№ 8
гр. Бургас, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно търговско
дело № 20232001000002 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 ГПК, вр. чл. 25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.
Образувано е по повод жалбата на „П. Д. Е.“ ООД, ЕИК **********,
със седалище и адрес на управление София, ж.к. „М.”, бул./ул. ул. „С. К.”, бл.
243, вх. А, ет. 6, ап. 23, чрез адв.В., против решение №222/ 11.10.2022 г.,
постановено по т.д. № 307/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, с което е
потвърден отказ № 20220819155117/22.08.2022 година на длъжностното лице
по регистрацията към АВ за вписване на промени, изразяващи се в
заличаване на стар и вписване на нов управител по партидата на дружеството.
Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен и
незаконосъобразен. Навеждат се оплаквания, че разпоредбите на Директива
(ЕС) 2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019г. за
рамките за превантивно преструктуриране на дейност, за опрощаване на
задължения и забраната за осъществяване на дейност, за мерките за
повишаване на ефективността на производствата по преструктуриране,
несъстоятелност и опрощаване на задължения и за изменение на Директива
(ЕС) 2017/1132 са насочени към всички търговци, организирали дейността си
като предприятия, с изключение на тези по чл.1. Твърди се, че директивата е
приложима по отношение на несъстоятелността на ММСП, в това число и по
отношение на притежателите на дял от капитала в тях и са неправилни
изводите на първоинстанционния съд, че директивата намира приложение
само по отношение на физическите лица – предприемачи.
Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърдения със
същото отказ, с указания за вписване на заявените обстоятелства по партидата
1
на търговеца.
В законоустановения срок е постъпил отговор от А., чрез
юрисконсулт И., в който се поддържа, че жалбата е неоснователна, а
обжалваното с нея решение – законосъобразно и правилно. Моли се жалбата
да бъде оставена без уважение, а обжалваното с нея решение – оставено в
сила. Поддържа се, че е налице пречка по чл.141 ал.8 от ТЗ новоизбраният
управител да бъде вписан, тъй като той е бил член на съвета на директорите
на дружество, прекратено поради несъстоятелност и не е било проведено
производство за възстановяване в права.
Жалбата е депозирана в предвидения от закона срок, от
легитимирана да обжалва страна, срещу подлежащ на обжалване валиден
съдебен акт и следва да се допусне до разглеждане по същество.
Съдът, след като се запозна с обжалваното решение, оплакванията
на жалбоподателя и получения отговор, и след преценка на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Със заявление вх. № 20220819155117/19.08.2022г. е поискано
заличаване на управителя Д. К. и вписване на В. В. като новоизбран управител
на дружеството. Представени са протокол от общо събрание на
съдружниците, образец от подписа на новоизбрания управител и декларации,
една от които по чл.141 ал.8 от ТЗ за това, че В. не е бил управител или член
на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради
несъстоятелност, през последните две години, предхождащи датата на
решението за обявяване на несъстоятелността, и не са останали
неудовлетворени кредитори. След служебна проверка от длъжностното лице
по регистрация към АВ е установено, че В. е бил член на съвета на
директорите на „ДБН Х.“ АД, ЕИК ******, което е обявено в
несъстоятелност с решение № 70/21.05.2015година, постановено по т.д. №
28/2015г. на Врачанския окръжен съд. Установено е също, че с решение №
260006/13.01.2021г., постановено по т.д. № 28/2015г. на Врачански окръжен
съд на осн.чл.632 ал.4 от ТЗ дружеството е заличено. От това са направени
изводи, че е налице пречка за вписване на В. В. като управител –
прекратяването на „ДБН Х.“ АД с решение по чл.632 ал.4 от ТЗ дава
основание да се счита, че са останали неудовлетворени кредитори и е
постановен отказ.
Както в жалбата против отказа, така и в жалбата против съдебното
решение, дружеството не отрича, че В. е бил член на СД на „ДБН Х.“ АД в
двугодишния период преди постановяване на решението за откриване на
производството по несъстоятелност и обявяването й, а и това се установява от
справка по партидата, нито твърди, че всички кредитори на „ДБН Х.“ АД са
били удовлетворени. Позовава се на директния ефект на Директива (ЕС)
2019/1023 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019г. за рамките
за превантивно преструктуриране на дейност, за опрощаване на задължения и
забраната за осъществяване на дейност, за мерките за повишаване на
ефективността на производствата по преструктуриране, несъстоятелност и
2
опрощаване на задължения и за изменение на Директива (ЕС) 2017/1132, в
частност на тригодишния максимален срок за пълно опрощаване на
задълженията на несъстоятелните предприемачи, след изтичането на който
автоматично отпадат и забраните за започване и упражняване на търговска
дейност, стопанска дейност, занаят или професия – чл.21 и чл.22.
Действително, от справка в официалния сайт на Европейския съюз
на https://eur-lex.europa.eu › се установяват 0 обявени мерки от РБългария за
транспониране на директивата, въпреки, че вече е изтекъл срокът за това.
Както се сочи и от жалбоподателя, при определени условия действително
частноправните субекти могат да се позоват на директния ефект на
директивата пред националните съдилища (особено когато националната
държава не е изпълнила задължението си за транспониране), но в случая
засегнатото лице – новоизбраният управител, е изключен от приложното й
поле и не може да се позове на защитата, осигурена в полза на
предприемачите с чл.21 и чл.22 от Директива (ЕС) 2019/1023 на Европейския
парламент и на Съвета от 20 юни 2019г. С директивата се определят правила
за преструктурирането на длъжниците във финансови затруднения, за да се
предотврати тяхното фалиране и да се гарантира жизнеспособността им,
както и за опрощаването на задължения на предприемачи в несъстоятелност и
за премахване на всякакви ограничения в стопанската им дейност, наложени
единствено поради несъстоятелността. Мерките са насочени към различен
кръг лица, като мерките по чл.21 и 22 се отнасят само за предприемачите,
които са физически лица, и не е отнасят за длъжността на управителите или
директорите на дружества – съображение (73) от преамбюла на директивата.
По отношение на последните приложение намира националното право, а то в
случая предвижда, че за възстановяването в права се провежда нарочно
производство, което в случая не е проведено. Посочените от жалбоподателя
текстове на директивата, относими към ММСП и притежателите на капитал в
тях, касаят правила за преструктурирането на длъжниците, а не правилата за
опрощаване и възстановяване в права.
Налице са били пречки по чл.141 ал.8 от ТЗ за вписване на
новоизбрания управител и обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Отделно следва да се посочи, че исканото вписване на промени не може да
бъде предприето и защото старият управител Д. К. вече е заличен и на негово
място е вписана Надка И.а В.а (вписване 20221019102012), която
представлява дружеството заедно с досегашния управител Мирко К.ов
Папазов.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.258 и сл. ГПК, вр.чл.25,
ал.4 ЗТР, Апелативен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №222/ 11.10.2022 г., постановено по т.д.
№ 307/ 2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4