Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 № 93

гр.Пловдив, 12.03.2020 г.

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, І-ви състав, в открито заседание на…двадесет и шести февруари през….две хиляди и двадесета година,………………….в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Славейка Костадинова

                                                            ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева

                                                                                 Красимира Ванчева

 

при участието на секретаря……Цветелина Диминова……..разгледа докладваното от  съдията……...Пенчева….В.търговско дело №46 по описа за 2020 година,…за да се произнесе взе предвид следното:   

 

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №117/09.10.2019г., постановено по търг. д. №71/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково, ответникът С. „Н.б.н.б.а.з.”, е осъден да заплати на С.С.Т., ЕГН **********  сумата от 25 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на внука й - Я.Н.Н., настъпила на 16.09.2013г. в резултат на пътно – транспортно произшествие, причинено от А. К. М.Т. като водач на лек автомобил „М.Б.“ В 80, с холандски рег. № …, дължимо по договор  застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица №….., издадена от Застрахователно дружество  „….“, със седалище Н.., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата до предявения размер от 50 000лв. и за присъждане на законна лихва за периода от 16.09.2013г. до 08.10.2018г., е отхвърлен. Ответникът е осъден да заплати на адвокат П.К. *** в качеството й на пълномощник на С.С.Т., сумата от 1 536лв., с ДДС – възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, както и по сметка на ОС Хасково - 1 000лв. – държавна такса. С.Т. е осъдена да заплати н.С. „Н.б.н.б.а.з.“ сумата от 1 218лв. – деловодни разноски – възнаграждение за адвокат, съразмерно на отхвърлената част от иска.

Против така постановеното решение, в частта, с която е уважена осъдителната претенция, е постъпила въззивна жалба от ответника – С. „Н.б.н.б.а.з.”. Поддържа се, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Счита, че съдът не е установил всички предпоставки, обуславящи материалноправната активна легитимация на ищцата да претендира и получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя внук, произтичащи от ТР №1/21.06.2018г. по тълк.д. №1/2016г. При условието на евентуалност счита, че съдът неправилно, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, не е съобразил и приложил разпоредбата на пар.96 от ДР КЗ. Незаконосъобразността на решението в обжалваната част се обосновава и с неправилна преценка на данните по делото, несъобразяване с критериите за справедливост, съответно – нарушение на материалния закон – чл.52 от ЗЗД. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което исковете – главен и акцесорен, да бъдат отхвърлени; евентуално – да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди до размер от 5 000лв. – съгласно пар. 96 от ДР КЗ. С въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответник – жалбата С.С.Т., в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло подадената въззивна жалба. Претендират се сторените пред въззивната инстанция разноски, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.1 от ЗА. С отговора на въззивната жалба не се предявяват доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство С. Т.. Насрещната въззивна жалба е срещу тази част от решението, с която искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата от 25 000лв. до 40 000лв., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2013г. Изложени са подробни съображения за несъответствие на така определеното обезщетение за неимуществени вреди с принципите на справедливостта; несъобразяване с лимитите на отговорността на застрахователя по застраховка Гражданска отговорност, със съдебната практика. Иска се отмяна на решението в обжалваната – отхвърлителна част и постановяване на друго, с което искът за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен до размера на 40 000лв., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2013г.

В постъпилия отговор от С. „Н.б.н.б.а.з.” по насрещната въззивна жалба, същата се оспорва изцяло.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.

Същото е постановено по предявен иск по чл.282 ал.3 и ал.5 от КЗ /отм./.

Ищцата в първоинстанционното производство С.С.Т. е изложила фактически твърдения за наличие на предпоставките по чл.282 ал.5 от КЗ /отм./, а именно: На 16.09.2013г., на гл. път Е-80, км.231 + 200, е настъпило пътно - транспортно произшествие по вина на А. К. М. Т., който, като водач на лек автомобил „М. В 180“, с рег. №.., е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на внука й Я.Н.Н.. Ангажирана е наказателната отговорност на виновния водач Т.. с присъда, постановена по НОХД №1083/2014г. на Окръжен съд – Пловдив. Отговорността на ответника се основава на твърденията, че към момента на настъпване на пътното произшествие е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица №…., със срок на валидност от 24.01.2013г. до 23.01.2014г. между  собственика на автомобила, управляван от водача Т.. и Застрахователно дружество в Н., с наименование „…“. Твърди се, че вследствие смъртта на внук й, който е бил едва на 18 години и нейна морална и физическа подкрепа, ищцата е претърпяла и търпи душевни болки и страдания. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на смъртта на внука й Я.Н.Н., в размер на 50 000лв., ведно със законна лихва, считано от датата на настъпване на пътното произшествие – 16.09.2013г. до окончателното им изплащане.

В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба ответникът „Н. б. на б. а. з.” – С. оспорва така предявения иск. Поддържаните пред първата инстанция възражения, относими за въззивното производство, са възпроизведени във въззивната жалба и посочени по-горе.

От събраните по делото доказателства се установи следното:

Претенцията е за репариране на вреди при специфичните условия, визирани в чл.282 от Кодекса за застраховането /отм./. Цитираната разпоредба регламентира възможността на увредено от транспортно произшествие лице, реализирано на територията на Република България от МПС с чуждестранна регистрация от държава - членка на системата „Зелена карта”, да реализира правото си на обезвреда спрямо „Н. б. на б. а. з.”. Съгласно чл.282 ал.3 от КЗ /отм./ „Н. б. на б. а. з.”.  е представително национално бюро за Република България по смисъла на Вътрешните правила между бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в държавите членки. Разпоредбата на чл.282 ал.5 от КЗ /отм./ препраща към правилата по чл.271 от ТЗ при предявена към бюрото претенция за обезщетение. Освен специфичните предпоставки на чл.282 от КЗ /отм./, за да се ангажира отговорността на „Н. б. на б. а. з.”.  , следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован по международна застраховка „Гражданска отговорност“ – да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от противоправно поведение, наличие на причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липсата на активна материалноправна легитимация на ищцата за репариране на вреди, причинени от смъртта на нейния внук и оплакването, че първоинстанционният съд не е установил наличието на предпоставките, обуславящи правото й на обезщетение. Ищцата е активно материалноправно легитимирана да получи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния внук, с оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение №1/21.06.2018г. на ВКС по т.д. №1/2016г. на ОСНГТК. Според цитираното тълкувателно решение материално легитимирани в гражданския процес да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на Върховния съд, както и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

Релевантни за наличието на действително създадена трайна емоционална връзка между пострадалото лице и неговия прародител – ищцата по делото, са депозираните при първоинстанционното разглеждане на делото гласни доказателства. От показанията на свидетелите Б. и Б.– първата – братовчедка, а и двете – съседки на ищцата, по безспорен начин се установява, че ищцата и починалият й внук са били в изключително близки отношения, обусловени не само от роднинската им връзка. След раждането си и до 6-годишна възраст починалият Я. /заедно с майка си/ е живял в дома на ищцата. Същата е полагала изключителни грижи за неговото отглеждане и възпитание и помежду им се е създала силна връзка и поради обстоятелството, че майката на Я. /дъщеря на ищцата/ е била студентка, а биологичният баща е бил дезинтересиран от сина си. Дори и след като Я. и майка му заживели в друг дом, същият продължил да поддържа тясна връзка с баба си, непрекъснато я посещавал и пребивавал продължително в дома й. Тази връзка не се е прекъснала дори и в по-зрялата възраст на Я. и през периода, през който той работел в И.. След завръщането му от И., Я. работел в гр. П., но в почивните дни винаги посещавал баба си, помагал й и полагал грижи за нея. Свидетелките установяват, че ищцата има и други внуци, които проявяват необходимото внимание към баба си, но грижите, полагани от Я., били най-силно изразени. Силната връзка между внук и баба – ищцата, мотивирала последната да прехвърли собствения си дом – в с. М., на Я.. Създадената близка емоционална връзка между баба и внук се е запазила и доразвила през годините. А неочакваната смърт на низходящ, се отразила изключително неблагоприятно на психическото състояние на ищцата.

Ето защо, установени са елементите от фактическия състав на чл.282 ал.1 от КЗ /отм./: Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в  психически болки и страдания, вследствие смъртта на своя низходящ от втора степен. Смъртта е настъпила на 16.09.2013г., вследствие на ПТП, настъпило на гл. път Е-80, км.231 + 200, причинено виновно от А. К. М. Т., който, като водач на лек автомобил „М. В 180“, с рег. №.., е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Я.Н.Н.. Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК, с оглед постановена и влязла в сила присъда по НОХД №1083/2014г. на Окръжен съд – Пловдив. Налице е причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. Няма спор относно наличието на специфичния елемент на визираната в чл.282 ал.5 от КЗ /отм./ безвиновна отговорност на „Н. б. на б. а. з.”.  – не се спори между страните, а и съгласно депозирания в първоинстанцинното производство отговор на исковата молба – към датата на настъпване на пътното произшествие – 16.09.2013г. е действал договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен с полица №…., със срок на валидност от 24.01.2013г. до 23.01.2014г. между  собственика на автомобила, управляван от водача Т.и Застрахователно дружество в Н..

Отчитайки обусловеността на задължението за обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение, дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в хипотезата на упражнено по реда на чл.282 ал.5 от КЗ /отм./ право е приложим въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.  Справедливото обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му положение, емоционалната връзка между пострадалия и претендиращия репариране на вредите при настъпила смърт на родственик. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите.

За определяне размера на обезщетението, доколкото имуществените вреди по своя характер са негативни преживявания в резултат от въздействието на определен факт върху физическата и психо-емоционалната сфера на индивида, относими са посочените по-горе гласни доказателства. Свидетелките Б. и Б. установяват, че смъртта на нейния низходящ се е отразила изключително негативно в психо-емоционалната сфера на ищцата и загубата на близък родственик не е преодоляна и понастоящем: „Тя припадаше…… Тя и сега се вдървява, прилошава й, хвана алергии.; …колкото и да се стараеше, тя си навлече един куп болести, непрекъснато, само да се спомене нещо и тя започва да се разстройва и да плаче.“ – показанията на св. Б.; „Когато отидохме до С., тя само плачеше и никого не искаше да вижда“ – показанията на св. Б.. Показанията на двете свидетелки, съдът кредитира изцяло, като непосредствени и убедителни, почиващи на лични впечатления. От традиционно установените отношения на близост и привързаност между роднини по права линия от втора степен, следва, че загубата, причинена от смъртта на родственик от този кръг, води до отрицателни психо-емоционални преживявания. При преценката на личния характер на претенцията за репариране на неимуществени вреди, настъпили вследствие смърт на родственик, свързана пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите, както и връзката между пострадалия и претендиращия обезщетение, фактът, че починалият внук на ищцата е бил в изключително млада възраст – на 27 години, въззивната инстанция намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение от 25 000лв. е справедлив паричен еквивалент за претърпените от ищците болки и страдания, свързани в със загубата на изключително близък човек. Това обезщетение съответства на уредения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. В този смисъл, както оплакванията на жалбоподателя за прекомерност на така определеното и присъдено обезщетение, така и оплакването на жалбоподателката по насрещната въззивна жалба – че този размер обезщетение е занижен, са неоснователни. Досежно доводите на жалбоподателката по насрещната въззивна жалба, ищца по делото, че така посоченият размер на обезщетението е занижен, следва да се отбележи, че все пак се касае за родственици от втора степен по права линия, че починалият Я. е имал самостоятелен живот, че към момента на смъртта му, не е живял в едно домакинство с ищцата.

Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е съобразил разпоредбата на пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ /ДВ бр. 101/2018г., в сила от 07.12.2018г./, касаещо размера на обезщетението. Съгласно пар. 96 ал.1 от ПЗР на ЗИДКЗ, до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 – разширения кръг лица, се определя в размер до 5 000лв. В случая обаче на първо място е приложима разпоредбата на пар. 22 от ПЗР КЗ, изрично предвиждащ, че за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс – какъвто е настоящият случай, се прилагат разпоредбите на отменения КЗ.

Освен това, невъзможността обезщетението за неимуществени вреди за разширения кръг правоимащи да се ограничава с лимитни стойности, се извежда от принципите на справедливост, визирани в чл.52 от ЗЗД, от които следва, че обезщетението за неимуществени вреди възмездява страданията и загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредените, вследствие смъртта на техен близък. Това разбиране в по-пълна степен съответства и на прокламираните в Конституцията на РБ основни права на гражданите – чл.56 от КРБ - всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси, така и на основните принципи, общи за правото на държавите членки на ЕС в областта на извъндоговорната отговорност. Правото на ЕС не предвижда максимални лимити, а минимални стойности на обезщетение за неимуществени вреди. В Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка, са посочени минималните застрахователни суми по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно чл.9 ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, минималните застрахователни суми в случай на телесно увреждане са в размер на 1 000 000 евро за един пострадал и 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите. /Такива са и предвидените минимални застрахователни суми в предходните Директива 72/166/ЕИО и Директива 84/5/ЕИО, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО/. Според чл.9 ал.2 от Директива 2009/103/ЕО, ако е необходимо, държавите-членки могат да въведат преходен период, приключващ най-късно на 11 юни 2012г., в рамките на който да приведат техните минимални застрахователни суми в съответствие с размерите, предвидени в първа алинея.

Не на последно място в случая приложение намира и разпоредбата на чл.633 от ГПК, регламентираща действието на решението по преюдициалното запитване, а именно - решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Отговор на преюдициално запитване, относимо към настоящия казус, се съдържа в решение на Съда на ЕО  от 24.10.2013г. по дело С – 277/12/Vitālijs Drozdovs срещу Baltikums AAS, постановено по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от съд от Латвия. Съгласно т.2 от диспозитива на решението, чл.3, пар.1 от Директива 72/166 и чл.1, пар.1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътно транспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5.

Ето защо оплакването, съдържащо се във въззивната жалба, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди на ищцата не е съобразено с лимитите, посочени в § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, е неоснователно.

По изложените съображения въззивната жалба, както и насрещната въззивна жалба се явяват неоснователни, а обжалваното решение – и в двете обжалвани части, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

По разноските, сторени във въззивното производство:

Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК жалбоподателят С. „Н.б.н.б.а.з.” е сторил разноски 2 256лв. – адвокатско възнаграждение, с представени доказателства за извършено плащане. В депозирана молба, вх. №1561/24.02.2020г. от процесуалния представител на С.Т. – адв. К., се съдържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. При материален интерес 40 000лв. минималното адвокатско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 1 730лв., без ДДС. При това положение и тъй като адвокатското възнаграждение от 2 256лв. е с включен ДДС, същото не е прекомерно. По съразмерност /доколкото насрещната въззивна жалба се оставя без уважение/ насрещната страна следва да заплати н.С. „Н.б.н.б.а.з.” разноски в размер на 846лв.

Видно от приложеното /по първоинстанционното дело/ пълномощно, в което е инкорпориран договор за правна защита и съдействие, сключен между  С.Т. и адв. П.К., САК, е уговорено осъществяване на безплатно процесуално представителство пред всички инстанции, по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА. Определено съгласно разпоредбата на чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по съразмерност, жалбоподателят С. „Н.б.н.б.а.з.” следва да заплати, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, на адв. П.К. адвокатско възнаграждение за предоставяне правна защита пред въззивната инстанция на С.С.Т., в размер на 1 280лв., с ДДС – 256лв. или общо – 1 536лв.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският апелативен съд

 

Р       Е       Ш       И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №117/09.10.2019г., постановено по търг. д. №71/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която С. „Н.б.н.б.а.з.”, е осъдено да заплати на С.С.Т., ЕГН **********  сумата от 25 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди, търпени от смъртта на внука й - Я.Н.Н., настъпила на 16.09.2013г. в резултат на пътно – транспортно произшествие, причинено от А. К. М. Т. като водач на лек автомобил „М. Б.“ В 80, с холандски рег. № .. - , дължимо по договор  застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със застрахователна полица №…., издадена от Застрахователно дружество  „.., със седалище Н., ведно със законната лихва, считано от 08.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата и искът за разликата до размера от 40 000лв., ведно със законна лихва за периода от 16.09.2013г. до окончателното изплащане, е отхвърлен; С. „Н.б.н.б.а.з.”, е осъдено да заплати на адвокат П.К. *** в качеството й на пълномощник на С.С.Т., сумата от 1 536лв., с ДДС, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, както и по сметка на ОС Хасково - 1 000лв. – държавна такса; С.Т. е осъдена да заплати н.С. „Н.б.н.б.а.з.“ сумата от 1 218лв. – деловодни разноски.

ОСЪЖДА С. „Н.б.н.б.а.з.”*** да заплати, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, на адв. П.К. – САК, адвокатско възнаграждение за предоставяне правна защита пред въззивната инстанция на С.С.Т., в размер на 1 536лв., с ДДС.

ОСЪЖДА С.С.Т., ЕГН ********** да заплати н.С. „Н.б.н.б.а.з.” разноски за въззивното производство в размер на 846лв.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                    

 

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: