Решение по дело №4025/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 2128
Дата: 16 декември 2019 г. (в сила от 21 януари 2020 г.)
Съдия: Васил Маринов Петков
Дело: 20194520104025
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.Русе, 16.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на  деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

             Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ

 

при секретаря Дарина Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело 4025 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази  

Ищеца „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД твърди, че на 11.03.2013г.  Й.К.И. е сключила с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД договор за потребителски кредит № 1109594 за сумата 3000 лева, като било договорено кредитополучателят да заплати и 300 лева такса за разглеждане на кредита и 277,92 лева застрахователна премия. Кредита следвало да бъде върнат на 36 анюитетни вноски, всяка от които в размер на по 124,95 лева. Първата вноска била дължима на 28.03.2013г, а общата дължима сума от кредитополучателя била 4498,20 лева. 

Сумата била предоставена на кредитополучателя И., която погасила 12 вноски изцяло и 1 частично, като общо заплатила 1589 лева, от които 17,85 лева лихви за просрочие. Последната частична вноска била заплатена на 12.05.2014г. след което кредотополучателят спрял плащанията. Към днешна дата всички вноски с падежирали.

На 27.10.2014г. „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД прехвърлило на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД вземането си по договора за кредит с Й.К.И. в общ размер 2735,53 лева от които 2525,24 лева главница и 210,29 лева договорна лихва. „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД упълномощило „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.  „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД изпратило съобщение за извършената цесия до длъжника Й.К.И. на посочения в договора за кредит адрес, което било получено от бащата на длъжника. Впоследствие по сметката на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД постъпили две плащания от Й.К.И.- на 19.12.2014г.- 197 лева и на 17.08.2016г.- 100 лева, които суми са приспаднати от общия размер на задължението.

  Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу Й.К.И., която била връчена при условията на чл. 47 от ГПК поради което в настоящото производство се иска да бъде установено вземането на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕАД. 

Ответникът не е открит и му е назначен особен представител, който оспорва иска. Навежда довод, че не е представен договор за цесия, но такъв по делото е приложен.

Материалноправното основание на вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД.

 

 

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 11.03.2013г.  Й.К.И. е сключила с „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД договор за потребителски кредит № 1109594 (л.6-10) за сумата 3000 лева, а последната се е задължила да я върне на 36 месечни  вноски, всяка от които в размер на 124,95 лева. Договорен е годишен лихвен процент 15,5%, и в договора е посочен годишен процент на разходите 24,2%  и дата на първо плащане 28.03.2013г. В договора е посочено също така, че кредитополучателя заплаща 300 лева такса и застрахователна премия от 277,92 лева.

На 27.10.2014г. „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД е прехвърлило на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД свои вземания, включително и вземането си срещу Й.К.И., като дружеството прехвърлител е упълномощило „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД  да уведоми от името на „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД всички длъжници срещу които вземанията са прехвърлени на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД (л.15-21).

На 11.11.2014г. ответницата е получила уведомление за извършената цесия (л.14).  Уведомлението за цесията заедно с документа за упълномощаването на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД да направи това уведомяване са приложени по настоящото дело и са връчени на назначения представител на Петранка Николова Атанасова.

На 22.03.2019г. „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД се е снабдило със заповед за изпълнение срещу Й.К.И. за сумата 2438,53 лева- главница по договор за потребителски кредит № 1109594, заедно с лихви и разноски.

По делото е представен сертификат за застраховка „Кредитна Протекция Плюс“ № 1109594.

При така установените факти от правна страна съдът намира следното:

По отношение на задължението за застрахователна премия:

По делото не се доказа сключването на застраховка, която да ползва кредитополучателя,  нито се доказа, че „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД  е заплатило премия на застрахователя. Представен писмен документ озаглавен „Сертификат“, в който се твърди, че удостоверява, че посочен застраховател се е съгласил да застрахова  ответницата по застраховка „Кредитна Протекция Плюс“. Този сертификат със сигурност не представлява договор за застраховка, и по делото няма представен такъв договор. Съгласно чл. 344 от КЗ, действал и към момента на сключване на договора за потребителски кредит:

Застрахователният договор се сключва в писмена форма като застрахователна полица или друг писмен акт.

Т.е. писмената форма при застрахователните договори е форма за действителност, а такъв писмен договор не се представи по делото.

На следващо място т.нар. „сертификат“ е частен свидетелстващ документ, който доказва само, че издателя му е направил определено изявление, но не и че това изявление е истина. В случая издателите на серификата са „удостоверили“, че застраховател се е съгласил да застрахова  кредитополучателите по застраховка „Защита на плащанията“, но дори и да се приеме за вярно, че застрахователя „се е съгласил да застрахова“ това не означава, че е застраховал в предвидената в закона форма. А дори и изразеното съгласие не може да се приеме за установено, тъй като издателите на „сертификата“ не могат да удостоверят този факт с издаването му. Не на последно място и плащане по застрахователен договор към застраховател също не се установи. За това разход за застраховка, която да ползва Й.К.И. не е бил направен и сумата 277,92 лева посочена като платена застрахователна премия не се дължи от ответницата.

Предвид изложеното сумата от 277,92 лева- застрахователна премия- следва да се приспадне от задължението на Й.К.И..

По делото се установи усвояването на сумата от 3000 лева и като се съобразят признанията за направените плащания и след приспадане на недължимата сума от 277,92 лева за застрахователна премия, задължението за главница на Й.К.И. остава в размер на 2160,61 лева.

Цесията е съобщена на Й.К.И., като по делото е приложена обратната разписка. Освен това, съобщението за цесията следва да се счита за връчено на длъжника и в хода на настоящото производство.

Предвид изложеното предявеният иск следва да се уважи в размер 2160,61 лева, а над него да се отхвърли.

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:

Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.

В заповедното производство е издадена заповед за изпълнение за сума в общ размер 2438,53 лева, а  общият размер на дълга, който се установява е 2160,61 лева. Предвид частичната основателност на претенцията направените разноски в заповедното производство от 108,77 лева следва да се присъдят съразмерно на уважената част от иска в размер на 96,37 лева. В настоящото производство ищеца има разноски в размер на 48,77 лева за държавна такса, 300 лева за особен представител и съдът му определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лева или общо разноските в настоящото производство са 498,77 лева, от които следва да се му присъдят съобразно изхода на делото 441,93 лева. Мотивиран така съдът:

 

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин-6”, етаж 2, срещу Й.К.И., ЕГН **********, с адрес *** за заплащане на сумата 2160,61 лева представляваща главница по договор за потребителски кредит № 1109594 от 11.03.2013г.  сключен между Й.К.И. и „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪР ФАЙНЕНСИНГ“ ЕАД, със законната лихва върху тази сума от 20.03.2019г. до окончателното изплащане, което вземане е било  прехвърлено по договор за цесия от 27.10.2014г. на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, и за което вземание е била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. № 1621/2019г. на Русенски районен съд, като отхвърля иска за установяване на вземането над уважения размер.

ОСЪЖДА Й.К.И., ЕГН **********, с адрес ***  да заплати на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин-6”, етаж 2 разноски по ч.г.д. № 1621/2019г. на РРС в размер на 96,37 лева, както и разноски по настоящото дело в размер на 441,93 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.                        

Районен съдия: /п/