Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№  691                                      17.12.2010 г.                                   гр.Ямбол

 

                                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският районен съд,                                        VІ граждански състав

На 17.11.                                                                                      2010 година,

В открито съдебно заседание,

в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ПЕТРОВА

 

при участието на секретаря В. Х.

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Валентина Петрова

гражданско дело № 1773 по описа за 2008г.,

за да се произнесе взе предвид следното

 

 

Производството е във втора фаза по извършване на делбата.

С влязло в сила съдебно решение до делба между И.А.М. и Д.В.И. са допуснати следните вещи: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №***.54, представляващ ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ №9 с площ от 60,24 кв.м, находят се в гр.Ямбол, ж.к. „***” на трети жилищен етаж, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №9 с площ от 2,75 кв.м, както и 4.27% ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на имота: самостоятелни обекти с идентификатори №***.76, №***.53 №***.51 и №***.57, при граници на избеното помещение: коридор, коридор и мазе № 10 и ЛЕК АВТОМОБИЛ марка ФИАТ модел БРАВА рег.№ *** при равни за страните квоти.

С молба преди първото по делото заседание след допускане до делба Д.И.  е предявил искания по сметките.  Посочил е, че по време на  фактическата  раздяла и след развода извършил в жилището редица подобрения, с които увеличил стойността на имота, а именно:

1.Шпакловка и боядисване на всички помещения в апартамента- 1000 лв., в периода 04.05.2008г. – 24.10.2008г.

2.Алуминиева входна врата 300 лв. - поставена на  25.03.2008г.

3.Подвижни вратички за водна инсталация в баня 30 лв. – 25.03.2008г.

4.Входна алуминиева  врата към кухня- 300 лв. - 25.03.2008г.

5.Зидария с газово-бетонови тухли в кухня – 200 лв. – м. април 2008г.

6.ПВЦ дограма  за всички помещения – 2 200 лв. – 02.08.2007г. -25.03.2008г.

7. Комарник ПВЦ  за кухня – 110 лв. – 05.09.2007г.

8. Вертикални щори за кухня - 120 лв.- 23.01.2008г.

9. Ламиниран паркет в кухня – 350 лв.-15.04.2008г.

10. Кухненско оборудване/без уреди/ - 2 600 лв. – 10.10.2007г. – 15.12.2007г.

11. Ламиниран паркет в спалня – 400 лв. – 10.2008г.

12. монтиран климатик – 500 лв. – м. юни 2008г.

13. Ламиниран паркет в хол – 550 лв. – 15.04.2008г.

14.Вертикални щори ПВЦ за хол – 150 лв. – 23.01.2008г.

15.Монтиран климатик в хол – 700 лв.- м. юни 2008г.

16. Поставяне на теракот и фаянс в баня и кухня – 800 лв.- м. октомври  2008г.

И. твърди, че е извършил подобренията в качеството си на  държател на  частта на ищцата. Твърди, че подобренията са  извършени като  необходими за поддържането и осигуряването на  нормални условия  за живот на родените от брака  деца, като М. е знаела  за извършването на подобренията. Твърди, че общо подобренията са в размер на  10 310 лв., с която стойност се е увеличила стойността на имота, предмет на  делбата. От съда иска да постанови решение, с което  да осъди М. да му заплати сумата от  5 155 лв., съставляваща ½ ид. ч.  с оглед квотите в делбата .

В първото по делото заседание И.А.М. е предявила претенция с правна квалификация  чл. 31, ал.2 от ЗС  против бившия си съпруг. Претендира ответникът да бъде осъден да й заплати  обезщетение  за ползването на съсобствената й 1/2 ид. част  от недвижимия имот и лекия автомобил. Претенциите й касаят периода  от 03.12.2008г. – датата на връчване на нотариалната покана  на ответника до  11.05.2010г.. Претендира се обезщетение в размер на 100 лв.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             на месец за недвижимия имот ( 850 лв. за  17-те месеца) и 50 лв. на месец за лекия автомобил(450 лв. за 17-те месеца ). 

В откритото съдебно заседание страните чрез процесуалните си представители са  изявили желание съдът да изнесе процесните жилище и автомобил на  публична продан, поради тяхната неподеляемост. Всяка от страните претендира съдът да уважи исканията й по сметките, като се оспорват насрещните претенции.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото са бивши съпрузи. Бракът им е прекратен с влязло в сила Решение№ 801/16.10.2008г., постановено по гр. д.  № 856 по описа за 2008г. на ЯРС.

Видно от заключението на съдебно - техническата експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно, делбеният имот съставлява жилище и е реално неподеляем, а пазарната му стойност е в размер на 31 000 лв..

При изготвянето на заключението си вещото лице е взело предвид и оценило и претендираните от И. подобрения, чиято стойност като разходи за извършени СМР към датата на изготвяне на експертизата е в размер на 8 570 лв. и чиято пазарна стойност е в размер на 5 820 лв. , с колкото се е увеличила и стойността на делбения имот.

Представени са фактури, касови бележки, стокови разписки, от които се установява наличието на извършени разходи от съделителя за извършените подобрения, а именно Фактура от 25.03.2008 г., изд. от ЕТ „***”, за изработка и монтаж на алуминиева дограма на стойност 630,00 лв.; Разписка № 65995/15.04.2008 г., с която са закупени: 95-1688 7 мм 2.47/0.25, подложка 2 мм, лепило универсално строително 1,6 кг, СМ11 лепило Церезит, сатен 30 кг, уплътнител леп.М 280 мл – всичко на стойност 234,88 лв.; складова разписка за Krono S400, перваз № 22, елемент № 22, клипс, вата 2 – всичко на стойност 231,54 лв.; складова разписка за /не се чете/, перваз №660, вата 2, клипс, елементи №660 – всичко на стойност 321,30 лв.; стокова разписка № **********/05.04.2008 г., с която са закупени Коел стъклофибърна мрежа 145 г, Вебер лепило 25 кг за газобетон, макспротект 10 кг бял, газобетон 600-50-250 – всичко на обща стойност 85,99 лв.;стокова разписка № **********/12.04.2008 г., с която са закупени газобетон 600-50-250, Макспротект 10 кг бял, Коел стъклофибърна мрежа 145 г, хоросан 15 кг – всичко на обща стойност 62,83 лв.; фискален бон за закупени бои на обща стойност 9,60 лв.; фискален бон за закупени промишлени стоки на обща стойност 19,20 лв.; фискален бон за закупени мебели на обща стойност 235,00 лв.; фискален бон, с който са закупени четка „Лазур”, гипсова шпакловка Сатен, циментова шпакловка „практика”, латекс „Нормал”, безир ленен на обща стойност 27,30 лв.; фискален бон за закупена теракота на обща стойност 269,41 лв.; квитанция към ПКО № 41/10.10.2007 г. за внесено капаро за кухня и мивка на стойност 900,00 лв.;квитанция към ПКО № 55/15.12.2007 г. на стойност 1653,00 лв.; договор № 26/12.08.2007 г. между Д.В.И. *** на стойност 1 732,75 лв., ведно с касов бон; договор № 001164/23.01.2008 г. за изработка на щори на стойност 119,98 лв.; договор № 1109/04.09 за изработка на щори на стойност 145,71 лв., ведно с касов бон; договор № 110 за изработка на комарник на стойност 110,84 лв. ведно с касов бон.

По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят  Н., който познава страните 20 години твърди, че те са разделени от 2003 г. – ищцата заминала август месец за Германия и оттогава не е идвала в жилището. През това време в семейното жилище останал да живее Д. със сина им А.. В този период синът - А. не бил навършил пълнолетие. Д. ползвал спалнята, а момчето – хола и общо ползвали сервизните помещения.  В този период направили на жилището основен ремонт.  Ремонтът започнал есента на 2007 г. със средства на Д., от спестяванията му от ходенето му в Испания. Д.  направил много подобрения на жилището – сменил входната врата с алуминиева, боядисал коридора, шпакловал и боядисал тавана и стените на коридора. В кухнята направил цялостен ремонт, поставил на пода теракот, сменил вратата, направил вградено кухненско оборудване, подменил старата дограма с алуминиева такава, включил терасата към кухнята и я санирал. Направил зидария с тухли и я санирал отвън. В спалнята поставил ламиниран паркет. Боядисал и шпакловал стените и таваните, сменил на дограмата. Сложил ролетни щори на прозорците на всички помещения. В хола поставил ламиниран паркет, шпакловал стените и таваните. Сложил климатици в хола и спалнята. В банята също направил цялостен ремонт. На пода поставил теракот, а на стените фаянс, сменил бойлера, мивката, и тоалетната чиния. Свидетелят твърди, че преди страните да се нанесат в апартамента живеело момче от ромски произход. Семейството на Митко влязло в апартамента 1989 г. След ромското семейство те влезли да живеят и направили леко освежаване на апартамента. Свидетелят твърди, че лекият автомобил се ползва от сина на страните, но не знае дали в момента е в движение.  Свидетелят посочва, че когато през 2003 г. страните са се разделили, синът бил ученик в 6-ти клас и до 8-ми клас бил в Ямбол, след което заминал в Пловдив, където живеел със сестра си.

Свидетелят Генев, приятел на страните, дава показания, че те са разделени от 2005г. като от тогава не е виждал И.. Семейното жилище се нуждаело от ремонт и през 2007г. – 2008г. Д. направил такъв. В кухнята – сменил кухненското обзавеждане, вкарал терасата в кухнята, климатици сложил, теракот. Сменил дограмата на целия апартамент. Сменил входната врата. Поставил на пода ламинат и теракот. Сложил ролетни щори на прозорците. В банята сменил мивката, гърнето, сложил теракот и фаянс. Таваните и стените ги боядисал. Страните не поддържат контакти помежду си. Митко ползвал кухнята и спалнята, а синът на страните Наско – хола и кухнята. И двамата ползвали заедно сервизните помещения. Свидетелят твърди, че лекият автомобил е купен от Митко, а Наско го ползва. Свидетелят твърди, че последно е виждал лекия автомобил пред блока. Преди 20 дни свидетелят видял синът Наско с баща си в с. Дражево, като Наско карал колата.

            И.А. е изпратила до Д.И.  нотариална покана, с която  го е поканила да й заплати  наем за ползваната от него собствената й ½ идеална част от процесните имот и лек автомобил. Претендира наем в размер на 150 лв. на месец.  Нотариалната покана е връчена на  И. на 03.12.2008г..

В отговор на нотариалната покана И. е уведомил А., че може да ползва недвижимия имот  безпрепятствено. Твърди, че никога не я е лишавал от достъп до имота, тъй като тя не е изявявала желание да го ползва. Твърди, че той също не ползва целия имот и за нея остава свободна стая заедно със  сервизните помещения, които може да ползва. По отношение на  лекия автомобил  И. възразява, че не й дължи наем, тъй като той се явява негова лична собственост, придобит с лични средства през време на фактическата им раздяла.

По делото е представено медицинско свидетелство за пациентката  И.А.  Иванова, издадено от дипломиран  лекар  по  психиатрия - психотерапия Ладишенский. Установява се, че  пациентката  страда от посттравматично стресово разстройство с резултиращо нарушение на адаптацията. Проведени са  психотерапия и медикаментозно лечение. Въз основа на анамнезата, картината на болестта и последния преглед лекарят е констатирал, че влошаването  на състоянието  на пациентката е обусловено от ретравматизацията й вследствие на  престоя й в Ямбол.

От депозираното по делото заключение по съдебно – техническата експертиза  се установява, че месечният наем  за ползването на процесния апартамент  е в размер на 100 лв.. Съдът счита, че  за процесния период  от 03.12.2008г.  до 11.05.2010г. или за 17 месеца наемът за ползването от И. на собствената на *** ½ ид. част  е на стойност 850 лв..

От депозираното по делото заключение по съдебно - оценъчната експертиза  се установява, че пазарната  стойност на  процесния лек автомобил е 1050 лв.. Месечният наем  за ползването му  е в размер на 8, 39 лв.. Съдът счита, че  за процесния период  от 03.12.2008г.  до 11.05.2010г. или за 17 месеца наемът на автомобила е на стойност 142, 63 лв..

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предвид неподеляемостта на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №***.54, представляващ ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ №9 с площ от 60,24 кв.м, находят се в гр.Ямбол, ж.к. „***” на трети жилищен етаж, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №9 с площ от 2,75 кв.м, както и 4.27% ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на имота: самостоятелни обекти с идентификатори №***.76, №***.53 №***.51 и №***.57, при граници на избеното помещение: коридор, коридор и мазе № 10 и ЛЕК АВТОМОБИЛ марка ФИАТ модел БРАВА рег.№ ***, делбата следва да бъде извършена чрез изнасянето им на публична продан.

По сметките:

ЯРС намира за частично основателна претенцията по сметките, предявена от Д.И. срещу И.М.. От събраните доказателства се установява извършването на посочените от И. подобрения на имота, които вещото лице е оценило като стойност към настоящия момент и като сума, с която се е увеличила стойността на делбения имот. Същите са били включени при оценяването на стойността на жилището от вещото лице и по този начин иманентно допринасят за увеличаването стойността на дяловете на двамата съделители.  От показанията на свидетелите се установява, че  страните не поддържат контакти по между си, от което съдът прави извод, че подобренията са направени от единия съсобственик без съгласието на другия. Поради това отношенията им следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие. И.М. дължи заплащането на извършените подобрения до размера на обогатяването си, т.е. размера на увеличението стойността на квотата като с оглед на заключението на вещото лице относно сумата, с която се е увеличила стойността на имота и квотата на съделителката в съсобствеността, тя дължи заплащане на Д.И. на сумата от 2910  лв., до размера на която и претенцията по сметките се явява основателна и следва да бъде уважена. Претенцията за разликата от 2910 лв. до претендираните 5155 лв. като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

ЯРС намира за  неоснователна претенцията по сметките, предявена от И.М. срещу Д.И. с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС, с която М. иска ответникът да бъде осъден да й заплати  обезщетение  за ползването на собствената й 1/2 ид. част  от недвижимия имот за периода  от 03.12.2008г. – датата на връчване на нотариалната покана до  11.05.2010г. Претендира се обезщетение в размер на 100 лв.                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                          на месец. В случая не се спори, че процесният имот  се ползва  само от единия от съсобствениците – И., както и, че до същия е отправено  писмено поискване за заплащане на обезщетение на другия съсобственик.  Но от събраните по делото доказателства съдът прави заключение, че с отговора на нотариалната покана И. е предоставил възможност на М.  да ползва своята  част от имота, но  въпреки това  от страна на  неползващия  имота съсобственик не са предприети никакви действия  за ползването на съсобствената  вещ. Дори да се приеме, че отношенията между страните не позволяват те да ползват съвместно имота  съдът счита, че ползването  само по себе си не  налага винаги  лично ползване.

ЯРС преценя като  неоснователна претенцията по сметките, предявена от И.М. срещу Д.И. с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС, с която М. иска ответникът да бъде осъден да й заплати  обезщетение  за ползването на собствената й 1/2 ид. част  от лекия автомобил за периода  от 03.12.2008г. – датата на връчване на нотариалната покана до  11.05.2010г..  По делото се установи, че автомобилът не се ползва от ответника И.. От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че процесният автомобил се ползва от синът на страните. Като недоказана претенцията за заплащане на месечен наем от 50 лв. за периода 03.12.2008г. – датата на връчване на нотариалната покана до  11.05.2010г.  следва да бъде отхвърлена.

Поради извършването на делбата съделителите следва да заплатят припадащата им се държавна такса, като съобразно стойността на дяловете им  следва да заплатят в полза на ЯРС сумата от  по 641 лв. дължима държавна такса в делбеното производство върху стойността на дяловете им.

Д.В.И. следва да заплати държавна такса по чл.10 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, върху стойността на уважената претенция по сметките в размер на 116,4 лв.

И.А.М. следва да заплати държавна такса върху отхвърлената й  претенция с правна квалификация  чл. 31, ал.2 от ЗС  в размер на 52 лв..

По изложените мотиви, ЯРС

 

                                        Р  Е  Ш  И:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл.348 ГПК допуснатите до делба между И.А.М. ***, ЕГН ********** и Д.В.И. ***, к-с „***”, ***ЕГН ********** вещи: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №***.54, представляващ ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ №9 с площ от 60,24 кв.м, находят се в гр.Ямбол, ж.к. „***” на трети жилищен етаж, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №9 с площ от 2,75 кв.м, както и 4.27% ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на имота: самостоятелни обекти с идентификатори №***.76, №***.53 №***.51 и №***.57, при граници на избеното помещение: коридор, коридор и мазе № 10- при пазарна цена 31 000 лв. и ЛЕК АВТОМОБИЛ марка ФИАТ модел БРАВА рег.№ *** – при пазарна цена 1050 лв. при равни за страните квоти.

ОСЪЖДА на основание чл.346 ГПК И.А.М. ***, ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.В.И. ***, к-с „***”, ***сумата от 2910  лв., съставляваща припадащата й се част от извършени в делбения имот подобрения, като ОТХВЪРЛЯ претенцията в останалата й част до предявения размер от 5 155 лв. като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователна, претенцията по сметките, предявена от И.М. срещу Д.И. с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС за заплащане на обезщетение  за ползването от И. за периода от 03.12.2008г. до  11.05.2010г.  на собствената й 1/2 ид. част от:  САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №***.54, представляващ ЖИЛИЩЕ - АПАРТАМЕНТ №9 с площ от 60,24 кв.м, находят се в гр.Ямбол, ж.к. „***” на трети жилищен етаж, ведно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №9 с площ от 2,75 кв.м, както и 4.27% ид. части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, при граници на имота: самостоятелни обекти с идентификатори №***.76, №***.53 №***.51 и №***.57 за сумата от 850 лв. . и ЛЕК АВТОМОБИЛ марка ФИАТ модел БРАВА рег.№ *** – за сумата от 450 лв.. 

ОСЪЖДА И.А.М. ***, ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС сумата от 641 лв. – дължима държавна такса в делбеното производство върху стойността на дяла й.

ОСЪЖДА Д.В.И. ***, к-с „***”, ***да заплати по сметка на ЯРС сумата от 641 лв. – дължима държавна такса в делбеното производство върху стойността на дяла му.

ОСЪЖДА Д.В.И. ***, к-с „***”, ***да заплати по сметка на ЯРС сумата от 116, 40 лв. – дължима държавна такса върху стойността на уважената претенция по сметките.

ОСЪЖДА И.А.М. ***, ЕГН ********** да заплати по сметка на ЯРС държавна такса върху отхвърлената й  претенция с правна квалификация  чл. 31, ал.2 от ЗС  в размер на 52 лв..

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: