Р Е Ш Е Н И Е
№…
гр. София, ......2019г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
СЪДИЯ: Маргарита Апостолова
Райна
Мартинова
като разгледа докладваното съдия М.Апостолова гр.
дело № 7059 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437 вр. чл. 435,
ал. 1, т. 3 от ГПК.
Образувано е по жалба на взискателят
Софийски районен съд срещу постановление от 11,10,2017 год. по изпълнително
дело № 20167800400372 по описа на ЧСИ В.Л., район на действие – СГС, рег. № 780
на КЧСИ, с което е прекратено производството по изпълнителното дело. Излага
съображения, че жалбоподателят е възложил на ЧСИ В.Л. събирането на публично
вземане за глоба срещуН.М.Д.. Прекратителното постановление било постановено
поради смъртта на длъжника. Поддържа се, че тази хипотеза не фигурира в изчерпателно изброените в чл. 433 от ГПК
основания за прекратяване на производството. Навеждат се доводи, че по
изпълнителното дело са установени наследници на длъжника, срещу които е
възможно да продължи изпълнението.
Съобразно изложеното моли обжалваното постановление да
бъде отменено и делото бъде върнато за продължаване на изпълнителното
производство.
В мотивите по чл. 436, ал.3 от ГПК
ЧСИ В.Л. излага становище за неоснователност на жалбата, като поддържа, че
задължението за заплащане на глоба е лично и ненаследимо. Навежда доводи, че
при уважаване на настоящата жалба разноските по призоваване на правоприемника на
длъжника/ негова сестра/, живееща извън територията на страната, биха превишили
многократно размерите по чл. 73а от ГПК, което би било основание за ангажиране на
имуществената отговорност на съдебния изпълнител.
Видно от приложената преписка, изп.д. №
20167800400372 по описа на ЧСИ В.Л., район на действие – СГС, рег. № 780 на
КЧСИ е образувано по молба на взискателя Софийски районен съд от 19,08,2016год.
на основание изпълнителен лист от 15,08,2016год. по НАХД № 8096/2015год. по
описа на СРС, във връзка с решение от 05,05,2016г., влязло в сила на 06,05,2016
г. срещуН.М.Д., осъден да заплати глоба в размер на 100,00 лева.
С постановление от 11,10,2017 год.
по изп.д. № 20167800400372 по описа на ЧСИ В.Л., район на действие – СГС, рег.
№ 780 на КЧСИ принудителното изпълнение е било прекратено поради смъртта на длъжника.
В обстоятелствената част на акта е посочено, че той е починал на 13,09,2016г.
Депозираната жалба е подадена от
активно легитимирана страна в изпълнителното производство, в законоустановения
срок по чл.436, ал.1 от ГПК, срещу акт
за прекратяване на принудителното изпълнение, а по същество е основателна.
Дори да се приеме, че смъртта на
длъжникаН.М.Д. е настъпила на посочената в постановлението дата, предвид
липсата на доказателства по делото за това обстоятелство, не могат да се споделят
доводите на ЧСИ В.Л., че задължението за заплащане на глоби е лично и в този
смисъл ненаследимо. Съгласно чл. 47, ал. 2 от НК, глобата се събира от
имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е
влязла в сила преди това. Тази разпоредба следва да се приложи както за глоби,
представляващи наказания по НК, така и такива, с които се осъществява
административно-наказателната отговорност на лицето. В конкретния случай
смъртта на длъжника е настъпила на 13,09,2016 год., а решението по НАХД №
8096/2015год. по описа на СРС е влязло в сила на 06,05,2016 год., т.е. преди
смъртта му и задължението за заплащане на глоба се включва в наследствената
маса. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 34, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН,
съгласно която не се образува административно-наказателно производство, а
образуваното се прекратява, когато нарушителят е починал. В ЗАНН не е предвидено,
че при приключило административно-наказателно производство и настъпила смърт на
длъжника, дължимата глоба се погасява. Съобразно изложеното се налага извод
публичното вземане за глоба на наследодателя да е обременяващо
по смисъла на чл.60, ал.1 от ЗН, за което наследниците, които са приели наследството,
отговарят съобразно дяловете които получават.
Неотносими са доводите на частния
съдебен изпълнител досежно приложението на нормата на чл. 73а от ГПК. Тя
ограничава размера на разноските по изпълнителното дело, които могат да се
възлагат в тежест на длъжника, но не поставя граница на техния общ размер. За
съдебния изпълнител не би възникнала отговорност по чл. 441 от ГПК при
извършване на действия, за които се дължат разноски над определените лимити - в
този случай те биха останали в тежест на извършилия ги взискател на основание
чл. 73а, ал. 3 от ГПК, който е свободен да прецени дали да поиска извършването
на действията, за които се дължат.
Ето защо обжалваното
постановление от 11,10,2017 по изпълнително дело № 20167800400372 по описа на
ЧСИ В.Л., район на действие – СГС, рег. № 780 на КЧСИ следва да бъде отменено,
а делото бъде върнато на съдебния изпълнител за продължаването на изпълнителни действия
против правоприемниците на длъжника след установяването им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по
жалба вх.№1394/21,05,2019г. по описа на ЧСИ В.Л. на Софийски районен съд,
постановление от 11,10,2017 год. по изпълнително дело № 20167800400372 по описа
на ЧСИ В.Л., район на действие – СГС, рег. № 780 на КЧСИ, с което
изпълнителното дело е прекратено.
ВРЪЩА
делото
на ЧСИ В.Л. за продължаване на действията по принудително изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1.
2.