Р Е Ш
Е Н И
Е № 110
гр. Стара Загора,
20.04.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно
заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Гриша
Мавров
като разгледа докладваното от
съдия Б. ТАБАКОВА к.а.н. дело № 69
по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба от Областна дирекция на МВР Стара Загора против Решение № 22/18.01.2022 г., постановено по АНД
№ 20215530203061/ 2021 г. на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 21-1228-003108/ 04.10.2021г., издадено от Началник
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР Стара
Загора, с което на основание чл. 175, ал.3, пр1, от ЗДвП на Ж.С.А. са наложени адмнистративни
наказания „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 6 месеца. В жалбата са изложени
оплаквания за незаконосъобразност решението като постановени в нарушение
закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен и необоснован направения от
въззивния съд извод, че е налице несъставомерност на санкционираното деяние от
субективна страна с твърдение, че вмененото нарушение е извършено по
непредпазливост. Счита за ирелевантно дали органът е предприел действия да
уведоми по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация на МПС,
съответно дали водачът е узнал за прекратяването на регистрацията. По подробно
изложени в жалбата съображения е направено искане обжалваното съдебно решение
да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно обжалваното НП. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът– Ж.С.А. ***, чрез процесуалния си представител адвокат Х.
оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и
предлага съдебното решение да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта
и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Предмет на контрол пред Старозагорския
районен съд е № 21-1228-003108/ 04.10.2021г., издадено от Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Стара Загора, с което на Ж.С.А. са наложени
административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Като административно нарушение са
преценени обстоятелствата, че на 14.07.2021 г., в 11.30 часа, в гр. Стара
Загора, по ул. "Калояновско шосе" управлява лек автомобил Рено с рег.
№ ***, собственост на С.Ж.А., като при извършена проверка е установено, че МПС
е със служебно прекратена регистрация на 17.12.2020 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Посочено е, че е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, за което собственикът на МПС е уведомен с писмо рег. № 021122/
13.09.2020 г от фонда. По случая е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 333843/14.07.2021 г. и е образувана
преписка рег. № 1228 ЗМ-236/2021 г. по описа на сектор "Пътна полиция"
- Стара Загора, докладвана в Районна прокуратура – Стара Загора, приключила с
Постановление № 8395/08.09.2021 г. на прокурор при РП – Стара Загора за отказ
да се образува наказателно производство. Според наказващия орган за
административните нарушения не е необходим пряк умисъл, а е достатъчно да са
извършени непредпазливо, като в конкретния случай се касае за непредпазливо
деяние, доколкото не са събрани доказателства, че водачът е знаел, че
регистрацията на МПС е прекратена, но е могъл да разбере това преди да поеме
управлението на МПС, предвид липсата на валидна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" за МПС, което управлява.
Старозагорският районен съд е отменил
обжалваното наказателно постановление по съображения за неговата материална
незаконосъобразност. По съществото на спора е прието въз основа на събраните по
делото доказателства, че деянието на санкционираното лице е несъставомерно от
субективна страна по съображения, че незнанието на основни факти от състава на
вмененото нарушение /прекратена регистрация на МПС/ в случая изключва както
умисъла, така и непредпазливостта.
Решението на Старозагорския районен съд
е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.
Фактически, правно и доказателствено
обосновани са направените от въззивния съд изводи за несъставомерност на
санкционираното деяние от субективна страна, поради недоказаност на неговото
виновно извършване, което го дисквалифицира като административно нарушение по
смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение
изцяло се споделят от касационната инстанция и основание на чл. 221, ал. 2,
изр. второ от АПК настоящият състав препраща към тях.
Изложените в касационната жалба
възражения са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. За управление на МПС, което не
е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер, в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е предвидено, че
водачът се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. Ангажирането на
административнонаказателната отговорност по посочената санкционна норма изисква
нарушителят да е действал виновно – да е знаел или поне да е допускал, че
управляваното МПС е без регистрация. Тежестта на доказване на това
обстоятелство в административно-наказателното производство е възложена на
наказващия орган, който следва да проведе пълно главно доказване с допустимите
доказателствени средства на материалните предпоставки и спазването на процесуалните
правила за налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП е регламентирано, че
служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е
получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
Следователно и за разлика от други предвидени в ЗДвП и в Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. случаи на прекратяване на регистрацията на МПС, при служебно
прекратяване на регистрацията в хипотезата на
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, администрацията дължи уведомяване на
собственика на автомобила. Задължението за уведомяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, е различно от
уведомлението по чл. 574, ал. 10 от Кодекса на застраховането. В случая няма
никакви данни собственикът на л. а с рег. № *** С.Ж.А. да е бил надлежно
уведомен за извършеното на основание чл.
143, ал. 10 от ЗДвП на 26.05.2021 г. служебно прекратяване на регистрацията на
МПС, което е различно от уведомяването му от Гаранционния фонд. Липсват също така данни или доказателства ответникът
като ползвател на автомобила към датата на извършване на вмененото му нарушение
на чл. 140 от ЗДвП – 14.07.2021 г., да е знаел, да е допускал, да е могъл да
знае или да е бил длъжен да предположи за прекратената регистрация на
автомобила, и съответно да съобрази поведението си с това обстоятелство. По
делото липсват каквито и да е било доказателства за наличието на субективната
страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост, като
неустановени са както интелектуалният, така и волевият момент на вината, като
субективен елемент на соченото противоправно деяние. Действително, незнанието
на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната
отговорност. Но в случая се касае за незнание на факт от обективната
действителност /за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на МПС на
основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП/1 т.е.
на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното
нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо във вр. с 140, ал. 1 от ЗДвП. Това
незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на
собственика на МПС за служебно прекратената регистрация на автомобила. Поради
това по отношение на санкционираното нарушение се изключва не само умисълът на
дееца, но и извършване на деянието при форма на вината
"непредпазливост". В този смисъл абсолютно необосновано, още по-малко
доказано, е приетото в НП и поддържано в касационната жалба от наказващия
орган, че дори санкционираният водач да не е съзнавал и да не е предвиждал
настъпването на противоправния резултат /управление на МПС с прекратена
регистрация/, е бил длъжен и е могъл да го предвиди. При липсата на уведомяване
на собственика на МПС по реда на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП, ползвателят на автомобила към датата на извършване на
вмененото нарушение на чл. 140 от ЗДвП, нито е можел да предвиди, още по-малко
е бил длъжен да знае за факта на извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на МПС в хипотезата на чл.
143, ал. 10 от ЗДвП. Затова обосновано, в съответствие и при правилно
приложение на закона Старозагорският районен съд е направил извод за
несъставомерност на санкционираното деяние от субективна страна поради
недоказаност на неговото виновно извършване, което дисквалифицира това деяние
като административно нарушение по см. на чл. 6 от ЗАНН и представлява абсолютно
основание за отмяната на издаденото наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Неоснователно е и въведеното като
касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК оплакване за допуснато от
въззивния съд съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.
348, ал. 3, т. 1 – т. 4 от НПК. При формирането на вътрешното убеждение, на
фактическите и на правните изводи, не са установени порочни действия на
въззивния съд, съотв. не са констатирани порочни съдопроизводствени действия
при разглеждане на делото и постановяване на съдебното решение, като
направените в тази връзка възражения на касационния жалбоподател са абсолютно
бланкетни и необосновани.
С оглед на изложените съображения съдът
намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради обжалваното
решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно
приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила,
следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора на касатора не
се дължат разноски.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл.
първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
22/18.01.2022 г., постановено по АНД № 20215530203061/ 2021 г. на Районен съд
Стара Загора
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.