Р Е Ш Е Н И Е №
168
гр.
Сливен, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на седми февруари през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6410 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на
„Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, че ищецът К.Д.Г., ЕГН: **********,
не дължи сумата от 673,20 лв. -
главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода от 01.11.2013 г. до 30.11.2015
г. по партида с Аб. № 10477 на адрес гр. Сливен, ул. „Гео Милев“ № 8, вх.
Б, ап. 3 и сумата от 74,69 лв. -
мораторна лихва за забава, начислена към 07.01.2016 г., за които е издаден
изпълнителен лист по ч. гр. д. №
553/2016 г. по описа на РС - Сливен и е образувано изп. дело № 1741/2019 г. по описа на ЧСИ Павел Г..
Ищецът твърди, че процесните вземания на ответното
дружество са погасени чрез плащане и поради изтекла погасителна давност. Описал
е в исковата молба и водени от него предходни подобни производства по гр. д. №
3384/2017 г. и гр. д. № 1500/2018 г. по описа на СлРС, по които е признато за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество суми, представляващи
задължения за доставена и консумирана питейна вода и лихви за забава върху тях
за периоди съответно от 04.03.2003 г. до 30.06.2008 г. и от 01.11.2011 г. до
31.10.2013 г.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба, с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск.
Твърди се, че вземанията на ответника не са погасени
нито по давност, нито чрез плащане, тъй като в представените вносни бележки са
посочени различни номера на гр. дела, тоест касаят различни периоди на
задълженията от този по процесното ч. гр. д. № 553/2016 г., по което е издаден
ИЛ и е образувано ИД № 1741/2019 г. по описа на ЧСИ Павел Г..
В съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща представител.
Чрез своя пълномощник - адвокат е депозирал писмено становище, с което поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи и да присъди направените разноски.
Ответното дружество, чрез своя пълномощник - адвокат, оспорва иска и
моли съда да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа и
правна страна следното:
Видно от
събраните писмени доказателства по делото с изпълнителен лист от 30.03.2016 г.,
издаден по ч. гр. д. № 553/2016 г. по описа на СлРС, (л. 14 от делото) ищецът
бил осъден да заплати на ответното дружество сумата от 673,20 лв.,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
01.11.2013 г. до 30.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението - 15.02.2016 г., до окончателното
й изплащане, сумата от 74,69 лв., представляваща мораторна лихва за забава и
сумата от 26,00 лв., представляваща разноски по делото.
Въз
основа на изпълнителния лист било образувано ИД № 1741/2019 г. по описа на ЧСИ
Павел Г..
От
съобщението на л. 13 от делото с дата 23.10.2019 г. се установява, че по ИД №
1741/2019 г. бил наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Юробанк
България“ АД.
По
делото са представени и вносни бележки за заплатени от ищеца суми, но в тях са
посочени номера на други частни граждански дела по описа на СлРС от
Предявеният
иск е процесуално
допустим, а по същество е и основателен.
С предявяването на иска по чл. 439 ГПК
длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът има за цел
за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може
да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи
възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на
изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново
твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на
ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
Наведените от ищеца основания за
недължимост на процесните суми са тяхното погасяване чрез плащане и по давност.
Съдът намира, че задълженията не са
погасени чрез плащане, предвид изложеното, че във вносните бележки по делото са
посочени други ч. гр. дела, по които са извършени плащанията.
Основателно е обаче твърдението на ищеца
за изтекла погасителна давност по отношение на процесните задължения.
В настоящия случай се
претендират парични вземания на дружество - доставчик на водоснабдителни и
канализационни услуги, за доставена през исковия период от 01.11.2013 г. до 30.11.2015 г. питейна вода, като задълженията за заплащането й
представляват „други периодични плащания“ по смисъла на чл. 111,
б. „в“ ЗЗД, поради което за тях е приложим специалният
давностен срок от 3 години.
В общия случай началото на давностния срок
в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила на съдебно
решение. Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК, когато съдебното
решение влезе в сила, започва да тече нова давност, която винаги е
5-годишна. В хипотезата, когато правото е установено със Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК или Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, след ТР
№ 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, относно началото и
продължителността на давностния срок в изпълнителното
производство, съдебната практика приема, че при оспорване от длъжника,
проверката дали вземането съществува следва да се извърши в общ исков процес,
като при положителен отговор отново ще се стигне до съдебно решение - в тази
хипотеза новата давност започва да тече от влизането в сила
на това съдебно решение и е 5 години. При липса на възражение от длъжника
и след изтичане на срока за това, както е в настоящия случай, издадената
Заповед за изпълнение влиза в сила, но заповедното производство няма
установително действие за съществуване на вземането и правните последици на
акта на съда не се приравняват на съдебно решение, постановено в исков процес,
тъй като влезлия в сила съдебен акт се ползва с изпълнителна сила, но не и със
сила на присъдено нещо, поради което разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не
намира приложение. В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013
г., т. 14 ОСГТК, е пояснено, че ГПК урежда заповедното
производство като част от изпълнителния процес и затова подаването на Заявление
за заповед за изпълнение не прекъсва давността. На молбата за издаване на ИЛ
също не може да бъде придадено действие да прекъсва давността, поради
едностранния характер на производството за издаване на изпълнителен лист.
Погасителната давност се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на
вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно
действие, само ако е спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен
или ако е предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не
се счита прекъсната със заявлението. Не е допустимо тълкуване по аналогия
относно разпоредбата на чл. 116, б. „б” ЗЗД. Това е логично предвид изводите
в ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., т. 10, ОСГТК, че
предприемането на действия по принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б.
„в” ЗЗД са обвързани с реализацията на конкретен изпълнителен способ в рамките
на висящия изпълнителен процес, но стеснява обхвата на този принцип и обвързва
защитата на кредитора единствено с действията в рамките на висящ изпълнителен
процес.
След отмяната на ППВС № 3/1980
г. по отношение спирането на погасителната давност генералният извод
в ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., т. 10, ОСГТК е,
че по време на изпълнителния процес давността не се спира. Относно
прекъсването на погасителната давност по общо правило основанията са: 1/ признаване
на субективното право от длъжника - чл. 116, б. „а“ ЗЗД; 2/ предявяване на
иск или възражение - чл. 116, б. „б“ ЗЗД и 3/ предприемане действия
за принудително изпълнение - чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Последица от
прекъсването на погасителната давност е, че започва да тече нова давност, т. е.
възобновява се съответният давностен срок - общ, специален или особен.
Предвид, че ищецът в настоящото
производство не е признал вземането на кредитора, както и че иск от кредитора
не е предявен, то в случая хипотезите за прекъсване на погасителната давност
по чл. 116, б. „а“ и чл. 116, б. „б“ ЗЗД са неприложими.
Хипотезата по чл. 116, б. „в“ ЗЗД,
съгласно която давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането, не случайно законодателят е уредил
отделно, без да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на
прекъсването в исковия процес - тези правила са неприложими при
прекъсването на давността с предприемането на действия за принудително
изпълнение по чл. 116, б. „в“ ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай
настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността нито
отпадане на ефекта на прекъсването.
В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. по
т. д. № 2/2013 г., т. 14 ОСГТК се подчертава, че съгласно чл.
116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. Прекъсването обаче се осъществява само
доколкото чрез изпълнителното действие се реализира един или повече конкретни
изпълнителни способи. Давността по време на висящото ИД се прекъсва
многократно, което става с „предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на съдебния
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ)…”. Въз
основа на горепосочената конструкция се посочват неизчерпателно група действия
в изпълнителното производство с прекъсващ за давността ефект. Това са: 1/ насочване
на изпълнението чрез налагане на запор; 2/ насочване на изпълнението чрез
налагане на възбрана; 3/ присъединяване на кредитора; 4/ възлагане на вземане
за събиране или вместо плащане; 5/ извършване на опис и оценка на вещ, 6/ назначаване
на пазач; 7/ насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
В изпълнителното производство
не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на ИД;
изпращането и връчването на ПДИ; извършване на несъщински изпълнителни действия
- проучване на имущественото състояние на длъжника, извършване на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга; извършване и плащане въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. Изброяването е неизчерпателно и трябва да се тълкува ведно
с т. 14 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, където е посочено,
че не прекъсват давността подаването на Заявление за издаване на заповед за
изпълнение и Молба за издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл
Заявлението по чл. 410 ГПК с обективираната в него Молба за издаване на изпълнителен лист, както и самото издаване на Изпълнителен лист на 30.03.2016 г., не
са прекъснали 3-годишния давностен срок.
Последното
задължение на ищеца от исковия период е било това за доставена питейна вода от
01.11.2015 г. до 30.11.2015 г., чиито падеж е настъпил на 30.12.2015 г., тоест
към 30.12.2018 г. е изтекъл давностният срок за вземанията на кредитора за
процесния период.
Видно от събраните
по делото доказателства до тази дата - 30.12.2018 г., не са предприемани
изпълнителни действия за събирането на вземанията, които да са прекъснали
давността.
Предвид изложеното предявеният иск
следва да бъде уважен.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените разноски по
делото в размер на 350 лева - заплатено адвокатско възнаграждение.
Тъй като ищецът е освободен от внасяне на държавна такса по делото, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК за заплащането й следва да бъде осъдено ответното
дружество.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че К.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес ***, НЕ ДЪЛЖИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27, сумата от 673,20 лв.
/шестстотин седемдесет и три лева и двадесет стотинки/ - главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.11.2013 г. до 30.11.2015 г. по
партида с Аб. № 10477 на адрес гр. Сливен, ул. „Гео Милев“ № 8, вх. Б, ап. 3 и
сумата от 74,69 лв. /седемдесет и
четири лева и шестдесет и девет стотинки/ - мораторна лихва за забава, начислена
към 07.01.2016 г., за които е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 553/2016 г.
по описа на РС - Сливен и е образувано изп.
дело № 1741/2019 г. по описа на ЧСИ Павел Г.,*** действие ОС - Сливен, поради погасяване на задълженията по
давност.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Шести
септември” № 27 ДА ЗАПЛАТИ на К.Д.Г., ЕГН: **********, с адрес ***,
сумата от 350,00 лв. /триста и
петдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ – СЛИВЕН“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Сливен, ул. „Шести септември” № 27 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт и по сметка на РС - Сливен сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/,
представляваща държавна такса за производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
- Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните чрез техните пълномощници!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: