Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…...……….
Гр.София, ……………год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав,
в открито съдебно заседание, проведено
на петнадесети юни две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Мирослав Стоянов
при участието на
секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева
гр.дело № 9742 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258
– чл.273 от ГПК.
Обжалва
се решение на СРС, 140 състав под № 110136 от 09.05.2019г.,
постановено по гр.дело № 37798/ 2018г. в
частта, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422,ал.1 от ГПК от
„Т.С.“ ЕАД срещу К.Б.К. положителен установителен иск с правно основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл.200 от ЗЗД - за
сумата от 1083,68лв. , представляваща 1/
2част от обща сума от 2 167,36лв -
цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014г. – м.04.02.2017г. за имот – ап.№ 85, находящ се в гр.София,
ж.к.“********** с аб.№ ******, ведно със законната лихва от 18.01.2018г.
/датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ - до
окончателното изплащане , за която е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.дело № 3864/2018г. по описа на СРС, 140 състав.
Първоинстанционното
решение се обжалва в горепосочената част от ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Въззивникът-ищец поддържа
доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение, с
които мотивира искането си за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявените
искове да бъдат уважени. Твърди, че неправилно от първата инстанция е
прието, че ответникът К.Б.К. няма качеството на клиент на ТЕ по смисъла на
законовата дефиниция на пар.1т.42 от ЗЕ /отм., сега чл.153 от ЗЕ и пар.1,т.2“а“
от ЗЕ/, тъй като с доказателствата по делото е безспорно е установено, че
ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот. Като последица от това
твърди, че неправилен е извода , приет с обжалваното решение – за липса на
облигационна връзка между него и ответника. Възразява, че ирелевантен е фактът
на чие име процесният топлоснабден имот се води по партида при него, както и кое е лицето, реално /фактически / ползвало
ТЕ. Ето защо, въззивникът-ищец заявява искане за отмяна на обжалваното решение
и вместо него- постановяването на друго, с което предявения срещу ответника иск
да бъде уважен с присъждане на направените по делото разноски. При условията на
евентуалност, в случай, че жалбата му бъде отхвърлена като неоснователна, въззивникът-
ищец поддържа възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззиваемия-ответник.
Въззиваемата страна К.Б.К., представляван
от процесуалния представител по чл.47,ал.6 от ГПК – адв.Т.Ч. оспорва жалбата
като неоснователна и заявява искане за потвърждаване на атакуваното решение по
съображения , подробно развити в депозиран в отговор на жалбата в срока по
чл.263,ал.1 от ГПК.
Третото лице – помагач на ищеца
- „Т.с.“ ЕООД– не заявява становище по
жалбата.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност
по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срок , от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При
извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени
с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл.269,предл.2 от ГПК.
Настоящата инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, с които е мотивирана неоснователността на предявения иск
срещу ответника К.Б.К. .
Настоящият съдебен състав приема, че законосъобразно с
обжалваното решение е прието, че за исковия период от време - м.05.2014г. –
м.04.2017г. между ищеца и ответника К.К. не е съществувало валидно облигационно
правоотношение, като приема, че за този период от време ответникът не е имал
качеството на потребител на ТЕ за битови нужди. Съдът приема, че от събраните по делото
доказателства не се установява, че в рамките на
исковия период от време ответникът да е
имал качеството на потребител на
топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на легалната дефиниция, закрепена в нормата на пар.1,т.2“а“ от ДР на
ЗЕ и чл.153,ал.1 от ЗЕ. Между страните по делото няма спор, а и от
представените по делото писмени доказателства /договор за покупко-продажба на
жилище от Министерство на народната отбрана с рег.№ 157/ 22.12.1977г. и
удостоверение за наследници № 08551/13.10.2008г./ е видно , че ответникът К.Б.К.
притежава от 2008г. в съсобственост с брат си
А.Б.К. , /другият ответник по делото по отношение на което решението на
първата инстанция е влязло в сила/, процесния топлоснабден имот при равни
дялове- по ½ ид.ч. за всеки. В
хипотезата, при която имотът е общо притежание на две или повече лица на
основание наследяване, както в конкретния случай е възникнала
съсобствеността между ответниците, съгласно
клаузата на приложимата към момента на възникване на съсобствеността клауза на
чл.63 , ал.2, предл.1 от ОУ от 2008г., както и идентичните клаузи на чл.63,ал.2
, предл.1 от ОУ от 2014г. и ОУ от
2016г.- последните приложими към исковия
период от време, тези лица , могат по
постигнато между тях писмено споразумение да заявят воля кой от тях да стане
страна по облигационното правоотношение с ищеца, като тази воля следва да е
обективирана в молба-декларация и
писмено споразумение между тях. Клаузите на чл.63,ал.2,предл.1 от ОУ са в съответствие и при зачитане на договорната
свобода на страните, установена с нормата на чл.9 от ЗЗД, като в този смисъл е
и разрешението, дадено с т.1 на ТР № 2/ 17.05.2018г. на ОСГК на ВКС по т.д.№
2/2017г. В конкретния случай от
доказателствата по делото се установява, че от съсобствениците е заявена изрична воля пред ищеца кой от тях да
стане страна по правоотношението ищеца,
съгласно клаузите на чл.63,ал.2, предл.2 от ОУ от 2008г., тези от 2014г. и от
2016г. и това е вторият ответник по делото и съсобственик на имота- А.Б.К.,
като от последния освен това съгласие е подадена и молба – декларация за
откриване на партида на негово име /л.29 и л.30 от делото на СРС/. Като
последица от това, законосъобразно от първата инстанция е прието, че страната,
имаща качеството на потребител на ТЕ е само вторият ответник по делото- А. К.,
който е и страна по правоотношението с ищеца, на основание идентичните клаузи
на чл.63,ал.2,предл.1 от ОУ от 2008г., ОУ от 2014г. и тези от 2016г.
Именно в качеството си на страна по правоотношението вторият ответник е погасил
претендираната от ищеца главница изцяло в хода на процеса. Ответникът К.К. няма
качеството на клиент на ТЕ за процесния имот през исковия период от време и не
е страна по правоотношението с ищеца, както законосъобразно е прието с
обжалваното решение. Ето защо, законосъобразно искът срещу ответникът К.К. е
отхвърлен като неоснователен.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с
тези на първата обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба срещу него-отхвърлена като неоснователна.
.
По разноските по делото:
Предвид горния изход на делото право на разноски за
въззивното производство има само въззиваемият-ответник, на основание чл.78,ал.3
от ГПК, но поради липса на доказателства за извършени такива, не следва да му
се присъждат.
Воден
от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
на СРС, 140 състав под № 110136 от 09.05.2019г.,
постановено по гр.дело № 37798/ 2018г. в
обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният по реда на чл.422,ал.1 от ГПК от
„Т.С.“ ЕАД срещу К.Б.К. положителен установителен иск с правно основание
чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. чл.200 от ЗЗД -
за сумата от 1083,68лв. , представляваща
1/ 2част от обща сума от
2 167,36лв - цена на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014г. –
м.04.02.2017г. за имот – ап.№ 85,
находящ се в гр.София, ж.к.“************* с аб.№********, ведно със законната
лихва от 18.01.2018г. /датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение/ - до окончателното изплащане , за която е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.дело № 3864/2018г. по описа на СРС, 140 състав.
В останалата част като необжалвано
първоинстанционното решение е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.