Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Ловеч, 25.06.2015 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав в публично
заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Н.Б., като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 1368 по описа за 2014 година, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 14-0906-001520
от 16.10.2014 г. на Началник на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч е
наложено на Т.И. ***, административно наказание на основание чл.183, ал.5, т.1
от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и са му отнети на основание Наредба № Із-2539
на МВР 8 контролни точки, за извършено нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят, който го е обжалвал в срок. В жалбата си твърди, че акта
е съставен в нарушение на разпоредбата на чл.42 и чл.40, ал.1 от ЗАНН, тъй като
е бил съставен в отсъствието на свидетели присъствали на мястото на извършване
на нарушението. Изтъква и нарушение на разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, тъй
като липсвало описание на обстоятелствата при които действително е било
извършено нарушението. Подробно е описал обстоятелствата, които според него са
били налице в разглеждания случай. Сочи и че неправилно наказващия орган е
приложил материалния закон, като се аргументира, че приложното поле на целия
текст на чл.183 от ЗДвП касае само водачите на моторни превозни средства по
смисъла на § 6, т.11 от ДР на ЗДвП, а не на пътни превозни средства, каквито са
и управлявания от него велосипед. В тази връзка е изтъкнал и че неправилно са
му били отнети контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г.
на МВР, тъй като тя се отнася за субекти водачи на МПС. Моли наказателното
постановление да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят се явява лично и с адвокат И. от ЛАК. Последният
пледира НП да бъде отменено изцяло и доразвива доводите изложени в жалбата,
като коментира и анализира събраните в хода на съдебното следствие
доказателства. Акцентира и на обстоятелството, че дори и да се приеме, че е
довършено деянието от Ж., то административнонаказателната отговорност следва да
се носи на друго правно основание, а не на посоченото в наказателното
постановление.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото.
Писмено, в придружителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и
се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на свидетелите Й.В.Й., Е.П.К. и Минко Петков
Зюбюлски, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 07.10.2014 г. жалбоподателят Т.Ж.
***, с посока центъра на града. Кръстовището на булеварда с ул.”Панайот Волов”,
до хранителен магазин „Лале”, било
регулирано със светофарна уредба, която в този момент работела в нормален
режим. Достигайки кръстовището, жалбоподателят Ж. го пресякъл продължавайки
движението си по булеварда в посока центъра на гр.Ловеч.
В същото време, малко след
кръстовището с ул.”Панайот Волов”, на булеварда от страната на движение на
жалбоподателя, се намирали служители на Пътна полиция гр.Ловеч – свидетелите Й.Й.
и Е.К.. Двамата били на работа осъществявайки контрол на движението в града.
Двамата видели как жалбоподателят Ж. пресякъл с управлявания от него велосипед
регулираното със светофарна уредба кръстовище идвайки към тях, като това обаче
станало в момент на подаден червен сигнал за участниците в движението по бул.”България”.
Спрели го за проверка и му поискали документите, но тогава Ж. избягал с
управлявания от него велосипед. Свидетелите тръгнали след него със служебния
автомобил, но малко след това той преминал покрай намиращите се наблизо жилищни
блокове и тъй като служителите на полицията били с автомобил, не могли да го
последват. Установили обаче къде работи, но не след дълго Ж. сам ги намерил.
Отвели го в сградата на РУП Ловеч, където свидетелят Й. му съставил АУАН
бланков номер 554668 от 07.10.2014 г., на който като свидетел очевидец бил
посочен и се подписал Е.К.. Свидетелят Й. приел, че с действията си по
управлението на велосипеда по бул.”България”, на кръстовището с ул.”Панайот
Волов”, Ж. нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като преминал на
подаден червен сигнал на светофарната уредба. Жалбоподателят Ж. не е вписал възражения
по акта и го подписал.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН
също не е представил писмени такива.
Така описаната в акта фактическа
обстановка изцяло е отразена и в обжалваното наказателно постановление, като
наказващия орган приел, че с действията си Ж. нарушил разпоредбата на чл.6, т.1
от ЗДвП и му наложил предвидената в чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП санкция.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № Із-1745/28.08.2012 г. на
Министъра на вътрешните работи /л.8-9/.
При цялостната проверка за
законосъобразност, съдът констатира, че АУАН и наказателното постановление
съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити
и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на
наказателното постановление на формално основание. Във връзка с това не могат
да бъдат споделени наведените в жалбата и в хода на устните прения възражения
от страна на жалбоподателя и процесуалния му представител за допуснати
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и издаването на процесното НП. Фактът,
че акта е бил съставен не на мястото на извършване на нарушението, а по-късно,
в сградата на РУП Ловеч е бил продиктуван от обстоятелството, че жалбоподателят
Ж. се е опитал да осуети проверката бягайки от служителите на Пътна полиция,
след като бил спрян и му били поискани документите за проверка. Но това не
поставя под съмнение възприятията на свидетеля К. като пряк очевидец на
станалото. Тези действия на Ж. обаче са осуетили възможността да бъдат
установени и посочени в акта и евентуално други очевидци на нарушението.
Описани са също така и обстоятелствата при които е било извършено нарушението и
акта, съответно наказателното постановление не страдат от пороци в този смисъл.
Изложените в жалбата
обстоятелства по случая съставляват тезата на жалбоподателя за станалото и това
че не съвпадат с описаните в АУАН и НП, не прави последните немотивирани. В
тази връзка, съдът не счита, че показанията на свидетеля Минко Зюмбюлски са
убедително основание да се даде вяра на тезата на жалбоподателя. Същият не е
сигурен и категоричен в изявленията си на какъв сигнал на светофара е преминал
жалбоподателят Ж.. Свидетелят Зюбюлски : „…Беше на кръстовището и мисля, че
мина на зелено…..Може да са се сменили тогава сигналите….”. Единственото в
което е категоричен свидетелят Зюмбюлски е, че е видял жалбоподателят да
пресича управлявайки велосипед през кръстовището и как веднага след това
служителите на полицията са го спрели, но това са факти, които не са спорни в
настоящето производство. В същото време, изявленията на свидетелят Зюмбюлски
противостоят на показанията на свидетелите Й. и К. – полицейските служители
установили нарушението. Констатациите отразени от актосъставителя Й. в АУАН
убедително са защитени при разпита на двамата в хода на съдебното следствие,
като всеки от тях, имайки ясен спомен от конкретната пътна ситуация, детайлно
излага релевантните за случая обстоятелства. Двамата са се намирали в
непосредствена близост до кръстовището, наблюдавали са го, тъй като то е било
обект на контрол в рамките на служебните им задължения. Категорични са, че
жалбоподателят Ж. е преминал на светещ червен сигнал на светофарната уредба в
момент, когато този сигнал е задължавал движещите се в двете посоки по
бул.”България”, включително и Ж. да спрат. Показанията и на двамата са
последователни, взаимно допълващи и непротиворечащи. Отразяват едни и същи,
лично и еднозначно възприети от тях обстоятелства. Не на последно място,
показанията им кореспондират изцяло и с писмените доказателства по делото,
поради което съдът им дава вяра изцяло и ги приема за логични, обективни и
добросъвестно дадени. Затова и именно на тях основава изводите си от фактическа
страна и приема, че доказателствената им стойност не е разколебана от събраните
в противовес на тях гласни доказателства, в които прозира явна защитна
насоченост, произтичаща обяснимо от приятелските отношения на свидетеля
Зюмбюлски с жалбоподателя.
С оглед на тези съображения,
съдът приема, че отразените в обстоятелствената част на АУАН, съответно и в
атакуваното НП фактически обстоятелства съответстват на действителното положение.
Интерпретирани са обективно от наказващия орган и са оценени правилно, в
съответствие с материалния закон. От страна на жалбоподателя не бяха ангажирани
убедителни доказателства, които да установяват фактическа обстановка различна
от изложената в акта и наказателното постановление. В този смисъл, признатата
от закона доказателствена сила на АУАН следва да бъзе зачетена и същия е годно
доказателствено средство за подлежащите на установяване факти и обстоятелства.
Въз основа на изложеното съдът
намира, че нарушението на нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП действително е извършено
от Т.Ж., доказано е по несъмнен начин, поради което и наказващия орган
законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността му по административен
ред. Правилно също така наказващия орган е приложил санкционната разпоредба на
чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП, която предвижда административно наказание за водач,
който преминава при сигнала на светофара, който не разрешава преминаването. Не
може да бъде кредитирано възражението, че след като е управлявал велосипед,
който не е моторно превозно средство, то жалбоподателя не попада в обхвата на
разпоредбата на чл.183 от ЗДвП. Нарушената норма на чл.6, т.1 от ЗДвП
предвижда, че всеки участник в движението е длъжен да съобразява своето поведение
със светлинните сигнали, в случая тези от светофарната уредба на кръстовището. Съгласно
дадената в §6, т.28 от ДР на ЗДвП легална дефиниция на понятието „участник в
движението”, такова е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие
или бездействие оказва влияние на движението по пътя и по-нататък дефиницията
уточнява, че такива са водачите, пътниците, пешеходците, както и лицата,
работещи на пътя. Същевременно, нормата на чл.183 от ЗДвП и в частност тази по
ал.5 от текста предвижда санкция за водач, без изрично да сочи на какво
превозно средство е такъв. Пак в ДР на ЗДвП, в разпоредбата на § 6, т.25 е
дадена дефиниция за понятието „водач”, което използва закона и такъв „…е лице,
което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци,
което …..”. Безспорно съгласно тези законови дефиниции на въпросните понятия,
жалбоподателят е бил участник в пътното движение и същевременно водач,
независимо, че управлявания от него велосипед не е моторно превозно, а пътно
превозно средство. ППС е по-широкото и общо понятие от МПС, последните са само
част от ППС. В този смисъл закона е достатъчно изчерпателен е недвусмислен,
като в § 6, т.10 от ДР, в понятието „Пътно превозно средство” е посочил, че
това е „…съоръжение, предвижвано по пътя на колела и използвано за превозване
на хора и/или товари.”. В следващата т.11 от § 6 пък ясно е визирано какво
представлява моторното превозно средство и че то е само вид ППС.
Основателен е довода на
жалбоподателя и във връзка с така тълкуваните легални определения от ДР на
ЗДвП, че незаконосъобразно са му били отнети 8 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР (обн., ДВ, бр.1 от 4.01.2013 г., в
сила от 4.02.2013 г.). Действително чл.6, ал.1, т.13 от Наредбата предвижда
отнемането на 8 контролни точки за извършено нарушение и санкция по чл.183,
ал.5, т.1 от ЗДвП, но изрично е отбелязано, че тази разпоредба касае водачи на
МПС, какъвто в случая жалбоподателят Ж. не е бил. Той е бил водач, но на ППС.
С оглед на изложеното, съдът счита, че наказанието глоба
в размер на 100 лева е законосъобразно наложено на Т.Ж. като участник в пътното
движение и водач на ППС и в тази му част постановлението следва да бъде
потвърдено, а по отношение на отнетите му 8 контролни точки следва да бъде
отменено, като незаконосъобразно издадено.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 14-0906-001520 от 16.10.2014 г. на
Началника на Сектор ПП Ловеч, в частта, с която е наложено на Т.И. ***, ЕГН : **********
административно наказание на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП – глоба в
размер на 100 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 14-0906-001520 от 16.10.2014 г. на Началника
на Сектор ПП Ловеч, в частта, с която на Т.И. ***, с горните данни са му били отнети 8
контролни точки на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :