Решение по дело №1928/2018 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е  № .....

 

гр. Враца, 16 април 2019 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 21.03.2019 г. в състав:

 

                                                                 Районен съдия: Иван Иванов

 

при участието на секретаря М.Б.

като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 1928 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ***, гр. С., ж.к. „***“, ***срещу Д.Т.Д. с ЕГН ********** ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата 76,19 лева-главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна услуга от дата 08.04.2016 г. за мобилен номер 0892 679 744, съгласно фактура № **********/10.04.2016 г. за отчетен период от 08.04.2016 г. до 09.04.2016 г. и фактура № **********/10.05.2016 г. за отчетен период от 10.04.2016 г. до 09.05.2016 г.; иск по чл. 92 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 300,98 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна услуга от дата 08.04.2016 г. за мобилен номер 0892 679 744, съгласно фактура № **********/10.07.2016 г. за отчетен период от 10.06.2016 г. до 09.07.2016 г., ведно със законната лихва върху главното задължение, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.11.2017 г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало валидно облигационно отношение въз основа на договор за далекосъобщителна услуга от дата 08.04.2016 г. за мобилен номер 0892 679 744. В срока на действие на договора били издадени следните фактури: фактура № **********/10.04.2016 г. за отчетен период от 08.04.2016 г. до 09.04.2016 г., в която била начислена сумата 17,05 лв. – потребени далекосъобщителни услуги и фактура № **********/10.05.2016 г., за отчетен период от 10.04.2016 г. до 09.05.2016 г., в която била начислена сумата 64,82 лева – потребени далекосъобщителни услуги, както и фактура № **********/10.07.2016 г. за отчетен период от 10.06.2016 г. до 09.07.2016 г., с която била начислена сумата 300,98 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга от дата 08.04.2016 г. за мобилен номер 0892 679 744.

Поддържа се, че поради неизпълнение на задължения на ответника за заплащане на предоставени по договор за далекосъобщителна услуга от дата 08.04.2016 г. за мобилен номер 0892 679 744 услуги в общ размер на 76,19 лева (след корекция) за процесния период, ищецът е упражнил правото си да прекрати договора за далекосъобщителна услуга и да начисли сумата 300,98 лева-неустойка. Сочи се, че съгласно договора ищецът има право да получи в срок всички начислени суми. Твърди се също, че клаузата за неустойка е уредена в договора при подписването му, била е предвидена и в чл. 76 общите условия към него, като последната разпоредба на общите условия е отменена с Решение № 240 от 10.02.2016 г., постановено по търг. дело № 3678/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд, образувано по иск на КЗП. Навеждат се доводи, че съгласно действащите между страните общи условия неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задължението за заплащане на дължимите суми, както и че ответникът се е съгласил и е приел общите условия към договора.

Тъй като ответникът не изплатил процесните задължения, на 29.11.2017 г. ищецът подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за сумата 377,17 лв.-главница за неплатени далекосъобщителни услуги, било образувано ч. гр. дело № 5466/2017 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 04.12.2017 г., която била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния му и настоящ адрес. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът не е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, а от служебно изисканата от съда справка е видно, че длъжникът няма действащи трудови договори, поради което е предявен настоящият иск.

Ответникът Д.Т.Д. в срока по чл. 131 от ГПК не е подал писмен отговор и не е взел становище по исковете.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 5466/2017 г. на Врачанския районен съд липсва подадено от длъжника Д.Т.Д. възражение по чл. 414 от ГПК, тъй като исковата молба по настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

От фактическа страна.

Представен е договор без номер от 08.04.2016 г. между „Теленор България“ ЕАД и ответника Д.Д. за мобилни услуги по абонаментен план „Стандарт” за мобилен номер *** с месечна абонаментна такса 15,99 лв. за срок от 24 месеца. Представено е и подписано от ответника приложение към договора за мобилни услуги, имащо характер на ценоразпис, което не установява конкретно съдържание на облигационна връзка между страните.

От горепосочения договор от 08.04.2016 г. се установява, че страните са били в облигационни отношения въз основа на сключения между тях договор за далекосъобщителни услуги, като ответникът е декларирал, че е получил копие от Общите условия на мобилния оператор, относими към предоставените услуги и е запознат с разпоредбите им.

По делото са представени приложимите към договора Общи условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно Общите условия: Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната, като плащането следва да става в 18-дневен срок от издаването на фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. В случай, че това задължение на абоната не бъде изпълнено, доставчикът на далекосъобщителни услуги има право да прекрати договора, както и да получи неустойка, като уговорката за неустойка-чл. 76 от Общите условия е отменена с решение № 240 от 10.02.2016 г., постановено по търг. дело № 3678/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд по иск на КЗП.

В договора без номер от 08.04.2016 г. за мобилни услуги е посочено следното: „В случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е SIM карта или номер, посочена в него, по вина или инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси, дължими до края на срока на договора”.

Представени са фактури, както следва: фактура № **********/10.04.2016 г.,  фактура № **********/10.05.2016 г., фактура № **********/10.07.2016 г. и приложенията към тях, в които е начислено потребление на далекосъобщителни услуги чрез мобилен телефон с номер 0892 679 744 на обща стойност 76,19 лв. и неустойки в общ размер на 300,98 лв.

От правна страна.

По иска за главница за мобилни услуги.

За да бъде основателен иска за реално изпълнение, следва ищецът да докаже както сключването на договора, така и изпълнението на собствените си задължения, произтичащи от него. В тежест на ищеца е да установи твърдените от него факти, включително изпадането на ответника в забава и нейния начален момент, както и размера на претенцията си, като в същия смисъл е разпределена доказателствената тежест с определение от 26.11.2018 г. по делото. В разглеждания случай е доказано сключването между страните на договор от 08.04.2016 г. за мобилни услуги, като предвид липсата на подаден от ответника Д.Д. отговор по чл. 131 от ГПК по делото е останал спорен въпросът дали ищецът е изпълнил точно задълженията си по договора.

По делото липсват доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца за предоставяне на уговорените услуги на ответника. Такива доказателства не представляват и представените по делото фактури: № **********/10.04.2016 г.,  № **********/10.05.2016 г., № **********/10.07.2016 г. и съответните приложения към тях, тъй като фактурата не е източник на задълженията на получателя по нея, а само ги конкретизира по основание и размер, с цел внасяне на яснота в договорните отношения, както и за целите на данъчното облагане. Фактурата като частен писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в нея вземания. При наличие на изрично оспорване от страна на ответника чрез особен представител, както е в случая, в тежест на ищеца е да докаже основанието на посоченото във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия процес не стори.

Поради изложеното съдът намира, че ищецът не доказа в настоящото производство, че е предоставил на ответника далекосъобщителните услуги, посочени в исковата молба, както и че е начислил правилно дължимата стойност за тях съобразно договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги и съобразно Общите условия.

По делото не бе установен обема на предоставените услуги чрез мобилен телефон, съответно извършването на разговори, техния брой и продължителност. Представените фактури и извлечения от сметки бяха оспорени от ответника и тяхната вярност не бе доказана от ищеца. Ето защо съдът намира, че ответникът следва да заплати единствено и само месечната абонаментна такса, тъй като липсва оспорване на обстоятелството, че през процесния период телефонният номер на мобилния телефон е бил активен. Месечната такса за процесния месец  (периода от 08.04.2016 г. до 09.05.2016 г.) е 15,99 лв., колкото е стандартният месечен абонамент по избрания от ответника абонаментен план и именно в този размер установителният иск следва да бъде уважен.

С оглед гореизложеното предявеният иск за главница се явява основателен до размера от 15,99 лв., а в останалата си част е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По иска за неустойка.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да бъде направен извод за основателност на иска. Въпреки че включените в предмета на доказване по делото въпроси останаха спорни между страните, ищецът не проведе пълно и главно доказване на твърдяното от него обстоятелство, че е предоставена услуга на ответника през исковия период, която не е заплатена в срок, за да обоснове, че е възникнало право да бъде претендирана неустойка. В конкретния случай ищцовото дружество основава претенцията си на твърдения, че разполага с вземане, представляващо дължима неустойка по договор за мобилни услуги. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не е проведено доказване за възникнало право на доставчика на мобилни услуги да претендира неустойка. Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили начина, по който да бъде начислявана неустойката. В конкретния случай от общите условия на дружеството доставчик се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги, доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорът, сключен между ответника и „Теленор България” ЕАД съдържа уговорка за неустойка в размер на дължимите месечни такси до крайната дата на договора. Предвид обстоятелството, че в хода на производството не е проведено доказване кога и от кого е прекратено договорното правоотношение, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна, нито са изложени обстоятелства за формирането размера на неустойката, съдът приема, че исковата претенция подлежи на отхвърляне.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно задължителното разрешение, дадено с т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, съдът в исковото производство по чл. 422 от ГПК разпределя отговорността за разноските.

При този изход на делото за ищеца възниква право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Искът за сумата 76,19 лева-главница, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга е установителен по чл. 422 от ГПК, поради  което по него на ищеца следват разноски по съразмерност и за заповедното производство, но само за тази част от заявлението по чл. 410 от ГПК, за която е предявен установителен иск и същият е уважен, а искът за неустойка е осъдителен и по отношение на него ищецът няма право на разноски, тъй като същият е изцяло неоснователен.

Ищецът е представил доказателства, че е направил следните разноски по установителния иск: сумата 205,00 лв. – разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 5466/2017 г. на Врачански районен съд, от които му се следва сумата 8,69 лв. и сумата 115,00 лв. – разноски за внесена държавна такса (25,00 лв.) и заплатено адвокатско възнаграждение (90,00 лв., представляващо 1/2 от целия размер-180,00 лв. от адвокатския хонорар на адв. В.Г.) по гр. дело № 1928/2018  г. на Врачански районен съд, от които му се следва сумата 4,88 лв.

В заключение, ищецът има право на разноски в общ размер на 8,69 лв.-по заповедното производство и в общ размер на 4,88 лв.-по исковото производство.

Ответникът не е претендирал разноски и не е представил доказателства за направени такива, поради което съдът не му присъжда разноски. 

Така мотивиран, Врачанският районен съд

 

Р     Е     Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че Д.Т.Д. с ЕГН ********** *** дължи на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ***, гр. С., ж.к. „***“, ***сумата 15,99 лева, представляваща главница за незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна услуга от дата 08.04.2016 г. за мобилен номер ***, съгласно фактура № **********/10.04.2016 г. за отчетен период от 08.04.2016 г. до 09.04.2016 г. и фактура № **********/10.05.2016 г. за отчетен период от 10.04.2016 г. до 09.05.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.11.2017 г., за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3760 от 04.12.2017 г. по ч. гр. дело № 5466/2017 г. на Врачански районен съд, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска по чл. 422 от ГПК за незаплатена далекосъобщителна услуга за разликата от уважения размер 15,99 лв. до пълния претендиран размер 76,19 лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от „Теленор България” ЕАД с ЕИК ***, гр. С., ж.к. „***“, ***срещу Д.Т.Д. с ЕГН ********** *** иск по чл. 92 от за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 300,98 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна услуга от дата 08.04.2016 г. за мобилен номер 0892 679 744, съгласно фактура № **********/10.07.2016 г. за отчетен период от 10.06.2016 г. до 09.07.2016 г.

ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 от ГПК Д.Т.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на „Теленор България” ЕАД с ЕИК ***, гр. С., ж.к. „***“, ***сумата 8,69 лева – разноски за внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 5466/2017 г. на Врачански районен съд, както и сумата 4,88 лева – внесена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение по гр. дело № 1928/2018 г. на Врачански районен съд, всички разноски изчислени съразмерно с частта от заявлението по чл. 410 от ГПК, за която е предявен установителен иск и същият е уважен.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: