Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.
Добрич, 20.07.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, деветнадесети състав в публично съдебно заседание на двадесет
и трети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ПЕТКОВА
при секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия
Петкова гражданско дело №2600 по описа на ДРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба, подадена от И.Ж.К. с ЕГН
********** ***, чрез надлежно упълномощения адвокат Г.П. – ДАК, с която срещу
„В. Д.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Д., бул. ”*-ти **”
№***, са предявени кумулативно съединени отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване недължимостта на следните
суми – 3424,40 лева – главница, представляваща неплатено задължение за
предоставени ВиК услуги за обект с административен адрес в село П., ул. „***“ №**,
кл. №****, обективирано в издадена от ответното дружество фактура №****., и сумата
от 63,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху главното задължение в
размер на законната лихва за периода от 10.07.2020г. до 14.09.2020г.
По искане на ищеца съдът е допуснал обезпечение на предявените искове,
чрез налагане на следната обезпечителна мярка „възстановяване на предоставянето на В. услуги към обект с
административен адрес в село П., ул. „***“ №** кл. №***“.
Претендират се сторените по делото разноски.
Исковата молба се
основава на следните обстоятелства: Ищецът е абонат на „В. и к. Д.” АД, ЕИК ***,
като ползва В.К услуги за обект с административен адрес в село П. дол, ул. „***“
№**, кл. №**. Винаги е заплащал задълженията си към ответното дружество в срок.
На улицата пред гореописания имот имало изградена шахта. В тази шахта
се намирал водомерът, който захранвал процесния имот. Капакът се заключвал с
катинар. Ключове за този катинар имали
служителите на ВИК-Добрич, за да засичат водата. През повечето време
ищецът живеел в чужбина и поради тази причина никога не бил отварял шахтата, а инкасаторът на района сам
засичал водомера и заключвал катинара.
На 04.05.2020г. в с.П., общ.Д., ул.**“№*** дошли трима мъже, които се
представили, че са служители на „В. и к. Д.” АД. Поискали от ищеца ключ за
катинара в шахтата, но той не намерил такъв. Служителите отворили шахтата и
взели намиращия се в нея водомер. Шахта
в границите на имота си ищецът нямал, поради което и нямал никакви задължения за поддържане на водомера
и на шахтата - това било задължение на ВК-Д.
Съгл. чл.11, ал.3 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи водомерната шахта заедно с водопроводното отклонение
до имотната граница на имота на потребителите са част от общите мрежи на
водоснабдителната система и се изграждат, поддържат и стопанисват по реда на
ЗУТ и ЗВ от операторите.
Няколко пъти през месец юни и началото на месец юли 2020г. ищецът посетил
ответно дружеството и оттам му заявили, че няма да му сложат нов водомер.
Считано от 27.06.2020г.
водоподаването в имота било спряно. С куриер на ищеца била изпратена
издадената от ответника фактура №***/***. на стойност – 3424,40 лева с вкл.
ДДС, в която в графа „услуга“ било посочено предоставяне на услуга по чл. 49,
чл. 50 и чл. 51 от Общите условия. Липсва яснота за каква точно услуга е
издадена фактурата, за какво количество
и за какъв срок.
Поради изложеното се моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
Ищецът притежава два отделни имота в с. П., общ. Д., обл. Д., които са
съответно на адреси : ул. „***“, № **
кл. № ** и ул. „**“, № ** кл. № ***
На 04.05.2020 г. е извършена проверка на
абоната И.Ж.К. на имотите му, находящи се в с. П., общ. Д., обл. Д. на
посочените по – горе адреси .
За проверката първо е съставен констативен протокол за извършена
проверка № *** от 04.05.2020 г. В
него е установено, че отчитащото устройство вътре във водомера е „задържало“,
т. е. механизмите вътре не се въртят нормално и не отчитат вярно потребеното
количество вода, тъй като има следи от стягане с дърводелска стяга. Това манипулиране
на водомера представлява нарушение на чл. 30, чл. 33, ал. 3, чл. 39, ал. 8 и
чл. 47 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и на чл. 20 във връзка с чл. 26 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор. Съобразно
горепосочените нормативни актове умишлено повреденият водомер е свален и на
негово място е поставен друг за сметка на ВиК Д.
Веднага след това служителите на ВиК Д. отиват на проверка и на другия
обект, собственост на ищеца, а именно - на ул. „**“, № ** в с. П. с кл. №. За
проверката там е съставен констативен протокол за извършена проверка № *** от *** г. И на този адрес, при проверка на
водомера, се констатира, че на водомера е поставена дърводелска стяга, поради
което водомерът не отчита количеството преминаваща през него вода. Това
манипулиране на водомера отново представлява нарушение на чл. 30, чл. 33, ал.
3, чл. 39, ал. 8 и чл. 47 от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и на чл. 20 във връзка с чл. 26 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор.
Поради гореустановеното от служителите на ВиК Д. е съставен трети
констативен протокол за извършена проверка № *** от *** г. и предвид
нарушаването на чл. 30, чл. 33, ал. 3, чл. 39, ал. 8 и чл. 47 от Наредба № 4 от
14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и
за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и на чл. 20 във
връзка с чл. 26 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор е спряно водоподаването на абоната в с. П., ул. „***“,
№ **, кл. № ***, за което ищеца е бил
уведомен, но не е подписал протокола, установено с подписа на свидетел -
служител на ВиК оператора.
В чл. 51,т. 2-ра от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор /ОУ/ е предвидено, че по реда на чл. 49 ОУ се
определя и количеството изразходвана вода, когато чрез физически въздействия
върху водомерите, потребителят причини тяхната повреда или неточност на показанията
им. Това на практика означава, че издадената фактура № *** от *** г. е за
доставена, но неотчетена с годно отчитащо устройство /водомер/ вода с
потребител И.Ж.К. относно обект с. Плачи дол, ул. „**“, № **.
По изложените съображения се настоява за отхвърляне на исковете.
Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Исковете са отрицателни установителни с правно основание чл. 124, ал.
1, пр. 3 от ГПК, с които ищецът твърди, че не съществува претендирано от
ответника право на парично вземане и при които искове тежестта за установяване
съществуването на оспореното право се носи от ответника. Претендираното вземане
е обосновано с твърдения за осъществяване на фактическия състав по чл. 51,т.
2-ра от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор /ОУ/ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 200, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД .
Исковете са процесуално допустими, доколкото правният интерес от
установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните
процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В
настоящия случай допустимостта на
предявените отрицателни установителни
искове за недължимост на суми за главница и обезщетение за забава се обуславя,
доколкото за ищеца съществува правен интерес от търсената с исковата молба
защита, т.е. от установяване на обстоятелството, че същият не дължи в полза на
ответника сочените суми.
Ответникът носи изцяло тежестта да установи фактите, с които обосновава
своето право на вземане, а именно: съществуване на договорно отношение между
страните за доставка на ВиК услуги (не се спори); надлежно извършена проверка
на изправността на водомерите – в това
число извършване на проверка и съставяне на констативни протоколи за кл. №***с
№ ***, *** и *** на дата ***. ,
количеството реално доставени ВиК услуги
в процесния период, определено по приложимата корекционна процедура; спазването
на приложимата процедура за определяне размера на корекцията.
По иска по чл. 86 ЗЗД: в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
Безспорно е между страните, че ищецът е потребител на ВиК услуги за два
обекта с административни адреси в село П., ул. „*** №*** и в село П., улица „***“
№***, кл. №**. Доставяната от
ответника като ВиК-оператор вода в обектите на ищеца до ***. се е отчитала с водомери с фабричен №***
и с пломба № ВИК ***
/ за обект с адрес
село П., улица „***“ №**/ и с фабричен
№*** и с пломба№ ВиК ** / за обект в село ., ул. „***“ №***/ , на която датата и двата водомера са демонтирани,
за което са съставени три констативни протокола №,*** и ** от **. /л.34, л. 45
и л. 46 от делото/ В констативните протоколи, като конкретна причина за демонтажа
и на двата стари водомера е посочена "има следи от стягане с дърводелска
стяга, с което е нарушена наредба №*** и
общите условия на ВиК“ . При демонтажа на водомерите е отчетено показание 0030
куб.м. за обект с адрес : село П.,
улица „***“ №* и 0097куб.м. за другия
обект на абоната. Вписано е, и че подмяната на водомер с фабр. №* е за сметка на водоснабдителното дружество,
а водоподаването до обекта с адрес: в село П., ул. „** №** е спряно. Протоколите
са подписани от свидетел – И. С.
По делото е представен препис от процесната фактура №*****. на обща стойност
3424,40 лева с вкл. ДДС, представляваща
стойност на предоставени ВиК услуги по реда на чл. 49 , чл. 50 и чл. 51 от ОУ
на ответното дружество, за абонат с кл. №*** – 1285,437 куб.м. при ед. цена от
2,22 лв. без ДДС.
Касае се за отношения, регулирани от Общите условия за предоставяне на
В и К услуги на потребителите от В и К оператор на " В и К" **, град
Д., одобрени с решение на ДКЕВР № *** от *** г. и правилата на Наредба № 4 от
14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Имотите на
потребителите се водоснабдяват, като сградните водопроводни инсталации или
вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към водоснабдителните системи
чрез водопроводно отклонение с водомерен възел /Чл. 7 от Наредба № 4/14.09.2004
г./. С разпоредбата на чл. 37, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. са уредени
последиците от установяването на незаконно присъединяване към водопроводните и
канализационните системи- съответните отклонения се прекъсват, а
изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда
на чл. 35, ал. 6 /по пропускателната способност на водопроводната инсталация
непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане
на водата със скорост 1 м/с./ за едногодишен период, освен ако се докаже, че периодът
е по-малък. По същия ред,според цитираната разпоредба, се определя и
количеството изразходвана вода в случаите на нарушаване на пломбите и физически
въздействия върху водомерите, причинили тяхната повреда. Идентично разрешение е
дадено и с разпоредбите на чл. 50 и чл.51 от ОУ. Според разпоредбата на чл. 50
от Общи условия при незаконно присъединяване, изразходваното количество вода се
определя по реда на чл.49 от ОУ/по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и
изтичане на водата със скорост 1 м/с./ за едногодишен период, освен ако се
докаже, че периодът е по-малък.
Аналогична на отговорността за незаконно присъединяване е отговорността
по чл.51 от ОУ. Според разпоредбата на чл.51 от ОУ, при нарушаване на целостта
на пломбите/с изключения на случаите, когато нарушението не е породено от
действия на потребителя/ и когато чрез физически действия върху водомерите
потребителя причини тяхната повреда или неточност на показанията им,
количеството изразходвана вода се определя по реда на чл.49 от общите условия,
т.е. по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено
преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със
скорост 1 м/с./ за периода до предишен реален отчет, но не по-дълъг от 6
месеца. Отговорността възниква при констатация за такива нарушения, извършени виновно/умишлено
или по небрежност/, като вината се предполага до доказване на противното.
При установяване на повреда на водомера извън визираните хипотези на
чл.51 от ОУ, количеството изразходвана вода се определя по друг ред, а именно
по реда на чл.20 вр.чл.26 от ОУ. Съгласно чл. 20 ал. 1 от ОУ, при установяване
на повреда в индивидуален водомер на потребител, представителят на В и К
оператора прави предписание за отстраняване на повредата на водомера и за срока
на отстраняването й, като демонтира пломбата на холендъра. През периода на
повредата, според чл.20, ал. 3 от ОУ, до изтичане срока на предписанието по ал.
1, количествата изразходвана вода се определят по реда на чл. 26 ал. 2 от ОУ,
т.е. според средномесечния разход за съответния период от предходната година за
срока на предписанието по чл. 20 от ОУ, а при липса на средномесечен разход по
реда на чл.25, т.8- по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м. при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 0.1куб.м. за всеки куб.м.застроен
обем сграда за сезонно ползване или друг обект без постоянен обитател; по
0.5куб.м. за всеки куб.м.застроен обем за сграда в строеж, или по реда на
чл.25, т.10 от ОУ при сгради-етажна собственост. При неизпълнение на
предписанието и след изтичане на срока на предписанието, разхода на вода се
определя отново по реда на чл.25, т.8 от ОУ. Правилото на чл.20, ал.3 от ОУ
обаче не намира приложени в случаите на чл.20, ал.2 от ОУ- когато на мястото на
повредения водомер В и К операторът е поставил редовен/оборотен/водомер за сметка
на потребителя. През периода на повредата разхода на вода се отчита по този
водомер , а не реда на чл.26, ал.2 и чл.25, ал.8 и 10 от ОУ.
Ангажираните от ответника „В и к Д.“ АД доказателствени средства не
установяват релевантните факти. Несъотвествието на водомерите на метрологичните
и техническите изисквания, което да ги прави негодни да отчитат реално
потребените количества вода, не е
установено по безспорен и категоричен начин от ответното дружество.
Горепосочените протоколи не са подписани от абоната, тяхното съдържание е
оспорено в хода на производството. В този си вид тези частни свидетелстващи
документи се ползват единствено с формална доказателствена сила, но не и с
материална такава. Доказват единствено, че проверките на процесните водомери са
извършени от служители на водоснабдителното дружество, но не установяват по
категоричен начин, че отразеното в тях е съответно на състоянието и показанията
на водомерите.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения, т.е. всяка
страна носи доказателствената тежест за фактите, от които извлича изгодни за
себе си правни последици, поради което следва да проведе главно и пълно
доказване на тези факти. При липса на такова доказване, съдът следва да приеме
за неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти и
въз основа на това да постанови решението си /така - Решение №25 от 27.01.2012
г. по гр.д. №1832/2010 г. на ВКС, 4 г.о., в производство по чл.290 ГПК/.
Доколкото ответникът не успя да докаже твърденията си за осъществяване
на фактическия състав по чл. 51,т. 2-ра от Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор /ОУ/, предявените отрицателни
установителни искове следва да бъдат уважени в цялост.
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора, а именно уважаване на предявените искове с
правно основание чл.124 от ГПК, на ищеца
се дължат направени по делото разноски.
Наведеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно. Разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК
предвижда възможност за съда по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на адвокатското възнаграждение, но не по-малко от минималния такъв, в
случай когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. В
настоящия случай съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, се
установява, че минималният размер за адвокатско възнаграждение е 469,71 лв. по
иска за главница и 300 лв. по акцесорния за мораторна лихва, поради което
претендираното възнаграждение от 500 лева е под предвидения минимум.
С оглед изложеното на ищеца, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, са дължими
разноски, както следва: 186,98 лева –
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение от 500 лева
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е
Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по
отношение на ответника „В.и к. Д.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Д., бул. „****” № ***, представлявано от изпълнителния директор
Т. И. Г., че ищецът И.Ж.К. с ЕГН ********** ***, в качеството му на абонат с
кл. № *** на ответното дружество, не дължи на ответника следните суми – 3424,40
лева – главница, представляваща неплатено задължение за предоставени ВиК
услуги, обективирано в издадена от ответното дружество фактура №***/***., и
сумата от 63,74 лева, представляваща обезщетение за забава върху главното
задължение в размер на законната лихва за периода от 10.07.2020г. до
14.09.2020г.
ОСЪЖДА „В. и к. Д.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Д., бул. „****” № ****, представлявано от изпълнителния директор Т. И. Г.,
да заплати на И.Ж.К. с ЕГН **********
***, сумата от 686,98 лева, представляваща сторените по делото
съдебни разноски, от които: 186,98 лева – заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение от 500 лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: