№ 48252
гр. София, 20.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ МИНГОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ МИНГОВА Частно гражданско
дело № 20251110113974 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК на Д. Г. Г., ЕГН ********** срещу „Н*****“ ООД,
ЕИК ***** и Д. Д. Г., ЕГН ********** въз основа на документ по чл. 417, ал.
1, т. 3, предл. трето ГПК с искане съдът да постанови незабавно изпълнение и
да издаде изпълнителен лист , по силата на който „Н*****“ ООД и Д. Д. Г. да
бъдат осъдени солидарно да платят на Д. Г. Г. сумата от 26 700 лева,
включваща сумата от 22 500 лева, представляваща предсрочно изискуема
главница по Договор за паричен заем от 25.11.2025 г. с нотариална заверка на
подписите и сумата 4 200 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 25.11.2024 г. до 27.02.2025 г., ведно със законната лихва за забава,
изчислена върху сумата от 26 700 лева, от датата на подаване на заявлението
до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.
Заявителят излага, че на 25.11.2024 г. между Д. Г. Г. и „Н*****“ ООД бил
сключен договор за паричен заем, по силата на който Д. Г., в качеството си на
заемодател, е предоставил на „Н*****“ ООД, ЕИК *****, в качеството му на
заемател, сумата от 25 000 лв. срещу задължението същата да му бъде върната
на равни месечни вноски от по 2 500 лв. в срок до 05.01.2027 г., заедно с
възнаградителна лихва, чиито размер за периода от 05.01.2025 г. до 05.01.2027
г. възлизал на 35 000 лв.
Излага, че видно от чл. 11, ал. 3 от договора Д. Д. Г. се е задължила да
отговаря солидарно за изпълнението на задължението в ролята си на
поръчител. Поддържа, че договорът е сключен в писмена форма с нотариална
заверка на подписите, а посочената сума в размер на 25 000 лв. била преведена
1
на заемателя по банков път на 25.11.2025 г., с което същият породил действие.
Излага, че съгласно чл. 5 от Договора, „Н*****“ ООД дължи връщане на
предоставената в заем сума заедно със следващата се възнаградителна лихва
на 24 месечни вноски всяка в размер на 2 500 лв. в срок до 05.01.2027 г., като
първата вноска е станала изискуема на 05.01.2025 г., а всяка следваща вноска е
следвало да бъде платена до пето число на съответния месец.
Посочва, че първата вноска в размер на 2 500 лв. е платена на 07.01.2025 г.
От чл. 5 от договора следвало, че втората вноска трябвало да бъде платена в
срок до 05.02.2025 г., но същата не била платена на падежа, както и към
момента на подаване на заявлението.
Излага, че съгласно чл. 10, ал. 2 вр. чл. 10, ал. 1, т. 3, заемодателят има
право едностранно да прекрати договора и да обяви заема за предсрочно
изискуем при неплащане, на която и да е от вноските по чл. 5, ал. 1 от
договора, в рамките на седем дни от настъпването на падежа на съответната
вноска.
Поддържа, че с уведомление от 27.02.2025 г., отправено до „Н*****“ ООД
и до Д. Г., в качеството й на солидарен длъжник, съгласно чл. 11, ал. 3 от
договора, заявителят е упражнил правото си по чл. 10, ал. 2 от договора и го е
прекратил, обявявайки сумата по главницата и съответстващата за периода от
25.11.2024 г. до 27.02.2025 г. възнаградителна лихва в размер на 4 200 лв. за
предсрочно изискуема.
В посоченото уведомление за прекратяване на договора за паричен заем
била инкорпорирана и покана за плащане на дължимата по него сума в размер
на 22 500 лв., представляваща невърната част от главницата, както и 4 200 лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 25.11.2024 г. до
27.02.2025 г., в срок до 28.02.2025 г.
Поддържа, че според практиката на ВКС, когато в текста на единен
договор изрично е предвидено, че представляващият търговското дружество,
което е страна по него се задължава да носи солидарна отговорност за
задълженията на същото, за да породи тази уговорка ефект спрямо него, като
физическо лице, не е необходимо той да положи отделен подпис с указание, че
се полага в лично качество.
По отношение на така отправеното до съда искане за издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съдът намира
2
следното:
Проверката, която прави съдът съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК по повод
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и допускане
на незабавно изпълнение на същата, се изразява в това дали е налице
предвиден от закона редовен от външна страна документ, който да
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника към датата
на извършваната проверка.
Видно от приложения към заявлението в оригинал Договор за паричен
заем от 25.11.2025 г., същият е с нотариална заверка на подписите, поради
което е налице предвиден от закона, редовен от външна страна документ –
документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, предл. трето ГПК.
Не е налице обаче втората изискуема от закона предпоставка за уважаване
на заявлението по чл. 417 ГПК – документът да удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане срещу длъжниците.
Видно от приложения към заявлението договор за паричен заем, сключен
на 25.11.2024 г. между Д. Г. Г., заемодател, и „Н*****“ ООД, заемател,
заемодателят е предоставил в собственост на заемателя сумата от 25 000 лева
(заеманата сума) чрез банков превод по посочена банкова сметка на заемателя
на 25.11.2024 г. (чл. 1 и чл. 2 от договора). Заемателят се е задължил да върне
посочената сума заедно с възнаградителна лихва в размер на 35 000 лева,
дължима за целия уговорен период на погасяване на заема (чл. 3 и чл. 4 от
договора). Съгласно чл. 5 от договора заемателят се е задължил да върне
заемната сума и уговорената възнаградителна лихва/надбавка на заемодателя
в срок до 05.01.2027 г.,а именно 60 000 лева, както следва: 24 месечни вноски
по 2500 лева, като първа месечна вноска е 05.01.2025 г.
Страните са се съгласили, че поредността на погасяване на задълженията
по договора е главница, възнаградителна надбавка, разноски, лихви (чл. 9 от
договора).
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от договора, последният се прекратява
едностранно от заемодателя при неизпълнение на задълженията по договора,
при забава на погасяване на която и да е от вноските посочени в чл. 5 на
договора, с поведе от 7 (седем) дни от падежната дата на съответна вноска,
като тогава заемодателят получава пълно право да обезпечи вземането си по
своя преценка и да обяви заема за предсрочно изискуем.
3
Съгласно чл. 10, ал. 2 от договора заемодателят има право едностранно да
прекрати договора и да обяви заема за предсрочно изискуем, при наличие на
кое и да е от основанията: при неплащане в срок на която и да е от вноските по
чл. 5, ал.1 от договора (т. 1); при неизпълнение на което и да е задължение по
договора (т. 3). При прекратяване на договора и обявяване на заема за
предсрочно изискуем заемателят дължи и плащане на уговорената
възнаградителна надбавка (ал. 4). В случаите на чл. 10. ал 1, т. 3 или чл. 10, ал
2 заетата сума става изискуема от заемодателя към заемателя ведно с пълния
размер на възнаграждението по чл. 5. ал. 1 от договора.
Съгласно чл. 11, ал. 3 от договора Д. Д. Г. е одобрен гарант (поръчител) на
заемателя по настоящия договор, като лицето въз основа на договор за
поръчителство, се задължава в полза на заемодателя да гарантира
изпълнението на задълженията на заемателя по настоящия договор.
При така направените уговорки между страните, на първо място съдът
намира, че в договора липсва уговорен падеж на вноските по него с
изключение на първата вноска и крайната дата за издължаване, поради което
не може да се приеме, че документът удостоверява, подлежащо на изпълнение
вземане срещу длъжниците по заявлението, доколкото заявителят признава, че
първата вноска в размер 2 500 лева с падеж 05.01.2025 г. е платена от
заемателя, по отношение на останалите 23 вноски по 2500 лева липсва
уговорен падеж, а крайната дата за връщане на заемната сума и
възнаградителната надбавка, уговорена между страните, е 05.01.2027 г. Не
може да се приеме, че заемодателят надлежно е упражнил правото си да
прекрати едностранно договора, доколкото за целта е необходимо заемателят
да е изпаднал в забава за погасяване на втората вноска по договора с повече от
седем дни от падежната дата на съответна вноска, предвид че такава падежна
дата не е уговорена с договора.
Дори обаче да се приеме, че падежът на втората вноска е датата 05.02.2025
г., настъпването на предсрочната изискуемост предпоставя осъществяването
на два юридически факта – обективният факт на неплащането и нарочно
волеизявление на заемодателя, че счита заема за изцяло и предсрочно
изискуем, което волеизявление трябва е достигнало до длъжника, съобразно
уговорките в чл. 9 от заключителните клаузи.
В настоящия случай заявителят твърди, че е изпратил уведомление от
4
27.02.2025 г., отправено до „Н*****“ ООД и до Д. Г., с което упражнил
правото си по чл. 10, ал. 2 от договора и го е прекратил, обявявайки сумата по
главницата и съответстващата възнаградителна лихва за предсрочно
изискуема, в което била инкорпорирана и покана за плащане на дължимата
сума в размер на 22 500 лв., представляваща невърната част от главницата,
както и 4 200 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
25.11.2024 г. до 27.02.2025 г., в срок до 28.02.2025 г.
Видно от приложения към заявлението документ (л. 13 от делото) обаче,
целящ да удостовери изпращане на посоченото уведомление по електронна
поща (както предвижда чл. 9 от заключителните клаузи), в него липсва дата на
изпращане. Впрочем от приложения документ въобще не може да бъде
направен извод, че същият представлява писмо, изпратено по електронна
поща.
По изложените съображения по делото не се установява изпращане на
уведомлението, както и изпращането му на твърдяната дата и по твърдения
начин, поради което съдът намира, че волеизявлението на заемодателя, че
счита сумата по главницата и съответстващата възнаградителна лихва за
предсрочно изискуеми, не е достигнало до длъжниците по заявлението и не се
е осъществил фактическият състав на предсрочната изискуемост.
Отделно от изложеното, от уговорките в договора не може да се установи
размерът на претендираната възнаградителна лихва за периода от 25.11.2024 г.
до 27.02.2025 г., доколкото последната е уговорена като обща сума в договора,
дължима за целия период на погасяване на заема, който съобразно
договореното е 05.01.2025 г. – 05.01.2027 г., като същата е разсрочена заедно с
главницата на 24 вноски по 2500 лева, поради което не може да се приеме, че
представеният документ по чл. 417 ГПК удостоверява, подлежащо на
изпълнение вземане за възнаградителна лихва, доколкото размерът й за
посочения период нито е определен, нито е поне определяем.
На следващо място, заявлението срещу поръчителя Д. Д. Г., на отделно
основание, съдът намира за неоснователно, доколкото в договора липсват
насрещни волеизявления за сключване на договор за поръчителство. Няма
пречка договор за поръчителство да бъде инкорпориран в друг документ, като
например договор за заем. В последния случай обаче, за да се счита сключен
договорът за поръчителство, не е достатъчно в договора за заем (в който
5
договорът е инкорпориран) да бъде положен подпис от съгласилото се да бъде
поръчител лице и да бъде посочено, че то полага подписа си в качеството на
поръчител, а е необходимо в него да се съдържат съвпадащите насрещни
изявления на страните по договора за поръчителство, по отношение на
съществените елементи на договора, характеризиращи го като такъв, а също
така и конкретните уговорки (ако има такива) за отношенията между страните.
В случая, видно от договора за заем, в него е посочено, че Д. Д. Г. е одобрен
гарант (поръчител) на заемателя, като лицето въз основа на договор за
поръчителство, се задължава в полза на заемодателя да гарантира
изпълнението на задълженията на заемателя по договора. От посочената
разпоредба не следва, че такъв договор е сключен, нито може да се приеме, че
същата представлява волеизявление за сключването му.
С оглед на изложеното, съдът намира, че заявлението следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 82524 от 07.03.2025 г. за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на Д. Г. Г., ЕГН **********
срещу „Н*****“ ООД, ЕИК ***** и Д. Д. Г., ЕГН ********** при условията
на солидарност, въз основа на Договор за паричен заем от 25.11.2025 г. с
нотариална заверка на подписите за сумата от 26 700 лева, включваща сумата
от 22 500 лева, представляваща предсрочно изискуема главница по Договор за
паричен заем от 25.11.2025 г. и сумата 4 200 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 25.11.2024 г. до 27.02.2025 г., ведно със
законната лихва за забава, изчислена върху сумата от 26 700 лева, от датата на
подаване на заявлението до окончателното плащане, както и сторените по
делото разноски.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6