№ 94
гр. Свиленград, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20235620100682 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от “АСП Бета България”
ЕООД, с ЕИК: *********, срещу М. Р. К., с ЕГН: **********, с която са
предявени обективно съединени установителни искове на основание чл.422,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за признаване за установено
в отношенията на страните съществуването на вземанията, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 567/2023г. по
описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 465,63 лв. – главница по
договор за кредит № ********* г., сумата 101,42 лв. – договорна
възнаградителна лихва за периода от ********* г., сумата 265,92 лв. –
законна лихва за забава за периода от ********* г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 24.07.2023 г.
до окончателното изплащане на дължимите суми.
Ищецът твърди, че процесните вземания произтичат от неизпълнение на
задължение на ответника по договор за кредит № ********* г., сключен
между „Кредисимо” ЕАД, като кредитодател, и М. Р. К., като
кредитополучател. По силата на договора кредитодателят предоставил на
кредитополучателя кредит в размер на 500,00 лв., срещу задължение да бъде
върнат на 13 погасителни вноски, всяка в размер на 51,55 лв., в срок до
****** г.
На ********* г. бил сключен и договор за предоставяне на
поръчителство между „Ай Тръст” ЕООД и М. Р. К., по силата на който
дружеството се задължило да сключи договор с трето лице - „Кредисимо”
ЕООД и да отговаря пред него солидарно с К. за задълженията на последния
по договора за кредит.
1
На ********* г. бил сключен и договор за поръчителство между
„Кредисимо” ЕООД и „Ай Тръст” ЕООД, с който „Ай Тръст” ЕООД се
задължил спрямо „Кредисимо” ЕООД да отговаря за всички задължения на К.
по договора за кредит. По този договор за поръчителство „Ай Тръст ” ЕООД
заплатило на „Кредисимо” ЕООД дължимите от кредитополучателя М. Р. К.
суми по договора за кредит.
Тези вземания били прехвърлени с Приложение № ******г. към
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ****** г., сключен
между „Кредисимо” ЕООД, „Ай Тръст” ЕООД и „АПС Бета България”
ЕООД. Ответникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора
електронна поща. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено
надлежно, то ищецът моли съда да приеме, че е налице надлежно връчване на
уведомление за цесията, извършено с исковата молба.
В указания едномесечен срок, съгласно чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът,
чрез назначения му по реда на чл.47 от ГПК особен представител, не оспорва
предявения главен иск (за главница), но оспорва като погасени по давност
предявените искове за договорна и за мораторна лихва.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Преди разглеждане на предпоставките за основателността на
предявените установителни искове следва да бъде изследван въпросът за
материалната легитимацията на ищеца.
В случая, ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от
факта, че е придобил вземанията по договор за кредит № ********* г.,
съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ******
г., като вземанията били индивидуализирани в „Приложение № 1 към дата
******г., неразделна част от договора“.
За да бъде титуляр на процесните вземания и кредитор на ответника по
процесния договор за кредит, в тежест на ищеца бе да установи
осъществяването на прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на валиден
договор за цесия, както и уведомяването на длъжника за прехвърлянето.
По делото е представен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от ****** г. (л.52 – л.64), сключен между „Кредисимо” ЕООД, в
качеството на „цедент 1“, „Ай Тръст” ЕООД, в качеството на „цедент 2“ и
„АПС Бета България” ЕООД, в качеството на „цесионер“, съгласно който
цедент 1 и цедент 2 продават възмезно на цесионера свои парични вземания,
които са посочени в Приложение № 1 към договора. Такова приложение № 1
към договора за цесия не е представено по делото. Вместо него, със
становище от ******г. ищецът е посочил, че представя т.нар. „извадка от
Приложение № 1 към договор за цесия“, в което било детайлизирано
процесното вземане. Със становището обаче, в действителност не е
представена извадка или част от въпросното Приложение № 1, а справка –
извлечение от системата на „Ай Тръст” ЕООД, изготвена и подписана от
2
представител на „Ай Тръст” ЕООД. От тази справка не може да установи, че
същата е част от Приложение № 1, неразделна част от към договора за цесия
или че посоченото в нея вземане е част от това приложение.
По делото не са ангажирани и доказателства за това, че ответникът –
кредитополучател е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията
преди депозирането на исковата молба в съда. Няма пречка обаче длъжникът
да бъде уведомен за цесията с връчването като приложение към исковата
молба на уведомителното писмо за извършената цесия.
За да има действие цесията по отношение на длъжника, а и спрямо
третите лица, тя следва да му бъде съобщена надлежно – чл.99, ал.4 ЗЗД. До
момента на уведомяване за извършеното прехвърляне на вземанията, за
длъжника надлежен кредитор е цедентът. Нормата на чл.99, ал.3 ЗЗД
задължава предишният кредитор да извърши посоченото уведомяване. Затова
съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД
действие. Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщаването до длъжника като
негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на разпоредбите
на чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. Длъжникът би могъл да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице, като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор. В посочения смисъл е съдебната
практика на ВКС, обективирана в решение №137/2.06.2015 г. по гр.д. №
5759/2014 г. на ВКС, III г.о.
В конкретния случай, освен че не се установява процесните вземания да
са предмет на горепосочения договор за цесия, не е представеното от ищеца и
уведомително писмо към исковата молба, изходящо от цедента или от него, в
качеството му на цесионер и на пълномощник на цедента, което да е годно да
уведоми длъжника за извършената цесия на процесните вземания.
Поради изложеното, следва да се приеме, че ищецът не доказа
материалноправната си легитимация като кредитор по договора за кредит по
силата на договор за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен. Затова,
предявените искове следва да се отхвърлят само на това основание, без да
бъдат обсъждани материалноправните предпоставки за уважаването на
предявените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица,
бул. „България“ № 81 В, срещу М. Р. К., с ЕГН: **********, с настоящ адрес:
********* ул. *********, искове за признаване за установено в отношенията
на страните съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 567/2023г. по описа на Районен съд
– Свиленград, а именно: сумата 465,63 лв. – главница по договор за кредит №
********* г., сумата 101,42 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода
3
от ********* г., сумата 265,92 лв. – законна лихва за забава за периода от
********* г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 24.07.2023 г. до окончателното изплащане
на дължимите суми.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4