Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 20.05.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ
НАЙДЕНОВА
Мл. с. МАРИЯ
ИЛИЕВА
при
секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева
гражданско дело № 5825 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 15652 от 17.01.2020 г., постановено по гр.
д. № 16242/2019 г., Софийският районен съд, III ГО, 151 състав, е отхвърлил предявените по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу И.Х.К. установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 670,68
лева - незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, представляващ магазин № 3, находящ
се в гр. София, ул. ** *******, аб. № 431098, за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2017
г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 19.07.2018
г. до окончателното изплащане на главницата, както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 113,19 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 31.07.2015
г. до 09.07.2018 г., сумата от 31,51 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 19.07.2018 г. до
окончателното изплащане на главницата, както и лихва за забава в размер на 6,80
лева за периода от 31.07.2015 г. до 09.07.2018 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 03.10.2018 г. по ч.гр. дело № 47390/2018
г. на СРС, ГО, 151 състав.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ СЪРВИСИС“ ЕООД.
В законоустановения срок срещу решението е постъпила
въззивна жалба от „Т.С.“ ЕАД, в която прави оплакване, че неправилно първата
съдебна инстанция е приела, че исковата претенция не е доказана, защото не се
установява сключен между страните договор за процесния период. Твърди, че
действително в договора, сключен между страните няма посочена дата, но тъй като
ответникът е подал заявление за откриване на партида за магазина, датата се
установява от него. С оглед изложеното, моли решението да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат уважени.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. В молба, депозирана преди
открито съдебно заседание поддържа въззивната жалба. Претендира разноски. Възразява
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и неговото реално заплащане. Представя
списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263,
ал. 1 от ГПК, такъв не е постъпил от въззиваемата страна-ответник в
първоинстанционното производство И.Х.К.. В открито съдебно заседание, проведено
по делото, въззиваемият-ответник оспорва представения от ищеца договор, като
твърди, че същият не е подписан от него. Развива доводи в представените по
делото писмени бележки, като поддържа изцяло всички възражения, направени в
отговора на исковата молба. Твърди, че договорът за доставка на топлина енергия
не е подписан от него, че няма дата, че в имота не е доставяна топлинна
енергия, че търговецът не му е изпращал сметки и покани за плащане. Представя
снимка и договорна сметка от „Софийска вода“. Моли въззивната жалба да бъде
оставена без уважение и решението да бъде потвърдено.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД не взема становище.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи
произнасяне по съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната
жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр.2 ГПК.
Ищецът в
първоинстанционното производство „Т.С.“ ЕАД е депозирал заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 19.07.2018 г. г.
срещу И.Х.К., по което е
образувано ч. гр. дело № 47390/2018 г. на СРС, ГО, 151 състав. На 03.10.2018
г., по делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК с предмет описаните в диспозитива на обжалваното решение вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в
заповедното производство е подал възражение по образец.
При наличие на валидно възражение, породило своите
правни последици, в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК заявителят е предявил
установителни искове с предмет вземанията, за които в негова
полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото
дело, които са процесуално допустими.
Пред първата съдебна
инстанция са предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да установи, че ответникът е сключил договор за доставка на
топлинна енергия за стопански нужди в предвидената от закона форма, че
сградата, където е имотът, за който е сключен договорът, e топлофицирана,
монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение
на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено
законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и
изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на
доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането
на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ
небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се
извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и потребителя - арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ.
Според §1, чл. 43 от ДР на ЗЕ, „Потребител на енергия или природен газ за
стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за
стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или общинския бюджет.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от
17.07.2012 г.) продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и
клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
С оглед изложената правна рамка, в настоящия случай
се установява, че ищецът е представил по делото Договор № 285 за Т 431098 с посочена
страна по него ответника в настоящото производство и с предмет – доставка на
топлинна енергия за топлоснабден имот – магазин № 3, находящ се в гр. София,
ул. „Княз *******. В договора не е посочена дата, на която същият е сключен или
от която той започва да действа, като обстоятелството, че страните са обвързани
от облигационно правоотношение за исковия период е спорно. С определението по
чл. 140 от ГПК, установяването на този факт е възложено в тежест на ищеца, като
същевременно е докладвано и оспорване от страна на ответника на автентичността на
договора. Независимо, че производство по чл. 193 от ГПК за процесния договор не
е проведено и същият не е изключен от доказателствената съвкупност по делото, а
на ответника, който е направил своевременно оспорването, не указано, че по
правилото на чл. 193, ал. 3, изр. второ от ГПК в негова тежест е да ангажира
доказатества, че подписът му не е автентичен, правилно първата съдебна
инстанция е приела, че от представеното писмено доказателство не се установява,
между страните да е бил сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия
за процесния период. Това е така, тъй като в представения такъв не е посочено
на коя дата е сключен и от кой момент същият влиза в сила. Действително, тази
празнота при тълкуването на волята на страните и установяване на датата на
сключването на договора може да бъде преодоляна чрез представяне на други
изходящи от ответника писмени доказателства, но това не е било сторено от
ищеца, независимо от твърденията във въззивната жалба. В кориците на делото,
което е хронологически номерирано, липсва заявление по образец за сключване на
договор, подписано от ответника, на което въззивникът-ищец се позовава, като
такова не е описано и като приложение на исковата молба и не се установява да е
представяно и приемано по делото.
Поради това настоящият състав на въззивния съд
счита, че фактът, че между страните за спорния период е възникнало валидно
облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди
/за небитови нужди/, не е доказан по начин покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1
от ГПК – при условията на пълно и главно доказване.
След като не е установено
наличие на облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна
енергия. Ето защо, както правилно е
приел и първоинстанционният съд в обжалваното решение, предявените искове за
главници са неоснователни и като такива правилно са били отхвърлени.
При липса на валидно възникнало главно задължение,
неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за
забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за процесния период
върху сумата за топлинна енергия, както и за дялово разпределение.
С оглед изложеното и предвид предмета на проверка,
въведен с въззивната жалба същата е неоснователна, а при съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, решението е правилно
и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора,
разноски на въззивника не се дължат.
Разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, се дължат на въззивника-ответник И.Х.К., но искане за присъждане
на такива не е заявено, освен това не са представени и доказателства, че разноски
са направени, поради което не следва да се присъждат.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 15652 от 17.01.2020 г., постановено по гр.
дело № 16242/2019 г. на Софийския районен съд, III ГО, 151 състав.
Решението е постановено при участието на „ТЕХЕМ
СЪРВИСИС“ ЕООД, ЕИК *******, като трето лице помагач на страната на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.