РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Благоевград, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102166 по описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№2166/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е образувано по иск с правно основание
чл.439 от ГПК на Б. Д. Т., ЕГН **********, гр.Б., срещу „Еседалище и адрес на управление гр.С, за признаване за установено, че
ищцата Б. Д. Т. не дължи на ответника „Е сумите по Изпълнителен лист от 25.06.2015г. по ч.гр.д.№1307/2015г. по описа на Районен
съд-Благоевград.
В исковата молба се твърди, че по силата на издаден изпълнителен лист от 25.06.2015г. по ч.гр.д.№1307/2015г. по описа на
Районен съд-Благоевград ищцата Б. Д. Т. е осъдена да заплати солидарно с Е на кредитора „Б следните суми:
-6514.58 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 17.12.2010г., ведно със законната лихва от 23.06.2015г. до
изплащане на вземането;
-2044.92 лв. – редовна лихва /16.03.2013г. – 22.06.2015г./;
-100.66 лв. – лихвена добавка;
-120 лв. – такси и разноски по гр. дело;
-537.30 лв. – юрисконсулско възнаграждение.
Сочи се, че на основание така издадения изпълнителен лист, по молба на взискателя „Б е образувано изпълнително дело
№434/2015г. по описа на ЧСИ Г на дата 21.10.2015г. Твърди се, че в молбата за образуване на изпълнителното дело няма възлагане на
правомощията на ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ. Всички книжа по делото били нередовно връчени на длъжника. На 02.06.2016г. била
подадена молба от „Оза конституиране като взискател на основание договор за цесия от 19.02.2016г., като уведомление за цесията не
било връчено на длъжника. На 07.06.2021г. била подадена молба от „Е за конституиране като взискател на основание договор за цесия
от 21.10.2020г., като уведомление за цесията не било връчено на длъжника.
Твърди се, че по изпълнителното дело не са извършвани същински изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната
давност за вземанията. Настоява се, че от момента на образуване на изпълнителното дело до контитуирането на „Е Е като взискател
вземанията по изпълнителния лист вече са били погасени с изтичане на 5-годишна погасителна давност. Настоява се, че по
изпълнителното дело била настъпила и перемпция на 25.06.2017г., тъй като взискателят в продължение на 2г. от образуване на
изпълнителното дело не е поискал извършването на изпълнителни действия.
Гореизложените фактически твърдения обуславяли правния интерес от предявяването на настоящия иск по чл.439 от ГПК.
В отговора на исковата молба ответникът „Е признава изцяло предявения иск като основателен. Твърди, че изпълнително дело
№434/2015г. по описа на ЧСИ Г е прекратено преди образуване на настоящото исково производство. Твърди, че с Договор за цесия от
21.10.2020г. ответникът е придобил процесното вземане от кредитора „Б и на 07.06.2021г. е подал молба за конституирането като
взискател по изпълнителното дело. Сочи, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото дело, не е
предприемало действия за принудително събиране на вземанията по изпълнителния лист, след прекратяване на делото не е поискал
обратно оригинала на изпълнителния лист с цел образуване на ново изпълнително дело, поради което счита, че не следва да отговаря
за разноски в производството. Навежда правни доводи, че с изтичане на погасителната давност не се погасява самото вземане, а се
погасява правото на принудително изпълнение на същото.
В съдебно заседание ищцата Б. Д. Т. се представлява от адв.Валерия Грънчарова, която прави искане за постановяване на решение
при признание на иска.
Ответната страна „Е не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът намира, че са налице предвидените в чл.237 от ГПК предпоставки за постановяване на решение при признание на иска
срещу ответника. На първо място, ответникът признава изцяло иска. Признатото право не противоречи на закона и на добрите нрави.
Ответникът признава право, с което може да се разпорежда. Предвид изложеното, срещу ответника следва да се постанови решение
при признание на иска, с което предявеният установителен иск да бъде уважен.
С оглед изходя на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищцовата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски за платена държавна такса в размер на 372.70 лв. и адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лв. Същото следва да намалено до предвидения в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер, който съобразно цената на иска и правилото
на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, се равнява на сумата от 1231.75 лв.
Неоснователно е възражението на ответната страна, че не дължи разноски, тъй като не била дала повод за образуване на делото. В
случая не е налице хипотезата на чл.78, ал.2 от ГПК. С Определение №69429.09.2023г. по ч.т.д.№1325/2023г. на ВКС, II т.о. е
допуснато касационно обжалване по правния въпрос относно отговорността на ответника за разноски по иск за несъществуване на
вземане, погасено поради изтекъл давностен срок, при заявено признание на иска от ответника. Прието е, че в тази хипотеза не е
налице първата предпоставка на нормата на чл.78, ал.2 от ГПК, след като предявяването на иска е условие за упражняване на
субективните права на ищеца. Изтъкнато е, че при наличие на изпълнителен титул и изпълнителен процес, образуван въз основа на
влязло в сила решение или заповед за изпълнение, предявяването на иска по чл.439 от ГПК за оспорване на изпълнението въз основа
на факт, настъпил след приключване на производството, в което е издаден изпълнителният лист, и конкретно чрез позоваване на
изтекъл давностен срок, е единствената възможност за защита на длъжника, доколкото подобно възражение длъжникът не може да
направи пред съдебния изпълнител, а само пред съд в исков процес. В този смисъл са още Определение №709 от 28.12.2012г. по
ч.гр.д. №592/2012г. по описа на ВКС, I г.о., Определение №71 от 21.01.2014г. по ч.т.д. №17/2014г. по описа на ВКС, III г.о., и
Определение №242 от 31.05.2018г. по ч.гр.д.№2062/2018г. по описа на ВКС, IV г.о.
1
Водим от горното и на основание чл.237 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, че Б. Д. Т., ЕГН **********, гр.Б не
дължи на „Е седалище и адрес на управление гр.С следните суми:
-6514.58 лв. – главница по договор за кредит за текущо потребление от 17.12.2010г., ведно със законната лихва от 23.06.2015г. до
изплащане на вземането;
-2044.92 лв. – редовна лихва /16.03.2013г. – 22.06.2015г./;
-100.66 лв. – лихвена добавка;
-120 лв. – такси и разноски по гр. дело;
-537.30 лв. – юрисконсулско възнаграждение, представляващи вземане по Изпълнителен лист от 25.06.2015г., издаден по ч.гр.д.
№1307/2015г. по описа на Р
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „Е, седалище и адрес на управление гр.С да заплати на Б. Д. Т., ЕГН **********,
гр.Бсумата от 1604.45 лв. /хиляда шестстотин и четири лева и четиридесет и пет стотинки/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2