№ 11840
гр. София, 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА ИВ. ДАНАИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. МЕСОВА СТОЕВА Гражданско
дело № 20221110134926 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата от
1523,64 лв., представляваща регресно вземане за 1/2 от изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „ Каско” по щета № ....... за вреди, причинени при ПТП на
21.01.2022 г., на лек автомобил " ..................", с рег. № ...., вследствие противоправно
поведение на водач на лек автомобил " ...............", с рег.№ ............, чиято гражданска
отговорност е застрахована от ответника, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2022г., до окончателното изплащане.
Претендират се и разноските по делото.
Ответникът не е депозирал отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата
по делото намира за установено следното:
С исковата молба и в проведеното открито съдебно заседание от ищеца е
направено искане за постановяване на неприсъствено решение по делото при наличие
на предпоставките на чл.238, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по
същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, които в случая са налице.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е представил писмен отговор на
исковата молба, не се явява в първото заседание по делото, в което е даден ход на
делото, без да е направил искане за разглеждане на делото в отсъствието му / чл. 238,
ал. 1 ГПК/, като са му указани и последиците по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК.
Налице са и предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 2, пр. 1 ГПК. С оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и събраните по делото и неоспорени от ответника
доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на иска с правно
основание по чл. 411, ал. 1 КЗ.
Ето защо, искът следва да се уважи изцяло. Върху главницата се дължи и
1
законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 29.06.2022 г., до
окончателното изплащане.
По разноските в производството.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца своевременно претендираните и доказани разноски
по делото в общ размер от 160,95 лв. за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда в минимален размер по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА име, ЕИК ........., със седалище и адрес на управление: адрес, да
заплати на „ име, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: адрес, на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 1523,64 лв., представляваща регресно вземане за
1/2 от изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „ Каско” по щета № .......
за вреди, причинени при ПТП на 21.01.2022 г., на лек автомобил „ ..................“, с рег.
№ ...., вследствие противоправно поведение на водач на лек автомобил „ ...............“, с
рег.№ ............, чиято гражданска отговорност е застрахована от ответника, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба –
29.06.2022г., до окончателното изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК сумата от 160,95 лв., представляваща разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2