РЕШЕНИЕ
№ 21886
гр. София, 30.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110128587 по описа за 2024 година
Ищецът „А. Т.Е. Г.“ АД твърди, че на 06.03.2023 г. в качеството
си на кредитодател и П. Л. Б., в качеството си на кредитополучател, е
сключен Договор за кредит № 546944, като договарянето между
страните се осъществявало чрез средствата за комуникация от
разстояние, като договорът за кредит се сключва във формата на
електронен документ и правоотношението се реализира при спазване
на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи,
Закона за задълженията и договорите, Закона за електронния документ
и електронния подпис, както и приложените към сключения договор
за кредит – Общи условия на ищцовото дружество.
Изтъква, че сключването на договора за кредит е извършено по
инициатива на ответницата. Сочи, че за да получи кредит последната е
попълнила Заявка за кандидатстване, като в същата са попълнени и
предоставени доброволно верни данни на кредитополучателя относно
1
нейната самоличност. Сочи, че кредитополучателят е посочил, че
желае да получи заема по банкова сметка, предоставена от
кредитополучателя, а в края на Заявката за кандидатстване и с оглед
успешното й попълване ответницата е потвърдила, че се съгласява с
ОУ на ищцовото дружество, като приемането им е необходимо
условие за изпращане на заявката.
Изтъква, че след подаване на Заявката за кандидатстване от
страна на ответницата, същата е получила от ищцовото дружество
ПИН код под формата на кратко електронно съобщение на посочения
от нея в заявката телефонен номер. Сочи, че с краткото електронно
съобщение и линка на електронната поща се удостоверява, че лицето,
което желае да получи кредита е именно лицето, което е подало
заявката за кандидатстване. Сочи, че след получаване на линка
ответницата е потвърдила своята заявка за кандидатстване за кредит,
като е активирала въпросния линк, при което се зарежда част от уеб
сайта на ищеца – smilecredit.bg, където ответницата е въвела ПИН кода
на заявката и е потвърдила искането си за получаване на кредита при
сроковете и условията съгласно заявката.
Твърди, че след успешното потвърждаване на заявката, ищцовото
дружество е разгледал предоставената от ответницата информация,
като въз основа на тази информация и след извършена проверка в
Централния кредитен регистър е одобрил същата за искания от нея
кредит. Сочи, че след одобряване на кредита, ищецът е изпратил на
електронната поща на ответницата – Договор за кредит № 546944,
заедно с приложимите ОУ на ищеца, също така Стандартен
Европейски Формуляр и Погасителен план, като в мейла е прикачил
два броя линка - „Приеми договора” и „Откажи договора”. Сочи, че с
оглед сключването на Договора за кредит и като доказателство за
съгласието на ответницата с договора за кредит и ОУ – ответницата –
П. Л. Б. е активирала линка „Приеми договора“.
Изтъква, че съгласно сключения между страните Договор за
2
кредит № 546944, кредитополучателят е получил от ищцовото
дружество паричен заем в размер на 2 500 лева, като се е задължил да
заплаща редовно, изцяло и в срок погасителните вноски. Сочи, че
кредитополучателят се е съгласил да погаси кредита си с двадесет и
четири 30-дневни вноски, като общият срок за погасяване на кредита
е от 07.03.2023 г. до 06.03.2025 г. и при условията, договорени между
страните. Поддържа, че в изпълнение на задължението по договора за
кредит на дата 06.03.2023 г., кредитодателят е превел сумата по
кредита по банкова сметка на Кредитополучателя, за което представя
разписка от същата като доказателство по настоящото дело. Сочи, че
към днешна дата, дължимата, падежирала и непогасена част от
главницата по процесния договор за кредит е в размер на 689,70 лева.
Сочи, че съгласно чл. 12, б. а) от Общите условия на ищцовото
дружество, приложими в отношенията между страните в настоящото
производство, в случай на неизпълнение на задължения от страна на
Кредитополучателя към Кредитора, последният има право да обяви
задълженията на Кредитополучателя за незабавно и предсрочно
изискуеми.
Твърди, че падежните дати на погасителните вноски по Договор
за кредит № 546944 са видни от приложения по делото погасителен
план, като от страна на кредитополучателя П. Л. Иванова е налице
неизпълнение на задълженията към кредитора „А.Т. Е. Г.“ АД, тъй
като въпреки настъпването на падеж на погасителни вноски по
Договор за кредит № 546944, кредитополучателят не е заплатил
изискуемите суми към кредитодателя. Изтъква, че позоваването на
норма от Общите условия, като неразделна част от правоотношенията
между кредитора и длъжника, представлява достатъчно
обстоятелство, за да се счете, че за кредиторът е настъпило правото да
обяви главницата по кредита за предсрочно изискуема.
Посочва, че предсрочната изискуемост представлява изменение
на договора, което настъпва с волеизявление само на едната от
3
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Поддържа, че в настоящия случай
кредитополучателят не е заплатил на падежната дата своите
задължения към кредитодателя.
Изтъква, че съгласно Тълкувателно решение №3/27.03.2017 г. по
тълк.д.№3/2017 г. на ОСГТК на ВКС с изявлението на кредитора, че
обявява кредитът за предсрочно изискуем, договорът се изменя в
частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на
предоставената парична сума, като при настъпване на предсрочна
изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако
страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски. Сочи,
че за периода до настъпване на предсрочна изискуемост размерът на
вземането се определя по действалия до този момент погасителен
план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
Изтъква, че след обявяване на предсрочната изискуемост не се
начисляват допълнителни суми по процесния договор.
Заявява, че с оглед на гореизложеното и на основание чл. 12, б. а)
от ОУ на ищцовото дружество, с настоящата искова молба ищецът
обявява Договор за кредит № 546944 за предсрочно изискуем, поради
неизпълнение на задълженията по договора от страна на ответницата.
Моли съда предсрочната изискуемост да се счита обявена на
длъжника в дена на уведомяване за настоящата искова молба от съда.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата –
П. Л. Б. да заплати на ищцовото дружество следните суми: съгласно
сключения по между им Договор за кредит № 546944 и приложимите
към този Договор за кредит Погасителен план, Приложения и ОУ, а
именно: главница в размер на 1957,56 лева, ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на задължението, представляваща сбор от непогасена,
изискуема и падежирала главница по кредита в размер на 689,70 лева
4
и предсрочно изискуема главница по кредита в размер на 1267,86
лева. Претендира разноски, включително и адвокатско
възнаграждение.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от
ответницата П. Л. Б..
Преди провеждане на първо открито заседание ответникът е
депозирал писмен отговор. В отговора подробно, с цитати от
националната и международната съдебна практика се оспорва
действителността на процесния договор като се посочват конкретни
нарушения на императивни правни норми.
Съдът, като обсъди становищата на стравните и събраните
доказателства, намира за установено следното:
Ищецът претендира единствено главница и законна лихва от
завеждане на исковата молба. Разглеждания иск не е частичен,
следователно с произнасянето на окончателен съдебен акт всички
отношения между страните относно процесния договор се решават
със сила на пресъдено нещо.
Иска е частично основателен за сумата 1096лв. главница от
общия размер на главницата 2500 лева. Видно от клузата на т. 4.3 от
приложения при сключване на договора Стандартен формуляр, от
погасителния план и от Приложение 1 към договора на заемателя е
предложено да представи в кратък срок определен от кредитора вид
обезпечение. При неизпълнение на това изискване заемателя дължи
заплащане на сума, наречена неустойка, която се събира със редовните
анюитети по главницата. В своята практика настоящият състав
приема, че клаузи в договори за потребителски кредит, предвиждащи
неустойка за непредоставяне на гаранция са нищожни като
заобикалящи закона. Неустойка в такива договори може да бъде
предвидена само като обезщетение за реално претърпени вреди и
дължимостта й е в зависимост от реално претърпени вреди. В случая
5
кредиторът нито твърди, нито доказва, че при самото сключване на
договора е претърпял вреди.
Риска, който за кредиторът безспорно е по-висок при
необезпечен заем не е вреда. Не е налице и гаранционната функция на
неустойката, тъй като неустойка, която се дължи и при редовно
изпълнение, няма гаранционна функция. Спорната клауза просто
прикрива лихва в размер по-висок от допустимия. При включване на
размера на дължимото по тази клауза към дохода на кредитора,
годишния процент на разходите по кредита далеч надминава
установения от закона размер.
Безспорно е между страните, че заемателя ответник е заплатил
1404 лева анюитети по процесния договор. Доколкото ищецът заявява
претенция единствено за главница, съдът приема, че със предявяване
на исковата молба кредиторът ищец е направил избор относно вида
вземане,за което търси съдебна защита.
Заемателя е в забава по отношение на главницата и дължи
заплащане на законната лихва от завеждане на иска.
И двете страни са направили възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на противната страна, което за ищцовата
се дължи директно на адвоката по реда на чл. 38 ал.3 ЗАдв. Двете
възнаграждения са практически в еднакъв размер и са на горната
граница на съответствие с вида на делото, материалния интерес и
предоставената правна помощ. Съдът не намира причина за
намаляване на нито едно от двете възнаграждения.
При образуване на производството съдът неправилно е
определил и ищеца е внесъл държавна такса в размер на 156,60 лева.
Действително дължимата е в размер на 78,28лева, която се съобразява
при определяне на разноските, а надвнесената следва да се върне на
ищеца.Съобразно уважената част от иска ответникът дължи на ищеца
380 лева разноски. Съобразно отхвърлената част ищецът дължи 262
лева разноски.
6
По горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. Л. Б. ЕГН ********** да заплати на „А. Т. Е. Г.“
АД ЕИК ...както следва : сумата 1096лв. главница, ведно със законната
лихва от 17.05.2024г. до изплащане, както и 380 лева разноски.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до предявения размер 1957,56
лева.
ОСЪЖДА „А. Т. Е. Г.“ АД да заплати на адвокат А. Д. от САК
сумата 262 лева възнаграждение по реда на чл. 38 ал.3 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7