№ 21246
гр. С, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20231110141652 по
описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени искове от В. П. П., ЕГН **********, с
адрес гр. С, ж.к.Д бл...., чрез адв.Р., със съдебен адрес за призоваване - град Р, булевард „Ц
О” № 13, за осъждане на 139-то иновативно основно училище „З К“, с адрес гр.С, ул.“Д. Х“
№ 44, представлявано от директора Р Д, да заплати на ищцата сумата от 2476.76 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за периода от 20.03.202 г. до 30.06.2023 г. по
сключен между страните граждански договор №... от 20.03.2023 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 26.07.2023 г., до окончателното плащане на
дължимото, както и сумата от 22.39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
20.03.2021 г. до 26.07.2023 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от гражднаски договор за
преподавателска дейност, съобразно който ищцата е поела задължението да бъде
ръководител на вокална група с ученици от ответното училище от пети до седми клас през
учебната 2022/2023 г. Сочи се, че договореното възнаграждение е 743.00 лв. ежемесечно,
платими в 5-дневен срок от приемане на извършената работа.
Според ищцата, тя е изпълнила задълженията си по договора, като е предала на
ответника и отчети за извършената работа, но и до момента не й е платено.
Ищцата отбелязва, че е опитала доброволно да реши спора чрез разговор с ответника,
но последния й е отказал плащане, тъй като трябвало да се подпише нов договор, с
условията който обаче тя не е била съгласна.
Сумите, които претендира ищцата, конкретизира по следния начин: от 20 до
1
31.03.2023 г. - за 10 работни дни, 247.76 лева; за целия месец април 2023 год. – 740.00 лева;
за целия месец май 2023 год. – 743.00 лева, за целия месец юни 2023 год. – 743.00 лева; или
общо 2 476.76 лева, за целия срок на договора, заработено, но неполучено възнаграждение.
В законоустановения срок, ответникът е депозирал отговор, в който изразява
становище по основателността на предявения иск.
Ответникът не оспорва да е сключен между страните граждански договор при
посочените от ищцата параметри а именно месечно възнаграждение от 743.00 лв., платимо в
срок от 5 дни след приемане на работата. Ответникът обаче оспорва пред нето ищцата да е
отчела извършената работа, с изключение на представения констативен протокол от
05.04.2023 г., касаещ периода от 20.03.2023 г. до 28.03.2023 г. В отговора на исковата молба
се поддържа становище, че ищцата след това е престанала да изпълнява договора, респ. не е
приеман отчет по същия, поради което и липсва основание за заплащане на възнаграждение
в полза на В. П..
В същото време се отбилязва, че възнагпаждението по приетия отчет е заплатено по
банков път.
По така изложените съображения се иска съдът да отхвърли предявения иск, като
присъди на ответника направените от него разноски по делото.
В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители,
които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея съответно искания и
възражения.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.79, ал. 1, вр. чл.266, ал. 1 и чл. 258 ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата претендира дължимо от ответника възнаграждение по договор за изработка.
Последният е неформален договор, с който изпълнителят се задължава на свой риск да
изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а тя - да заплати възнаграждение.
В случая по делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че страните са обвързани по договор за изработка, по който ищцата е поела
задължение да ръководи вокална група с ученици от пети до седми клас за учебната
2022/2023 г. в 139 ИОУ «З К», считано от 20.03.2023 г. до 30.06.2023 г. Видно от
подписания от страните граждански договор, възнаграждението, което се следва на
изпълнителя е 743.00 лв., платими ежемесечно в срок от 5 дни след приемане на
извършената работа.
Видно от приложените към исковата молба справки-декларации, изпълнението на
възложената й работа, ищцата е отразила на два пъти – в 2 справки-декларации от
2
19.06.2023 г. В първата е обхванат периодът от 20.03.2023 г. до 27.04.2023 г., а във втората –
от 02.05.2023 г. до 08.06.2023 г.
С констативен протокол от 05.04.2023 г. ответникът е приел работата на ищцата през
периода от 20.03.2023 г. до 28.03.2023 г., като е разпоредено да й се изплати сумата от
270.00 лв. Възнаграждението е преведено по банковата сметка на ищцата още предходния
ден - на 04.04.2023 г., но в размер на 161.17 лв., определен след приспадане на дължимите
данъци и осигуровки /съобразно приложения на л.32 от делото фиш/. На 18.07.2023 г. на
ищцата са изплатени още 249.75 лв. с основание «хонорар м.03».
В случая преценката дали е налице изпълнение, респ.неизпълнение на договорно
задължение, се извежда от клаузите на договора, съответно – от правните характеристики на
договорното правоотношение. В случая се касае за договор за изработка по смисъла на
чл.258 и сл. от ЗЗД, с който изпълнителят поема задължение да изработи нещо, респ. да
предостави услуга, съгласно поръчката на възложителя, а последният се задължава да
заплати възнаграждение, т.е. изпълнителят по договора е носител на задължението за
материалната престация, а възложителят носи задължението за насрещната парична
престация.
Начинът на определяне на възнаграждението на изпълнителя в случая обаче е
индиция за абонаментния характер на договора. Касае се за глобална сума от 743.00 лв.,
плащането на която не е поставена в зависимост от конкретно проведени часове с вокалната
група в ответното училище. Въпреки това, в съответствие с правната природа на договора
за изработка, в самия граждански договор е поставено изискване за изготвяне на ежемесечен
отчет /плащането се извършва след представяне на такъв/ и приемане на работата по него.
Това, по волята на страните, е необходимо условие за възникване правото на
възнаграждение на изпълнителя. По делото са представени два отчета за дейността на
ищцата през периода на действие на процесния грждански договор, като описната в тях
работа е приета частично от възложителя – само за времето от 20.03.2023 г. до 28.03.2023 г.
С оглед на това и на изрично наведеното в отговора на исковата молба възражение за
неизпълнение задълженията на ищцата, съдът с определението си по доклада от 10.11.2023
г. е дал нарочни указания на ищцата, че не сочи доказателства за изпълнение на
възложената й работа. Независимо от това, ищцата не ангажира доказателства за
установяване на този релевантен за спора факт. Не може само въз основа на нейните
твърдения, още повече при направено от ответника възражение, да се приеме, че тя е
изпълнила възложената й работа, която е ясно и точно формулирана в самия договор. Не без
значение е и фактът, че договорът е прекратен, считано от 09.06.2023 г., а с исковата молба
се иска присъждане на възнаграждение за последващ период – до 30.06.2023 г.
Ето защо съдът намира, че по делото не се установиха предпоставките за уважаване
на главния иск, а именно не се установи извършена от ищеца работа по договор за
изработка, която да е приета, но неплатена от възложителя. Това налага искът да бъде
отхвърлен изцало. С оглед акцесорния характер на иска за лихва, той също подлежи на
отхвърляне.
3
При този изход на спора, право на разноски има единствено ответникът, каквото
искане е направил и пълномощникът му е представил списък по чл.80 от ГПК. От вписаните
в списъка на ответника разноски, съдът констатира, че има данни за заплатено адвокатско
възнаграждение от 1300.00 лв., срещу което не е направено възражение за прекомерност.
Отделно от това се претендират и 9.00 лв. за заверка на документи, какъвто разход обаче не
е установен по делото, поради което и не подлежи на присъждане.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на В. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Д бл...., за
осъждане на 139-то иновативно основно училище „З К“, с адрес гр.С, ул.“Д. Х“ № 44,
представлявано от директора Р Д, да заплати на ищцата сумата от 2476.76 лв.,
представляваща дължимо възнаграждение за периода от 20.03.202 г. до 30.06.2023 г. по
сключен между страните граждански договор №... от 20.03.2023 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 26.07.2023 г., до окончателното плащане на
дължимото, както и сумата от 22.39 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
20.03.2021 г. до 26.07.2023 г.
ОСЪЖДА В. П. П., ЕГН **********, с адрес гр. С, ж.к.Д бл...., да заплати на 139-то
иновативно основно училище „З К“, с адрес гр.С, ул.“Д. Х“ № 44, представлявано от
директора Р Д, сумата от 1300.00 лв., представляваща направени от последното разноски по
делото, съобразно изхода на спора.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4