Р
Е Ш Е
Н И Е № 455
гр.
Пловдив, 10.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, VІII н.с., в публично съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета
год. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ТАСЕВ
при секретаря Ваня Койчева, като разгледа АНД № 7338/2019
год.по описа на ПРС, VІІІ наказателен състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление
№ 17-0432-000242/19.02.2018 год., издадено от Н. Първо РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на
Р.А.К., с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20
лева за нарушение на разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата моли съда за отмяна на НП, като необосновано,
неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание, редовно призован, се явява
лично и поддържа искането за отмяна на обжалвания административен акт.
Въззиваемата
страна Първо РУ при ОД на МВР гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
С Акт за установяване
на административно нарушение бланков № 180178 от 13.12.2017 год. било установено, че на 13.12.2017год.
около 11:30 часа на път ІІІ-862 в посока гр.Пловдив-с.Първенец срещу Стоково
тържище „Родопи95“ АД, жалбоподателят като водач на лек автомобил „Рено Меган” с
рег. № ********, извършва следното нарушение:
Не съобразява поведението си с пътен знак В27 /паркира в зоната на действие на
знака/.
Записано било от
актосъставителя, че по този начин е нарушена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Актът е бил
предявен на жалбоподателят, която го подписала с възражение, че е спряла извън
пътния участък и върху участък без пътна настилка. В законоустановеният срок не
било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения
АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият
орган е възприел залегналата в акта фактическа обстановка и е наложил на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП наказание
глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа
обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на показанията на разпитания
като свидетел актосъставител – В.Я.И., чийто показания съдът кредитира, макар и
същите да са ограничени откъм възпроизведени релевантни обстоятелства, касаещи
констатираното нарушение, доколкото по същество не се опровергават от събраните
писмени доказателства, включително и от съставения
АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП се
потвърждава от съвкупния доказателствен материал.
След анализ на
събраните по делото доказателства Съдът приема за установено по безспорен начин,
че жалбоподателят е осъществила от обективна и субективна страна нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като на 13.12.2017 г. около 11:30 часа на посоченото в
акта и в НП място при управление на лек автомобил
„Рено Меган” с рег. № ******** не е съобразила поведението си с пътен знак В27
и е паркирала в зоната на действие на пътния знак. В случая е установено виновно
несъобразяване от страна на жалбоподателя като водач на МПС с пътен знак
въвеждащ забрана за паркиране, доколкото К. не е следвало да паркира в зоната
на действие на знака. Възражението на жалбоподателя за нарушение на чл.16, ал.2
от Наредба № 18 от 23.07.2001 г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци при разполагане на пътен знак В27 на процесното място
към момента на констатиране на деянието е ирелевантно за съставомерността на
нарушението и остана неподкрепено от събрания по делото доказателствен материал.
Неоснователно
е и възражението на жалбоподателя за нарушение на императивното правило на
чл.42, т.7 от ЗАНН, касаещо вписване в акта на имената и точните адреси на
свидетелите, единен граждански номер. Доколкото в конкретния АУАН е посочен един свидетел, индивидуализиран
с неговите три имена, ЕГН и точен адрес, посочен е като свидетел очевидец на извършеното
нарушение, присъствал при установяване на нарушението и свидетел при съставяне на
акта и същият е подписал акта, Съдът намира, че е спазен императивно
предвидения в закона реквизит при съставяне на административния акт. Невписването на друг свидетел, било то и посочен
от нарушителя като свидетел-очевидец, по никакъв начин не е довело до порок в издадения
АУАН и до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, който да доведе до неговата
незаконосъобразност.
С оглед
изложеното, при правилно установени факти, които са и правилно квалифицирани, са
били налице основанията за ангажиране административната отговорност на
жалбоподателя К..
Правилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на санкционираното лице за така установеното
нарушение на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. Глобата е определена във фиксиран
от закона размер – 20 лева, поради което и не подлежи на корекция от Съда.
Не са налице и
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за умишлено нарушение,
чиято обществена опасност не е по-ниска от тази на други нарушения от същия вид,
поради което и процесното нарушение не би могло да се квалифицира като "маловажен
случай".
Настоящата инстанция
намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно, не са
допуснати съществени нарушения на материалния закон, поради което Съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 17-0432-000242/19.02.2018 год., издадено от Н. Първо РУ към ОД на МВР гр. Пловдив, с което на
Р.А.К., с ЕГН ********** на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 20 лева
за нарушение на разпоредбите на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението не е
окончателно и подлежи на обжалване пред Административен
съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ВК