Решение по дело №507/2025 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 324
Дата: 17 юни 2025 г. (в сила от 17 юни 2025 г.)
Съдия: Крум Динев
Дело: 20251200500507
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 май 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 324
гр. Б.град, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:РОСИЦА ВЕЛКОВА

Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20251200500507 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК (”Въззивно обжалване”).
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7472/25.03.2025 г., подадена от
Община Б.град, с адрес *********, представлявана от кмета М.Б., чрез ст.
юрк. Г. С., както и въззивна жалба с вх. № 8075/31.03.2025 г., подадена от адв.
Н. Б., със служебен адрес *********, в качеството на процесуален
представител на Н. И. С., ЕГН ********** и Г. Б. С., ЕГН **********,
двамата с адрес *********, в качеството им на родители и законни
представители на ищцата Б. Г. С., ЕГН **********, насочени срещу Решение
№ 186/10.03.2025 г., постановено по гр. д. № 1648/2024 г. по описа на РС –
Б.град. С обжалваното в настоящото производство решение
първоинстанционният съд е осъдил Община Б.град да заплати на Б. Г. С., ЕГН
**********, сумата от 1 000.00 (хиляда) лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, възникнали за страната като резултат от
случил се на 01.05.2024 г. в град Б.град инцидент, изразен в нападане от три
бездомни кучета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
01.05.2024 г. до окончателното плащане. С решението съдът отхвърлил
исковата претенция за горницата до претендираните 5 000 лева като
1
неоснователна. За да постанови този краен резултат, в мотивите към
решението първата инстанция заключила, че от страна на ищцата било
проведено пълно доказване на факта на ухапване именно от бездомни кучета
(случил се на 01.05.2024 г. в района на магазин около ЗМК на гр. Б.град), като
в тази връзка съдът взел предвид показанията на свидетеля М., М.-Ю. и Я.,
които доказателства кореспондирали с представените медицински документи.
За ответната страна съществувало нормативно предписание да контролира и
ограничава популацията на бездомни кучета, поради което след като по делото
било констатирано нападение именно от безстопанствено куче, то общината
следвало да отговоря за причинените на ищцата неимуществени вреди. В тази
връзка първата инстанция се мотивирала, че общинските власти са длъжни да
вземат под надзор безстопанствените кучета чрез залавянето, кастрирането,
обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в
изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47. ал. 1 от Закона за защита на
животните). Разпоредбите на чл. 47, ал. 3. изр. 2 ЗЗЖ и чл. 50, т.2 от ЗЗЖ
изрично предвиждали, че кучетата са под надзора и грижите на общините,
поради което чрез взетите от тях мерки същите следвало да гарантират
безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида на тези мерки.
Община Б.град предприела нужни мерки, но по начин, че в града са останали
агресивни кучета, осъществяващи безпричинни нападения над граждани,
причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Съдът приел, че в
конкретния случай се дължи обезщетение в размер от 1 000 лева за
неимуществени вреди, като в тази насока се мотивирал с възстановителния
период, който не се отличавал по продължителност, но отделно от това и
констатирал страха на ищцата от кучета, проявен като резултат от инцидента.
Във въззивните жалби са изложени съображения за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, съответно в уважителната
и отхвърлителната му част, като и от двете страни по делото се иска неговата
отмяна в съответните обжалвани части. Във въззивната жалба на представител
на Община Б.град се настоява, че при своя доказателствен анализ съставът на
Районен съд - Б.град не е обсъдил показанията на св. В. - П. и св. Я., като от
тези доказателствени източници, преценени ведно с представените писмени
доказателства, ставало ясно, че ответникът изпълнил всички свои задължения,
свързани с овладяване на популацията на бездомни кучета, като за
конкретните животни нямало подавани сигнали за проява на агресия, а при
2
извършените обходи на процесния район служителите към приюта не открили
агресивни кучета. Изтъкват се противоречия между показанията на св. Г. и св.
Ю., включително по факта дали ищцата е била ухапана от кучетата. Възразява
се, че в процесния казус ищцата не доказала пълно и главно, че действително
била нападната от безстопанствени кучета, като дори в исковата молба не
било проведено описание на самите животни. Ангажираните в тази насока
свидетелски показания били с косвен характер. Евентуално се аргументира, че
дори да бъде прието за доказано, че описаният в исковата молба инцидент се е
случил, то отговорността на ответника следва да бъде изключена, защото
служителите към общинското предприятие не са бездействали противоправно.
Претендират се разноски. В отговор към тази въззивна жалба ищцовата страна
настоява, че решението в обжалваната от Община Б.град част е правилно,
законосъобразно и мотивирано, а възраженията срещу него изцяло
неоснователни, тъй като по делото били доказани по безспорен начин
причинените увреждания на Б., възникнали като резултат бездействието на
служители на Община Б.град.
Във въззивната жалба на Б. Г. С. срещу решението на Районен съд - Б.град, с
което искът с правно основание по чл. 49 ЗЗД е отхвърлен за горницата над 1
000 лева до претендираните 5 000 лева, се възразява, че представените
множество доказателства - гласни и писмени, обосновавали уважение на
исковата претенция в пълен размер. Съдът пренебрегнал обстоятелството, че
се касаело за 12-годишно дете, което след инцидента претърпяло
изключителен стрес. Като недостатъчно е оценено определеното обезщетение,
като според тази страна то не съобразява характера на възникналите вреди.
Срещу тази жалба е представен отговор от ответника, който отново излага
доводите и съображенията, залегнали в неговата въззивна жалба, като в
допълнение посочва, че съдът все пак е отчел продължителността на
възстановителния период и смущението в психическото състояние на детето.
С въззивните жалби и отговорите към тях не са направени доказателствени
искания. В хода на проведеното открито съдебно заседание страните се
представляват, като процесуалните представители поддържат заявените със
сезиращите този съд процесуални документи своите възражения и искания.
Допълнителни писмени или гласни доказателства не са приобщавани.
Окръжен съд - Б.град, преценявайки мотивите към решението на първата
инстанция, възраженията на жалбоподателите срещу съдебния акт, както
3
и приетите по делото доказателства, намира следното:
Обжалваното от двете страни в производството решение на Районен съд -
Б.град е валидно и допустимо, тъй като е постановено от надлежен орган в
изискуемата от закона форма, при ясно отразяване волята на решаващия
съдебен състав по повдигнатия с исковата молба правен спор, при
съблюдаване на всички абсолютни процесуални предпоставки, обуславящи
разглеждането на този спор, като по същество актът на първата инстанция е
правилен, постановен в съответствие с материалния закон. Аргументите на
въззивния съд:
В отправената до Районен съд - Б.град искова молба на Б. Г. С. са наведени
твърдения, че на 01.05.2024 г., около 15:00 ч., в *********, била нападната от
три бездомни и агресивни кучета, в резултат на което била повалена на земята
от тях, като кучетата я дърпали и хапели за дрехите. В резултат на случилото
се, ищцата претърпяла болки и страх, като безпокойството и уплахата
продължавали и към днешна дата - отказ от самостоятелно излизане навън,
усещане за *********. Посочените вреди възникнали като резултат от
бездействието на общинските органи, които не предприели мерки за
предотвратяване агресивното поведение на безстопанствените кучета.
Отправена е осъдителна претенция за заплащане на парично обезщетение в
размер на 5 000 лева. В хода на настоящото въззивно производство
представителят на ответната страна с обстоятелствената част на своята жалба
оспорва инцидентът, така както е описан от ищцата, да се е случил
действително, евентуално се възразява да е било доказано кучетата да са
безстопанствени, респективно тази страна не се съгласява с извода на съда, че
в конкретиката на казуса не е положена дължимата грижа, за да се
предотврати настъпването на инцидент с бездомно животно. Очертаването на
тези възражения по фактите е от съществено значение, защото както е
известно, в своите правомощия въззивната инстанция е ограничена от
разпоредбата на чл. 269 ГПК, според която по отношение на правилността на
решението съдът се ръководи от оплакванията на жалбоподателите. В тази
връзка по делото се установява от приложените писмени доказателства и няма
спор между страните за това, че на 01.05.2024 г., около 14:25 ч., Н. И. С.
подала сигнал до служител към общински съвет по сигурността за дете,
нападнато от куче. Ищцата Б. С., родена на 01.06.2012 г., е била заведена от
4
свой родител на 01.05.2024 г., около 18:10 ч., на преглед в дежурен кабинет
към МДЦ “Рубидент - медика” ЕООД, на който преглед лекарят констатирал
болка в областта на дясната подбедрица, както и че на 13.05.2024 г. детето
посетило психолог Г. С., която извършила психологично изследване и
установила леко завишена тревожност и страдание в отговор на възникналото
травматично събитие, като са предписани конкретни препоръки за
преодоляване на проблема. Посочено е, че детето могло в детайли да
възпроизведе травматичното събитие. От страна на ищцовата страна не се
спори и че на територията на община Б.град е изграден приют за
безстопанствени животни, притежаващ съответните за дейността си
удостоверения, като с решение от 26.11.2020 г. Общински съвет на град Б.град
приел и нарочна програма за овладяване популацията на безстопанствени
кучета за периода от 2020 г. до 2023 г., като на база на тази програма е
поддържан регистър по чл. 44 от Закона за защита на животните за 2023 г. и
2024 г., отразяващ информацията за настанените в приюта кучета, за тяхното
кастриране, обезпаразитяване и ваксиниране. На база на писмени
доказателства - медицинско свидетелство за осъществен първичен преглед на
01.05.2024 г. и справка за постъпил сигнал, преценени ведно с показанията на
свидетелите Л. М. и Д. М. - Ю., по безспорен начин се обосновава, че на
посочената в молбата до съда дата в ********* ищцата била нападната от
скитащи се кучета, които й причинили стрес и телесно увреждане - охлузване
по дясната подбедрица. Вярно е, че разпитаните свидетели са в родствена
връзка с детето, като в тази насока е едно от възраженията на ответника, но
само на това основание тези доказателства не могат да не бъдат кредитирани
от съдебните инстанции, особено в аспекта на това, че техните показания
срещат подкрепа в представените писмени източници, които не са оспорени от
въззивника и които потвърждават, че на процесната дата ищцата е посетила
лекарски кабинет поради нападение от куче, а нейната майка сигнализирала и
общинските институции. Освен това, тези свидетели излагат свои преки
впечатления, тъй като св. М. е била лично с детето непосредствено след
случилото се и е могла да възприеме неговото недобро физическо, а и
психическо състояние към онзи момент (”започнах да я успокоявам, защото
беше много изплашена, плачеше и я напръсках с вода по лицето. Когато
вървяхме към вкъщи срещнахме други кучета и тя се разплака отново от страх
”). И пред двете свидетелки детето последователно и без противоречия е
5
споделило за случилото се, описвайки броя и размера на кучетата, давайки
най-общо описание на същите (като не може да се очаква от нападнато лице,
при това на такава възраст, да индивидуализира по порода или в по-големи
детайли самите кучета), както и наличието на непозната за нея жена, която е
присъствала на мястото, като в тази връзка е от значение наблюдението на
специалиста психолог, който при извършения преглед е констатирал, че
пациентът е в състояние правилно да възпроизвежда събитията (тоест без да
преувеличава характера на инцидента). Извод за недоказаност не следва и от
показанията на св. Я., който потвърждава да се е отзовал на сигнала на
майката на детето, но по-късно, на следващия ден, а не непосредствено след
обаждането (стр. 8 и стр. 9 от протокол на открито съдебно заседание,
проведено на 26.02.2025 г.), поради което е логично да се очаква, че кучета на
процесното място е нямало как да има, предвид допуснатата възможност те да
се движат свободно из жилищния квартал. По отношение на показанията на
свидетелите, ангажирани от ищцата, се възразява от въззивника още, че едната
свидетелка казва да е виждала кучетата преди случилото се, а другата не, но
тук за противоречие между самите гласни доказателства не може да става
въпрос, защото това е въпрос на лично субективно възприятие (едната
свидетелка е имала възможност да види и преди това конкретните животни,
посочени от детето, за разлика от другата), но по същественото всъщност е, че
и двете свидетелки потвърждават в района бепризорни кучета да е имало и да
продължава да има, в това число там продължават да пребивават и тези, с
които ищцата е имала съприкосновение (св. М. - Ю.), което обосновава и
твърдението на пострадалата страна, че тези кучета са безстопанствени и
прави неоснователна тезата на Община Б.град, която е в обратна посока. В
своите показания директората на общинския приют св. И. В. П. също
признава, че за процесния район имат наблюдения върху няколко кучета,
едното от които по описание и размер (голямо и цвят кафяв) съвпада по
описанието, дадено от ищцата на нейните роднини (показанията на св. Ю.),
които създават смут, но са били освобождавани от приюта. Ето защо правилно
и в съответствие с доказателствата първата инстанция е приела за доказано
описаното в исковата молба нападение от глутница кучета.
На база на така възприетите относими фактически положения, въззивният съд
достига до следните правни изводи:
От приетите по делото доказателства се установява, че на описаните място и
6
дата ищцата действително е била нападната и повалена от три кучета, които в
онзи момент били без установено конкретно лице, което да полага грижи за
тях, тоест безстопанствени такива по смисъла на т. 1, § 1. от Наредба № 4 от
01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма за овладяване
популацията на безстопанствените кучета на територията на Република
България и за процедурите по нейното изпълнение, механизма на
финансиране и отчетност. Искът е насочен срещу надлежен ответник -
Община Б.град, предвид твърденията за мястото на възникване на инцидента,
като при доказано бездействие или лошо изпълнение от нейните органи и
служебни лица във връзка с изолирането на скитащите кучета в определени за
целта места, отговорността на общината се ангажира по чл. 49 ЗЗД като
юридическо лице на основание извършено от нея възлагане за изпълнение на
установени със закон задължения. В случая ответната община домогва да се
освободи от отговорност, навеждайки че е изпълнила всички задължения по
закон, свързани с овладяването популацията на бездомните кучета. Съгласно
чл. 40, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Закона за защита на животните Министерски съвет
приема Национална програма за овладяване популацията на
безстопанствените кучета на територията на Република България, а
Общинските съвети приемат програма за изпълнение на Националната
програма и план за действие на съответната община, а кметовете на общини
организират изпълнението на програмата и плана, като ежегодно до 1 март
внасят отчет за изпълнението на програмата до изпълнителния директор на
Българската агенция по безопасност на храните. Действително по делото са
представени доказателства за приемане на такива програма и план от
общинския съвет на град Б.град, касаеща периода 2020 г. - 2023 г. (стр. 42 от
първоинстанционното дело), а тази за 2024 г. е утвърдена от кмета на
общината през юли 2024 г., като и след датата на процесния инцидент е
сключен договор № 8 от 10.06.2024 г. със специалист изпълнител за
извършване на дейност по наблюдение на кучета и издаване на експертно
мнение за тяхното поведение и възможност от агресивни прояви. Създадено е
и през 2021 г. специално общинско предприятие - приют за безстопанствени
животни, поддържащ съответно регистър за получени сигнали за
безстопанствени животни в град Б.град, такъв по реда на чл. 44 от ЗЗЖ и
Наредба № 41 от 10.12.2018 г. за изискванията към обекти, в които се
отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни любимци. Въпросът в казуса е
7
дали с тези организационно-административни мерки може да бъде прието, че
представители на общината са положили необходимата дължима грижа в
съответствие с нормативните предписания, свързани с популацията на
безстопанствени кучета, особено в аспекта на това, че те конкретно касаят
периоди преди и след инцидента. Отделно от това, представените
доказателства установяват единствено набелязани мерки, начертаване на
определени методологии, цели и планови ангажименти, в съответствие с
цитираната Наредба № 4, както и наличие на действащ приют за животни, в
който действително са приемани и продължават да бъдат приемани бездомни
животни, но в случая следва да се установят активни действия на длъжностни
лица в процесния жилищен район, които да доказват ефективно ограничаване
на възможността за агресивни прояви на безстопанствените кучета спрямо
живущите там хора. Така съгласно чл. 41, ал. 1 и 3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3 от
Закона за защита на животните (ЗЗЖ) безстопанствените животни се
настаняват в приюти, изградени от органите на местната власт, подлежат на
кастрация, обезпаразитяване и ваксинация и ако не бъдат взети за отглеждане
от желаещи по реда на чл. 47, ал. 2 от ЗЗЖ, се връщат от местата, от които са
взети или се настаняват във временни приюти по смисъла на ал. 4 от чл. 47
ЗЗЖ. Чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ повелява, че общините и организациите по чл. 49 ЗЗЖ
са отговорни да вземат мерки за предотвратяване на агресивно поведение на
кучетата към хора или животни, като чл. 21, ал. 4 от Наредба № 4 от
01.02.2021 г. конкретизира, че при липса на граждани и организации, заявили
желание за грижи за безстопанствените кучета, върнатите по места кучета са
под контрола и грижите на общината. Съгласно чл. 21, ал. 3 от Наредба
№4/01.02.2021 г. при сигнал за агресивно поведение на куче се извършва
проверка от общината с участието на регистрирани/официални ветеринарни
лекари, като могат да участват и представители на организации за защита на
животните.
Както се посочи и по-горе в настоящите мотиви, при извършеното сравнение
между показанията на разпитаните свидетели, по-конкретно на св. Д. М. - Ю.
и И. В. - П., както и обясненията на законния представител на малолетното
дете (стр. 8 от протокол от о.с.з. от 26.02.25 г.) става еднозначно ясно, че
общинските органи са наясно за наличие на конкретна глутница от няколко
кучета в района на *********, които действително създавали смут сред хората
(св. П.), като същата тази група от кучета нападнала и ищцата по делото.
8
Именно от показанията на управителя на приюта следва, че отговорните
служители знаят за наличие на проблем с кучета в процесното място, при
признание, че същите не са безобидни (“постоянно ни пускат сигнали за тях”,
стр. 6 от показанията на св. П.), като в тази насока са и думите на св. Д. Ю.,
описваща наличието на предходни инциденти с тях. Към момента на разпита
на свидетелката П. процесните животни са били във временния приют, но към
момент на инцидента не. В тази хипотеза, за да бъде прието, че от страна на
общинските власти е положена дължимата грижа за изпълнение на
нормативното задължение по чл. 50, т. 2 ЗЖЖ, е следвало да бъдат
ангажирани доказателства за изпълнение на процедурата по чл. 47, ал. 1 и сл.
от ЗЖЖ и чл. 21, ал. 3 от Наредба №4/01.02.2021 г., каквито по делото не са
представени, като тезата на свидетеля на ответника, че за да бъде настанено
едно куче в приют, то следвало да е вече ухапало човек не отговаря на
разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ЗЖЖ, която повелява, че именно в дискреция на
представителите на приюта е да преценят дали да върнат животното или да го
задържат, след консултация и с ветеринарен лекар (чл. 19, ал. 1 и чл. 21, ал. 3
от Наредба № 4/01.02.2021 г.), като тази преценка при всички случаи следва да
държи сметка за поведението на самото животно, което в конкретния казус не
е било безпроблемно, както сам признава свидетелят на ответника. Самото
залавяне на куче може да се извърши както по сигнал, така и в резултат на
служебна инициатива - чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 4. Да се откаже
предварителна преценка на риска и да се действа едва след агресивна проява
не отговаря на целта на закона да се вземат мерки за предотвратяване на
агресивно поведение на кучетата към хора или животни (вече цитирания чл.
50 от ЗЖЖ). В този смисъл подценяването на риска в поведението на тези
животни към хората е нарушение именно на изискуемия стандарт за добра
грижа на отговорния, поради което обезщетение от страна на Община Б.град
по реда на чл. 49 ЗЗД се дължи.
Относно размера на това обезщетение и въззивната жалба на ищцата по този
въпрос, въззивната инстанция счита, че той правилно е индивидуализиран от
страна на първостепенния съд, с оглед принципа на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка
съдът отчита като последица единствено настъпилото смущение в
психическото здраве на детето, свързано с поява на животни, като по делото
не са ангажирани доказателства този проблем да е безвъзвратен, както и
изпитания първоначален шок от случилото се. По делото не се констатира
9
ищцата да е получила сериозно телесно увреждане, освен охлузване на десния
крака. Ето защо оплакването на ищцата срещу определения размер на
обезщетение е неоснователно.
Като краен резултат решението на Районен съд - Б.град е правилно, а двете
въззивни жалби срещу него неоснователни, поради което разноските на
страните за въззивното производство остават за тяхна сметка.
Така мотивиран, Окръжен съд - Б.град на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 186/10.03.2025 г., постановено по гр. д.
№ 1648/2024 г. по описа на РС – Б.град.
РЕШЕНИЕТО е окончателно (чл. 280, ал. 2, т. 1, предложение първо ГПК)
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10