О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№………./………... 2019 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен
съдебен състав, в закрито съдебно
заседание, проведено на петнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл.
с. НАСУФ ИСМАЛ
като
разгледа докладваното от мл.съдия Н. Исмал
въззивно частно търговско дело № 1858 по описа за
2019 г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Образувано
е по повод частна жалба с вх. № 80789/01.11.2019 г., депозирана от Ж.Ж.М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Варна, ж. к. „Владислав Варненчик“, бл. 406, вх. 20, ап. 15,
действаща чрез процесуалния си представител адв. М.Х., против
определение № 17529, постановено на 28.10.2019 г. по ч. гр. д. № 17529 по описа
за 2019 г. на Районен съд – Варна, ГО, 47-ми съдебен състав, с което, на
основание чл. 411, ал. 1 от ГПК, е прекратено производството по ч.гр.д. № 17529/2019 г. по описа на РС-Варна,
ГО, 47-ми съдебен състав и заявлението на Ж.Ж.М., ЕГН **********, за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „България Ер“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н „Слатина“, Аерогара София, е изпратено по компетентност на
Районен съд – София, на
основание чл. 411, ал. 1, изр. последно от ГПК.
В
частната жалба се навеждат доводи за това, че териториално компетентният съд да
разгледа заявлението по чл. 410 от ГПК е РС-Варна, доколкото съгласно Решение
на СЕС от 09.07.2009 г. по дело С-204/2008 г., с което е дадено задължително
тълкуване на разпоредбата на чл. 5, т. 1, б. „б“, второ тире от Регламент (ЕО)
№ 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г., компетентният съд е по избор на ищеца,
а именно – този в чийто район се намира мястото на излитане или мястото на
пристигане на самолета.
Излагат
се твърдения, че претендираното вземане произтича от фактическия състав на
закъснял полет по смисъла на Регламент (ЕО) 261/2004 г., като заявителят в
качеството си на пътник, за когото е възникнало правото на обезщетение,
съобразно цитираното решение на СЕС, има възможността да избере юрисдикцията за
гледане на спора. Поддържа се, че в конкретния случай са неприложими общите
разпоредби на ГПК, а специалните за определяне на местно компетентния съд,
които са обусловени не от адреса на длъжника, а от мястото на излитане или
кацане на въздухоплавателното средство, като в разглеждания случай, предвид, че
самолетът е излетял от летище Варна, териториално компетентен е РС-Варна.
На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК,
препис от частната жалба не е връчена на насрещната страна.
Относно допустимостта на частната
жалба:
Частната
жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, от активнолегитимирано
лице, при наличие на правен интерес, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Относно основателността на частната
жалба:
Съдът,
след като анализира доказателствата в съвкупност и поотделно и като съобрази
аргументите по частната жалбата, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
На
25.10.2019 г., в деловодството на РС-Варна, от Ж.М. чрез адв. М.Х. е депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника „България“ ЕР“ АД за сумата от
488.95 лева главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
25.10.2019 г. до окончателното погасяване на задължението и съдебно-деловодни
разноски в общ размер на 385.00 лева. Видно от обстоятелствената част на
заявлението /т. 7/ като основание за компетентността е посочено ТР на СЕС по
дело С-204/2008 г., доколкото вземането произтича от неточно изпълнение на
задължението по договора за въздушен превоз, сключен между заявителя и
длъжника. От т. 12 от заявлението се установява, че полетът от гр. София до гр.
Варна бил изпълнен със закъснение от 3 часа и 10 минути, което съгласно
трайната практика на СЕС се равнява на отменен полет, което обуславя и правото
на обезщетение по чл. 7 от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
С
определение № 17529/28.10.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 17529 по описа за
2019 г. на РС-Варна, чиято правилност се атакува пред настоящата съдебна
инстанция, РС-Варна е приел, че териториално компетентният съд се определя по
правилата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, поради което е прекратил производството
пред себе си и изпратил заявлението на съда, в чийто район се намира седалището
и адресът на управление на длъжника, а именно – РС-София.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя изводите на РС-Варна. Съгласно чл. 411, ал. 1 от ГПК, заявлението се
подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника. Посоченото Решение от 09.07.2009 г. на СЕС
по дело С-204/2008 г., с което се дава задължително тълкуване на чл. 5, т. 1,
б. „б“, второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 г. на Съвета от 22.12.2000 г.,
се отнася за гражданскоправни и търговскоправни отношения с международен
елемент, т.е. при превоз по въздух на лица от една държава членка до друга
държава членка, извършен на основание договор. В конкретния случай полетът е
национален – извършен е в териториалните граници на Република България –
излитане от гр. София и кацане в гр. Варна – като липсва международен елемент,
което обуславя крайния извод, че процесуалноправната норма, обективирана в
разпоредбата на чл. 411, ал. 1 от ГПК, е тази, която урежда териториалната
компетентност на съда.
Видно
от вписванията по партидата на „България ЕР“ АД в търговския регистър,
последният е със седалище и адрес на управление в гр. София, поради което
местно компетентният съд да се произнесе по депозираното заявление е РС-София.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва
да се потвърди изцяло.
Водим
от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 17529/28.10.2019 г.,
постановено по ч.гр.д. № 17529/2019 г. по описа
на Районен съд – Варна, ГО, 47-ми съдебен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.