Присъда по дело №240/2022 на Районен съд - Берковица

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 29.02.2024Г. ПО НЧХД №240/ 2022Г. ПО
ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД БЕРКОВИЦА

Производството по делото е образувано по повод тъжбата на Г. Г. И. от
с.Комарево ул..... и с ЕГН ********** , с която е повдигнато обвинение
против подсъдимия П. И. Г. – от с.Комарево, ,ул.”Първа ” №37 с ЕГН
********** за престъпление по чл.130 , ал. 2 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане предявения граждански иск на тъжителя
Г. Г. И. от с.Комарево ул..... и с ЕГН ********** против подсъдимия П. И. Г.
– от с.Комарево, ,ул.”Първа ” №37 с ЕГН ********** за сумата от 1000 лв.
Тъжителят Г. Г. И. е конституиран като граждански ищец.Същият се
представлява от адв.А.Х..
В съдебно заседание повереникът на частния тъжител счита, че
престъплението е безспорно доказано. Моли съда да признае подсъдимия за
виновен и да уважи предявения граждански иск в пълен размер..
Защитникът на подсъдимия счита, че фактическата обстановка е
всестранно, пълно и обективно установена, като са събрани всички относими
доказателства. Релевира подробни съображения в хода на съдебните прения
за недоказаност и несъставомерност на деянието. Моли съда да признае
подсъдимия за невиновен и да го оправдае по повдигнатото с тъжбата
обвинение, като отхвърли гражданския иск, като неоснователен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:

Тъжителят твърди в тъжбата си, че на 30.07.2022г. около 13,00часа в
с.Комарево си бил у дома и чул,че накой го вика отвън на двора.Излязъл на
входната врата.Видял кметския наместник П. И. да стои там.Същият му казал
да отиде в неговия дом,за да види,че има водомер.Тъжителят отговорил ,че
няма желание да ходи никъде и отказал да го последва.Същият,обаче се
приближил бързо до него и му нанесъл удар с юмрук в областта на слънчевия
сплит.Тъжителят се сгърчил от болка и паднал на земята.докато бил паднал
подс.П. И. взел една метална заглавка за цепене на дърва,около 30см.,която се
до входната врата и му нанесъл удар с нея в областта на главата над дясното
му ухо,както и още един удар с нея в областта на главата ,над дясното ухо и
още един удар над дясната вежда.Докато го удрял,подсъдимият не казал
нищо,след което си отишъл и оставил Г. И. да лежи пред входната врата.Там
той лежал известно време.След няколко минути,когато се опомнил ,се обадил
на сина си и той веднага дошъл и го закарал в Бърза помощ в
гр.Берковица,където бил прегледан и били обработени раните на главата му.
На 02.08.2022год. посетил съдебен лекар в гр.Монтана ,където му бил
извършен преглед и му е издадено медицинско удостоверение.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът не установи
1

фактическата обстановка такава, каквато е изложена в подадената от частния
тъжител тъжба. Не се установява от доказателствения материал по делото
подсъдимият да е извършил визираното в тъжбата деяние-причиняване на
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание, на посоченото
място и дата, и то спрямо частния тъжител.
Съдът, след като изслуша свидетелските показания и обсъди събраните
гласни и писмени доказателства по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
Частният тъжител Г. Г. И. и подсъдимият П. И. се познават ,тъй като
живеят в едно село и подсъдимият е кметски наместник на с.Комарево.
Между двамата съществували лоши отношения от известно време, в каквато
връзка са изисканите и приожени по делото сигнали по давани от тъжителя
срещу подсъдимия до РУ гр.Берковица.
Така на 30.07.2022год. около 13,00часа тъжителят си бил у дома.Там
отишли подсъдимият П. И. и свид.Д.Д..Подсъдимият искал да извика
тъжителя да отиде с тях до парцела,който е собственост на подсъдимия,за да
види,че там има водомер,тъй като тъжителят твърдял и подавал сигнали,че
няма такъв. Извикали тъжителя,който излязъл ,но отказал да ги последва.След
като не се разбрали,подс.И. и свид.давидов си тръгнали.
От страна на подсъдимия са разпитани посочените от него като
свидетели Д.Д. и инкасаторката към ВиК Берковица В. Д. и Б.Ф. В разпита си
св.Д.Д. сочи, че на посочения ден/сочи грешно дата 29.07.22год./ бил извикан
от подсъдимия,за да изчисти около водомера впарцела му,тъй като е дошла
инкасаторката ,за да засича водата.След това двамата с подсъдимия тръгнали
към дома на тъжителя,за да го извикат да види,че действително има
водомер,защото той твърдял противното.Той обяснява,че отишли до дома на
Г. и го извикали.Той първоначално не се показал,но впоследствие излязъл,но
бил пиян и се държал за главата.Започнал да вика и да обижда и отказал да
тръгне с тях.След като видели,че няма да се разберат ,свид.Давидов и
подсъдимия решили да си тръгна.В този момент Г. И. се пресегнал и взел
заглавка и замахнал към подсъдимия да го удари.Подсъдимият протегнал
ръце и изблъскал тъжителя,за да не го удари.След това двамата си тръгнали.
Свидетелят твърди,че подсъдимият не е удрял тъжителя.свидетеля обяснява
също,че тъжителят често пиел и се напивал и се налагало хора да го приират
от магазина,където пиел.
В тази насока са показанията на свид.Б.Ф.който твърди,че е имало
случаи,в които е прибирал Г. И. и от Берковица и в селото,тъй като се бил
напил.Свидетелят твърди също ,че в много случаи е виждал гроздал И.
насинен и одран.Същият обяснява,че тъжителят постоянно има спорове с
хора от селото и постоянно пише жалби.
Инкасаторката от ВиК Берковица -свид.В. Д. потвърждава казаното от
свид.Д.Давидов ,а именно,че във въпросния ден се е намирала в
с.Комарево.същата потвърждава,че в парцела на подсъдимия е бил и
2

свид.Д.Давидов,който разчистил водомера.След това двамата с подсъдимия
отишли да извикат Г. И.,но след кратко време се върнали сами.
Свидетелят П. В.- роднина на тъжителя е разпитан по негово искане.
Свидетелят твърди,че на 30.07.22год. съпругата му казала,че чула вуйчо му Г.
И. да вика от къщата си.той отишъл и сварил тъжителя да седи на стъпалата
пред къщата и се държал за главата с един парцал ,който бил кървав.Казал
„Кмета ме преби“ и подробно му обяснил за случилото се. В това време
дошъл синът му и го закарал на лекар в гр.Берковица.
По искане на тъжителя е разпитан и неговия син Г. И..Неговите показания
са в противоречие с твърденията на тъжителя,изложени в жалбата.Тъжителят
сочи,че след побоя се обадил и извикал сина си.Синът му,обаче твърди,че
след многократни позвънявания и липса на отговор от страна на баща
му,заминал веднага за с.Комарево,за да види какво се случва.Свидетелят
твърди „ Седи и се държи за главата с парцал,напоен с кръв.седеше пред
къщата,трудно му беше да говори,Беше неадекватен…“

В тъжбата е описана фактическа обстановка, значително различна от
изложената от свидетеля и неподкрепена с доказателства . Неясно остава
обстоятелството,откъде е текла тази толкова много кръв,с която е бил напоен
парцала по думите на свид.П.В. и свид.Г. И.,след като в съдебно
медицинското ,достоверение е посочена рана с окръглена форма и диаметър
около 0,6см. в окосмената част на главата над дясната ушна мида към
темето.Другите наранявания са – на челото над външната част на дясната
вежда има петнисто тъмно виолетово кръвонасядане и широка драскотина с
дължина около 0,5см.Свид.П.В. тъврди още ,че кръв имало и по стълбите на
къщата ,където сварил да седи вуйчо му.
Отделно от това, в представения Фиш за спешна медицинска помощ не се
установяват получените наранявания,тъй като същите не са
описани.Посочено е единствено ,че нараняванията са обработени с йодасепт.
Това препятства съда , за да може да се направи извод как точно са нанесени
ударите. С представения фиш за спешна медицинска помощ не се доказва
наличието на сочените в тъжбата наранявания ,а е посочено единствено ,че
лицето се оплаква от главоболие,което не е установено по никакъв начин,а
единствено и само въз основа на субективните оплаквания на
постарадалия.Посочените в Съдебномедицинското удостоверение
наранявания са констатирани 3 дни след датата на твърдяния случай.
Освен твърдяното от тъжителя няма доказателства за действителното
причиняване от подсъдимия на сочената телесна повреда .
За да отговори на един от основните въпроси поставени в чл. 301, ал.1
от НПК, а именно: дали подсъдимият е автор на престъплението, за което е
предаден на съд, съдът обсъди всички доказателства и доказателствени
средства.
3

Посочените неточности и неясноти и лаконичното и неточно описание на
констатираните увреждания, както и фактът, че същите са установени при
преглед, извършен едва на другия ден след датата, на която се твърди че са
причинени възпрепятстват съда да приеме, че И. е получил описаните
увреждания действително на 30.07.2022г. при срещата му с подсъдимия.
Сочените неясноти и неточности обуславят обосновано съмнение в извода, че
получените от И. увреждания са резултат от действията на подсъдимия П. И.
по описания начин.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира че
подсъдимият П. И. е НЕВИНОВЕН в извършването на престъпление по чл.
130, ал.2 от НК.
При липсата на убедителни доказателства и при наличие на
противоречиви свидетелски показания с различна интерпретация на
фактическата обстановка в деня на инцидента, съдът намира че обвинението е
недоказано и не кореспондира с тезата на обвинението.
В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че по наказателни дела
от частен характер в тежест на тъжителя е да докаже обвинението,
повдигнато с тъжбата. Повдигнатото с тъжбата на И. по отношение на
подсъдимия И. за престъпление по чл. 130, ал.2 НК остана неподкрепено и
недоказано по безспорен и несъмнен начин от доказателствения материал.
Съдът положи усилия за разкриване на обективна истина по делото,
изяснявайки фактите, поддържани от страна на тъжителя в частната тъжба, но
същите с оглед показанията на свидетелите, не изясниха в достатъчна степен
деянието, което да мотивира съда да приеме, че подсъдимия И. е съпричастен
към деянието.
Категорично бе установено единствено по делото, че на 30.07.2022 г. е
пострадалият И. и подсъдимия са се виждали.Не се установи безспорно
между тях да е имало физически сблъсък . Не бе установено по категоричен
начин, че ако тъжителят е имал наранявания , че същите са причинени
именно от подсъдимия П. И., по време и начин изложени в тъжбата.
Нито едно от събраните гласни и писмени доказателства не навежда на
единствено възможния извод, че травматичните увреждания на тъжителя
изобщо са били обективно причинени, както и именно от подсъдимата,
поради което съдът намери, че следва да бъде оправдана.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Настоящият съд. състав е приел, че разглеждането на гражданския иск е
допустимо в наказателния процес, доколкото правното му основание се
4

явяват деянието, предмет на обвинението. В случая не са налице основания за
ангажиране на гражданската отговорност на подсъдимия И., тъй като не се
установи авторство на деянието от негова страна и съответно негово
противоправно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди,
което обуславя извод, че предявеният иск е недоказан по своето основание,
поради което съдът го отхвърли като неоснователен.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

Съдът намира,че с оглед изхода на делото,направеното искане от защитата на
подсъдимия и на основание чл.190 от НПК тъжителят следва да заплати на
подсъдимия направените разноски в производството.

По изложените от фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови
присъдата си.

СЪДИЯ :.......................

5

Номер на акта:	6
Дата:	1 март 2024 г. (в сила от 16 март 2024 г.)
Съдия:	Юлита Николова Георгиева-Трифонова

Дело:	20221610200240
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	10 септември 2022 г.

Присъда по дело №240/2022 на Районен съд - Берковица

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите