РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Пловдив, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Таня Б. Георгиева
при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева
като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело №
20245300900020 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.
Производството е образувано по искова молба от И. К. Б., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. ***, действащ чрез процесуалния си
представител адв. С. М. против “Застрахователно дружество Бул Инс“ АД, с
ЕИК *********.
Твърди се в исковата молба, че на 13.07.2022 г. в гр. Пловдив, докато е
управлявал своя мотоциклет “Хонда“, рег. №***, ищецът е претърпял пътно-
транспортно произшествие на кръстовището на бул. “Пещерско шосе“ и ул.
“Копривките“. За същото бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №370/13.07.2022 г. от дежурен полицай при ОД на МВР
Пловдив, сектор “Пътна полиция“, съгласно който виновен за настъпването на
произшествието бил Б. С. Н., с ЕГН ********** – водач на л.а. “Сеат Ибиза“,
с рег. №***, който предприел забранена маневра – завой наляво от ул.
“Копривките“ към бул. “Пещерско шосе“, без да се съобрази с пътните знаци
Б2 и Г2 и навлязъл в северната лента на булеварда, без да спре и да пропусне
ищеца, движещ се с мотоциклета си по пътя с предимство. По повод така
настъпилото ПТП било образувано ДП №88/22 г. по описа на сектор
“Разследване на престъпления против транспорта“ при ОД на МВР Пловдив,
което било прекратено по изрично желание на ищеца. Към датата на
настъпване на произшествието виновният водач имал сключена застраховка
“Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество –
полица №BGб02б122000879789.
1
Посочва, че вследствие на претърпяното ПТП на ищеца са били
причинени разкъсно-контузни рани по кожата на лявото ходило, както и
счупване на дисталните фаланги на първи, втори, трети и четвърти пръсти на
лявото ходило, довели до трайно затрудняване движенията на долния ляв
крайник за период повече от 30 дни, а останалите травматични увреждания
довели до разстройство на здравето, извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от
НК.
Освен това, вследствие на процесното ПТП били причинени увреждания
на собствения на ищеца мотоциклет “Хонда“, за които след извършени огледи,
били съставени опис заключения на щета на МПС от 08.09.2022 г. и 10.10.2022
г.
Ищецът И. Б. твърди, че от така настъпилото ПТП са му причинени
имуществени и неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени от
ответното застрахователно дружество. Счита, че са налице елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение
на делинкветна, предприел забранена маневра, вреди, причинна връзка между
вредите и противоправното поведение, както и вина на прекия причинител.
Причинените му имуществени вреди се изразявали в материални щети
върху собствения му мотоциклет. За тях ответникът бил уведомен и заплатил
обезщетение в размер на 2602,08 лева, което не съответствало на размера на
действителните вреди.
На следващо място, твърди, че неимуществените вреди се изразяват в
причинени от процесното ПТП физически болки и страдания, както и болките
и страданията на които бил подложен след инцидента до пълното му
възстановяване. У него се породил продължителен страх, тревожност и
безсъние, както и емоционален и психически дискомфорт – срам и унижение.
Счупването на пръстите на лявото му ходило му причинило силен дискомфорт
в ежедневието, тъй като не можел да се придвижва свободно и било
необходимо да използва помощни средства. Наред с това имал проблеми със
съня, както и психически и емоционален дискомфорт. В периода на
възстановяването му социалните му контакти били силно ограничени.
Негативно отражение върху емоционалното му състояние оказала
невъзможността да управлява мотоциклета си в периода на възстановяването.
Освен това дори след като се възстановил от причинените физически
увреждания, той не успял веднага да започне да управлява мотоциклета си,
тъй като първоначално изпитвал страх и притеснение инцидентът да не се
повтори.
Твърди, че между претърпените от него имуществени и неимуществени
вреди и противоправното поведение на водача на лекия автомобил е налице
причинна връзка, а вината на последния се предполагала. Независимо от това,
същата се установявала безспорно, доколкото Н. умишлено бил предприел
забранена маневра, без да се съобрази в пътните знаци, в резултат на което
негово поведение настъпило процесното ПТП и били причинени посочените
2
имуществени и неимуществени вреди.
На 24.08.2023 г. ищецът отправил писмена застрахователна претенция до
ответното дружество с искане за изплащане на застрахователно обезщетение
за причинените му имуществени и неимуществени вреди. В предвидения в
закона срок “ЗК “БУЛ ИНС“ АД не заплатило обезщетение за неимуществени
вреди, а само обезщетение за претърпените имуществени вреди, с чийто
размер ищецът не бил съгласен.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество
да му заплати следните суми: - сумата от 3388,92 лв, / след допуснато
изменение на иска по чл.214 ГПК по молба на л.205, допуснато с протоколно
определение от 09.06.2025 г./ представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди- разликата между изплатеното обезщетение от 2602,08 лв.
до 5991 лв.- действителната стойност на увреденото МПС, вследствие
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; както и
сумата от 50000 лв, частично от 80 000 лв, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически, психически
и емоционални болки, страдания, стрес, вследствие на настъпилото ПТП,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира сторени в
производството разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД “БУЛ ИНС“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1407,
р-н “Лозенец“, бул. “Джеймс Баучер“ №87, представлявано от изпълнителния
директор С. П., чрез адв. М. Г. депозира отговор на исковата молба, с който
изразява становище, че предявените претенции са допустими, но оспорва иска
за обезщетение за неимуществени вреди по размер, не и по основание. Не
оспорват изложената от ищеца фактическа обстановка относно настъпилото
на 13.07.2022 г. ПТП и участниците в него, както и че при инцидента е
пострадал ищецът, както и наличието на валидно застрахователно
правоотношение по отношение на лекия автомобил, управляван от Б. Н. към
датата на настъпване на ПТП.
Навеждат твърдения за съпричиняване от страна на ищеца, за когото
считат, че има равен принос с водача на лекия автомобил. Твърдят, че ищецът
е разполагал с техническа възможност да предотврати ПТП, но не реагирал
своевременно на опасността от удар с движещия се пред него автомобил “Сеат
Ибиза“. От момента, в който л.а. е навлязъл в северната лента ищецът, със
скоростта, с която се е движил, при своевременна реакция и задействане на
спирачната система с максимална интензивност, е имал техническа
възможност да го установи преди мястото на удара и да избегне настъпване на
произшествието чрез безопасно екстремно спиране. Като не направил това,
водачът на мотоциклета нарушил конкретни правила за движение по
пътищата, като по този начин допринесъл за самото ПТП и за уврежданията,
3
които е получил по него и по управлявания от него мотоциклет.
На следващо място, посочват, че скоростта на движение на лекия
автомобил (около 8-9 км/ч), била в рамките на разрешената за движение в
населено място и за конкретния пътен участък.
Оспорват твърденията на ищеца, че всички телесни и душевни
страдания са намерили реално и обективно отражение при ищеца И. Б..
Считат за адекватно обезщетение за получените травматични
увреждания от ищеца сумата от 25 000 лв, предвид данните от представената
медицинска документация, която след редуциране на осн. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД
следвало да се определи на 20 000 лв, която сума предлагат като обезщетение
за постигане на споразумение с ищеца.
По изложените в отговора съображения оспорват и иска за имуществени
вреди. Твърдят, че претендираната сума била по- висока от неговата
действителна стойност към датата на ПТП.
В срок и на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът депозира
допълнителна искова молба. Счита за неоснователни изложените от ответника
в отговора твърденията за равен принос на двамата участници в ПТП.
Приносът на увредения, като обективен елемент от съпричиняването, можел
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябвало
да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. В процесния случай нямало данни ищецът да е
нарушил правилата за движение по пътищата, с което си поведение да е
допринесъл за настъпване на вредите.
В законовия срок отговор на допълнителната искова молба от ответника
е постъпил на допълнителната искова молба, с който поддържат оспорването
на предявените обективно съединени искове, както и направеното
възражението за съпричиняване от страна на ищеца.
Страните ангажират доказателства. Претендират разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на
страните, прие следното:
Искът по чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ е процесуално допустим , тъй
като е отправено от ищеца и получено на 24.08.2023 г. от застрахователя
уведомление- претенция , по което е изплатено частично обезщетение, с което
спазено изискването на чл.432, ал.1, вр.чл.380 КЗ.
Разгледан по същество, искът е частично основателен.
Не се формира спор по делото, а и настъпването на процесното ПТП е
документално установено с приобщените материали от воденото досъдебно
производство № 88/2022 г. по описа на Сектор „РПТ“ при ОД на МВР-
Пловдив, което е прекратено по искане на пострадалия- И. Б.. Така от
съставения Констативен протокол за ПТП, Протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум от 13.07.2022 г. , съставен от длъжностно
4
лице от Сектор „РПТ“ при ОД на МВР-Пловдив, се установява че на
посочената дата, в гр.Пловдив, на кръстовището между бел.Пещерско шосе и
ул.Копривките, се е състояло ПТП , с участници л.а.Сеат с рег.№ ***,
управляван от Б. С. Н. и мотоциклет Хонда с рег.№ ***, управляван от ищеца.
Относно обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, по
делото е разпитан свидетеля Н.- водач на л.а. Сеат, участвал в
произшествието. Въз основа на тях, както и на база материалите от
досъдебното производство / Протокол за оглед, скица, фотоалбум на
местопроизшествие/ , е изготвена САТЕ, която описва следния механизъм на
ПТП: Водачът И. К. Б. е управлявал мотоциклет Хонда по северната лента на
платното за движение на бул.Пещерско шосе в посока от изток на запад. През
това време водачът Б. С. Н. е управлявал л.а. Сеат Ибиза по платното за
движение на ул.Копривките в посока от юг на север, откъдето е предприел
маневра- завой на ляво. Когато л.а. Сеат е бил на около 7,69 м. водачът му е
имал техническа възможност да забележи движещия се м-т Хонда, който е
била на 37,06 м. В този момент водачът също е имал техническа възможност
да забележи л.а. Сеат. След което л.а. Сеат е навлязъл в северната лента и в
резултат на скорости и пресичане на траектории с конфликтна точка е
настъпил удар в предната лява страна на м-т Хонда и в дясната страна на
л.а.Сеат.
Установява се от приложената по ДП схема на разположението на
пътните знаци на кръстовището, че за водача на л.а.Сеат движението е било
регулирано с пътни знаци Б2 / Спри! Пропусни движещите се по път с
предимство“ и Г2 / движение само надясно след знака/.
Според експертното заключение, причините за настъпилото ПТП от
техническа гледна точка са, че водачът на л.а. Сеат Ибиза е предприел
маневра- завой на ляво, на място, в момент и по начин, когато това не е било
безопасно- без да се съобрази с пътните знаци, и е навлязъл в северната пътна
лента без да спре и да пропусне движещия се по нея м.т Хонда, както и че
водачът на м.т Хонда не е реагирал своевременно на опасността от удар с
движещия се пред него л.а. Сеат.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице като
компетентно изготвено, обосновано и неоспорено от страните в тази част. Въз
основа на него се налага извод, че ПТП е настъпило в резултат на
противоправно поведение на водача на л.а.Сеат Ибиза- Б. Н., който е нарушил
правилата за движение- не спазва пътен знак Г2 и извършва забранен завой
наляво, както и по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и чл. 45, ал. 2 и чл. 46, ал. 2 от
ППЗДвП- не спазва пътен знак Б2 , който го задължава да спре и да пропусне
движещия се по път с предимство, отнема предимството на движещия се с
предимство мотоциклет , управляван от ищеца.
Следва да се приеме, че деянието е извършено виновно –
непредпазливо, тъй като водачът е бил длъжен да знае правилата за движение
и въпреки, че не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Безспорно се явява между страните обстоятелството за наличието на
5
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по отношение на управляваното от водача на МПС-
л.а.Сеат Ибиза , валидно към датата на произшествието.
Съгласно нормата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие.
Установено е писмените доказателства- приложените към преписката по
щетата описи, както и от основното заключение на САТЕ, че в резултат на
ПТП по процесния мотоциклет Хонда са нанесени повреди, намиращи се
пряка причинно-следствена връзка с произшествието. Вещото лице, изготвило
експертизата определя стойността на ремонта за възстановяване на повредите,
вкл.нови части, консумативи и труд от 12 528,01 лв. Според допълнителното
заключение експертът е определил действителната пазарна цена на процесния
мотоциклет от 5991 лв.
Тъй като според допълнителното заключение стойността на ремонта /
възстановителната стойност/ надвишава 70 % от действителната стойност на
мотоциклета, се налага извод извод за наличие на тотална щета по смисъла на
чл. 390, ал. 2 от КЗ.
Следователно при определяне размера на дължимото застрахователно
обезщетение следва да бъде съобразено наложилото се в съдебната практика
разрешение, че в хипотезите на тотална щета меродавна е действителната
стойност на вещта към момента на застрахователното събитие, но не повече от
застрахователна сума, от която се приспада стойността на запазените части.
Когато разходите за ремонт доближават или надвишават себестойността на
самото имущество, извършването им е икономически неизгодно. В случая
възстановителната стойност надхвърля 70% от действителната стойност на
застрахованата вещ, което налага ограничаване на отговорността на
застрахователя до пазарната оценка на повреденото имущество, след
приспадане на остатъчната стойност на запазените части. Последните са т.
нар. "ползи от вредите", които трябва да се приспаднат от обезщетението, за
да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/.
Според вещото лице е невъзможно да се прогнозира каква би била
реализацията на запазените части, тъй като първо трябва да се извърши
разглобяване, място за съхраняване и след това да се организира продажбата
им. Това във времето е неопределим процес, при който получаването на
стойността от продажбата на резервни части е с много малка вероятност,
клоняща към невъзможна. Вещото лице е посочило, че стойността на
увредения автомобил е 84 лв. при предаването му за скрап.
С оглед на казаното съдът намира, че застрахователното обезщетение
следва да бъде определено, като от пазарната оценка на автомобила в размер
на 5991 лева се приспадне стойността му при предаването за скрап в размер на
84 лева, на колкото възлиза единствено доказаната с точност стойност на
6
ползите от вредите. След приспадане на вече платеното от застрахователя
обезщетение в размер на 2602,08 лева, се получава остатък от 3304,92 лева.
Възражението на ответника за съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2
ЗЗД от страна на водача на процесния мотоциклет е основателно. От
заключението на САТЕ се установи, че водачът на мотоциклета е могъл да
предотврати удара като предприеме безопасно екстрено спиране.
Следователно поведението му следва да се квалифицира като такова в разрез с
предписанието на чл.20, ал.2, изр.второ от ЗДП, което го задължава да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението. Съпоставяйки тежестта на нарушението , извършено от водача на
лекия автомобил, и това на ищеца, съдът приема че приносът на последния е
минимален и следва да се определи на 10%, с колкото ще се намали и размера
на обезщетението за имуществени вреди. Или полагащият се остатък от
дължимото застрахователно обезщетение за имуществени вреди възлиза на
сума в размер на 2974,43 лв., до който размер ще се уважи претенцията.
Относно неимуществените вреди:
Представената по делото медицинска документация и изготвената въз
основа на нея СМЕ, която съдът възприема като компетентна, обоснована и
неоспорена, установява, че при произшествието Б. е получил следните
травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в областта на І-ІV-ти пръсти
на ляво стъпало, открита фрактура на крайната фаланга на показалеца на
левия крак и закрити фрактури на ІІ-ІV крайни фаланги на ляво стъпало,
контузия на гръдния кош, ляво коляно и лява предмишница. Веднага след
инцидента ищецът е е откаран в Спешно отделение на УМБАЛ „Св.Георги“
ЕАД, гр.Пловдив, където след преглед от травматолог, хирург, рентгенолог и
направени рентгенови снимки и кръвни изследвания се установили описаните
увреждания. Извършена е била хирургична обработка на раните и мазеви
превръзки. Счупването на дисталната фаланга на палеца на стъпалото по
неговия характер, време на лечение и възстановяване представлява трайно
затруднение на движенията на крайника за повече от 30 дни, особено когато
фрактурата е открита и не може да се постави трайна гипсова имобилизация.
При такава фрактура вещото лице заявява, че срокът за възстановяване е 45-50
дни и лицето може д а получи затруднение в самостоятелното обгрижване в
периода на ползване на помощни средства- патерици за около 30 дни.
Причинена е ила болка със силно изразен характер. Травмата е довела до
болеви усещания, които са намалявали бавно с времето. Интензивността на
болката е била голяма непосредствено след травмата, пир смяна на
първоначалните превръзки и началния период на раздвижване. За тази травма
ищецът е бил в отпуск по болест 49 дни. Преглеждан е от ортопед-
травматолог амбулаторно на 12.09.2022г. и е отбелязано- самостоятелна
походка са накуцване
За преживените от ищеца болки, страдания и неудобства са изслушани
показанията на свид.А.- без родство, който съобщава преките си впечатления
от състоянието на Б.. Свидетелят сочи, че малко повече от месец Б. ходел с
патерици. Трудно подвижен бил. Живеел на висок етаж без асансьор и негови
приятели му помагали да се качи до жилището си на петия етаж. Носели му
7
храна. Впоследствие , като махнал патериците, пак имал затруднения с
придвижването, защото изпитвал болка дори повече от преди. В този период
не ходел на работа. Не можел да спи нощем от болките. Липсвало му и
шофирането на мотоциклета, което било страст за него. Вече изпитвал страх
да се качи да кара, а преди инцидента го шофирал ежедневно. Променил се и
емоционално, стоял затворен по цял ден, не можел да се среща с приятелите
си, а преди инцидента бил социално активен човек. Тежко и дискомфортно му
било.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по
справедливост. Съгласно постановките на ППВС 4/68 понятието
"справедливост" не е абстрактно - то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите
към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните
конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер.
Справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде
определен от съда онзи точен паричен еквивалент на всички понесени от
конкретното увредено лице болки, страдания и неудобства-емоционални,
физически и психически сътресения, които ноторно намират не само
отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за
определен период от време, а понякога и реална възможност за
неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, и които в своята
цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Същевременно
обезщетението за същите има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните
форми на която, наред с официалната статистика за средна работна заплата, за
нивото на инфлация и пр., са и нормативно определените лимити за
отговорността на застрахователя /независимо, че те сами по себе си не са пряк
израз на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД/.
В аспекта на горното и предвид установените по делото обстоятелства,
свързани с вида, броя и тежестта на причинените телесни увреждания,
интензитета и продължителността на търпените физически болки,
преживеният стрес от самото ПТП и неблагоприятното отражение , което
инцидентът е имал върху социалния живот на ищец, неудобствата предвид
необходимостта от ползване на помощни средства и на чужда помощ за
придвижване и обслужване, социално-икономическите условия към момента
на увреждането и установените лимити по застраховката "Гражданска
отговорност", настоящият състав намира, че полагащото се обезщетение
възлиза на 30 000 лв. С оглед определения процент на принос на пострадалия,
обезщетението следва да бъде намалено, в резултат на което се дължи сумата
от 27 000 лв. В този размер претенцията ще се уважи, като до пълния размер
ще се отхвърли като недоказана.
На осн.чл.86 ЗЗД сумите ще се присъдят ведно със законната лихва от
8
подаване на исковата молба- 10.01.2024 г., както е поискано от ищеца.
Относно разноските.
При този изход на делото и на осн.чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да
заплати ДТ в полза на съда съобразно размера на уважения иск , възлизаща на
1198,98 лв. , както и направените разноски от БС съобразно уважената част от
исковете в размер от 538,58 лв. изплатени на вещите лица.
Ищецът е освободен от ДТ и разноски, поради което не е направил
такива. Представляван е от адвокат, осъществил безплатно процесуално
представителство по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на
адвокат С. М. от АК-Пловдив ще се присъди възнаграждение съобразно
уважената част от иска. Съгласно приетото с решение на СЕС от 25 януари
2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски
районен съд, посочените в НАРЕДБА № 1/9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минимални размери, не са
обвързващи за съда. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на
спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. В настоящия случай делото не се
отличава с фактическа и правна сложност от други дела от този вид.
Същевременно разглеждането му е продължило в девет открити съдебни
заседания за събиране на доказателства- експертизи и свидетели. В този
аспект и съобразно посочените по-горе критерии съдът приема, че
съответното възнаграждение съобразно размера на предявените искове следва
да се определи в размер от 8880 лв. , колкото е платеното възнаграждение
от ответната страна. От тази сума, съразмерно с уважената част от исковете,
съдът присъжда възнаграждение от 4985,38 лв.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК на ответника се следват разноски съразмерно с
отхвърлената част от исковете. Такива се констатираха в общ размер от 9400
лв., в т.ч. внесено възнаграждение за вещо лице и депозит за свидетел, както и
адвокатско възнаграждение в размер от 8880 лв., от които по съразмерност са
присъжда сума от 4337,31 лв.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.Джеймс Баучер № 87, да заплати на И. К. Б. с
ЕГН ********** от гр.***, сумата 2974,43 лв., представляваща обезщетение
за причинени имуществени вреди- разликата между изплатеното обезщетение
от 2602,08 лв. до 5991 лв.- действителната стойност на МПС- мотоциклет
Хонда с рег.№ ***, увредено в резултат на застрахователно събитие- ПТП,
настъпило на 13.07.2022 г. в гр.Пловдив, причинено от водача Б. С. Н. при
управление на л.а.Сеат Ибиза с рег.№ ***, за който е имало валидно сключена
задължителна застраховка „ГО“ при ответния застраховател, както и сумата от
27 000 лв. обезщетение за причинените му от същото застрахователно събитие
неимуществени вреди- болки, страдания и неудобства от получените
9
травматични увреждания, ведно със законната лихва върху сумите, считано от
10.01.2024 г., до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
имуществени вреди до пълния предявен размер от 3388,92 лв., както и иска за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 50 000 лв., заявен като
частичен от целия размер на обезщетението от 80 000 лв.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.Джеймс Баучер № 87 да заплати ДТ в размер на
1198,98 лв., както и направени разноски от БС в размер на 538,58 лв.- в полза
на Бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив.
ОСЪЖДА И. К. Б. с ЕГН ********** от гр.***, да заплати на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул.Джеймс Баучер № 87 сумата от 4337,31 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул.Джеймс Баучер № 87 да заплати на осн.чл.38,
ал.2 от ЗАдв. сумата от 4985,38 лв. на адвокат С. М. от АК-Пловдив сумата от
за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
на ищеца пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
10