№ 219
гр. Харманли, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20225630100577 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на М. П. Д., ЕГН ********** и Р. П.
С., ЕГН ****, подадена чрез адвокат Т. Д. против община Харманли, с която се иска да се
признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на поземлен
имот с идентификатор 06080.10.25 по КК и КР на село Браница, община Харманли,
одобрени със Заповед № РД-18-334/06.02.2018г. на ИД на АК, находящ се в местността
Мандра Борум, целият с площ от 4103 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин
на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, с номер по предходен план 010025, при
съседи: 06080.10.26, 06080.10.29, 06080.10.28, 06080.888.901, 06080.10.27, 06080.10.9,
06080.10.10 и 06080.10.24.
Ищците твърдят, че техният наследодател П. Д. П. през 1942г. е закупил имот от
2 200 кв.м., ведно с построените в него къща и стопанска постройка, както и двор от около 4
дка, който бил използван за пасище на притежаваните от него животни. Дворът бил ограден
с жив плет. След образуването на регулационния план на село Браница със заповед № 1762
от 1951г. имотът бил разделен на две части, като в регулацията на селото останали УПИ VII-
30 и УПИ VIII-30, в квартал 1 с обща площ от 2220 кв.м., а дворното място – извън
регулация към настоящия момент представлявало поземлен имот с идентификатор
060080.10.25 с площ от 4103 кв.м. Процесният поземлен имот граничил със строителните
граници на населеното място, тоест останал извън притежаваното от ищците УПИ.
Ищците посочват, че през целия си живот техният наследодател стопанисвал и
поддържал останалото извън регулация място, като след смъртта му на 22.09.2001г. за имота
се грижил ищецът М. Д., а мястото било оформено като овощна градина.
Ищците посочват, че при опит да се снабдят с документ за собственост на процесния
поземлен имот установили, че същият е записан като земя по чл. 19 от ЗСПЗЗ и като носител
на правото на собственост била вписана община Харманли. Имотът никога не бил заявяван
за възстановяване, тъй като не е бил отнеман. Никой никога не бил оспорвал правото на
собственост на ищците върху имота. От 1942г. до момента включително единствено те
владеели имота, като владението им било явно, непрекъснато и спокойно. Твърдят, че
1
имотът никога не е бил отчуждаван, одържавяван или отнеман, за него не важала забраната
на чл. 86, ал. 1 от ЗС, нито по чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, нито пък тази по чл. 10, ал. 13 от
ЗСПЗЗ.
С тези мотиви ищците искат да бъде установено по отношение на ответника правото
им на собственост върху поземлен с имот с идентификатор 060080.10.25 на основание
изтекла в тяхна полза придобивна давност и наследствено правоприемство.
Претендират се направените съдебни разноски.
В съдебно заседание, ищците редовно призовани, ищецът М. Д. се явява лично, а
ищцата Р. С. - не се явява. Двамата се представляват от адвокат Т. Д.. Поддържа исковата
претенция, излагайки подробни съображения за това при анализ на събраните в хода на
съдебното дирене доказателства. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи
предявената искова претенция изцяло, тъй като счита същата за основателна и доказана.
Претендира разноски по делото.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № 22 от
21.04.2022г., издадено от село Браница, община Харманли, област Хасково наследници на
П. Д. П., ЕГН **********, починал на 22.09.2001г. са били В. Т. П. – съпруга, починала на
10.04.2003г., Р. П. С. – дъщеря и М. П. Д. – син.
Видно от представената скица № 15-508308 от 12.05.2022г. на СГКК-Хасково за
процесния недвижим имот с идентификатор 06080.10.25 като собственици по данни от
КРНИ са записани земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ – решение на ПК по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ
(чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на право на собственост в стари реални
граници, издаден от ОС „ЗГ“ – Харманли. От същата се установява, че процесният
недвижим имот представлява поземлен имот с идентификатор 06080.10.25 по КК и КР на
село Браница, община Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-334/06.02.2018г. на ИД на
АК, находящ се в местността Мандра Борум, целият с площ от 4103 кв.м., с трайно
предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, с
номер по предходен план 010025, при съседи: 06080.10.26, 06080.10.29, 06080.10.28,
06080.888.901, 06080.10.27, 06080.10.9, 06080.10.10 и 06080.10.24, а от удостоверение за
характеристики на поземлен имот в земеделска територия се установява, че имотът граничи
със строителните граници на населеното място и се намира до 1 км от пътната мрежа с
трайна настилка.
Доказва се от представения по делото нотариален акт за право на собственост по
обстоятелствена проверка № 82, том II, рег. № 1991, дело № 247 от 22.12.2006г. на нотариус
вписан в НК с рег. № 463, че ищците са признати за собственици въз основа на давностно
владение и наследство на УПИ VII-30 и УПИ VIII-30, двата имота с обща площ от 2 220
кв.м., в квартал 1 по плана за регулация на село Браница, община Харманли, област Хасково,
одобрен със заповед № 1762/51 и 3116/06г., ведно с построената в УПИ VII-30 двуетажна
полумасивна жилищна сгР. с РСП от 80 кв.м. и в УПИ VIII-30 стопанска постройка с РЗП от
12 кв.м., които постройки били в режим на търпимост, при граници на имoтите: УПИ IX-33,
път, УПИ VI-32, път.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че в
кадастралния и регулационен план на село Браница, одобрен със Заповед № 1762 от 1951г.
било нанесено дворно място с планоснимачен номер 30, което попадало частично извън
строителните граници на населеното място. В разписния лист за това дворно място били
записани две имена – „Д. Ж. И.“ и „ ********** П. Д. Д. НА 90/63г.“. В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че актуалният запис в разписния лист е на Пеню Димов.
2
Впоследствие в плана за земеразделяне на землище село Браница е нанесен поземлен имот с
номер 010025, с площ от 4,103 дка, вид територия – селскостопански фонт, начин на трайно
ползване – нива, категория на земята – 6, местност „Мандра борум“, вид собственост –
стопанисвано от общината, собственик – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. На кадастралната карта
на село Браница бил нанесен поземлен имот с идентификатор 06080.10.25 по КК и КР на
село Браница, община Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-334/06.02.2018г. на ИД на
АК, находящ се в местността Мандра Борум, целият с площ от 4103 кв.м., с трайно
предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, , вид
собственост – стопанисвано от общината, с номер по предходен план 010025, при съседи:
06080.10.26, 06080.10.29, 06080.10.28, 06080.888.901, 06080.10.27, 06080.10.9, 06080.10.10 и
06080.10.24. В мотивната част на заключението на вещото лице е уточнено, че кадастралната
карта на село Браница е създадена чрез преобразуване на картата на възстановената
собственост (плана за земеразделяне), като не били извършвани дейностите по изследване и
отстраняване на евентуални грешки при „контактни зони“, тоест в зони, в които се допират,
застъпват или разминават плановете на урбанизираните територии с планове на
неурбанизираните територии. Дворно място с планоснимачен номер 30 по кадастрален план
от 1951г. било точно такава контактна зона, в която се застъпвали кадастралния план от
1951г. на населеното място и кадастралната карта (картата на възстановената собственост).
Процесният поземлен имот с идентификатор 06080.10.25 по КККР изцяло се покривал с
тази част от дворно място с планоснимачен номер 30 по плана на 1951г., която попадала
извън регулационните граници на населеното място.
От заключението се установява още, че в Община Харманли няма данни процесният
имот да е бил обект на реституционни процедури, няма данни да е бил отнеман,
одържавяван, отчуждаван и възстановяван.
От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П. И. П. се
установява, че процесният недвижим имот се ползва единствено от ищците след смъртта на
баща им Пеню. Никога не бил виждал някой друг да обработва земята или да се ползва от
нея. Дворът се ползвал единствено от ищците и то за отглеждане на животни. Имотът
представлявал дворно място от около 3-4 дка, което било заградено с телена огР.. В двора
имало стара къща и нова къща на два етажа, както и стопански постройки. Дворът се
намирал на края на селото.
Съдът дава вяра на свидетелските показания, тъй като същите са обективни,
житейски логични и правдиви, последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства от доказателствената съвкупност. Едновременно с това свидетелят пресъздава
личните си и преки впечатления.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК. За да бъде исковата претенция основателна е необходимо при условията на пълно и
главно доказване да бъда установени следните материални предпоставки /юридически
факти/: правен интерес от предявяването на установителния иск, тоест оспорването на
твърдяното право на собственост на ищците от ответника и правото на собственост върху
процесния поземлен имот на твърдените придобивни основания.
В случая правният интерес от предявяването на процесния положителен
установителен иск се извежда от обстоятелството, че ищците твърдят, че са собственици на
имот с идентификатор 06080.10.25, а като собственик на този имот е вписана община
Харманли. По делото е безспорно установено и, че ищците упражняват фактическа власт
върху имота към датата на исковата молба, поради което нямат правен интерес от
използването на друг способ за защита на посесорните им права /ревандикационен иск/.
От изложеното може да се направи обоснован извод, че ищците имат правен интерес
от предявяването на настоящия иск, следователно искът е допустим.
3
Разгледан по същество, същият се преценя от съда и като основателен.
Ищците се легитимират като собственици на процесния поземлен имот въз основа на
изтекла в тяхна полза придобивна давност, като твърдят, че от 1942 до 2001г. имотът се
владеел от П. П.., а след това се владял единствено от тях.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическото упражняване на тези права в продължение
на определен от закона срок от време. Нормата на чл. 79 от ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ
като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на
чл. 68, ал. 1 от ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗС. Правната последица придобиване на
вещното право е нормативно свързана с тези юридически факти.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния елемент вещта да
се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е необходимо в обективната
действителност да са се породили и неговите допълнителни елементи (чл. 302 от Закон за
имуществата, за собствеността и сервитутите /отм./), а именно: да е постоянно –
фактическата власт върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са
израз на воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на
други лица; да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-дълъг от
шест месеца – чл. 81 ЗС; да е несъмнено – да няма съмнение, че владелецът държи вещта,
както и за това, че я държи за себе си; да е спокойно – такова е, когато не е установено с
насилие; да е явно – владението е явно, когато фактическата власт се упражнява така, че
всеки заинтересован да може да научи за това, да не е установено по скрит начин, тайно от
предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два
основни признака: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта (corpus
possessionis) и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus domini rem sibi
habendi). При държането фактическата власт се упражнява за друг държателят няма
намерение да свои вещта.
Законодателят е установил оборима презумпция в полза на владелеца, според която
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго – чл. 69 ЗС.
Тази презумпция има действие спрямо всички гражданскоправни субекти, без оглед на това
дали притежават или не права на собственост върху една и съща вещ. Съдът е длъжен да я
приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнася. Тя го задължава
да приеме, че щом като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от
доказване и предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни
презумпции, доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори.
От събраните по делото гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че
към настоящия момент ищците владеят процесния имот, а до датата на смъртта на П. П.. – е
бил владян от него. Ищците са манифестирали владението си като са обработвали
поземления имот, тоест владението е било явно. Владението на ищците е било постоянно и
не е било прекъсвано – имотът е обработван, като свидетелят посочва, че не е имало период
от време, в който ищците да не са стопанисвали тази земя, както и че никога не е виждал
друг да я използва. Няма данни и не се установява владението да е било прекъснато и друг
да е демонстрирал такова.
Едновременно с това владението на ищците е било установено спокойно – по волята
на предишния собственик, който е предал владението на имота.
След като се установява упражняването на фактическата власт върху вещта от
4
ищците и предвид липсата на осъществено от ответника обратно доказване по силата на
оборимата презумпция на чл. 69 от ЗС следва, че е налице и намерението за своене, тоест
доказано е наличието на двата елемента на владението – обективния и субективния.
За да се приеме, че в полза на ищците е възникнало правото на собственост въз
основа на изтекла придобивна давност, е необходимо владението да е осъществявано през
определен период от време и същото да не е спирано или прекъсвано. В настоящия случай
приложима е била общата 10 годишна давност, тъй като няма данни ищците да са владели
вещта на правно основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят
им не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.
От събраните по делото доказателства се установява, че след датата на смъртта П. П..
– 22.09.2001г. фактическата власт върху поземления имот е упражнявана единствено от
ищците.
Поставя се въпросът за наличието на законова забрана за придобиване на процесния
имот по давност. В противен случай независимо от упражняваното фактическо владение,
ако в периода му е съществувало забрана за придобиване на имота по давност, не би могло
да се установи право на собственост на това основание. Съгласно чл. 86 от ЗС не може да се
придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Съгласно
трайната съдебна практика - Решение №224/ 27.04.2009г. постановено по гр. д. № 1491 по
описа за 2008г. на ВКС, ІІ г. о., забраната на чл.86 ЗС е приложима и по отношение на
земите със статут на кооперативно земеползване. Такива забрани се съдържат още в чл.29,
т.4 от ЗСГ (отм.), както и в чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ, касаещ само имоти, които се
възстановяват по реда на този закон или по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно § 1 от ДР на ЗДЗС
давността за придобиване на имоти – частна държавна или общинска собственост спира да
тече до 31 декември 2022 г., включително за придобиване на земеделски земи, които са
собственост или върху които е възстановено правото на собственост по реда на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи на държавни или общински училища, или
на други държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното
образование. Същата е обявена за противоконституционна с решение № 3 от 24.02.2022г.,
постановено по к.д. № 16 по описа за 2021г. на Конституционния съд на Република
България. Изрично в мотивите на решението е посочено, че с обявяването на разпоредбата
на § 1, ал. 1 от ЗДЗС за противоконституционна не се засяга досегашния й ефект, а съгласно
чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на Република България последиците от
преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане в сила на решението.
От събраната доказателствена съвкупност не се установява процесният имот някога
да е бил държавна или общинска собственост, или земя със статут на кооперативно
земеползване, поради което не са съществували законови пречки за придобиването му по
давност. По делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се направи извод,
че имотът е бил одържавен по реда на чл. 12 ЗСГ. Липсват доказателства имотът да е бил
земеделска земя, включена в ТКЗС или друго подобно образование. Напротив от
заключението по приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
процесният имот никога не е бил отнеман, одържавяван, отчуждаван и възстановяван.
Страните не твърдят такива факти, а и ответникът не представя такива доказателства,
които да изключат правата на ищците, което е в негова доказателствена тежест. Съгласно
решение №21 от 04.02.2011г., постановено по гр. д. №1327 по описа за 2009г. на ВКС, II г.о.
при предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху
недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се
на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на
твърдяното от ищеца придобивно основание, носи тежестта да докаже осъществяването на
основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, съответно наличието на
пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца. Ако ответникът твърди, че
ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по
5
причина, че този имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ, негова е тежестта да
докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на
чл. 10 ЗСПЗЗ, тоест че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи
доказателствената тежест да установи обстоятелството, че имотът не е подлежал на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, съответно че не са били налице предпоставките за
издаване на акт за общинска собственост, след като такъв акт по делото не е бил представен.
В аналогичен смисъл е и постановеното решение № 798 от 16.11.2020г., постановено по гр.
д. № 3303 по описа за 2008г. на ВСК, I г.о.
По делото липсват доказателства имотът да е бил коопериран по силата на
членствено правоотношение, да е бил одържавяван - например съгласно чл.12, ал.2 от ЗСГ
(отм.), да е бил отнеман фактически, предвид което същият е запазил статута си на частна
собственост и е владян в реални граници, поради което следва да се приеме, че такъв имот
не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и следователно липсва и основание да бъде
включен във фонда на земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и да се счита за общинска собственост (в
този смисъл са решение № 12 от 13.07.2011г. постановено по гр. д. № 3594 по описа за 2008
г. на ВКС, IV г. о. и определение № 142 по описа за 2008г. на ВКС, ІІ г.о.).
Напротив от приетата по делото съдебно-техническа експертиза и от дадените
разяснения от вещото лице се установява, че процесният имот граничи със строителните
граници на населеното място. Видно от кадастралния и регулационния план на село
Браница, одобрен със Заповед № 1762 от 1951г. в него било нанесено дворно място с
планоснимачен номер 30, което попадало частично извън строителните граници на
населеното място, като в разписния лист за това дворно място били записани две имена –
„Д. Ж. И.“ и „ ********** П. Д. Д. НА 90/63г.“. В съдебно заседание вещото лице уточнява,
че актуалният запис в разписния лист е на Пеню Димов. От представените по делото
писмени доказателства се установява, че праводателят на ищците П. П.. е с ЕГН **********,
което съвпада с посоченото в разписния лист.
Впоследствие в плана за земеразделяне на землище село Браница е нанесен поземлен
имот с номер 010025, с площ от 4,103 дка, вид територия – селскостопански фонт, начин на
трайно ползване – нива, категория на земята – 6, местност „Мандра борум“, вид собственост
– стопанисвано от общината, собственик – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. На кадастралната карта
на село Браница бил нанесен поземлен имот с идентификатор 06080.10.25 по КК и КР на
село Браница, община Харманли, одобрени със Заповед № РД-18-334/06.02.2018г. на ИД на
АК, находящ се в местността Мандра Борум, целият с площ от 4103 кв.м., с трайно
предназначение: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 6, , вид
собственост – стопанисвано от общината, с номер по предходен план 010025, при съседи:
06080.10.26, 06080.10.29, 06080.10.28, 06080.888.901, 06080.10.27, 06080.10.9, 06080.10.10 и
06080.10.24. В мотивната част на заключението на вещото лице е уточнено, че кадастралната
карта на село Браница е създадена чрез преобразуване на картата на възстановената
собственост (плана за земеразделяне), като не били извършвани дейностите по изследване и
отстраняване на евентуални грешки при „контактни зони“, тоест в зони, в които се допират,
застъпват или разминават плановете на урбанизираните територии с планове на
неурбанизираните територии. Дворно място с планоснимачен номер 30 по кадастрален план
от 1951г. било точно такава контактна зона, в която се застъпвали кадастралния план от
1951г. на населеното място и кадастралната карта (картата на възстановената собственост).
Процесният поземлен имот с идентификатор 06080.10.25 по КККР изцяло се покривал с
тази част от дворно място с планоснимачен номер 30 по плана на 1951г., която попадала
извън регулационните граници на населеното място.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ касае земеделски земи, останали след
възстановяване на собствеността. В случая от събраните по делото доказателства се
установява, че процесният имот никога не е бил отчуждаван, за да бъде включен в картата
на възстановената собственост.
6
Следва да се отбележи също, че разпоредбата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, разглеждана
във връзка с §4к от ПЗР към ЗСПЗЗ, регламентира прекратяване правото на ползване върху
земеделските земи, предоставени на граждани по силата на актове на Президиума на
Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет. А съгласно §4к, ал.1,
вр. ал.6 от ПЗР към ЗСПЗЗ за тези земи се изработват помощен план и план на
новообразуваните имоти, който се одобрява от Областния управител. В хода на настоящото
производство от страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства обосноваващи
извода, че процесният имот с идентификатор 06080.10.25 е бил предоставен за ползване и че
същият попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След като не е доказано, че
имотът попада в приложното поле на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Община Харманли не може да
придобие правото на собственост върху него на това основание.
С оглед всичко изложено дотук следва да се приеме, че давността остава допустима
като придобивен способ по отношение на земеделски земи, които не са били реално отнети
от собствениците им. Спрямо земите, които са изключени от приложното поле на ЗСПЗЗ,
какъвто е и настоящия случай, не се прилага и разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ, според
която изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по
този закон или по ЗСПЗЗ, не се зачита и започва да тече от влизането на разпоредбата в сила
- 22.11.1997г. Такива имоти няма пречка да бъдат придобити по давност, което важи и за
процесния имот, доколкото не се установи същият да е бил и държавна или общинска
собственост, поради което и забраната за придобиване по давност, регламентирана в чл.86
от ЗС също не важи.
Предвид доказаното давностно владение върху имота от страна на ищците,
изразяващо се в продължило повече от десет години явно, непрекъснато и необезпокоявано
упражняване на фактическата власт върху тях, при това с намерение за държане на имота
като свой собствен съгласно чл.79 от ЗС и чл.68, ал.1 от ЗС, с оглед липсата на пречка за
процесния период в полза на ищците да е текла придобивна давност, доколкото нито една от
законовите забрани не е приложима за процесния имот, както и установеното с
удостоверение за наследници наследствено правоприемство и предаване на владението
върху процесния имот от наследодателя на ищците, съдът следва да приеме за доказано
придобиването правото на собственост върху имота на основание давностно владение и
наследство от страна на ищците при равни квоти.
Предвид крайния изход от правния спор право на разноски имат ищците. Такива са
били поискани още с исковата молба. Съдът счита, че в полза на ищците следва да се
присъди сума в размер на 760,00 лева, представляващи сбор от 100,00 лева държавна такса,
400 лева адвокатско възнаграждение и 260 лева възнаграждение на вещо лице, доколкото се
установява по делото, че са реално извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо Община Харманли, БУЛСТАТ *********,
с адрес гр. Харманли, пл. ****, че М. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, бул.
**** и Р. П. С., ЕГН ****, с адрес гр. Харманли, ул. **** са собственици при равни квоти на
основание придобивна давност и наследствено правоприемство на поземлен имот с
идентификатор 06080.10.25 по КК и КР на село Браница, община Харманли, одобрени със
Заповед № РД-18-334/06.02.2018г. на ИД на АК, находящ се в местността Мандра Борум,
целият с площ от 4103 кв.м., с трайно предназначение: земеделска, с начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 6, с номер по предходен план 010025, при съседи:
06080.10.26, 06080.10.29, 06080.10.28, 06080.888.901, 06080.10.27, 06080.10.9, 06080.10.10 и
06080.10.24
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Община Харманли, БУЛСТАТ
7
*********, с адрес гр. Харманли, пл. **** да заплати на М. П. Д., ЕГН **********, с адрес
гр. Харманли, бул. **** и Р. П. С., ЕГН ****, с адрес гр. Харманли, ул. **** сума в размер
на 760,00 лева, представляваща направените по делото разноски.
УКАЗВА на М. П. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, бул. **** и Р. П. С.,
ЕГН ****, с адрес гр. Харманли, ул. **** да отбележи съдебното решение в шестмесечен
срок от постановяването му, в противен случай вписването на исковата молба губи
действието си.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
8