РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330106052 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********
срещу Община Пловдив, с която е предявен осъдителен иск за присъждане на сумата в
размер на 1807.20 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
по щета № *** и 34.14 лева – обезщетение за забава за периода 04.02.2021 г. до 12.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда
-13.04.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се разноски по делото.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 20.11.2020 г. в гр. П., при движение
по бул. „***“ в посока бул. „***“ Н. С. Т., водач на л.а. „Мерцедес Ц Клас Боди W 205“, с
рег. № *** преминава през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, в
резултат на което са настъпили материални щети по автомобила – спукани предни гуми и
повреда в предните джанти. При настъпване на описаното произшествие увреденият
автомобил е бил застрахован с имуществена застраховка „Каско +“ при ищеца, обективирана
в ЗП № ***, със срок на действие от 27.04.2020 г. до 26.04.2021 г. В тази връзка в
застрахователното дружество е постъпило заявление за изплащане на обезщетение от
собственика на застрахования автомобил. При ищеца е образувана щета с № ***. Щетата
била оценена на сумата в размер на 1807.20 лева, която сума ищецът заплатил на увреденото
лице. С изплащането на тази сума ищецът е встъпил в правата на застрахованото лице
против Община Пловдив. Претендират се ликвидационни разноски в размер на 15 лева.
Твърди се, че Община Пловдив не е изпълнила задълженията си да поддържа процесния
пътен участък в изправност, съответно да сигнализира неизправния участък, в резултат на
което за настъпили процесните щети. До ответникът е изпратена покана за доброволно
плащане, с която е предоставен 15-дневен срок за плащане. Плащане не е постъпило,
предвид което се претендира наред с главницата и обезщетение за забава. С оглед
изложеното са предявени исковете.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който се
оспорват така предявения иск по основание и размер. Не се установявали обстоятелствата,
довели до вредосното събитие. Оспорва се механизма на ПТП. Оспорва на бул. „***“ в
посока бул. „***“ да има неравност по пътя. Прави се възражение за съпричиняване,
доколкото водачът на лекия автомобил не е съобразил скоростта си съобразно пътната
обстановка. Моли се искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл.410, ал.1 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на
валиден договор за имуществено застраховане „Автокаско“, причиняване на
застрахователно събитие, за което застраховател носи риска, от трето лице, което отговаря
пред застрахования по правилата на деликтната отговорност /действие или бездействие,
което да е извършено противоправно, причинно-следствената връзка между
противоправното поведение и претърпените вреди, вредите, вината се презюмира, съгласно
чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя на застрахования на застрахователно
обезщетение в претендирания размер. В тежест на ответника е да установи съпричиняване
на произшествието от водача на лекия автомобил, както и оборването на презумпцията за
виновност.
С Определение от 07.07.2021 г., като безспорно между страните е отделено, че лек
автомобил „Мерцедес С Клас Боди W 205“, с рег. № *** към дата 20.11.2020 г. е имал
валидна застраховка при ищеца по силата на застрахователна полица № ***, със срок на
действие от 27.04.2020 г. до 26.04.2021 г., както и че ищецът е заплатил на увреденото лице
по щета № *** обезщетение в размер на 1807.20 лева.
От представената застрахователна полица № *** /л.10/, се установява, че между ищеца
“ДЗИ Общо застраховане” ЕАД и Н. С. Т., е сключен договор за имуществена застраховка
„Каско +”, като ищецът, в качеството си на застраховател приел да покрие имуществена
отговорност за вреди, причинени във връзка с притежаването и ползването на лек автомобил
„Мерцедес С Клас Боди W 205“, с рег. № ***, като е предвидена в договора клауза „Пълно
каско“. Застрахователното правоотношение между страните е възникнало като срочно и
валидно за периода 27.04.2020 г. до 26.04.2021 г. Не се спори, че застрахователната премия
по договора е заплатена към датата на ПТП.
В общите условия към застрахователна полица, които са неразделна част от нея,
действащи към датата на сключване на договора 2020 г., е посочено, че застраховката
покрива всички рискове, които могат до доведат до пълна или частична загуба на
автомобила, включително и в резултат от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на
движение на пътно превозно средство и предизвикало повреда на същото, каквото
несъмнено е попадането в необезопасена, отворена дупка на пътното платно –клауза „Пълно
каско“ Раздел II, т.2, под т.2.3.
От разпита на свидетеля Н. С. Т. /протокол от о.с.з. от 13.12.2021 г. л.75/, се
установява, че през месец ноември 2020 г., докато управлявал лични си лек автомобил
„Мерцедес С Клас Боди W 205“, с рег. № *** по бул. „***“, в посока бул. „***“, навлязъл в
дупки на пътното платно, които, доколкото били по цялото платно, не успял да избегне.
След преминаването през дупките, бордовия компютър на автомобила изписал, че има
проблем с налягането на гумите. Свидетелят закарал колата на вулканизатор и оттам му
2
казали, че едната гума е пукната. След оглед се установило, че двете предни джанти на
автомобила са пукнати. Свидетелят управлявал автомобила с позволена скорост. Дупките,
през които преминал били необозначени и необезопасени. Дупките били разположени на ¾
от платното. Дупките представлявали пропадане на платното и били по широчината на пътя.
След повредата, свидетелят завел щета при ищеца. Едната джанта била поправена, а другата
подменена с нова. Свидетелят взел фактура за ремонта, след което застрахователя му
заплатил сумата в размер на около 1800 лева. Едната предна гума била пукната и на тази
гума джантата била пукната на три места, а на другата гума – джантата била пукната на
едно място.
Съдът кредитира показанията на така разпитания свидетел като обективни и
непротиворечиви помежду си и с останалите събрани по делото доказателства. Същият
установява механизма на процесното ПТП, а именно, че при управление на лекия автомобил
попада в необезопасени и обозначени дупки, разположени по цялата широчина на пътното
платно, като при преминаване през нея по лекия автомобил са настъпили щети – спукани
джанти.
Видно от уведомление за щета /л.14/ собственикът на увредения лек автомобил завел
при ищеца щета, образувана под № ***, в резултат от настъпилото ПТП.
От приложения по делото опис и калкулация по щета /л.15 и л.16/ се установява кои
детайли от автомобила са увредени, а именно, описаните в исковата молба и установени от
свидетелите – предни джанти, като щетите са оценени в общ размер на 1807.20 лева.
Представена е фактура за извършения ремонт от 24.11.2020 г. и квитанция за платена
сума от 1807.20 лева /л.17/
С платежно нареждане /л.19/ с групово плащане, на собственика на увредения лек
автомобил Н.Т. /№ 18 от описа към платежното/ е заплатена сума в размер на 1807.20 лева, с
основание номера на щетата ***, което се установява и от свидетеля и не се оспорва от
ответника и е отделено като безспорно от съда.
С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице застрахователят
встъпва в неговите права и може да търси платената сума от виновния за настъпването на
застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ.
От приетата по делото САТЕ /л.62/, вещото лице дава отговор, че е възможно,
настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на преминаване през дупки на пътното
платно. Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между механизма,
описан от свидетеля и процесните щети по лекия автомобил. От изслушване на вещото лице
в открито съдебно заседание, след разпитана свидетеля, вещото лице заявява, че е възможно
вредите, които посочва свидетеля да са настъпили в резултат от дупки на пътното платно.
Обстоятелството, че към октомври 2019 г., когато е направена сателитна снимка на
процесния пътен участък и към датата на експертизата – 02.12.2021 г. не са били налице
дупки на същия, не води на извод, че такива е нямало и на процесната дата 20.11.2020 г.,
година между двете посечи горе дати. Още повече, видно от снимковия материал, в
посочения участък има закърпвания по пътното платно, като не се установиха кога са
направени същите. Свидетелят установява, че на тази дата е имало дупки на този пътен
участък. Ответникът не ангажира доказателства, че към дата 20.11.2020 г. пътния участък е
бил изправен и не е имало пропадане на пътя, респективно дупки по него.
Поради изложеното съдът приема, че механизма на ПТП е такъв описан от свидетеля,
като причинно следствена връзка от него са настъпили процесните щети.
Свидетелят установява, че едната предна гума на автомобила е била спукана, поради
3
което и по джантата на тази гума са настъпило по-големи щети и било необходимо
подмяната й с нова. Независимо, че в процесната щета не е посочена спуканата гума, не е
описана същата и не е обезщетена, по делото се доказа, че в резултат от ПТП се с пукала
едната гума и по този начин е повредена и джантата, което обосновава причинно следствена
връзка между механизма на ПТП и настъпилите щети.
Безспорно между страните е обстоятелството, че мястото на което е настъпило
процесното ПТП е на път, стопанисван от Община Пловдив.
Съгласно § 7, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА, общинските пътища, улиците, булевардите,
площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване
имат характера на публична общинска собственост. В чл. 31 от ЗП е предвидено, че
ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. В същото
време, нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него, като ал.
2 на същия член регламентира правомощията на кметовете на общините във връзка със
създаването на служби за контрол, които да следят за състоянието и изправността на
пътната настилка в населените места.
С оглед посочените разпоредби задължение на Община Пловдив е да подържа в
изправност пътищата, които същата стопанисва, като на първо място недопуска наличието
на дупки по пътното платно, сигнализира такива, обезопасява ги и своевременно
предприема действия по отремонтирането им.
Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ.
бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица
вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица
не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние,
годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в
правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което е породена
деликтната отговорност на възложителя – Община Пловдив за обезщетяване на вредите от
нейните служители. Вината се предполага, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като по делото няма
данни, които да оборват законовата презумпция.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав
на предявения иск по 410, ал.1 КЗ, вр. с чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
При застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта,
включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното
събитие. В САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за
отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в
общ размер на 2305.62 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до този
размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по размер.
По възражението за съпричиняване на ответника:
Възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат, са недоказани.
За да се приеме, че вредите са резултат и от виновното поведение на водача, предприето в
4
нарушение на ЗДвП, ответникът носи тежестта да установи твърденията си за допуснато от
водача нарушение на правилата за движение по пътищата, която процесуална тежест е
останала неизпълнена, въпреки дадените от съда указания с доклада по делото. В случая по
делото не се установи със своето поведение водачът на увредения лек автомобил да е
допринесъл за настъпване на ПТП. Установява се, че същият е управлявал лекия автомобил
със съобразена скорост 45-50 км.ч., която е в рамките на позволената от закона.
С оглед изложеното не се налага редуциране на установения размер на претенцията по
главния иск и същата следва да се уважи в пълен размер за сумата от 1807.20 лева.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да се уважи и претенцията
за законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на исковата молба в
съда 13.04.2021 г. до окончателното плащане на вземането.
По иска за обезщетение за забава:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите:
главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и
закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има известна самостоятелност
спрямо главното, като провопораждащият го състав включва релевиране на неизпълнение –
липса на дължимо поведение по отношение на главното задължение.
По регресния иск на платилия застраховател срещу деликвента, последния изпада в
забава спрямо застрахователя в различен момент спрямо увредения. Това е така, доколкото,
претенцията на застрахователя произтича от различно правно основание – договорно, а не
по чл.45 ЗЗД. В закона не е предвиден срок за заплащане на обезщетението, претендирано
по чл.410, ал.1 КЗ, поради което и намира приложение общата разпоредба на чл.84, ал.2 ЗЗД,
според която длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
По делото е представена регресна покана до ответника /л.20/, връчена на ответника на
19.01.2021 г. с обратна разписка /л.21/. В поканата е даден 15 – дневен срок от връчването за
заплащане на сумата в размер на 1822.20 лева. Този срок изтича на 02.02.2021 г. Ответникът
е изпаднал в забава считано от 03.02.2021 г. Ищецът претендира обезщетение за забава за
период от 04.02.2021 г. до 12.04.2020 г., което за този период възлиза на сумата в размер на
34.14 лева изчислени служебно от съда по реда на чл.162 ГПК, с помощта на онлайн
калкулатор на НАП. И този иск е доказан по основание и размер и ще се уважи изцяло.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил
своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски – 122.29 лева – платена държавна такса /л.34/, 20
лева – депозит за свидетел /л.56/, 180 лева – САТЕ /л.55/ и 432 лева с ДДС – платено
адвокатско възнаграждение , платено с платежно от 20.04.2021 г./ л.40/. Общо 754.29 лева,
които следва да бъдат присъдени в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес: гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ НА „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Витоша“ № 89Б сумата в размер на
5
1807.20 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „Мерцедес С Клас Боди
W205“, с рег. № ***, от настъпило на дата 20.11.2020 г. ПТП, изразяващо се в преминаване в
необезопасени и необозначени дупки на пътното платно в района на бул. „***“ в посока бул.
„***“ в гр. П., път стопанисван от ответника, за което е заведена щета при ищеца с № ***,
както и 34.14 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 04.02.2021 г. до
12.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба в съда - 13.04.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 754.29
лева – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6