РЕШЕНИЕ
№ 1000
гр. Пловдив, 07.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20225330112847 по описа за 2022 година
С исковата молба ищецът Е. Р. П. е предявил против „Макс Колект“
ЕООД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане
за установено, че ищецът не дължи следните суми: сумата от 24, 90 лв. –
главница по договор за предоставяне на мобилен достъп до интернет от
03.01.2011 г., сумата от 7, 51 лв. – законна лихва за забава за периода от
17.02.2012 г. до 15.01.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.01.2015 г., до
изплащане на вземането, и сумата от 125 лв. – разноски, обективирани в
изпълнителен лист от 14.04.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 284/2014 г. на
Районен съд – Пловдив, за принудителното изпълнение на които е образувано
изп.д. № ***** по описа на ** К. П. с рег. № ** и район на действие Окръжен
съд – Пловдив, поради погасяване на вземането по давност към момента на
образуване на изпълнителното производство.
В исковата молба се твърди, че в полза на „Макс Колект“ ЕООД е
издаден изпълнителен лист от 14.04.2014 г. въз основа на Заповед №
108/16.01.2015 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 284/2014
1
г. на Районен съд – Пловдив за сумата от 24, 90 лв. – главница по договор за
предоставяне на мобилен достъп до интернет от 03.01.2011 г., сумата от 7, 51
лв. – законна лихва за забава за периода от 17.02.2012 г. до 15.01.2015 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 15.01.2015 г., до изплащане на вземането, и сумата от
125 лв. – разноски. Сочи, че по молба на кредитора от 03.08.2020 г. е
образувано изп.д. № ***** по описа на ** К. П. с рег. № ** и район на
действие Окръжен съд – Пловдив, по което не са предприети изпълнителни
действия. Твърди, че е сезирал съдебния изпълнител с молба за прекратяване
на производството, поради изтичане на предвидената в закона давност, но
последната бил оставена без уважение. Счита, че до момента на образуване на
изпълнителното производство е изтекла общата погасителна давност от 5
години, започнала да тече на 14.04.2015 г. По така изложените съображения
се моли за уважаване на предявения иск.
Ответникът „Макс Колект“ ЕООД е депозирал в законоустановения за
това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба. В отговора на
исковата молба се прави възражение за местна неподсъдност на делото пред
Районен съд – Пловдив, тъй като счита, че в случая не следва да намери
приложение специалната разпоредбата на чл. 113 ГПК. Моли се за
прекратяване на производството по делото пред сезирания съд и изпращането
му по подсъдност на Софийския районен съд. В отговора на исковата молба
са изложени и подробни съображения за неоснователност на предявените
искове. Твърди, че за принудителното събиране на вземането първоначално е
образувано изп.д. № ** г. по описа на ** К. П., което е прекратено по
преценка на кредитора, като твърди, че с молбата за прекратяване на
изпълнителното дело не е признал недължимостта на задължението. Твърди,
че давността за вземането е прекъсната с молбата за образуване на изп.д. №
** г. по описа на ** К. П., в която са посочени конкретните изпълнителни
действия, които да бъдат предприети. Счита, че за вземането установено с
влязла в сила заповед за изпълнение следва да намери приложение общата
петгодишна давност на основание чл. 117, ал. 3 ЗЗД, в който смисъл се
позовава на съдебна практика. Сочи, че от образуването на изп.д. № ** г. по
описа на ** К. П. до образуването на изп.д. № ** г. по описа на ** К. П. не е
изтекъл давностният срок. Твърди, че по новообразуваното изпълнително
дело претендира само разноските по заповедта за изпълнение, което е
2
ирелевантно, тъй като преценка на кредитора е каква част от задължението да
претендира. Твърди, че с образуването на изп.д. № ** г. по описа на ** К. П.
давността по отношение на вземането също е прекъсната. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване, че задълженията,
предмет на издадения изпълнителен лист са погасени по давност, изтекла до
датата на образуване на изпълнителното производство. В този смисъл
предявеният иск е такъв с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, а не за
установяване на изтекла погасителна давност за задължението в хода на
образуваното изпълнително производство по реда на чл. 439 ГПК, доколкото
в изпълнение на указанията на съда, дадени с Разпореждане №
23146/11.10.2022 г. и с уточнителна молба от 31.10.2022 г. ищецът посочва, че
предявява исковата претенция единствено на посоченото основание.
Ищецът твърди, че до датата на образуване на изп.д. № ** г. по описа на
** К. П. с рег. № **, е изтекла погасителната давност за вземането, предмет на
издадения изпълнителен лист.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК
съдът следва да съобрази изминалият период от време до датата на
образуване на изпълнителното производство.
Първоинстанционният съд е сезиран с допустима искова претенция по
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за
принудителното събиране на което е образувано изпълнително производство,
поради погасяването му по давност.
Това е така, тъй като давността не се прилага служебно, т.е. изтичането
на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното
право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от
настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на
публичното задължение. Необходимо е длъжникът да направи изрично
волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност.
Установява се, че с изпълнителен лист № 3497/14.04.2015 г. по ч.гр.д. №
3
284/2014 г. на Районен съд – Пловдив, издаден в полза на “Макс Колект”
ООД, ищецът е осъден да заплати сумата от 24, 90 лв. – главница по Договор
** от 03.01.2011 г. за предоставяне на мобилен достъп до интернет от
03.01.2011 г., сумата от 7, 51 лв. – законна лихва за забава за периода от
17.02.2012 г. до 15.01.2015 г., ведно със законна лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 15.01.2015 г., до
изплащане на вземането, и сумата от 25 лв. – държавна такса и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Между страните в производството е безспорно, че вземанията, предмет
на издадената по ч.гр.д. № 284/2014 г. на Районен съд – Пловдив заповед за
изпълнение са такива на основание сключен между страните договор за
предоставяне на мобилен достъп до интернет, както и че заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила, тъй като против последната не е било
депозирано възражение в срок.
Следва да се приеме, че давностният срок за погасяване на
задължението по давност е започнал да тече от датата на издаване на
изпълнителния лист, а именно от 14.04.2015 г., доколкото по делото не са
налице данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. В този
смисъл съдът съобрази разясненията, дадени с Решение № 3 от 4.02.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК, в мотивите, на което се приема,
че давностният срок започва да тече от датата на влизане в сила на заповедта
за изпълнение.
В производството по делото не следва да се изследва изтеклата до
датата на издаване на заповедта за изпълнение погасителна давност за
вземането. При издадена заповед за изпълнение длъжникът следва да защити
правата си по реда на чл. 414 ГПК - с подаване на възражение срещу
заповедта и в този случай за кредитора възниква правото да предяви
установителен иск за съществуване на вземането си. Ако длъжникът не е
защитил правата си в рамките на заповедното производство с влизане в сила
на заповедта за изпълнение за него се преклудира възможността да оспори по
исков ред съществуването на вземането въз основа на факти, настъпили преди
издаване на заповедта. В Решение № 6 от 21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015
г., ТК, I т. о. на ВКС е прието, че резултат на стабилитета на заповедта за
изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените
4
факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на
факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено
с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото
действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е
разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е
упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява
пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите съществували
до проявлението на изпълнителната й сила, съотв. стабилизирането й.
Вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение да се погасява
с изтичане на общата – петгодишна давност. Следва да се посочи, че
заповедното производство е постигнало своята нормативна цел, когато
заповедта за изпълнение влезе в сила. Установеното с влязла в сила заповед за
изпълнение вземане е ликвидно, т.е. безспорно установено по основание и
размер – арг. чл. 371 ГПК. Съдебно установеното вземане с влязла в сила
заповед за изпълнение не може да бъде оспорвано от длъжника след изтичане
на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. Единственото изключение е
уредено в правната норма на чл. 424 ГПК, като вземането може да бъде
оспорено по исков ред, само в случай че бъдат открити нови обстоятелства
или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не
са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване
на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. В този
смисъл е Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г., ГК, III г.о. на
ВКС и Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV
г. о., ГК.
За принудително събиране на вземането по изпълнителен лист от
14.04.2015 г. по ч.гр.д. № 284/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е
образувано изп.д. № ** г. по описа на ** К. П..
Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез
5
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го
приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че
нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е
уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за
извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него
изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното
имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на
длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
От материалите по приложеното по делото изп.д. № ** г. по описа на **
К. П., се установява, че изпълнителното производство е образувано по молба
на взискателя „Макс Колект“ ООД от 05.01.2017 г.
При съобразяване на посочените разяснения съдът намира, че давността
по отношение на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, е
прекъсната с депозиране на молбата от 05.01.2017 г. на взискателя за
образуване на изпълнителното производство, тъй като в молбата на
взискателя са посочени конкретните изпълнителни действия, които да бъдат
6
предприети от съдебния изпълнител за удовлетворяване на претендираното
вземане. В последната е обективирано искане за налагане на запор по
отношение вземанията на длъжника, респ. насрочване на опис на движими
вещи, като последните представляват позоваване на конкретен изпълнителен
способ, който съдебният изпълнител е длъжен да предприеме и което искане
води до прекъсване на погасителната давност за вземането. В този смисъл е
практиката на Върховния касационен съд, постановена след приемане на
цитираното тълкувателно решение, обективирана в Решение № 42/26.02.2016
г. по гр.д. № 1812/2015 г., ГК, II т.о. на ВКС.
Искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен
способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността,
независимо дали действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. В този
смисъл е и трайната практика на различните състави на Пловдивски окръжен
съд - решение № 32 от 09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на
Окръжен съд – Пловдив, решение № 423 от 27.03.2018 г. по в. гр. д. №
647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 1034 от
31.07.2017 г. по гр. д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII
състав на Окръжен съд – Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д.
№ 387/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд – Пловдив.
В цитираната практика по безпротиворечив начин се приема, че за
нуждите на преценката дали изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по
давност е без значение дали искането от взискателя за предприемане на
определен изпълнителен способ е последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е
кредиторовата пасивност, респективно активност. В случай на процесуална
активност на кредитора, ако той е поддържал висящността на изпълнителния
процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, той
не следва да бъде санкциониран с прекратяване на производството и с
обявяване на вземането му за погасено по давност, поради евентуално
бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ.
Следователно давността по отношение на задължението, предмет на
7
издадения изпълнителен лист, започнала да тече на 14.04.2014 г., е прекъсната
на 05.01.2017 г. с молбата за образуване на изп.д. № ** г. по описа на ** К. П..
Видно от материалите на образуваното изп.д. № ** г. по описа на ** К.
П., е че последното е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по
молба на взискателя с Постановление от 13.07.2020 г. Съдът не възприема
изложените в исковата молба доводи на ищеца, че с молбата на взискателя за
прекратяване на изпълнителното производство последният е признал
недължимостта на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист,
доколкото право на взискателя е да поиска прекратяване на изпълнителното
производство, като до удовлетворяване на вземането последният разполага с
възможността да образува ново изпълнително производство.
След прекратяване на производството по изп.д. № ** г. по описа на **
К. П., за принудително събиране на вземането по изпълнителен лист от
14.04.2015 г. по ч.гр.д. № 284/2015 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е
образувано изп.д. № ** г. по описа на ** К. П.. Последното е образувано по
молба на взискателя „Макс Колект“ ООД от 03.08.2020 г., в която са посочени
конкретните изпълнителни действия, които да бъдат предприети от съдебния
изпълнител за удовлетворяване на претендираното вземане. В този смисъл с
молбата за образуване на изпълнителното производство давността по
отношение на вземането е прекъсната по вече изложените от съда
съображения.
Съдът намира, че петгодишната давност по отношение на задълженията
предмет на издадения изпълнителен лист, започнала да тече на 14.04.2015 г.,
не е изтекла до датата на образуване на изп.д. № ** г. по описа на ** К. П. –
на 03.08.2020 г., доколкото давността е прекъсната на 05.01.2017 г. с молбата
на взискателя за образуване на изп.д. № ** г. по описа на ** К. П.. От датата
на прекъсване на давността, т.е. 05.01.2017 г. е започнал да тече нов
давностен срок, като петгодишната погасителна давност не е изтекла до
03.08.2020 г. – момента на образуване на изп.д. № ** г. по описа на ** К. П.,
към който момент давността по отношение на вземането е прекъсната
повторно.
По така изложените съображения предявения иск следва да се отхвърли
като неоснователен.
С оглед изхода на правния спор в полза на ответника и на основание чл.
8
78, ал. 3 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по
делото разноски в размер от 120 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определи при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37
ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Р. П., ЕГН **********, с адрес гр. П., **,
против „Макс Колект“ ЕООД, ЕИК *********, със съдебен адрес гр. София,
ж.к. Красно село, ул. „Дебър“ № 21, ет. 2, офис № 1, установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не
дължи следните суми: сумата от 24, 90 лв. – главница по договор за
предоставяне на мобилен достъп до интернет от 03.01.2011 г., сумата от 7, 51
лв. – законна лихва за забава за периода от 17.02.2012 г. до 15.01.2015 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда – 15.01.2015 г., до изплащане на вземането, и сумата от
125 лв. – разноски, обективирани в изпълнителен лист от 14.04.2014 г.,
издаден по ч.гр.д. № 284/2014 г. на Районен съд – Пловдив, за
принудителното изпълнение на които е образувано изп.д. № ***** по описа
на ** К. П. с рег. № ** и район на действие Окръжен съд – Пловдив, поради
погасяване на вземането по давност към момента на образуване на
изпълнителното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Е. Р. П., ЕГН **********, да
заплати на „Макс Колект“ ЕООД, ЕИК *********, сумата от 120 лв. –
разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по гр.д. №
12847/2022 г. на Районен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
9