 01.11.2016 г. е в размер
на 96 386 лева, а финансовият резултат за периода от 01.01.2016 г. до
01.11.2016 г. е загуба в размер на 291 950 лева. Съгласно направените
констатации, експертът дава заключение, че ликвидационният дял в размер на 42%
от собствения капитал на дружеството към 01.11.2016 г. би възлизал на 40 482,12
лева.
Експертът е посочил, че ако се
приеме, че получателят на дохода дължи данък при източник при хипотеза, че данъчната
основа е 40 482,12 лева, то данъкът би бил в размер на 2 024,11 лева.
На следващо място видно от
заключението за периода 01.01.2016 г. - 01.11.2016 г., вещото лице е констатирал
следните разходи и приходи, извършени от ответника: Разбивка на „Разходите за
персонал“ в ОПР за периода 01.01.2016 г. -01.11.2016 г. – общо в размер на
267 008,68 лв. Разбивка на „Други разходи“ в ОПР за периода 01.01.2016 г.
- 01.11.2016 г. – общо в размер на 161 062.51 лв. Справка по “Загуби по
договори“ от 2016 г. - -137 947.17
лв. Разбивка на „Приходите“ в ОПР за периода 01.01.2016 г. - 01.11.2016 г. –
общо в размер на 259 062.49 лв. Съгласно експертното заключение, ако се приеме
от съда, че реализираната загуба от продажба на вземания в размер на 137 947,17
лева попада в някое от определенията в задачата /извънредни, нетипични,
неежемесечни разходи/, то собственият капитал на ответното дружество към
01.11.2016г. ще е 234 333,17 лв., като реализираният финансов резултат загуба
би намалял от 291 950 лв. на 154 002,83 лв., като при така направените
констатации, ликвидационният дял в размер на 42% от собствения капитал на
дружеството към 01.11.2016 г. би възлизал на 98 419,93 лева, като е уточнил, че
ако се приеме, че получателят на дохода дължи данък при източник при хипотеза,
че данъчната основа е 98 419,93 лева, то данъкът би бил в размер на 4 921 лева.
В съдебно заседание от експерта е уточнено, че не е извършил проверка дали е
платена продажната цена по прехвърляне на вземанията, които са посочени в
заключението.
По делото е допусната и
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява,
че за периода от 01.08.2016 г. до 01.11.2016 г. са направени разходи за
материали към доставчици, както следва: разходи за материали в размер на
2232,92 лв. и др. разходи в размер на 309,48 лв. и ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 472,32 лв. От посочените суми 2542,40 лв. са заведени със
счетоводни записвания по търговските книги на ответника като разходи, с които е
намален финансовият резултат за периода.
Съгласно заключението за
периода от 01.08.2016 г. до 01.11.2016 г. са направени разходи за външни услуги
към доставчици, както следва: Разходи за външни услуги в размер на
29 563,40 лв. ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 4740,17 лв.,
от които сумите от 29 563,40 лв. са заведени със счетоводни записвания по
търговските книги на ответника, като разходи, с които е намален финансовият
резултат за периода.
За периода от 01.08.2016 г. до
01.11.2016г. са направени разходи за амортизации в размер на 6602,70 лв., от
които сумата от 6602,70 лв. е заведена със счетоводни записвания като разходи,
с които е намален финансовият резултат за периода. Видно от заключението за
периода от 01.08.2016 г. до 01.11.2016 г. са направени разходи за възнаграждения
за персонала в размер на 186 816,93 лв., както и разходи за осигуровки в
размер на 1071,56 лв., от които сумата от 187 888,49 лв. е заведена със
счетоводните записвания на ответника, като разходи, с които е намален
финансовият резултат за периода.
Съгласно експертизата за
периода от 01.08.2016 г. до 01.11.2016 г. са направени разходи за външни услуги
към доставчици, както следва: Други разходи в размер на 18 837,77 лв. и
Загуба от продажба на активи (материални запаси, ДА) в размер на 6892,49 лв. и
ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на 5,85 лв, от които сумата от
25 730,26 лв. е зеведена със счетоводните записвания на ответника, като
разходи, с които е намален финансовият резултат за периода.
За периода от 01.08.2016 г. до
01.11.2016 г. са направени разходи за валутно курсови операции, както следва:
Разходи по обмяна на валута в размер на 0,16 лв., която е заведена със
счетоводните записвания на ответника като разходи, с които е намален
финансовият резултат за периода.
За периода от 01.08.2016 г. до
01.11.2016 г. са направени други
финансови разходи (банкови такси и комисионни) в размер на 288,29 лв., която
е заведена със счетоводните записвания на ответника, като разходи, с които е
намален финансовият резултат за периода.
Вещото лице дава заключение, че
направените разходи за периода от 01.08.2016 г. до 01.11.2016 г. са в общ
размер на 252 615,70 лв. по всички пера. От експертизата се установява
също така, че на 01.11.2016 г. са извършени разходи в размер на 5776,30 лв., в
т.ч. разходи за материали в размер на 621,70 лв. и разходи за външни услуги в
размер на 5154,60 лв.
От ответната страна по делото
са представени копия от договорите, посочени в таблица „Справка по загуби по
договори от 2016 г.“ от експертизата, както и всички анекси от 2016 г. към
договорите за управление и контрол, касаещи възнаграждения по тези договори, а
именно:
1. Договор за прехвърляне на
парични вземания от 30.06.2016 г., с който А.Д.„К., Н., Д. и С.“, чрез
управителя Н. Н. – като цедент е прехвърлил към датата на договора на „Б.А.М.“
ЕООД – като цесионер свои вземания в общ размер на 48 574,30 лв. на
посочени в договора дружества, като цесионерът се задължава да заплати на
цедента продажната цена на прехвърлените вземания в размер на 4857,43 лв. в
срок до 31.12.2017 г.
2. Договор за прехвърляне на
парично вземане от 26.07.2016 г., сключен между А.Д.„К., Н., Д. и С.“, представлявано
от Управителя Н. Б. Н. - като Цедент, от една страна и Н. Б. Н. – като Цесионер, от друга страна, с
който Цедентът възмездно прехвърля на Цесионера своите вземания (Вземания) спрямо
„Г.К.Н.“ АД, (Длъжник) , произтичащи от Договор за заем от 07.02.2013 г., като
общият размер на прехвърлените вземания е 85 260,34 лв. В чл. 4 е предвидено,
че Цесионерът се задължава да заплати на Цедента продажната цена за прехвърлените
Вземания в размер на 8 526, 04 лв. в срок до 31.10.2016 г.
3. Договор за прехвърляне на
парични вземания от 02.10.2016 г., сключен между А.Д.„К., Н., Д. и С.“, представлявано от
Управителя Н. Б. Н. - като Цедент и Н. Б.
Н. - като Цесионер, видно от който Цедентът възмездно прехвърля на Цесионера
своите вземания спрямо „Г.К.Н.“ АД, (Длъжник), произтичащи от Договор от
01.10.2011 г., по който са издадени фактури № 1410 от 01.08.2016 г. и фактура №
1434 от 01.09.2016 г., като общият размер на прехвърлените вземания е 19 200 лв..
Съгласно чл. 2 цесионерът се задължава да заплати на цедента продажната цена за
прехвърлените Вземания в размер на 1 920 лева, като в чл. 3 е уговорено заплащането
на продажната цена на прехвърлените Вземания да се извърши в срок до 31.10.2016
г.
4. Договор за прехвърляне на
парични вземания от 02.10.2016 г., сключен между А.Д.„К., Н., Д. и С.“,
представлявано от Управителя Н. Б. Н. - като
Цедент и „Б.А.М.“ ЕООД, представлявано от Управителя Х.С., чрез пълномощника Н.
Б. Н. – като Цесионер, с който Цедентът възмездно прехвърля на Цесионера свои
вземания спрямо „А.Л.“ ООД, произтичащи от фактура 1445 от 19.09.2016 г., като
размерът на прехвърлените вземания възлиза е 240 лв.. В чл. 2 е уговорено, че цесионерът
се задължава да заплати на цедента продажната цена на прехвърлените вземания в
размер на 24 лева в срок до 31.12.2017 г.
5. Представен е и Протокол от заседание
на ОС на С.те в А.Д.„К., Н., Д. и С.“ от 29.04.2013 г., с което е взето решение
за определяне на основание чл. 2 от Договор за управление от 01.02.2011 г.,
месечно възнаграждение, дължимо на управителя Н. Б. Н., в брутен размер на
11369,11 лева.
По делото е представен и
Договор за прехвърляне на дружествени дялове от 04.08.2016 г. с нотариална
заверка на подписите рег. № 4796 от 04.08.2016 г. на нотариус В.К., рег. № 269
на НК, сключен между М.П.К.– като продавач и Н. Б. Н. – като купувач, видно от
който продавачът прехвърля чрез продажба на купувача притежаваните от него 50
дружествени дяла от капитала на “Б.А.М.” ЕООД, представляващи 100 % от капитала
на същото, с номинална стойност от по 100 лв. всеки един за цена по номинал, за
обща продажна цена от 5000 лв.;
Представените договори за
прехвърляне на парични вземания са оспорени от ищцата по делото досежно датите
на прехвъряне на вземанията, а също така и поради това, че не са произвели
правно действие, тъй като липсват уведомления до съответния длъжник за тях,
поради което съдът е указал на ответника, че в негова тежест е да установи
достоверността на датите на договорите, приложени с молбата от 20.07.2018 г.
В тази връзка от ответника е
представено Удостоверение от 22.01.2019
г., издадено от „Г.К.Н.“ АД, чрез Изпълнителния директор на дружеството Д.А., с
което се удостоверява, че вследствие на получени уведомления от А.Д.„Н., Д. и С.“
за сключени договори за прехвърляне на вземания спрямо „Г.К.Н.“ АД, дружеството
е отразило в своята документация извършената промяна в кредитора си.
Представено е и Удостоверение
от С.В.Л., в качеството си на управител на „КНД П.“ ООД, с което се
удостоверява, че в счетоводството на дружеството са осчетоводени следните
договори: 1. Договор за прехвърляне на парични вземания от 30.06.2016 г. – на
дата 30.06.2016 г. и Договор за прехвърляне на парични вземания от 02.10.2016
г. – на дата 02.10.2016 г. Представените от ответната страна удостоверения са
оспорени от ищцата по делото относно тяхното съдържание.
Видно от представеното Пълномощно
с нотариална заверка на подписите рег. № 4151 от 09.12.2011 г. на нотариус М.М.,
рег. № 462 на НК на М.С., същият, в качеството си на управител на „Б.А.М.“ ООД
е упълномощил Н. Б. Н. и/или И.Я.К., заедно и всеки един поотделоно да го
представляват, в качеството му на управител на „Б.А.М.“ ООД пред всякакви
банки, други финансови институции и др., да сключва, от името и за сметка на
дружеството всякакви сделки, споразумения и договори, вкл. за търговско
представителство.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По предявеният иск с правно
основание чл. 67, т. 5 вр. чл. 68, ал. 1, т. 6, вр. чл. 68, ал. 3 от ЗА за
заплащане на сумата от 30 000 лв. - предявена като частичен иск от общ в размер
на 163 380 лв. - ликвидационен дял в размер на 42 % от имуществото на
дружеството, съдът намира следното:
Безспорно се установи по делото
от представения Договор за А.Д.„К., Н., Д. и С.“ от 01.02.2011 г., че ищцата И.К.
е била съдружник в ответното А.Д.„Н., Д. и С.“ като вноските и дяловете на С.те
са били разпределени, както следва: Н. Н. – 43 %, И.К. – 42 % и В.Д. – 15 %.
Няма спор също така, че съгласно
чл. 8 от договора е било уговорено, че приходите и разходите на Дружеството се
разпределят между С.те, съобразно с процентното съотношение между дяловите вноски,
както и че съгласно чл. 10, т. 5 от приетия дружествен договор всеки съдружник
има право при прекратяване на участието си в Дружеството – на ликвидационен
дял, съответен на дела от дружественото имущество, както и на част от печалбата
на Дружеството за годината, в която е настъпила причината за прекратяване на
членството. Наред с това в чл. 11, т. 6 от дружествения договор е уговорено, че
участието на съдружника в Дружеството се прекратява с едностранно 3-месечно
предизвестие, адресирано до същото.
Между страните не се спори и относно
прекратяването на членственото правоотношение на ищцата И.К. като съдружник в
посоченото адвокатско дружество.
Спорен между страните по делото
е въпросът относно датата на прекратяване на членственото правоотношение.
По делото се установи, че с
Предизвестие от 01.08.2016 г., изпратено от ищцата по делото И.Я.К. до А.Д.„К.,
Н., Д. и С.“, същата е уведомила дружеството, че на основание чл. 11, т. 6 от
Дружествения договор и във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 6 от ЗА отправя
тримесечно предизвестие за напускане, считано от 01.08.2016 г. Съгласно
обективираното в съдържанието на предизвестието, ищцата е посочила като причина
за напускането си – неправомерно поведение и действия на Н. Н., както и че
съгласно чл. 10, т. 5 от Дружествения договор и във вр. чл. 68, ал. 3 ЗА има
право на ликвидационен дял, съотвестващ на дела й от имуществото на дружеството
(42 дяла) и на част от печалбата същото за 2016 г. до датата на прекратяване
/31.10.2016 г./.
Съдът намира, че доколкото в
Закона за адвокатурата не са предвидени специални разпоредби, уреждащи
сроковете за предизвестие при прекратяване членството на съдружник в адвокатско
дружество, следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 125, ал. 2 ТЗ,
предвиждаща, че съдружникът може да прекрати участието си в дружеството с
писмено предизвестие, направено най-малко 3 месеца преди датата на
прекратяването, а съгласно ал. 3 на същата норма, имуществените последици се
уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването.
Прекратяването на участието на
съдружника с писмено предизвестие настъпва след изтичане на срока на
предизвестието, който съобразно чл. 125, ал. 2 от ТЗ е най-малко три месеца,
освен ако в дружествения договор не е предвидено друго. Предпоставките за
прекратяване на участието на съдружника са наличието на едностранно
волеизявление от негова страна за прекратяване на участието му, което е
достигнало до дружеството и изтичането на срока на предизвестието. При
кумулативното наличие на тези две предпоставки участието на съдружника се
прекратява без да е необходимо изрично решение на общото събрание на С.те за
прекратяване на участието на съдружника.
Съдът намира, че в случая са налице
предпоставките на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, поради което ищцата е прекратила участието си в ответното
дружество. В тази връзка са неоснователни възраженията на ответника, че
дружеството не е било уведомено за отправеното предизвестие от ищцата за
прекратяване на участието й като съдружник в дружеството, тъй като видно от
представения Протокол за извънредно заседание на Общото събрание на С.те в
дружеството от 10.10.2016 г. е взето решение за освобождаване на И.К. като
управител на дружеството и е възложено на управителя Н. Н. да предприеме
необходимите действия за вписване на взетите решения пред СГС и САК. Следователно
предвид прекратяването на участието й като съдружник в адвокатското дружество за
нея е възникнало правото да получи паричната
равностойност на дружествения си дял. Последната се определя съобразно
разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ към момента на прекратяване на участието
на съдружника съобразно счетоводен баланс към края на месеца, през който е
настъпило прекратяването на членството.
В този смисъл последователна е
практиката на ВКС /решение № 64 от 9.06.2009 г. по т.д. № 504/2008 г., ІІ т.о.,
решение № 224 от 10.09.2010 г. по т.д. № 765/2008 г., ІІ т.о., решение № 81 от
18.07.2011 г. по т.д. № 809/2010 г., І т.о., решение № 87 от 6.06.2012 г. по
т.д. № 468/2011 г., ІІ т.о./, че равностойността на дружествения дял на
прекратилия участието си съдружник с претендирано право по чл. 125, ал. 3 ТЗ
като част от имуществото на ответното дружество се определя въз основа на
счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването на
членственото правоотношение на съдружника.
В случая предвид установените
факти следва да се приеме, че за ищцата съществува спорното вземане като с
оглед момента на получаване на тримесечното предизвестие от ответника – 01.08.2016
г. следва да се приеме, че в конректния случай членственото правоотношение е
прекратено на 01.11.2016 г., а не както е твърдението на ищцата - на 31.10.2016
г. Съгласно предвидения в чл. 11, т. 6 от Дружествения договор 3-месечен срок
на предизвестието за прекратяване на членственото правоотношение, следва да се
приеме, че този срок е изтекъл на 01.11.2016 г. В този смисъл съгласно
българското законодателство, срокът, който се брои по месеци, изтича в
съответното число на последния месец, което в случая е 01.11.2016 .
Във връзка с изложеното съдът
намира, че имуществените последици от прекратяването следва да бъдат уредени
въз основа на счетоводен баланс към 30.11.2016 г. Независимо от това и във
връзка с оспорването на ищцата, че при определяне на ликвидационния й дял от
имуществото на дружеството следва да намери приложение Баланс към 31.10.2016
г., съдът е задължил ответника да представи Баланс на дружеството към датата на
изтичане на тримесечния срок на предизвестието за напускане, т.е. към
01.11.2016 г., като от страна на същия по делото е изготвен и представен междинен
баланс към тази дата – 01.11.2016 г. /л. 78 от делото/.
Съобразно счетоводния баланс на
адвокатското дружество към 01.11.2016 г. – моментът, в който е настъпило
прекратяване на членството на ищцата като съдружник в дружеството стойността на
активите на дружеството , респ. собственият му капитал към 01.11.2016 г. е в
размер на 96 386 лева. Съответно с оглед участието на ищцата в дружеството – 42
% от неговото имущество, на същата се дължи ликвидационен дял в размер на 42%
от собствения капитал на дружеството към 01.11.2016 г., който съгласно
експертизата възлиза на 40 482,12 лева.
От допълнителното заключение на
експертизата се установи, че всички направени разходи са заведени със
счетоводните записвания по търговските книги на ответника като разходи, с които
е намален финансовият резултат за периода. Следователно съдът приема, че записванията
в счетоводството на ответното дружество отговарят на принципите на
счетоводството и са хронологично направени, поради което съдът кредитира изцяло
заключението на вещото лице по изготвената основна и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза като обективно и компетентно дадени.
Поради изложеното, съдът
намира, че предявеният по делото иск с правно основание чл. 67, т. 5 вр. чл.
68, ал. 1, т. 6, вр. чл. 68, ал. 3 от ЗА за заплащане на сумата от 30 000 лв./
предявена като частичен иск от общ в размер на 163 380 лв./ - ликвидационен дял
в размер на 42 % от имуществото на дружеството е основателен и следва да се
уважи изцяло за тази сума, ведно със законна лихва върху нея от датата на
исковата молба – 11.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
По предявения иск по чл. 67, т.
2 вр. чл. 68, ал. 1, т. 6, вр. чл. 68, ал. 3 от ЗА за заплащане на сумата от
6000 лв. - част от текуща печалба на дружеството за 2016 г., съдът намира
следното:
От представените по делото
доказателства - Баланс и Отчет за приходи и разходи на Дружеството за отчетния
период 01.01. - 30.11.2016 г., съставени на 20.12.2016 г., както и Баланс и Отчет
за приходи и разходи, Отчет за паричните потоци и Отчет за собствен капитал на
Дружеството към за периода 01.01. - 31.12.2016 г., както и Годишна данъчна
декларация на Дружеството с вх. № 2202И0119340/30.03.2017г. и Съобщение за
приемането на ГДД се установи, че за 2016 г. дружеството няма печалба, а е
регистрирало загуба в размер на 304 974,66 лв.
Наред с това от заключение на
вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза се установи, че финансовият
резултат на дружеството конкретно за процесния период от 01.01.2016 г. до
01.11.2016 г. /датата на изтичане на 3-месечното предизвестие на ищцата и
прекратяване на участието й в адвокатското дружество/ е загуба в размер на 291
950 лева.
Ето защо, съдът намира, че
предявеният от ищцата иск с правно основание чл. 67, т. 2 вр. чл. 68, ал. 1, т.
6, вр. чл. 68, ал. 3 от ЗА за заплащане на сумата от 6000 лв. - част от текуща
печалба на дружеството за 2016 г. е неоснователен и като такъв следсва да се
отхъврли.
Горните изводи на съда за
съществуването на главното вземане в предявения частичен размер от 30 000 лв., налагат
разглеждане на направеното евентуално възражение за прихващане на ответното
дружество с насрещни вземания, ведно с произтичащите от това последици на
основание чл. 104 ЗЗД със сумата от 46 571,10 лв. - представляваща част от
вземане на Дружеството от ищцата И.К., което е придобито от Н. Н. по Договор за
прехвърляне на вземания от 19.01.2017 г., която сума цедентът Н. Н. е превел по
сметка на И.К. с банков превод от 09.03.2015 г. без основание за плащането й, съдът
намира:
Разпоредбата на чл. 103 ЗЗД предвижда възможността, когато две
лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко от тях при
изискуемост и ликвидност на своето вземане да го прихване срещу насрещното си
задължение като по този начин да погаси последното. За тази цел е необходимо и
надлежно изявление, достигнало до насрещната страна /чл. 104, ал. 1 ЗЗД/.
Спорен по делото е въпросът
дали към датата на отправяне на изявление за прихващане от ответното дружество
са налице насрещни ликвидни и изискуеми вземания на ищцата и на ответника като
в тежест на ответната страна е да установи посоченото обстоятелство.
В настоящия случай твърденията
на ответното дружество са, че има вземане от ищцата по делото И.К. в размер на сумата
от 46 571,10 лв., което е придобито от Н. Н. по силата на Договор за
прехвърляне на вземания от 19.01.2017 г., като посоченото вземане представлява
сума, която цедентът Н. е превел по сметка на И.К. с банков превод от
09.03.2015 година (референция B150309191512432IPBISERA и вальор от 09.03.2015 г.)
без основание за плащането й, поради което подлежи на възстановяване от ищцата.
Твърденията на ответната страна са, че общият размер на преведената без правно
основание сума е бил 77 071,10 лв., като с част от нея Н. Н. е погасил чрез
извънсъдебно прихващане свое задължение към И.К. в размер на 30 500 лв.
Съдът намира, че по делото не
беше доказано по безспорен начин съществуването на такива вземания, които Н. Н.
да е прехвърлил към ответното дружество посредством договора за цесия.
В този смисъл на първо място
следва да се посочи, че видно от представеното от ответното дружество платежно
нареждане - съдружникът Н. Н. е превел по сметка на ищцата И.К. сумата от 77
071,10 лева, като в платежното нареждане за кредитен превод от 09.03.2015г. е
посочено, че плащането се извършва с основание - „по договорка от 28.08.2014 г.“
В този смисъл съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че
„вземането“ на Н. Н. произтича от това, че последният е превел с банков превод
от 09.03.2015 г. сума, която „не е имал задължението да заплаща и която подлежи
на възстановяване, респ. че сумата е преведена пир липса на основание.
На следващо място, следва да се
има предвид, че от ответната страна по делото не е доказано, че ищцата е
уведомена по надлежен начин за извършеното прехвърляне с договор за цесия 19.01.2017
г. В този смисъл от представените по делото Известия за доставяне /л. 61-62/ се
установи, че уведомлението за прехвърляне на вземания от 19.01.2017г., изпратено
до ищцата И.К. не е доставено до същата. Наред с това, видно от извадка от
елетронната поща на ищцата по делото с електронно писмо, изпратено до Н. Н. от
18.01.2017 г., същата е възразила и изрично е посочила, че няма каквито и да
било задължения към последния. Следователно, по делото не е доказано получаването
на каквито и да било покани, уведомления и пр., изпратени от ответника до
ищцата или от Н. Н., от което следва, че тяхното съдържание не е достигнало до нея.
Поради идложените съображения,
съдът намира, че от събраните доказателства по делото, преценени в тяхната
съвкупност не се установиха фактите от значение за твърдяната изискуемост и
ликвидност на насрещните вземания на дружеството – ответник, реесп. не се доказа
компенсационното му право поради отсъствието на елементи от фактическия състав
по чл. 103 ЗЗД, които да го пораждат, поради което, съдът намира, че направеното
от ответната страна възражение за прихващане е недоказано и неоснователно,
поради което не следва да се уважава.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата разноски по
делото в общ размер на 1950 лева.
Ищцата е направила възражение
за прекомерност на уговореното адвокатско възнаграждение на ответника в размер
на 3000 лв. Съдът намира за основателно направеното възражение,тъй като самото
дружество е представлявано от С.те в него-адвокати. Ето защо уговореното
адвокатско възнаграждение следва да са намали до предвидения минимален размер и предвид изхода на делото
ищцата следва да заплати на ответника разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 238,33 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА А.Д.„Н., Д. И С.“ (KND P./
КНД), БУЛСТАТ ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „****№
**, ет. 1, охис 1, представлявано от управителя Н. Н., чрез адв. В.Д. да
заплати на И.Я.К., ЕГН **********,*** на основание чл. 67, т. 5, във вр. чл. 68, ал. 1, т. 6, вр. чл. 68, ал. 3 от Закона
за адвокатурата сумата от 30 000 лв. /предявена като частичен иск от общ в
размер на 163 380 лв./ - ликвидационен дял в размер на 42 % от имуществото на
дружеството, ведно със законна лихва върху тази сума от датата на исковата
молба – 11.01.2017 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Я.К., ЕГН **********
против А.Д.„Н., Д. И С.“ (KND Р./ КНД), БУЛСТАТ ******** иск с правно основание
чл. 67, т. 2 вр. чл. 68, ал. 1, т. 6,
вр. чл. 68, ал. 3 от Закона за адвокатурата за заплащане на сумата от 6000 лв.
– част от текуща печалба на дружеството за 2016 г., ведно със законна лихва върху
тази сума от датата на исковата молба до окончателното й изплащане като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Д.„Н., Д. И С.“ (KND Р./
КНД), БУЛСТАТ ******** да заплати на И.Я.К., ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 1950 /хиляда деветстотин и петдесет/ лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА
И.Я.К., ЕГН **********
да заплати на А.Д.„Н., Д. И С.“ (KND Р./ КНД), БУЛСТАТ ******** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 238,33 лева /двеста тридесет и осем лева и тридесет
и три ст./.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: