№ 67
***, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Емил В. Николаев
при участието на секретаря Ивелина В. Кънева
като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно
наказателно дело № 20253410200086 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Ф. Д., ЕГН **********, ******, срещу Наказателно
постановление № *** г., издадено от Началник група в ОДМВР – Силистра, РУ - Дулово, с
което на основание чл.174, ал.2 във вр. с ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП),
са му наложени административни наказания: глоба в размер на 1 500 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП
(управление на МПС след употреба на алкохол над 0,5 промила).
НП е издадено въз основа на АУАН серия ** № *** г.
В обстоятелствената част на НП е описано, че на *** г. около *** ч. в ***, на ул. „**“
до дом № *** жалбоподателят Д. Д. управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на Ф. Дж. Ф. от **, когато бил спрян за проверка от полицейски служители. При
проверката водачът бил тестван за алкохол с техническо средство Алкотест “Дрегер” ** (фаб.
№ **), като устройството отчело положителен резултат – 1.15‰ алкохол в издишания въздух
(проба № ***). На водача бил издаден талон за медицинско изследване №*** и същият дал
кръвна проба във Филиала за спешна помощ – Дулово, като по изготвената впоследствие
химическа експертиза (Протокол № **** г.) е установено съдържание на алкохол в кръвта
0.90‰. В НП е отбелязано също, че за същото деяние жалбоподателят вече е бил наказан по
НП №**, връчено на *** г. и влязло в сила на *** г. АУАН е подписан от нарушителя без
възражения, но в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН е постъпило негово писмено възражение срещу
констатациите. Административно-наказващият орган (АНО) е приел, че не са налице
основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по чл.28 ЗАНН. При
определяне на наказанията в обжалваното НП органът е обсъдил обстоятелствата по чл.27,
ал.2 ЗАНН, отчитайки че размерът на глобата не е законово фиксиран. Като отегчаващо
обстоятелство е ценена именно повторността на нарушението, тъй като жалбоподателят
повторно управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5‰ до 1.2‰
включително.
Жалбоподателят твърди в жалбата (и допълненията към нея), че НП е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло. Излага се като основен довод, че са
1
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: след като жалбоподателят е
оспорил с възражение резултата на техническото средство (Дрегера) и е дал кръвна проба, в
наказателното постановление не е следвало да се сочат показанията на Дрегера, а само
резултатът от лабораторното изследване. Според жалбоподателя липсата на посочване на
окончателно установената концентрация на алкохол (0.90‰) в диспозитива на НП
представлява нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, водещо до неговата отмяна. На следващо
място се твърди, че наложените наказания са явно завишени и несъответни на обществения
риск – жалбоподателят е млад човек, безработен, без други системни нарушения на ЗДвП
освен един предходен случай (за същото нарушение през ** г.). Счита се, че АНО не е
съобразил в достатъчна степен изискванията на чл.27, ал.2 ЗАНН за индивидуализация – в
частност не е изложил мотиви защо не налага минималните предвидени санкции (глоба 1
000 лв. и 12 месеца лишаване от правоуправление). Като допълнителни аргументи за
незаконосъобразност на НП се сочат още: пропуски при попълване на АУАН (неточно
цитиране на нарушената правна норма – например непосочване на конкретния подлек от
чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП), както и нарушения на Наредба № 1/19.07.2017 г. – жалбоподателят
твърди, че при връчване на талона за кръвна проба не бил предупреден да не поглъща
алкохол или други вещества до вземане на пробата и че не били взети две отделни проби
кръв в изискваните по наредбата вакуумни епруветки. В съдебно заседание защитата
поддържа жалбата по всички изложени основания и алтернативно моли, ако съдът приеме
НП за законосъобразно, същото да бъде изменено чрез намаляване на наказанията към
законовия минимум. Претендират се направените по делото разноски (адвокатски хонорар),
отразени в списък.
Административно-наказващият орган (Началник РУ – Дулово, ОДМВР – Силистра)
чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. А. оспорва жалбата като неоснователна.
В становище и пледоария, АНО излага, че нарушението е безспорно доказано от събраните
доказателства – установено е по несъмнен начин, че именно жалбоподателят е управлявал
процесното МПС в посоченото време и място след употреба на алкохол. Актът за нарушение
и издаденото въз основа на него НП съдържат всички законови реквизити, били са надлежно
предявени на нарушителя и той е разбрал в какво е обвинен. По отношение на спорния
въпрос за показанията на техническото средство и кръвния резултат, административният
орган посочва, че в обстоятелствената част на наказателното постановление са отразени и
двата резултата – както положителната проба с дрегера (1.15‰), така и номерът и
заключението на последвалата химическа експертиза, показала 0.90‰. Следователно не
било вярно, че органът е игнорирал резултатите от кръвната проба – напротив, същите са
взети предвид, но и двата метода на изследване категорично сочат наличие на алкохол над
допустимите 0.5‰, поради което нарушението е доказано и според АНО не са налице
процесуални нарушения. Относно санкциите, АНО счита, че размерите им са правилно
определени в рамките, предвидени от закона, с оглед на сериозността на нарушението (0.9‰
е близко до горната граница от 1.2‰) и характера на дееца (нарушението е повторно, което
изключва възможността да се приеме по-ниска обществена опасност). Предвид изложеното,
ответникът настоява жалбата да се остави без уважение, НП да бъде изцяло потвърдено като
законосъобразно, и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В хода на съдебното следствие по делото са разпитани актосъставителят Д. Р. О. (мл.
автоконтрольор при РУ – Дулово) и свидетелят Д. Б. А. (мл. инспектор при РУ – Дулово),
които са участвали в полицейската проверка. Двамата свидетели дават логични,
последователни и допълващи се показания за случилото се на *** г. – техните свидетелства
съдът кредитира изцяло, като обективни и непредубедени. От показанията се установява, че
около *** ч. на *** г. в ***, по ул. „**“, полицейският автопатрул (в състав св. О. и св. А.)
спрял за проверка лек автомобил „***“ с посочената по-горе регистрация, управляван от
жалбоподателя Дж. Д.. В автомобила заедно с него пътувал още един млад мъж. При
слизането на водача, контролните органи забелязали признаци на алкохолно повлияване –
жалбоподателят имал забавени реакции, говорът му бил завален и от него се усещал силен
мирис на алкохол; в автомобила се виждали кутийки бира. На въпрос на полицаите дали е
пил, жалбоподателят първоначално признал, че е изпил „една бира“. Свидетелите разказват,
2
че пробата с дрегера се е наложило да бъде направена на два пъти, тъй като при първия опит
водачът не издишал правилно и апаратът не отчел резултат. Вторият опит бил успешен –
техническото средство отчело 1.15‰, след което проверяваният признал, че е изпил общо
четири бири. Полицаите обяснили на Дж. Д. правото му да даде кръвна проба за по-точно
изследване; той заявил желанието си да се възползва от това право. Незабавно бил съставен
талон за медицинско изследване и жалбоподателят (който междувременно се оплакал, че не
се чувства добре) бил съпроводен със служебния автомобил до Филиала за спешна помощ –
Дулово, където дежурен медицински екип взел кръвна проба в рамките на регламентираните
45 минути. Свидетелите уточниха, че по принцип съпровождането на водач с под 1.2‰
алкохол не е строго задължително според Наредба №1/2017 г., но в случая полицаите
преценили, че е необходимо – за да предотвратят опит друг човек (спътникът) да се яви
вместо водача и да даде проба, а и от чисто човешка гледна точка, тъй като жалбоподателят
бил в недобро състояние и нямало кой друг да го придвижи до болницата своевременно.
След като кръвната проба била взета, служителите оставили водача във филиала на Спешна
помощ и се оттеглили по други задачи. Преди това те предупредили Дж. Д., че не може да
управлява автомобила си поради установеното нарушение и го посъветвали да изчака до
сутринта или да намери правоспособен шофьор, който да прибере колата вместо него. Св. А.
потвърждава, че жалбоподателят лично се е подписал на съставения АУАН, след като му
било разяснено съдържанието на нарушението. Също така се установява от показанията (и
не се спори), че по рано – през ** г. – жалбоподателят вече е бил залавян от същите
служители да управлява автомобил след употреба на алкохол, за което му е било издадено
предходното НП (влязло в сила).
Приобщени по делото писмени доказателства: оригиналът на АУАН №*** г.; препис
от обжалваното НП №*** г.; справка за нарушител/водач на ОДМВР – Силистра; копие от
НП №**/** г. (предходното наказание); Протокол №**** г. за химическо изследване на кръв
(изготвен от сектор БНТЛ при ОДМВР – Силистра), удостоверяващ концентрация на етилов
алкохол 0.90 промила; удостоверение за годност на техническото средство (алкотест) и
заповеди на МВР, удостоверяващи компетентността на издателя на НП. Нито една от
страните не оспори истинността и редовността на тези доказателства.
Съдът, след като обсъди всички събрани доказателства – поотделно и в съвкупност –
приема за установена описаната фактическа обстановка.
Жалбата е допустима, подадена в срок и от надлежна страна срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол по реда на чл.59 и сл. ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на
*** г., а жалбата, срещу него, е депозирана пред наказващия орган на *** г.- в срока по
чл.59, ал.2 ЗАНН, следователно е допустима. Според НП № *** г.., нарушението е
извършено на *** г. в *** часа в ***, по ул. „**“, следователно компетентен да разгледа
жалбата е Районен съд - ***.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
I. Доказаност на нарушението:
Безспорно от доказателствата по делото се установява извършването на вмененото на
жалбоподателя административно нарушение – той е управлявал МПС с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата граница от 0.5‰ (в случая значително над нея).
Действително, в конкретния казус са налице две различни количествени измервания на
алкохолната концентрация – 1.15‰ (установено на място с техническо средство) и 0.90‰
(установено чрез лабораторно изследване на кръвта). Съдът намира, че това обстоятелство
не поражда съмнение относно авторството или съставомерността на деянието, нито
накърнява правото на защита на жалбоподателя. Както е известно, нормативната уредба
допуска два алтернативни способа за установяване употребата на алкохол от водачите – чрез
проверка с техническо средство (дрегер) или чрез медицинско лабораторно изследване. Ако
водачът не е съгласен с показанията на дрегера, той има право да даде кръв за химически
анализ и при наличие на лабораторно заключение законово установените стойности от
3
кръвната проба се считат за определящи (арг. от чл.171, т.1, б. „б“ ЗДвП).
Именно това се е случило в процесния случай – жалбоподателят е упражнил правото
си да оспори резултата от уреда чрез кръвна проба, която е анализирана по надлежния ред.
Разликата между двете измервания (около 0.25‰) е лесно обяснима с оглед протичането на
време (около 30-40 минути) между двете изследвания, през което е естествено
концентрацията на алкохол постепенно да спадне. Тази разлика е малка и по същество
ирелевантна за отговорността на дееца – и двата резултата многократно надхвърлят
законовия минимум от 0.5‰, което е достатъчно за съставяне на АУАН и за налагане на
санкция.
Важно е да се подчертае, че административно-наказващият орган е отчел надлежно
резултатите от кръвната проба. Видно от съдържанието на НП (обстоятелствена част),
органът подробно е описал констатираното нарушение, като е посочил както отчетената от
дрегера стойност 1.15‰, така и факта на дадената кръвна проба и номера на протокола от
химическата експертиза със заключение 0.90‰. Ето защо не може да се приеме, че е
допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН – описанието на нарушението в НП съдържа
всички значими факти и обстоятелства, включително окончателно установената
концентрация на алкохол. Обстоятелството, че в диспозитива на НП (при правната
квалификация) повторно е цитирана приложимата санкционна разпоредба за концентрация
„над 0.5‰ до 1.2‰“ само уточнява правната рамка на отговорността и не въвежда неяснота
относно конкретните установени стойности. Възражението на жалбоподателя в тази насока е
неоснователно – съществено процесуално нарушение би било налице, ако органът беше
отказал да проведе изследване или беше пренебрегнал резултатите от него. В случая обаче
лабораторното изследване е извършено законосъобразно, стойността 0.90‰ (потвърждаваща
наличието на алкохол над допустимото) фигурира в доказателствата и в мотивите на НП, и
тя не се разминава съществено с първоначалната индикация от техническото средство. Както
посочва и съдебната практика, наличието на две близки стойности от двата вида изследване
не затруднява по никакъв начин защитата на нарушителя – той е напълно наясно в какво
нарушение е обвинен и може да организира адекватно защитните си твърдения. В този
смисъл е например Решение № 1693/29.03.2012 г. на АдмС – София-град, І отд. по адм. д.
№8164/2011 г., където при разлика между дрегер (1.0‰) и кръвна проба (0.9‰) съдът
приема, че тази разлика е несъществена, обяснима с оглед изминалото време и не
представлява основание за отмяна на акта, тъй като и двата резултата сочат концентрация
над изискуемата за състав на нарушението.
Следователно съдът приема за безспорно доказано, че на *** г. жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, изразяващо се в управление на моторно
превозно средство след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 0.5‰ (установена
в случая като 0.90‰). Авторството, както и съставомерността на деянието (нарушение от
категорията на административните по ЗДвП) са доказани по несъмнен начин:
жалбоподателят сам признава факта на употребата (първоначално минимизирайки
количеството, а после признавайки за 4 изпити бири); показанията на двамата полицейски
свидетели изцяло потвърждават неговото участие като водач, установените признаци на
опиянение и положителния резултат от проверката на място; не на последно място – и
експертното изследване на кръвта категорично потвърждава наличие на алкохол в организма
над допустимата концентрация. Ето защо възраженията в жалбата, насочени към оспорване
на фактите (твърдения, че жалбоподателят не бил управлявал в нарушение или че
резултатите били „спорни“) се явяват голословни и са опровергани от доказателствата.
II. Относно спазване на процедурата:
Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление
отговарят на изискванията на закона по форма и съдържание. Компетентността на
актосъставителя и на издателя на НП е надлежно установена по делото – актът е съставен от
надлежен длъжностен лице (полицейски орган от РУ – Дулово), а НП е подписано от
оправомощен за това началник на РУ (видно от Заповед №*** г. на МВР).
Нарушението е описано ясно и пълно както в акта, така и в НП – посочени са дата,
място, описание на деянието и обстоятелствата, техническото средство, установената
4
концентрация и др. Няма разминаване между фактическата обстановка от АУАН и НП –
последното възпроизвежда същите факти и квалификация, поради което не е налице
противоречие между акт и наказателно постановление (което би нарушило правото на
защита). Действително, защитата в жалбата сочи някои дребни неточности при правното
означение – например, че в акта нарушението е посочено като чл.5, ал.3, т.1 предл.1-во
ЗДвП, а в НП е цитирано чл.174, ал.2 вр. ал.1, без допълнителна конкретизация „т.2“. Съдът
намира, че това не представлява съществен порок. Видно от текста на нормите, чл.174, ал.1
ЗДвП описва самото нарушение “управление след употреба на алкохол... над 0.5‰...“, а ал.2
на същия член предвижда по-тежко наказание „при повторно нарушение“. Законодателят не
е означил тези хипотези като отделни точки от една норма, но в случаите на повторност
административната отговорност се ангажира по чл.174, ал.2 във вр. с ал.1 – както правилно е
посочено и в НП.
В конкретния случай повторността е безспорно доказана: от приложената справка за
нарушител и предходно НП №** става ясно, че Дж. Д. е наказван за абсолютно същото по
вид нарушение с влязло в сила НП от септември ** г., т. е. настоящото нарушение е
извършено в рамките на по-малко от година от предишното. По силата на т.33 от ДР на
ЗДвП, когато нарушение по чл.174, ал.1 ЗДвП е извършено повторно в едногодишен срок (а
по отношение на квалификацията по ал.2 – в двугодишен срок) от влизане в сила на
наказателно постановление за същото по вид нарушение, е налице „повторност“.
Следователно правилно в процесното НП деянието е квалифицирано като повторно по
смисъла на закона. В тази връзка възраженията на жалбоподателя срещу отбелязването на
повторност (напр. твърдението, че нямал „системни“ прояви) са неотносими – наличието на
формално влязла в сила санкция за същото нарушение е достатъчно по закон, за да се
ангажира по-тежката отговорност, независимо от общия брой нарушения на дееца.
Не се установиха съществени нарушения и в хода на административното
производство. От показанията на актосъставителя се изясни, че при предявяване на акта на
водача му е било преведено и разяснено съдържанието – жалбоподателят е подписал акта
без да изложи на място възражения. Впоследствие той се е възползвал от правото да
депозира възражение в срока по чл.44 ЗАНН – няма спор, че това писмено възражение е
било разгледано от административния орган (отбелязано е в НП). Възраженията за
нарушения на Наредба № 1/2017 г. също не се доказаха. Видно от бланката на талона за
медицинско изследване (приложен към делото), същият изрично съдържа указания към
водача, че до вземане на биологични проби той не бива да приема алкохол, упойващи
вещества или техни аналози. Следователно твърдението, че жалбоподателят не бил
предупреден, е неоснователно – нормативно установеното предупреждение се съдържа
писмено в талона, а и от разпита на свид. А. се установи, че полицаите са указали на водача
да не предприема нищо освен да изчака до сутринта (на практика – да „изтрезнее“). В случая
няма данни нарушителят да е погълнал алкохол или други вещества след проверката;
напротив, той е останал да изчака и да даде кръвната проба, така че липсва каквото и да
било осъществяване на риска, срещу който е насочено предупреждението по чл.6, ал.4 от
Наредба № 1/2017 г. На следващо място, изискването на Наредбата за вземане на две кръвни
проби (чл.17, ал.2 от Наредба №1) също е спазено. Свидетелят-актосъставител описа, че в
болницата медиците взели кръв пред тяхно присъствие; по протокол е видно, че това е
станало по надлежния ред и са получени достатъчни количества за първично и повторно
изследване. Втори контролен анализ на кръвта обаче не се е наложило, тъй като първичната
химическа експертиза е доказала наличие на алкохол над 0.5‰, а жалбоподателят не е
оспорил впоследствие нейния резултат (напр. не е поискал ново изследване на свои разноски
в 7-дневен срок по реда на Наредба № 30 от 27 юни 2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни
средства, приложима към онзи момент). Следователно не се установява нарушаване на
процедурните правила при проверката и пробовземането – изследването е проведено в
съответствие с действащата нормативна уредба, като са спазени правата както на
контролните органи, така и на водача.
III. Относно наказанието:
Съставът на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, предвижда
5
следните санкции – при първо нарушение по чл.174, ал.1 ЗДвП (алкохол 0.5‰–1.2‰) законът
фиксира глоба от 500 до 1 000 лв. и лишаване от правоуправление от 6 до 12 месеца; при
повторно нарушение по чл.174, ал.2 ЗДвП санкцията е глоба от 1 000 до 2 000 лв. и
лишаване от правоуправление от 12 до 24 месеца. В случая жалбоподателят е наказан
именно по повторността (ал.2), тъй като е нарушил нормата повторно в рамките на година,
както бе установено по-горе. Наложените с НП санкции – 1 500 лв. глоба и 24 месеца
лишаване от право да управлява – са в пределите на предвиденото и по отношение на
глобата са точно в средния диапазон (при максимум 2 000 лв.), а относно лишаването от
правоуправление са в горната граница (24 месеца при максимум 24). Съдът намира, че тези
размери са законосъобразни и справедливи с оглед конкретните обстоятелства на случая.
При определянето им административният орган е обсъдил изискванията на чл.27
ЗАНН – отегчаващи и смекчаващи обстоятелства. На първо място, налично е отегчаващо
обстоятелство – повторността – която сама по себе си оправдава налагане на по-високо по
вид и размер наказание. От доказателствата се вижда, че предходната санкция (от ** г.)
очевидно не е имала нужния възпиращ ефект, тъй като само половин година по-късно
жалбоподателят отново шофира под въздействие на алкохол. Ескалиращата наказуемост при
повторно извършване на същото нарушение е законодателно предвидена мярка за генерална
и специална превенция – именно за случаи, в които водачът не се е поправил след първото
наказание. На следващо място, количеството алкохол от 0.90‰ не е малко – напротив,
близко е до пределната стойност 1.2‰ и при такава концентрация опасността за транспорта
и здравето на участниците в движението е значителна. Като позитивен момент в полза на
нарушителя може да се отчете единствено младата му възраст, но това само по себе си не
намалява обществената опасност на деянието, още повече че конкретният водач вече е
демонстрирал склонност да управлява след употреба на алкохол (макар и с кратък стаж, той
има два аналогични инцидента за една година). В тази връзка аргументите на защитата за
липса на „системност“ не могат да се споделят – самият факт на повторност е определен от
закона като отегчаващо обстоятелство и няма изискване нарушенията да са повече от две.
Ето защо съдът приема, че наложените наказания не са несъразмерно тежки – те
съответстват на тежестта на нарушението и на личността на нарушителя. Глобата от 1 500
лв. е точно по средата между минимума и максимума, а лишаването от правоуправление за
24 месеца е в горния предел, което обаче е оправдано предвид близката максимална
концентрация и настъпилата повторност. Този двугодишен период на лишаване от книжка е
напълно в унисон с целта на закона – да се осигури безопасност на движението и да се
предотвратят нови тежки последици. В рамките на тези 2 години нарушителят ще има
възможност да преоцени поведението си и да възстанови правоспособността си едва след
като изтърпи наказанието и положи успешно проверовъчен изпит (каквото изискване
предвижда чл.157, ал.4 ЗДвП при отнемане за срок над 1 година).
Съдът отбелязва, че наложеното административно наказание не нарушава принципа
ne bis in idem и не дублира санкции. Контролното изземване на СУМПС като принудителна
административна мярка (по чл.171, т.1, б.„б“ ЗДвП), което е било приложено незабавно след
деянието със Заповед за ПАМ, няма характер на наказание, а е превантивна мярка с
временен характер. Тази мярка трае до решаване на въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца, и приключва с влизане в сила на настоящото решение. Лишаването от право да
управлява, наложено с НП (санкция по ЗДвП), започва да тече едва след това – от датата на
изземване на книжката въз основа на влязлото в сила наказателно постановление (чл.174,
ал.3 ЗДвП). С други думи, периодът, през който книжката е била отнета като мярка, се
приспада при изпълнение на наказанието, за да не бъде превишен максималният срок. Ето
защо не се стига до двойно санкциониране – принудителната мярка е по същество
обезпечителна и времетраенето се зачита при реалното изтърпяване на наложеното с НП
наказание.
С оглед на всички изложени съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в
съответствие с материалния закон. Не бяха установени основания за неговата отмяна или
изменение.
6
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № *** г., издадено от Началник
група при ОДМВР – Силистра, РУ – Дулово, с което на Д. Ф. Д. с ЕГН **********, са
наложени административни наказания глоба в размер на 1 500 (хиляда и петстотин) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 (двадесет и четири) месеца за нарушение
по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.2 вр. с ал.1 ЗДвП (повторно).
ОСЪЖДА жалбоподателя Д. Ф. Д. да заплати по сметка на ОДМВР – Силистра
сумата 150 (сто и петдесет) лева деловодни разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за участието на процесуалния представител на административно-
наказващия орган в настоящото производство (основание: чл.8 вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба
№1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения). Искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като същите не се
дължат при този изход на делото, а и по делото не бе представен документ за плащането им
(чл.143, ал.3 АПК вр. чл.63, ал.1 ЗАНН).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Силистра, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, по реда на гл.XII от
ЗАНН.
Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________
7