Решение по дело №629/2021 на Районен съд - Монтана

№ 260296 / 5.7.2021 г.

 

 

Р  Е Ш Е Н И Е

 

05.07.2021 година, град Монтана

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV-ти ГРАЖДАНСКИ състав, в ОТКРИТО съдебно заседание от 21.06.2021 година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА

 

при секретаря Светлана Станишева и с участието на прокурора..............................................................................., като разгледа докладваното от съдия ЦЕКОВА гражданско дело № 629 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                Производството е по реда на чл.310 т.6 ГПК, във връзка с чл.146 ал.2 от Семейния кодекс, Бързо производство.

                Предявен е иск с правно основание чл. 143 ал.2 от СК, във връзка с чл.149 от Семейния Кодекс.

 

                Ищецът, К.Ц.Д., ЕГН **********, като майка и законен представител на Катерина Н.С., ЕГН **********, родена на ***г. и А.Н.С., ЕГН **********, родена на *** г., със съгласието на своята майка К.Ц.Д., ЕГН **********,***, са предявили иск срещу Н.С.Н., ЕГН **********,***, за издръжка.

               В исковата молба се твърди, че К. и Н. живели дълги години и от това съвместно съжителство се родили двете им деца - А. и Катерина, съответно през 2005г. и 2007г.

               От години наред обаче ответника не дава средства за никаква издръжка за децата - облекло, обувки, храна, учебни пособия, лекарства и др. Те са вече доста пораснали и имат сериозни нужди за техните години - 16г. и 14 г. Дълго време мълчала и се задоволявала със някакви елементарни оправдания, защото майка и работи в чужбина и и помага финансово в определени моменти, но в началото на 2021г. нещата прогресивно ескалирали и след извършено домашно насилие спрямо нея и децата на 18.01.2021г. били принудени с двете и деца да напуснат жилището в с.Трифоново и да заживеят в гр.Монтана, за да могат да живеят поне спокойно.

               Дълги години търпяла определено лошо отношение спрямо нея заради децата, като през това време ответника не и помагал финансово за тяхното отглеждане и възпитание със съответните средства, а децата пораснали и имат нужда от много неща. Въпреки това ответника не и дава средства за да може да се грижи нормално за тях, независимо че многократно го молела за това.

               От около година и половина вече ответника не и дава никакви средства и поради това е принудена да се обърне към съда.

               Моли да се постанови решение, с което да се осъди ответника Н.С.Н. да им заплати сумата от 4 800.00 лв. за двете деца за период една година назад от завеждане на делото, както и по 200.00 лв. месечна издръжка за в бъдеще време за А. и Катерина, ведно със законовата лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причини за изменение или прекратяване на присъдената месечна издръжка за двете деца, както и да се осъди да и заплати направените съдебни и деловодни разноски по делото, включително и адвокатското възнаграждение.

               Претендират разноските по делото.              

 

              Ответникът, Н.С.Н., ЕГН **********,***, чрез процесуалния си представител адвокат К.Г.,***, в срока, предвиден за отговор взема становище по иска.

             Относно исковете по чл. 149 от СК

             Оспорва изцяло исковете по чл. 149 от СК, всеки в размер на 2400 лв. Те са неоснователни.

             Доверителят и е живял заедно със семейството си – ищцата К.Д. и двете им деца - А. и Катерина, като не само е участвал активно, но е осигурявал и по-голямата част от издръжката на децата си. Твърденията на Д., че единствено тя, подпомагана със средства от майка си, е издържала децата, е лъжливо.

             Само за времето от 01.10.2020г. до 17.01.2021г. , докато ответникът е работил в чужбина, ищцата е изтеглила чрез дадената и от ответника негова втора дебитна карта, от неговата банкова сметка ***.98 лева (левовата равностойност на 2987.17 евро).

             Отделно от това, след раздялата им на 18.01.2021г. , доверителят и на два пъти е закарал закупените от него дърва за огрев до жилището за ищцата в ЖК „Пъстрина в гр. Монтана, където след 18.01.2021г. са живели тя и децата.

             Претенциите за плащане издръжка за минало време, претендирана общо от двете ищци при условията на чл. 215, ал. 2 ГПК, са НЕОСНОВАТЕЛНИ, тьй като ответникът е изплатил за издръжка на двете си деца сума, надвишаваща размера на претендираната.

             Относно исковете по чл. 143 от СК.

             От м. януари 2021г. Н.С. е безработен, причина за което се явяват и привременните мерки поради епидемиологичната обстановка в страните от ЕС. Макар и временна, тази неплатежоспособност на доверителя и прави невъзможно да се удовлетвори искането, да плаща общо 400 лв. месечна издръжка за двете си деца, тьй като не реализира никакви доходи от трудови отношения.

           Това е актуалното състояние към момента на настоящото производство.

           Поради което ОСПОРВА РАЗМЕРА на претендираните издръжки, за всяко от децата по 200 лв./ месечно.

           Моли съда да постанови решение, с което се отхвърли изцяло, като неоснователни  исковете за заплащане на издръжка за минало време в общ размер от 4800 лв. заявени, както сдедва: 2400 лв. на К.Ц.Д. с ЕГН **********, в качеството й на майка и законна представителка на малолетната Катерина Н.С., ЕГН ********** и 2400 лв. на А. НикоАова С., ЕГН **********, непълнолетна, предявила иска си със съгласието на своята майка; да се уважат частично исковете по чл.143 от СК до размера на 162.50 лв. за всяко едно от децата.

           Заявява, че доверителят и е надплатил евентуално определената от съда издръжка, като моли, тези суми да бъдат приспаднати до изчерпване на така определеното от съда задължение. Моли съда да определи издръжка  под минимално допустимия от закона размер за всяко едно от децата, считано от завеждане на исковата молба.

         Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

         Доказателствата по делото са писмени и гласни.

         Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 315 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:

           Безспорно установено е, че страните в процеса са живели на съпружески начала и от съвместното им съжителство са родени децата А., на *** година и КАТЕРИНА, родена на *** ***. Страните са родители на А., съгласно данните от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 0010 от 11.01.2005 г. и № 0439 от 17.08.2007 година, двете на Община Монтана.

          Няма спор, че страните живеят разделено от месец януари 2021 година и не се спори относно обстоятелството, че местоживеенето на двете деца е при майката. Тя е тази, която осигурява средства, време и грижи по отглеждането на А. и Катерина. В хода на процеса не се установи бащата да е изплатил някаква издръжка за децата си от предявяване на иска. Ищецът претендира от ответника заплащане на месечна издръжка за родените им от съвместното съжителство ненавършили пълнолетие деца за в бъдеще време в конкретно посочен размер, както и за минало време, считано от 15.03.2020 година до 15.03.2021 година.

         Съгласно разпоредбата на чл.10 ал. от ЗЗД, е прогласено правото на  всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено  и социално развитие и за защита на неговите права и интереси.

         В конкретният случай, съда, съобразно обстоятелствената част и петитума на исковата молба приема за безспорно установено, че родителите не са могли да постигнат съгласие за размер на месечната издръжка на децата си, необходима да задоволи нуждите им от храна, дрехи, обувки, медикаменти и задоволяване на техни постоянни необходимости, без луксозни такива, като доброволно и съобразявайки възможностите си договорят размер на издръжката, необходима за децата им.

        Следва да се отбележи факта, че с изменение размера на минималната работна заплата, определена с Постановление на МС, от 01.01.2021 година, същата е от 650.00 лв. На тази база и законово е регламентиран минималният размер на дължим месечна издръжка за ненавършило пълнолетие дете, която е в размер на ¼ от минималната работна заплата, определена за страната, а това е в размер на 162.50 лв.

         Ищецът, при пълно и главно доказване, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в настоящото производство установи четирите предпоставки за уважаване на осъдителния иск за определяне размер на първоначална месечната издръжка, а именно: че А. и Катерина са техни деца и не са навършили пълнолетие, че ответника е техен родител и, което се установява от представените с исковата молба и посочени по-горе удостоверения за раждане, че имат нужда от заплащане на издръжка от баща си в конкретен размер, че от датата на раздялата им не я предоставя. Нуждите на децата и условията на живот са с траен и продължителен характер. Четвъртата предпоставка е възможността на ответника да дава издръжка за децата си в претендирания размер, за в бъдеще.

          В тази връзка са посочени доказателства, уважени са заявените доказателствени искания и съда, съобразявайки доводите на двете страни следва да постанови съдебния си акт, още повече, че при определяне размера на месечната издръжка съдът следва да съобрази възможностите на родителя, от които тя се претендира. В случая е налице становище от страна на ответника относно претендирания размер за месечна издръжка, като признава иска до 162.50 лв., който е минималния праг на дължимата месечна издръжка за дете. Над този размер оспорва същата, като оспорва и претенцията за издръжка една година назад. Счита, че е надплатил издръжката за децата си за минал период и претендира прихващане.

По делото ответникът не е оспорил, че децата са негови и че не са навършили пълнолетие. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл. 143, ал. 2 от СК, независимо от обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на родителите е безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата. Следователно за основателността на иска е необходимо само детето да не е навършило пълнолетие към деня на предявяване на иска и ответникът да е негов родител.  По делото се установи, че А. е на 16 години, а Катерина няма навършени 14 години, че двете са деца на ответника Н.С.. Към момента на предявяване на иска и понастоящем двете момичета не са навършили пълнолетие, поради което са налице предпоставките на закона за присъждане на издръжка.  За определяне на нейния размер следва да се съобразят ангажираните по делото доказателства относно нуждите на децата от издръжка и възможностите на родителите да дават такава.

          Според задължителна съдебна практика на ВКС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Тези принципи,  са установени  с разпоредбите на чл. 142 СК и  чл. 143, ал. 1 и 2 СК. Родителят, който отглежда и възпитава децата, в случая това е майката, следва да участва в издръжката на детето с по-малък дял от този на бащата. Усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС. Съдът следва да зачете грижите на майката в отглеждането и възпитанието на децата и при определена база от 270.00 лв. месечна издръжка следва да постанови бащата да участва със 170.00 лв. месечно, а майката със 100 лв.  Настоящият съдебен състав намира, че определената от съда базовата издръжка от 270 лв. месечно за всяко едно от децата би покрила нуждите им, съобразено с възрастта, която следва да се разпредели между двамата родители - за бащата 170 лв. месечно  и липса на алиментни задължения към други лица, наличие на собствено жилище, без да е установил здравословни проблеми, а разликата от 100 лв., ведно с грижите по отглеждането и възпитанието на децата следва да се поеме от майката, която освен това изплаща  и ипотека за имота, в който живее съвместно с децата си.

            На основание чл. 149 СК бащата дължи издръжка за минало време за периода от 01.01.2021 година до предявяването на иска, при доказана фактическа раздяла между родителите от месец януари 2021 г.

          При тази фактическа установеност и съобразно приложимия закон, по свое убеждение, докладчика по делото достигна до следните правни изводи:

          Съгласно чл. 142 СК размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца, се определя в зависимост от нуждите на децата и от възможностите на родителя. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в настоящото производство ищецът следваше, посредством пълно доказване, да установи четирите предпоставки за уважаване на осъдителния иск за размера на претендираната издръжка. Той е доказал и четирите от предпоставките - че дъщерите им не са навършили пълнолетие, че ответника е техен родител и, че са необходими средства, дължими и от другия родител за задоволяване на техните нужди. Нуждите на децата и условията на живот са с траен и продължителен характер. Децата растат, и предвид особеностите на възрастта им (когато много по-бързо нарастват обичайните материални и духовните потребности) и съобразно социално-икономическата обстановка в страната, може да се направи обоснования извод за трайно и съществено нарастване на потребностите на децата, а и нуждата от предоставяне на издръжка от родителя, ответник, който не доказа да е предоставял такава, въпреки твърденията, наведени в отговора, не дават основание на съда да приеме, че такава е предоставяна. По делото не е доказана четвъртата предпоставка, а именно възможността на ответника да дава издръжка на децата си в претендирания размер, за релевантния период. Ищецът, макар да прояви процесуална активност, не можа да се установи по безспорен и категоричен начин, че ответника е във възможност да дава претендираната издръжка. Но с оглед представянето на отговор и вземане становище по иска за издръжка, както за в бъдеще време, така и за миналия период, съда намира, че във възможностите му е да дава такава без затруднения, а именно – 170.00 лв. месечно от 01.01.2021 година. Съдът намира, че възможностите на ответника да дава издръжка е предпоставка, която касае не само размера на издръжката, но и основанието на иска. По такъв начин една от кумулативните предпоставки за уважаване на исковата претенция, с правно основание чл. 143 СК е налице. Бащата към настоящия момент реализира минимални доходи, но това обстоятелство не го освобождава от задължението да издържа дъщерите си, за майката е установено какъв е размера на получаваните месечни доходи. Следва да се докажат материалните възможности и на двамата родители, за да може да се направи преценка и да се определи делът на всеки от родителите на децата при определяне на издръжката му. Най-сетне следва да се посочи доводът, че за уважаване на претенцията, единствено водещи са интересите на децата, съобразено и с възможностите на двамата родители, установени по безспорен начин. Съдът счита, че така изяснената фактическа обстановка съставлява хипотезата на чл. 143 от СК и са налице условията за определяне на размера на дължимата издръжка, по смисъла на този текст от Закона. Обстоятелствата, които се съобразяват при определяне на размера на ежемесечната издръжка за децата А. и Катерина, касаят не само нарастващите им нужди, а и факта, че са ученички, че се следват средства не само за храна, облекло, обувки, отопление, но и за задоволяване на елементарни духовни потребности и с оглед на това, че непрекъснато се изменят и социално-икономическите условия на живот, като нарастват постоянно стойностите на услуги и хранителни продукти, на всички стоки за потребление, а от друга страна, нуждите на децата от елементи и средства за физическо и духовно развитие се завишават, а те биха могли да се покрият напълно с една ежемесечна издръжка в размер на 270.00 лв., за всяко едно от тях, като сумата от 170.00 лв., необходими за тях ежемесечно, се покрият от бащата. Задължение обаче и на двамата родители е да се грижат за ненавършилите пълнолетие деца, следователно, техните нараснали нужди и потребности, вследствие на промените във възрастта им и в социално - икономическите условия в страната, трябва да се посрещнат и от двамата родители. При съблюдаване изискванията на чл. 143 от СК за комплексна преценка на нуждите на издържаните деца и възможностите на родителя, размерът на издръжката на ненавършили пълнолетие деца се определя в абсолютно число и претенцията е частично основателна. Досежно възможностите на бащата да дава издръжка в искания размер от 200.00 лв. без особени затруднения, съдът намира по отношение на ответника, за който приема, че реализира доходи под средните за страната и няма задължения за издръжка към други деца, от което се налага извода, че ще бъдат изплащани редовно, то за навършите съответно 16 и 13 години А. и Катерина е напълно по неговите сили да изплаща сума от 170.00 лв. месечно, а от друга страна, остатъкът от 100.00 лв. до необходимия за издръжката на всяко дете общ размер от 270. 00 лв. може да се поеме от майката, ведно с грижите по непосредственото им отглеждане и възпитание. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на децата от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или който искат да поддържат. Още повече, че определената издръжка е малка над минималната такава, предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, чийто размер е равен на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която за 2021 година е от 650. 00 лв. месечно. Съдът намира за основателна и претенцията на ищците за присъждане на издръжката, считано от 01.01.2021 година, през който месец е безспорно установено, че родителите са се разделили и децата са останали да живеят с майката и са били полагани преимуществено от нея.

          Мотивиран така, съдът следва да уважи главния иск и да определи размера на ежемесечна издръжка за всяко едно от децата по 170.00 лв., като осъди бащата да заплаща тази сума ежемесечно, считано от датата на депозиране на исковата молба - 15.03.2021 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на обстоятелства, налагащи прекратяване на плащанията или промяна на размера, а за периода от 01.01.2021 година до 15.03.2021 година – по 170.00 лв. месечно, или сумата от 406.25 лв. Над тези размери исковете се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива.

          Неоснователно е искането на процесуалния представител на ответника за приспадане на издръжка, изплатена за минал период, предвид твърдението му, че за времето от месец септември 2020 до 18.01.2021 година е предоставил издръжка на децата си, чийто размер надхвърля сумата от 5 000.00 лв. Това обстоятелство макар и да не се установи с категоричност, предвид твърдението, че дебитната му карта е била на разположение на ищцата, която е теглила суми за издръжката на децата е ирелевантно за спора, тъй като съда е приел, че издръжката за минало време се отнася от установеното безспорно по делото, че фактическата раздяла на страните е настъпила през месец януари 2021 година и от тогава се следва заплащане на същата.

         С оглед на тези обстоятелства и при установеното приложно поле на чл. 143 от СК, ответника трябва да заплати държавна такса в размер на 4 % върху тригодишните платежи на определения размер ежемесечна издръжка, както и за минал период, която държавна такса, изчислена, е в размер на 505.85 лв., вносими по сметка на Районен съд Монтана.

        Съдът следва да допусне предварително изпълнение на настоящото решение в частта му за присъдената издръжка.

        Относно възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено от ищцата на адвокат В.В., намира същото за неоснователно. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие договорената и изплатена сума за адвокатско възнаграждение е от 300.00 лв., което е минимумът, определен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Не следва и да се намалява същия и с оглед отхвърляне частично на предявените искове, тъй като не следва да се присъдят разноски под този минимум. Само за отбелязване, че ответникът за процесуалното представителство на адвокат Г. е заплатил сума от 400.00 лв. В случая съда счита, че следва да присъди в тежест на ищцата за разноските, направени от ответника в производството в размер на 40.00 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.

        Водим от гореизложеното и на основание чл. 315 от ГПК, съдът,

                                                  Р Е Ш И..:

        ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на К.Ц.Д., ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на КАТЕРИНА Н.С., ЕГН **********,*** ежемесечна издръжка в размер на 170 лв., считано от 15.03.2021 г., платима на 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер, до предявения такъв от 200. 00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

        ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на А.Н.С., ЕГН **********, със съгласието на К.Ц.Д., ЕГН **********,***, ежемесечна издръжка в размер на 170 лв., считано от 15.03.2021 г., платима на 5-то число на текущия месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на причини и обстоятелства, касаещи нейното изменяване или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер, до предявения такъв от 200. 00 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

        ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Ц.Д., ЕГН **********, в качеството и на майка и законен представител на КАТЕРИНА Н.С., ЕГН **********, и на А.Н.С., ЕГН **********, със съгласието на К.Ц.Д., ЕГН **********, нейна майка, всички от с.Трифоново, обл. Монтана, ул.Първа № 14, сумата от 406.25 лв. за периода от 01.01.2021 г. до 15.03.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.03.2021 година, като ОТХВЪРЛЯ  иска над този размер до предявения такъв от 4 800.00 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

        ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на К.Ц.Д., ЕГН **********,***, сумата от 300.00 лв. разноски по водене на делото.

        ОСЪЖДА К.Ц.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Н., ЕГН **********,***, сумата от 40.00 лв. за изплатения адвокатски хонорар съобразно отхвърлената част от исковете.

        ОСЪЖДА Н.С.Н., ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Районен съд Монтана държавна такса в размер на 505.85 лв. за уважения размер на исковете и 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително събиране на сумите.

        На основание чл. 242, ал. 1, предложение първо ГПК ПОСТАНОВАВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, в частта му за присъдената издръжка.

        Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Монтана, считано от 05.07.2021 година.

  

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: