Решение по дело №6730/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 599
Дата: 19 февруари 2020 г.
Съдия: Владимир Руменов Руменов
Дело: 20195330106730
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 април 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №599

 

19.02.2020 г., гр. Пловдив.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ВЛАДИМИР РУМЕНОВ

 

      при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6730 по описа на същия съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

   Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

   Иск на  „Лайт Кредит  Консулт „ ЕООД,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Полет № 1 ет . 2, депозиран против двама ответници , чиято солидарна отговорност се търси : А.И.Д., ЕГН **********,*** и  В.С.М., ЕГН **********,*** 

  Според изложеното , между ответниците и „Лайт кредит„ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Полет № 1 ет . 02,  имало сключен на 31.07.2015г договор за  заем с № *********, по силата на който, на ответниците била предоставена в заем сума от 2000 лева. От своя страна, ответниците се задължили да върнат тази сума заедно със възнаградителна лихва във фиксиран размер от 40% на годишна база , при годишен процента на разходите от 49.09 % Кредитора приел  разсрочено на    части плащане , на 39 седмични вноски от по 59.55 лева , и договорен падеж на първата погасителна вноска – 07.08.2015г.

    Твърди се също така , че между ответниците , „Лайт кредит „ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Полет № 1 ет . 2, и ищеца имал и сключен договор за гаранция, чиято цел била да се обезпечи вземането на кредитора по първоначалния договор, като двамата заемополучатели  се задължили да платят на гаранта 39 месечни премии от по 40.28 лева. Ответниците платили само една вноска от кредита; на гаранта били платени девет пълни ежемесечни премии и част от десетата в размер на 37.93 лева. С уведомление от дата 21.01.2019г. кредитодателя активирал гаранцията,като поискал и получил от гаранта плащане на сума от 2262.90 лева, на дата 23.01.2019г. Предвид липсата на плащане, ищеца се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение, издадена по частното гражданско дело № 3003 по описа на ПРС за 2019 г, в която било заповядано плащане на сума от 2262.90 лева платени от гаранта на кредитодателя вземания по договора за кредит , и 1170.47 лева остатък от плащането по договора за гаранция. И двамата длъжници възразили против заповедта в срока по чл. 414 от ГПК, при което ищецът иска от съда да постанови решение , с което да установи негово вземане против солидарно отговорните ответници за посочените по – горе суми.

  И двамата ответници оспорват исковете чрез отговор, като само отв. М. е спазила срока по чл. 131 от ГПК. Възразява се договора за заем да е недействителен поради неспазване на правилата за потребителската защита в Закона за потребитеския кредит, в частност – липсвал към договора за кредит погасителен план, нямало подписани от длъжниците общи условия, не била посочена стойността на всички разходи , дължими при изпълнение на договора. Възразено е също така , че договора за гаранция е нищожен , тъй като противоречи на добрите нрави – юридическите лица – кредитор и гарант били притежание на едни и същи физически такива. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и да се присъдят на ответниците сторените по делото разноски .   

 Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение , че по двата договора са платени общо 460 лева , от които: 44.17 лева от главницата по договора за кредит, 15.38 лева от договорната лихва по същия договор и 400.45 лева от гаранцията по договора с ищеца. Остават за плащане по  договора за кредит общо 2262.90  лева, от които : остатък от неплатената главница – 1955.83 лева и 307.07 лева непогасена част от лихвите, и това е и сумата , платена от гаранта на „Лайт Кредит „ ООД. По договора за гаранция остават неплатени  1170.47 лева от гаранционното възнаграждание в общ размер от 1570.92 лева.

   Исковете са допустими като установителни. Сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК са спазени от страните.

  При тези факти , съдът съобрази следното:

  По делото са представени копия от двата договора , от които ищецът черпи права. Сключването им не е спорен факт, представените копия не са оспорени в качеството си на писмени доказателства.  По отношение на това , дали главницата по договора за заем е предадена на някой от ответниците , не се спори , а и на л. 48 от делото фигурира платежна нареждане за сума от 2000 лева в полза на А.Д.. Доколкото договора за паричен заем ( за потребление) се предпоставя от реалното предяване на сумата, то съдът приема , че и двата договора са сключени.

      В тази връзка обаче трябва да се каже, че предвид реалния характер на договора за заем, такъв има сключен само по отношение на получилата сумата Д., тъй като отсъства уговорка в договора за кредиторова солидарност на страната на кредитополучателите – такава клауза , която дава възможност на кредитодателя да изпълни на всеки от ответниците с погасителен ефект по отношение на другия. Българското право не познава института „съдлъжник“; отв. М. не е получила пари, но се е задължила ( писмено, чл. 138 ал. 1 изр. последно от ЗЗД ) да отговаря с цялото си имущество за изпълнение на чуждо задължение , при което тя има качеството на поръчител за изпълнение на задължението на Д..  Договора за кредит обаче е със срок от 39 седмици  и начална дата 31.07.2015г., петък, тоест, действието му изтича на  дата 29.04.2016г. През 2016 г обаче , датата 29.04.  е Разпети петък, първия ден на Великденските почивни дни, неприсъствен ден , тоест, срока на кредитора да упражни правата си по договора спрямо М. тече не от 30.04. същата година , а от 04.05., тъй като 02.05 е също почивен ден и срока на договора изтича на 03.05.2016г. Няма данни за предсрочна изискуемост на вземанията на  „Лайт Кредит „ ООД, такава не е уговаряна , няма уведомления до длъжниците , следователно , от датата след изтичането на договора , 04.05.2016г, тече за последното дружество по смисъла на чл. 147 от ЗЗД да упражни правата си против М.. Този срок е изтекъл безрезултатно , тъй като поканата до гаранта да плати е подадена едва на края на февруари 2019г , а  заявлението за издаване на заповед срещу длъжниците – в един още по – късен момент , март 2019г.; за спазването му съдът и служебно следи , доколкото нормата е императивна. Отговорността на отв. М. като поръчител е погасена, исковете против нея са неоснователни.   

 Отсъстват данни за пълно изпълнение от страна на двамата ответници.     Съобразно заключението на вещото лице по счетоводната експертиза , платени са само 460 лева , от които: 44.17 лева от главницата по договора за кредит, 15.38 лева от договорната лихва по същия договор и 400.45 лева от гаранцията по договора с ищеца. Съдът кредитира това заключение като обективно и компетентно изготвено, то не е оспорено от страните  и кореспондира с останалите доказателства по делото. 

  На следващо място, не  е спорно, а и се установява от приложеното копие от уведомително писмо на л. 13  и платежното нареждане на л. 14 от делото, че „Лайт Кредит“ ООД е поискало и получило плащане от гаранта съобразно договора за гаранция на сума от 2262.90 лева, като тази сума ( отново според вещото лице) включва неплатен остатък от главицата по договора за    кредит – 1955.83 лева , и 307.07 лева неплатена договорна лихва.

   По отношение и на двата договора  е приложим Закона за потребителския кредит, в редакцията му към датата на сключване, ДВ бр. от  изм., бр. 14 от 20.02.2015 г., тъй като касаят кредити на потребители по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Затова договора за кредит трябва да притежават посочените в чл. 10-11 от същия закон реквизити.

   В случая, в договора за кредит № **** липсва конкретен  погасителен план – има посочване на размер и брой на вноските, но няма информация за  последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, като се има предвид , че  вноските ( макар да не е изрично посочено в исковата молба) съдържат не само част от главницата и кредиторовото възнаграждание по договора за кредит, но и част от гаранционното възнаграждание по договора за гаранция ( 40.28 лева.). Погасителния план не може да бъде заместен от посочване на размера на вноската и датата на падеж на първата такава – според закона , планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи  (чл. 11 ал. 1 т .12 от ЗПК ) и то – в конкретика, за да знае потребителя каква част от вземането ( лихва , главница и др . плащания ) се погасяват с плащането на всяка от вноските. Има информация за  наличието  на право на отказ на потребителя от договора, но не е посочен нито срока, в който това право може да бъде упражнено, нито другите условия за неговото упражняване.  Посочен е в чл. 3 от договора размера на годишния процент на разходите – 49.09 %, но отсъства посочване на допусканията съобразно Приложение № 1, при които този размер е изчислен, съответно съдът не може да направи преценка за спазването на разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

  Затова договора за кредит е недействителен на основанието по чл. 22 от ЗПК, кредитополучателите дължат връщане само на чистата стойност (тоест, главницата) на кредита, при което, вземане на кредитора по договора за потребителски кредит за реално изпълнение на задължението за плащане на кредиторово възнаграждение по договора за кредит № ****** не съществува. Гаранта обаче също поръчителства за изпълнение на чуждо задължение, което обаче (чл. 138 ал. 2 ЗЗД) трябва  да е действително; иска да се установи  вземане на „Лайт кредит „ ООД за възнаграждание по договора за кредит е неоснователен.

     Сключването на договор за гаранция се явява необходимо условие за сключването на договора за кредит, като същевременно възнагражданието по договора за гаранция е безусловно дължимо, без значение дали гаранцията ще бъде активирана или не. В първия случай , длъжникът плаща на гаранта и платените на кредитодателя (тоест, гарантираните) вземания по договора за заем. Тоест, поемането на бъдещо задължение за заплащане на гаранционното възнаграждение е необходимо условие, за да получи заемателя сумата по потребителския кредит. Същевременно обаче, размера на гаранционното възнаграждение не се включва при изчисления съобразно чл. 19 и приложение № 1 към ЗПК годишен процент на разходите ( каза се , не са посочени допусканията, при които ГПР е изчислен).  Това е  достатъчно да се приеме, че договора за гаранция е нищожен, тъй като заобикаля закона – в частност, нормата на чл. 10 ал. 2 от ЗПК ( изисква се  плащане на разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит),  както и на нормата на чл. 19 ал.  4 от същия закон, тъй като при ГПР от 49.09. % , включването на сумата от 1570.92 лева в размера на гошните разходи ще доведе до процент на същите , надхвърлящ посочената в тази разпоредба горна граница. Според § 1, т. 1, изр. 1 от Допълнителни разпоредби на ЗПК,“ "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,…………“ , тоест, всеки определен по размера си неизбежен разход в пряка връзка с договора за кредит следва да вземе участие в определянето на ГПР, което не е направено.

    Затова възнаграждение по договора за гаранция двамата ответници не дължат, исковете за реалното му изпълнение са неоснователни.

    На следващо място, без договорки за гаранционно плащане, съдът не може да приложи и разпоредбата на чл. 74 от Закона за задълженията и договорите, тъй като това би означавало да се придаде сила на последици от нищожен договор, а на свой ред, ищецът „Лайт Кредит консулт „ ООД , ЕИК *********, твърди плащане единствено възоснова договора за гаранция.

    Исковете са неоснователни, включително този да се установи суброгационно вземане  на гаранта за главницата по договора за потребителски кредит.

   Разноските се понасят от ищеца.

   Воден от изложеното , съдът

 

Р Е Ш И:

 

        Отхвърля исковете на „Лайт Кредит  Консулт„ ЕООД,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Полет № 1 ет . 2, да бъде признато за установено по отношение на А.И.Д., ЕГН **********,*** и  В.С.М., ЕГН **********,***,че в отношенията между страните, дължат солидарно на ищеца следните суми:    общо 2262.90  лева – регресно вземане за реално изпълнение по договор за потребителски кредит № № **** ( остатък от неплатената главница – 1955.83 лева и 307.07 лева непогасена част от кредиторово възнаграждение) и  1170.47 лева гаранционно възнаграждание  по договор за гаранция от дата 31.07.2015г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение  по частното гражданско дело № 3003 по описа на ПРС за 2019 г., като неоснователни.

 

    Осъжда „Лайт Кредит  Консулт„ ЕООД,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Полет № 1 ет . 2, да заплати на А.И.Д., ЕГН **********,*** сумата от 471 лева разноски по делото.

 

    Осъжда „Лайт Кредит  Консулт„ ЕООД,  ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, Полет № 1 ет . 2, да заплати на В.С.М., ЕГН **********,***, сумата от 471 лева разноски по делото.

 

    Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните, на които,  на основание чл.7 ал. 2 ГПК, да се връчат преписи от  решението.

 

                                                                             

                                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ