№ 54
гр. София, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-2, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Атанас Маджев
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Търговско дело №
20211100901577 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Съгласно искова молба с вх. № 11341/02.08.2021 г., която е подадена от „С.“
ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „*******“,
бул. „******* № 20, срещу „М.-Т“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление – гр. София, р-н „Средец“, пл. ******* са предявени за съвместното им
разглеждане при условията на обективно кумулативно съединяване осъдителни искове,
както следва : иск с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ за заплащане на сумата в размер
от 117 752,16 лв. – съставляваща остатък от неизплатена парична равностойност на
ликвидационен дял полагаща се на ищеца от прекратяване на участието му като
съдружник в ответното дружество, ведно със законната лихва върху това вземане,
считано от 02.08.2021 г. до окончателното му изплащане; и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 13 835,88 лв. – представляваща
обезщетение за забава начислено върху главното вземане /117 752,16 лв./ за периода от
06.06.2020 г. до 02.08.2021 г. Ищецът изтъква, че към минал момент е притежавал
качеството съдружник в ответното дружество имайки 15 дружествени дяла с
номинална стойност от по 100 лв. всеки. Сочи, че възползвайки се от правото си
доброволно да го напусне и прекрати участието си в него е отправил надлежно
писмено тримесечно предизвестие до ответника, в което го информирал за своята воля.
Изпратеното във формата на нотариална покана изявление по чл. 125, ал. 2 ТЗ
достигнало до „М.-Т“ ООД на 06.02.2020 г. Срокът на предизвестието изтекъл на
06.05.2020 г., откогато без допълнителни предпоставки ищецът трябвало да се счита за
прекратил участието си в дружеството, като това заличаването на ищеца в качеството
му на съдружник в „М.-Т“ ООД било отразено по партидата на дружеството с
извършено на 02.10.2020 г. вписване, съответно дружествените му дялове били
разпределени и поети от останалите съдружници. Междувременно на 05.06.2020 г.
ищецът уведомил ответното дружество, че следва да му изплати ликвидационния дял
формиран при напускането на дружеството по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ. На това си
1
искане ищецът получил отговор от ответника, че съгласно междинен счетоводен
баланс изготвен към 31.05.2020 г. стойността на следващият му се ликвидационен дял
възлиза на сумата от 152 752,16 лв., което представлявало 30 % от чистото имущество
на дружеството, което към онзи момент се равнявало на 509 173,85 лв. Тъй като обаче
ответника нямал налични средства, то задължението му към ищеца щяло да се изплати
след продажба на притежавани от „М.-Т“ ООД активи. Запознавайки се с този отговор
ищецът известил ответника, че му предоставя срок до 17.08.2020 г. да се разплати с
него относно вземането му за равностойност на ликвидационен дял. На 12.08.2020 г.
последвало плащане от ответника в полза на ищеца на сума в размер от 35 000 лв. при
основание – частично плащане на дял от „М.-Т“ ООД. Предвид липсата на пълно
погашение през м. април 2021 г. „С.“ ООД отново се обърнал към ответника
приканвайки го да осъществи погашение на неразплатения остатък на вземането за
ликвидационен дял възлизащ на сумата от 117 752, 16 лв. давайки му 10-дневен срок за
доброволно плащане. Такова плащане обаче не последвало, вкл. и към момента на
предприемане на исковата съдебна защита. Предвид допуснатата от ответника забава в
изпълнение на парично задължение, което няма отнапред определен падеж за плащане,
то ищецът сочи, че надлежно е поканил адресата на задължението да го заплати, като
даденият му срок е изтекъл на 05.06.2020 г., което означавало, че считано от 06.06.2020
г. ответникът е поставен в състояние на забава и в периода на закъснението му след
това до 02.08.2021 г. в полза на ищеца се поражда и вземане за обезщетение за забава в
размера по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, което изчислено съобразно главния дълг и периода на
закъснението е равно на сумата от 13 835,88 лв. Плащане и по отношение на този
изискуем паричен дълг липсвало. Настоява се за присъждане на разноски.
По реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на 13.09.2021 г. на ответника - „М.-Т“ ООД е
връчен препис от ИМ и приложенията към него. Отговор по смисъла на чл. 367 ГПК не
е последвал в пределите на осигуреният за упражняването на това процесуално право –
2-седмичен срок.
В две съдебни заседания по разглеждане на делото състояли се на 19.11.2021 г. и
21.01.2022 г. ответната страна не се представлява. Тя не манифестира и каквито и да е
процесуални изявления по материални или процесуални въпроси свързани с
предявените за разглеждане искове.
С определение от 21.01.2022 г. по реда на чл. 214 ГПК е допуснато изменение
чрез увеличаване размера на предявения осъдителен иск имащ правно основание по чл.
125, ал. 3 ТЗ, като същият се счита предявен вместо за сумата от 117 752,16 лв. за
сумата в размер от 298 781,09 лв.
Софийски градски съд, отчитайки изрично направеното от процесуалния
представител на дружеството – ищец искане за приключване на делото с
неприсъствено решение, и след като се запозна с ангажираните по инициатива на тази
страна писмени доказателства, намира, че са налице предпоставките визирани в
чл.238, ал.1 и чл.239, ал.1 ГПК, предвид следните съображения: Спрямо ответното
търговско дружество е осъществено редовно връчване на препис от исковата молба,
като са му указани неблагоприятните последици от неподаване на отговор и невземане
на становище по делото, както и при неизпращане на представител в насроченото
открито съдебно заседание, без да е направено искане делото да се разгледа в
отсъствието й. В рамките на насрочените и проведени две открито съдебни заседания
по спора датиращи от 19.11.2021 г. и 24.01.2022 г. ответника – „М.-Т“ ООД е бил
редовно призован за участие, но не е взел такова в тях. Освен това се констатира, че
„М.-Т“ ООД не е упражнило отговор по исковата молба, респективно не е адресирало
до съда изрично искане делото да се гледа при неговото отсъствие. Вземайки предвид,
че предявените искове, с оглед липсата на възражения и събраните доказателства се
2
явяват вероятно основателни, то съдът заключва, че успешно са се осъществили
предпоставките заложени в чл. 238 и чл. 239 ГПК и по спора следва да се постанови
неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото ответната страна на основание чл. 78, ал. 1 ГПК трябва
да понесе репарирането на направените от ищеца съдебни разноски, чиито вид и
размер съобразно събраните доказателства съставляват, както следва : 12 504,68 лв. –
заплатена държавна такса и 700,00 лв. – заплатен депозит за възнаграждение на вещо
лице.
При тези си мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „М.-Т“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление – гр.
София, р-н „Средец“, пл. ******* да заплати в полза на „С.“ ООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „*******“, бул. „******* № 20 на
основание чл. 125, ал. 3 ТЗ сумата в размер от 298 781,09 лв. – съставляваща остатък
от неизплатена парична равностойност на ликвидационен дял полагащ се на ищеца от
прекратяване на участието му като съдружник в „М.-Т“ ООД, с ЕИК *******, ведно
със законната лихва върху това вземане, считано от 02.08.2021 г. до окончателното му
изплащане.
ОСЪЖДА „М.-Т“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр. София, р-н „Средец“, пл. ******* да заплати в полза на „С.“ ООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „*******“, бул. „******* № 20 на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер от 13 835,88 лв. – съставляваща –
представляваща обезщетение за забава начислено върху част от главното вземане /117
752,16 лв./ за периода от 06.06.2020 г. до 02.08.2021 г.
ОСЪЖДА „М.-Т“ ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр. София, р-н „Средец“, пл. ******* да заплати в полза на „С.“ ООД, с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „*******“, бул. „******* № 20 на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер от 13 204,68 лв., представляваща
направени по делото разноски от ищеца в пределите на развилото се исково
производство пред настоящата инстанция.
Препис от решението да се връчи на ответната страна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3