РЕШЕНИЕ
№……../…………..
гр.
София,
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II-Б
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет
и втори юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА AНАСТАСОВА
ИВА НЕШЕВА
при
участието на секретаря Донка Шулева, като разгледа
докладваното от младши съдия НЕШЕВА в. гр. дело № 3600 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на Е.И.Ч. - И. против решение №
510301/18.10.2018 г., постановено по гр. дело № 9656/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, 159 състав, с което е отхвърлен предявения от нея срещу Е.
Т.К. положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 535 от ТЗ, във вр. с чл. 538, ал. 1 от ТЗ и чл. 463 от ТЗ за установяване
на парично притезание в размер на 4300 лева,
представляващо вземане по издаден от ответницата на 05.06.2014 г., в гр. София
запис на заповед, с падеж на плащане на определен ден - 28.04.2015 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 13.09.2017 г., до
окончателното й заплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 27.09.2017 г. по
ч. гр. д. № 63754/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав.
С
въззивната жалба въззивницата
обжалва първоинстанционното решение като неправилно,
необосновано и постановено при нарушение на материалния закон. Счита, че процесният запис на заповед е валиден, съдържа всички
необходими реквизити и ответницата се е задължила по него и е поела валидно менителнично задължение. На следващо място поддържа, че процесният запис на заповед е издаден във връзка с каузално
правоотношение, а именно с цел да гарантира изпълнението по договор за заем.
Излага доводи, че първоинстанционният съд неправилно
не е приел предявения от нея осъдителен иск. По тези съображения моли решението
на първата инстанция да бъде отменено, а предявения иск да бъде уважен.
Претендира присъждане и на сторените от нея разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въззиваемата страна Е.Т.К.
не се е възползвала от възможността да подаде писмен отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание оспорва депозираната въззивна жалба и моли да се потвърди първоинстанционния
съдебен акт.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе
предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в
нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се
на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана с правен
интерес от обжалването страна срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му - в обжалваната
част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази
връзка и след осъществената проверка съдът намира, че оспореното решение е
валидно и допустимо. Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че
оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният
съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение съобразно доводите, изложени
във въззивната жалба.
Първоинстанционното
производство е образувано по искова молба на Е.Ч.-И., с която е предявен против
Е.К. положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 535 от ТЗ, вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ и чл. 463 от ТЗ за сумата от 4 300
лева, представляваща вземане по издаден от ответницата на 05.06.2014 г., в гр.
София запис на заповед, с падеж на плащане на определен ден - 28.04.2015 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението - 13.09.2017 г.,
до окончателното й заплащане. Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като в законоустановения срок е постъпило
възражение срещу издадената на 27.09.2017 по ч. гр. д. № 63754/2017 г. по описа
на Софийски районен съд, 159 състав заповед за незабавно изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК за процесната сума,
ведно със законната лихва от датата на заявлението до окончателното изплащане.
За да постанови своето решение, районният съд е приел, че процесният
запис на заповед не е редовен документ и не съдържа всички необходими
реквизити, поради което не е налице валидно възникнало менителнично
задължение за ответника. Решението на първата инстанция се обжалва в неговата
цялост, като по съществото на спора, настоящият състав на въззивния
съд намира следното:
Предмет
на установителния иск с правно основание чл. 422, ал.
1 от ГПК представлява предявеното със заявлението по чл. 417 от ГПК парично
вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли лихви. Ето защо, съдът
дължи произнасяне по посочения в заявлението размер и вид на предявеното
материално право в заповедното производство, като искът се счита за предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му се цели да се
установи дали оспореното в заповедното производство вземане съществува. При
уважаване на иска заповедта за изпълнение влиза в сила. В случая с нея вече е
допуснато и принудително изпълнение на претендираното
парично вземане и въз основа на нея е издаден изпълнителен лист.
Съгласно
чл. 538, ал. 1 от ТЗ издателят на записа на заповед е задължен по същия начин,
както платецът на менителницата, който според чл. 463, ал. 1, пр. II от ТЗ
отговаря за плащането по менителничния ефект.
Следователно, в процеса на доказване ищецът-кредитор следва да установи
вземането си, основано на менителничния ефект, т.е.
че ответникът е издал валиден запис на заповед, който е годен да породи
спорното парично вземане.
Записът
на заповед представлява едностранна и абстрактна правна сделка, при която
издателят безусловно заявява, че ще плати на поемателя
определена сума пари. Менителничните ефекти са
формални писмени актове. Спрямо тях се поставят строги изисквания за форма и за
наличието на определени реквизити, които са установени с императивни норми, за
спазването на които съдът следи служебно, независимо от оплакванията на
страните. В тази връзка, за да е налице издаден запис на заповед и същият да
породи съответните правни последици, той следва да съдържа всички реквизити,
изрично посочени в чл. 535 от ТЗ, а именно: наименованието: "запис на
заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно
обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на
лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на
издаването; подпис на издателя. Предвид естеството на предявения иск и неговата
правна квалификация, неоспорена от страните по делото, както първоинстанционният, така и въззивният
съд дължат извършването на служебна проверка относно наличието на всички
задължителни съгласно закона реквизити на записа на заповед и неговата
действителност. Посочването на реквизитите е при условията на кумулативност. В този смисъл чл. 536, ал. 1 от ТЗ
постановява, че документ, който не съдържа някой от посочените в чл. 535 от ТЗ
реквизити, не е запис на заповед. Липсата на всеки един от реквизитите е
основание за недействителност на менителничния ефект,
освен в случаите на прилагане на законовите презумпции по чл. 536, ал. 2, 3 и 4
от ТЗ.
От
представения по делото документ, който е наименован
запис на заповед се установява, че същият е издаден на 05.06.2014 г., в гр.
София от ответницата, която се е задължила да заплати на ищеца на падежа
28.04.2015 г. сумата от 4 300 лева. Действително за да е редовен записът на
заповед от външна страна, не е достатъчно изразът "запис на заповед"
да е посочен само в заглавието или само в текста на документа, а трябва самият
документ да се назове запис на заповед и в текста му да стои изразът
"запис на заповед" съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ. В съдебната практика
обаче е трайно е застъпено виждането, че когато документът е наименован запис на заповед и в текста е употребен израз,
равнозначен смислово и терминологично, какъвто е “на настоящата заповед” в
логическа връзка с текста, сочеща за воля да се придаде на документа качеството
на 33, то документа е редовен-менителничния ефект не
е изгубен и документът е годен да служи като извънсъдебно изп.основание
/така решене № 330/10.04.2009 по гр.д. 1037/2008 на IV г.о. н ВКС и Решение №
168 от 07.11.2013 година по т.д. № 678/2012 г. на ВКС/.
Процесният
запис на заповед от 05.06.2014 г. съдържа необходимите реквизити, като макар да
не съдържа в текста си терминът „запис на заповед“, съдържа смислово
равнозначен термин, какъвто е “на нейна заповед” в логическа връзка с текста,
поради което изводите на Софийския районен съд за нередовност на записа на
заповед са неправилни.
Предвид
липсата на доводи на ответната страна досежно
каузалното правоотношение, за чието обезпечаване се иска записа на заповед, и
доколкото основанието на иска е абстрактната едностранна сделка, съдът не
следва да обсъжда твърденията на ищеца за сключения Рамков договор за заем, доколкото същият установи
основанието си за претендиране на процесната сума по
записа на заповед, а ответникът не е въвел възражения във връзка с каузално
правоотношение между страните по делото / по арг. от
т. 17 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК/.
Поради
изложеното съдът прие, че въз основа на записа на заповед от 05.06.2014 г. е
възникнало задължение за издателя за менителничния
ефект Е.К. за плащане на паричната сума от 4300 лв. в полза на Е.И.Ч. - И..
Падежът на задължението е на 28.04.2015 г., като по делото липсват твърдения и
доказателства за плащане, поради което и искът на И. е основателен.
Поради
изложените съображения настоящата инстанция намира, че ищецът е доказал
основанията за пораждане на претендираното вземане.
Във
връзка с доводите във въззивната жалба, следва да се
подчертае, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила от страна на първоинстанционния съд. Действително чл. 214, ал. 1 ГПК
допуска възможността ищецът да измени иска си от установителен
в осъдителен до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция, но без
да изменя основанието на предявения иск. Недопустимо е едновременно изменение
на основанието и петитума на иска. В процесния случай производството се развива, след като в законоустановения срок е депозирано възражение срещу
издадената заповед за изпълнение. Основанието на иска е менителничния
ефект - запис на заповед, издаден от К., а искането за осъждане на К. да
заплати процесната сума по каузалното правоотношение
- рамков договор за заем от 28.04.2014 г. - представлява предявяване на нов иск
в хода на процеса, което е недопустимо.
Доколкото
изводите на двете инстанции се различават, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено, а исковата претенция – уважена.
При
този изход на делото, следва да се преразгледа въпроса за разноските, сторени
пред СРС. Право на разноски има ищецът, който е претендирал и доказал сторени
разноски в размер на 420 лв. за заплатен адвокатски хонорар за процесуално
представителство пред първата инстанция и 86 лв. – заплатена държавна такса.
Следва
да и се присъдят разноски, сторени в заповедното производство в общ размер на 424.43 лв. за заплатена държавна такса и
заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство пред заповедния
съд.
Във
въззивното производство И. не е претендирала
разноски.
Мотивиран
от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
решение № 510301/18.10.2018 г., постановено по гр. дело № 9656/2018 г. по описа
на Софийски районен съд, 159 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявен от Е.И.Ч.- И., с ЕГН: **********, с адрес: ***, положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. с чл. 535 от ТЗ, във вр.
с чл. 538, ал. 1 от ТЗ и чл. 463 от ТЗ, че Е.Т.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
дължи на Е.И.Ч.- И. сумата в размер на 4300 лева, представляваща вземане по
издаден от ответницата на 05.06.2014 г., в гр. София запис на заповед, с падеж
на плащане на определен ден - 28.04.2015 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението - 13.09.2017 г., до окончателното й
заплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 27.09.2017 г. по ч. гр. д. №
63754/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 159 състав.
OСЪЖДА
Е.Т.К., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати в полза на Е.И.Ч.- И., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 506 лв. – сторени разноски в хода на първоинстанционното производство и сумата 424,43 лв. – сторени разноски в хода на
заповедното производство.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3,
т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.