№ 24
гр. Велики Преслав, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20233610200014 по описа за 2023 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, от ЕТ“******”,
ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр*******, представляван по закон от А.М.А. срещу
Наказателно постановление №27-2200166/04.11.2022 г., издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” – гр.Шумен.
В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в при съществени процесуални нарушения и при неправилно и необосновано прилагане
на материалния закон. Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде
отменено изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Прави се алтернативно
искане за намаляване на размера на наложеното наказание.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че
атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и
събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 19.09.2022 г. от
служители на Дирекция “ИТ” – Шумен-С.К и В. Р. на СМР от жалбоподателя, изпълнявани в
с.Миланово, общ.Велики Преслав, обл.Шумен, строеж „Рехабилитация и естетизиране на детски
площадки в детска градина в с.Миланово-кв.26, п-л 1, общ.В.Преслав“ и на 26.09.2022 г. по
представени документи в ДИТ-Шумен, установили че жалбоподателя, в качеството на работодател
е сключил със С.Р.К. с ЕГН ********** като „арматурист“ трудов договор №188/19.09.2022 г.,
като лицето е постъпило на работа на 19.09.2022 г. и по време на проверката е предоставял работна
1
сила /леене на бетон/, като работодателя е допуснал работника К. до работа без да му е
предоставил преди постъпване на работа заверено копие от уведомление от ТД на НАП по чл.62,
ал.3 от КТ НАП. Работодателят е представил това уведомление по чл.62, ал.3 от КТ НАП изх.
№22388223440741/19.09.2022 г. от 17.57 часа. Предвид на това, че е допуснал до работа
работника, преди да му е предоставил заверено копие от уведомление от ТД на НАП по чл.62, ал.3
от КТ НАП гр.Шумен на жалбоподателя е съставен АУАН за извършено нарушение по чл.63, ал.2
от КТ, връчен на упълномощен представител на нарушителя. Въз основа на акта е издадено
обжалваното наказателно постановление.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на актовете за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваните наказателни
постановления не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на
последните.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са
допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които
да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от
ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
Несонователни са направените в жалбата възражения за допусни процесуални нарушения на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН при съставяне на АУАН и при издаване на НП, както в АУАН, така и в НП
недвусмислено са посочени датата, мястото където е извършено нарушението, както и
обстоятелствата при които е извършено, субекта на нарушението и законовите разпоредби които
са нарушени. Поради което настоящият състав счита, че не са налице сочените в жалбата
съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Изложените в АУАН и в НП обстоятелства изцяло кореспондират с
установената от съда фактическа обстановка и въз основа на нея правилно е квалифицирано
деянието, съставляващо административно нарушение, т.е. правилно е посочена от
административнонаказващия орган нарушената разпоредба.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
установи от правна страна следното: Изпълнителното деяние на нарушението по чл.63, ал.2 от КТ,
е неизпълнение на императивното задължение на работодателя преди да допусне до работа
работника да му връчи копие от уведомленито до съответната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите по чл.62, ал.3 от КТ.
По делото е безспорно установено, че между жалбоподателя и посоченото лице има
2
сключен трудов договор с конкретна дата, лицето е постъпило на работа и е престирало труд
съгласно договора и за посочения трудов договор уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ е постъпило
в ТД на НАП гр.Шумен на 19.09.2022 г. в 17.57 часа, невъзможно е на същата дата /когато
работника е престирал труд/ в 10.20 часа да му е било връчено копие от това уведомление, т.к
същото не е било депозирано в НАП, каквото обстоятелство и не се твърди от жалбоподателя.
Поради което настоящият състав приема, че жалбоподателя действително е осъществил от
обективна страна състава на визираното в чл.63, ал.2 от КТ нарушение.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от едноличен търговец, който
съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носи обективна, безвиновна отговорност, е
безпредметно да се обсъжда субективната страна на извършеното административно нарушение.
Съответно направеното с жалбата възражение в този смисъл е неоснователно.
Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично посочва, че не може да бъде „маловажен
случай“, нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, което изключва приложението на чл.28 от ЗАНН.
Съдът счита, че в случая не е налице и малозначително административно нарушение,
поради следното: макар и нарушението да е отстранено почти веднага след установяването му,
съставът на административното нарушение не изисква настъпването на съставомерни последици и
според настоящия състав предвид конкретно охраняваните обществени отношения – опазване на
живота и здравето на работещите и то при изпълнение на строителни работи с повишена степен на
опасност, каквито са СМР. Освен това при проверката са установени и други нарушения на КТ от
страна на жалбоподателя, поради което съдът счита за висока, освен обществената опасност на
деянието и обществената опасност на дееца.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното
нарушение.
Правилно административно-наказващият орган е индивидуализирал наказанието, като е
наложил същото в размер над минимума, предвиден в закона, като е взел предвид отстраняване на
нарушението още същия ден.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата
страна има право на разноски в размер на 80.00 лв. /чл.22е от НАРЕДБА за заплащането на
правната помощ/ и искането следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №27-2200166/04.11.2022 г., издадено
от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, с което ЕТ“******”, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление гр*******, представляван по закон от А.М.А., за нарушение по
чл.63, ал.2 от КТ и на основание чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание
”Имуществена санкция” в размер на 1 500.00 /хиляда и петстотин/лева.
3
ОСЪЖДА ЕТ“******”, ЕИК ******, седалище и адрес на управление гр*******,
представляван по закон от А.М.А. да заплати на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен,
направените в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
80.00 лв./осемдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
4