Р Е
Ш Е Н И Е
№ 302 18.08.2023 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд на осемнадесети
август две хиляди двадесет и трета година в открито заседание, в състав
Председател: МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Албена А. като разгледа докладваното от съдия Михаил Русев
административно дело №511 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл.27а от Закона за закрила на детето ЗЗД/.
Образувано е по жалба на А. Т. А. и А.А.А.,
подадена чрез пълномощника им адв. К.Н., против Заповед
№ЗД/Д-СТ-096 от 05.07.2023 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“
Стара Загора, с която на основание чл.30а във връзка с чл.29, т.8 и т.9 и на
основание чл.27, ал.1 във връзка с чл.5, ал.1 и чл.25, ал.1, т.3 от Закона за
закрила на детето, е наредено прекратено временното настаняване на детето А. А.
Т.а, ЕГН **********, с родители: майка А.А.А. и баща – А. Т. А. в ДМСГД – Стара
Загора и е настанено в социална услуга – резидентен тип – ЦНСТДМУ „Любов“ -
Ловеч, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на
детето.
В жалбата са изложени доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед, по съображения за постановяването й
при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила;
в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Твърди се, че жалбоподателите не са уведомени
за образуването на административното производство, в нарушение на процесуалните
правила, заповедта е постановена без да са изяснени, разгледани, обсъдени и преценени всички
релевантни за случая факти и обстоятелства, Заповедта не е съобщена и на
адресатите си в лицето на майката и бащата на детето, заповедта не съдържа
фактически и правни основания за издаването й, а именно – не съдържа информация
за факти и обстоятелства, които да водят до наличието на предпоставките на
чл.30а във връзка с чл.29, т.8 и т.9 от ЗЗД, не съдържала разпореждане относно
разноските, както и не съдържа данни пред кои орган и в какъв срок подлежи на
обжалване. Налице е посочване само на цифровата правна квалификация на
текстовете на закона. Твърди че от
изложените обстоятелства и съдържащите се в преписката документи, се установява
вътрешно противоречие при формиране волята на административният орган. Излагат
се доводи и за нарушение на чл.23, ал.1 и ал.2 и чл.28, ал.1 от ППЗЗД. Оспорени
са констатациите в социалния доклад, както и че не е налице хипотезата на
чл.29, т.9 и чл.25, ал.1, т.3 от ЗЗД. По подробно изложени в жалбата
съображения е направено искане за отмяна на оспорената Заповед №ЗД/Д-СТ-096/05.07.2023
год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Стара Загора и присъждане
на направените по делото разноски. Жалбоподателите
заявяват в съдебно заседание, че желаят да отглеждат детето си.
Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Социално
подпомагане” – Стара Загора, чрез
процесуалния си представител юриск. Т. оспорва жалбата като неоснователна и моли
да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като издадена от
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при съблюдаване на
административно-производствените правила, в съответствие с материалноправните
изисквания и с целта на закона, е правилна и законосъобразна. Направено и
искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Детето А. А. Т.а е родена на *** год. По акт за раждане
детето е с родители: майка - А.А.А. и баща А. Т. А.. Още от ражданите си детето
са ражда с усложнения и недоразвито, като са установени и съответните заболявания
– други форми на респираторен дистрес у новородено, ниско тегло при раждане,
малоформален синдром, неонатална цереберална исхемия, централни апнеи, за която
ддиагноза са изготвени епикризи от „МБАЛ Хасково“АД /лист 15-22 от адм. дело
№463/2023 год. по описа на АССЗ/.Със заповед №ЗД/Д-Х-154/09.12.2019 год. на ДСП
– Хасково, детето А. А. Т.а е настанена в ДМСГ Стара Загора /лист 35 от адм.
дело №463/2023 год. по описа на АССЗ/. Това настаняване е било потвърдено и от
Районен съд Стара Загора с решение №140/29.01.2020 год., постановено по гражд.
дело №136/2020 год. до навършването на тригодишна възраст от детето.
От този момент до датата на издаване на оспорената
в настоящето производство заповед детето е било настанено в дома. Не е спорно
между страните, че родителите й са посещавали редовно детето, както и че са
подавали молби за реиннтеграция през годините /от 18.02.2020 год. – лист 53 от
адм. дело №463/2023 год. по описа на АССЗ и 23.08.2022 год. – лист 102 от
същото дело/. Установено е също така и не се спори между страните, че майката и
бащата нямат постоянен доход в България, а работят в Холандия в земеделието.
Същите живеят и в с. К.П. в България и Холандия. В този период са били
изготвяни множество официални документи по случая – социални доклади, протоколи
от срещи, етапни епикризи от дома и т.н. Последната етапна епикриза е от
28.10.2022 год. /лист 107-108 от адм. дело №463/2023 год. по описа на АССЗ/,
съгласно която детето е с диагноза Хромозомна болест – изохрома на 18-хромозома
/дългото рамо/, вродена редукционна аномалия на главен мозък, хемангиом, корова
слепота, атопичен дерматит и недоносеност 2-ра степен. Съгласно даденото
становище, здравословното състояние на детето позволява то да бъде отглеждано в
семейна среда, като се имат в дадените препоръки – да бъде обхванато от ОПЛ,
при необходимост да се проследява здравословното му състояние от специалист:
детски невролог, дерматолог и физиотерапевт, да се продължи провеждането на
рехабилитация – два пъти седмично, психолог – два пъти седмично и педагог – три
пъти седмично, както и да се продължи спазването на хранителния режим. В
дадената психологическа характеристика /лист 109 от адм. дело №463/2023 год. по
описа на АССЗ/ е посочено, че общата моторика на детето продължава да се
доразвива, не се придвижва сама в пространството, не ходи водена за ръце, заема
самостоятелен седеж, не се вертикализира самостоятелно, а фината моторика не е
развита. Детето също така изостава в говорното си развитие, не изпълнява
поръчки по словесни указания и произнася отделни срички. Изготвен е
заключителен социален доклад от ЦОП Хасково /лист 119-120 от адм. дело
№463/2023 год. по описа на АССЗ/, съгласно който, поради липса на съгласие то
страна на потребителя за осъществяване на дейности по реинтеграция и оценка и повишаване на родителския
капацитет, социалната работа не може да се извършва и случаят в ЦОП се затваря.
В хода на работата по случая е получен отказ от дома в Харманли за
настаняването на детето /лист 113 от адм. дело №463/2023 год. по описа на
АССЗ/.
Изготвен е социален доклад
№ДП/Д-Х/95-001/02.06.2023 год. от ДСП Хасково /лист 125-126/, социален доклад –
профил от ДСП Стара Загора /лист 127 от адм. дело –463/2023 год. по описа на
АССЗ/.
По делото са представени и приети
като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по
издаването на обжалваната заповед.
Бяха
разпитани в качеството на свидетели лицата А. С. А. – баща на А.А.А. и чичо й
- …… От показанията на същите се
установява, че от раждането на детето, същото се е отглеждало в дома в Стара
Загора, като жалбоподателите са го посещавали често и са се интересували от
него. Имали са и продължават да имат намерение да отглеждат детето си. Същите
живеят в с. К.П., но работят в Холандия и пътуват често. Когато са в Холандия
взимат и единственото си дете, което живее при тях със себе си. Имали
спестявания.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Заповед №ЗД/Д-СТ-096 от
05.07.2023 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стара Загора е съобщена на А. Т. А. и А.А.А.
на 17.07.2023 год. чрез А. С. А. /баща на А.А./ видно от приложените обратни
разписки /лист 140 от адм. дело №463/2023 год. по описа на АССЗ/, а жалбата е
депозирана в деловодството на ДСП Стара Загора на 24.07.2023 год. /видно от
съпроводителното писмо на ДСП Стара Загора
- лист 30 от адм. дело №463/2023 год. по описа на АССЗ/, с оглед на
което жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, вр. с чл.27, ал.6 от
ЗЗДет. Действително връчването не е сторено лично на жалбоподателите, но това
не влияе на законосъобразността на оспорената заповед, тъй като не е част от
процедурата по нейното издаване. Единствено би имало значение при наличие на
спор за сръчността на жалбата, какъвто не е налице в настоящи случай. Съдът е
приел, че оспорването е направено от легитимирано лице с правен интерес, и
против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност,
поради което е процесуално
допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Заповед №ЗД/Д-СТ-096/05.07.2023 год., е издадена от материално и
териториално компетентния административен орган по чл.27, ал.1 от ЗЗД във вр. с
чл.33, ал.2 от ППЗЗД – Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Стара
Загора. Съгласно, чл.27, ал.1 от Закона за закрила на детето, настаняването на дете в семейство на роднини или
близки, в приемно семейство и в социална или интегрирана здравно-социална услуга
за резидентна грижа се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално
подпомагане“ по настоящия адрес на детето. Няма спор по делото, че към датата
на издаване на заповедта детето А. А. Т.а е настанена в дома в гр. Стара Загора
с решение на Районен съд Стара Загора. Следователно компетентен да издаде
заповедта е Директора на ДСП гр. Стара Загора.
При
преценка съответствието на акта с материалния закон съдът съобрази следното:
Според чл.27 ал.1 от ЗЗД, настаняването на дете в семейство
на роднини или близки, в приемно семейство, социална услуга - резидентен тип
или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на
дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия
адрес на детето. Според чл.26, ал.1 от ЗЗД, настаняването на дете в
семейство на роднини или близки, както и настаняването на дете за отглеждане в
приемно семейство, социална услуга - резидентен тип или специализирана
институция се извършва от съда. До произнасяне на съда дирекция „Социално
подпомагане“ по настоящия адрес на детето извършва временно настаняване по
административен ред. Визираната разпоредба на чл.5, ал.1 от ЗЗД предвижда, че
специална закрила се осигурява на дете в риск.
Оспорената Заповед №ЗД/Д-СТ-096 от 05.07.2023 год. е в изискуемата писмена
форма, като съдържа мотиви. Неоснователно оспорващите считат, че заповедта е
издадена в нарушения на изискванията за мотивиране. Целта на мотивите е да се
разкрият съображенията, по които е издаден административния акт, което от една
страна дава възможност на съда да упражни ефективен съдебен контрол върху
законосъобразността на акта, а от друга осигурява на страните - адресати или
заинтересовани своевременно да организират защитата си. Мотивите към
административния акт могат да се съдържат и в приобщен по преписката
подготвителен документ /в този смисъл е и ТР №16/31.03.1975 год. на ОСГК на
ВС/. С оспорената заповед органът възприема етапната епикриза то д-р Раджу –
началник отделение в ДМСГД – Стара Загора, както и постъпилият социален доклад
№ДП/Д-Х/95-001/02.06.2023 год. на ДСП Хасково. В заповедта се съдържа препращане
към този социален доклад, съответно и посочените в него фактически
обстоятелства. От направените обобщения
и заключения в социалния доклад, е видно, че органът е възприел наличие
на основания за настаняването на детето в дома гр. Ловеч. Възприето е
становището от социалния доклад от Хасково, че родителите нямат сигурни и
постоянни доходи и същите не притежават необходимия капацитет и умения за
отглеждането на дете, изискващо специални грижи. Родителите не съдействат на
институциите и нямат адекватно разбиране за здравословното състояние на детето.
Изложени са следователно факти, от които орган е направил извод за наличие на
материално правно основание за упражняване на предоставеното му правомощие.
Дали изложените факти се субсумират в хипотезата на материално правната норма е
въпрос на преценка материалната законосъобразност на акта.
В хода на производството не се установява допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена по повод текущата
работа по случая на детето. Този съдържа мнение, съответно се предлага с оглед
направените констатации, че спрямо А. А. Т.а, като дете в риск по смисъла на §1,
т.11, б.“а“ и „в“ от ДР на ЗЗД, е необходимо настаняването в посочения
специализиран дом за отглеждане на деца, каквото оспорената заповед
постановява. Оспорващата навежда доводи, с които оспорва оценката на събраните
данни, от гл. т. квалифицирането им като обстоятелства, налагащи настаняването
й в посоченото семейство.
В този смисъл съдът намира, че обективната истина по случая е безспорна
установена. Що се отнася до принципа на
служебното начало, то съдът намира, че същият не е нарушен. Ответника е събрал
всички относими доказателства, извършените от страна на социалните работници в
ДСП Стара Загора и Хасково действия, са в изпълнение на регламентираната в закона
процедура. Не е налице и нарушаване на принципа на равенство. В този смисъл
липсата на родителска грижа поради изискването на специални грижи за детето,
изискващи и съответните специфични медицински познания, които родителите не
притежават, са предпоставки за квалифицирането на детето като такова в риск по
смисъла на §1, т.11, б.“а“ от ДР на Закона за закрила на детето и спрямо което
е наложително вземането на постановената мярка за закрила, изразяваща се в
настаняването на детето в посочения дом в гр. Ловеч. Липсата на такива грижи би
се отразило негативно на и без това забавянето развитие на детето, с оглед на
вродените му заболявания. Не се установява по делото, че са провеждани обучения
на родителите за полагането на такива грижи, напротив – установява, се че
същите не съдействат на институциите. Не на последно място, липсата на
постоянно местожителство и трудови доходи в България, не предполагат
осигуряването на необходимите условия от страна на жалбоподателите за
отглеждането на детето. Всичко това води до извода, че детето е в риск и при
наличието на хипотезата на §1, т.11, б.“в“ от ДР на ЗЗД.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че не уведомяването на
жалбоподателите по чл.26 от АПК за започването на производството не
представлява съществено процесуално нарушение. От една страна е установено
честата липса на родителите, а от друга и липсата на съдействие на институциите.
Следва да се има в предвид, че в конкретния случай водещ е интереса на детето и
неговото пълноценно развитие. Налице е пълно установяване на достатъчно факти и
обстоятелства, които да обосноват издаването на заповедта, поради което не е
налице и нарушение на чл.35 от АПК. Заповедта съдържа фактически и правни
основания за издаването й. Налице е промяна на постановената мярка за закрила –
преместването на детето от един дом в друг – предпоставка по чл.30а във връзка
с чл.29, т.8 и т.9, поради изтичането на срока на постановеното настаняване -
промяна на обстоятелствата по настаняването, като настаняването на детето в
друг дом, с полагането на съответните специализирани медицински грижи е в
интерес на детето. От материалите по преписката се установява, че
жалбоподателите имат четири деца, като първото е пълнолетно и не живее при тях,
второто е настанено в дом за отглеждане с увреждания, а единственото третото
живее при тях. Това води до извода и за липсата на капацитет за отглеждането на
детето с вродените заболявания и изостаналост.
Не е налице и твърдяното в жалбата противоречие. Епикризата посочва, че
принципно е възможно отглеждането на детето в семейна среда, но дали това е
възможно се преценява от социалните работници, въз основа на извършените
проверки и проучване на семейството. Цитирането на и на епикризата и на
социалният доклад /официални документи със съответната доказателствена тежест/е
за вярно отразяване на установените факти и обстоятелства по случая, но не води
до извод за вътрешно противоречие на самата заповед.
Предвид изложеното, съдът намира,
че оспорената Заповед №ЗД/Д-СТ-096 от 05.07.2023 год. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане“,
гр. Стара Загора, е издадена при правилно прилагане на материалния
закон, при липсата на допуснати съществени нарушения на административно
процесуалните правила и в съответствие с целта на закона.
В жалбата се съдържа и искане за постановяване на спиране на
предварителното изпълнение на заповедта. С оглед на изложените по горе
обстоятелства, съдът намира, че същото е неоснователно. Предварителното
изпълнение по силата на закона, като за бъде постановено спирането на
изпълнението, то следва да се установяват и докажат от страна на
жалбоподателите такива факти и обстоятелствата, които биха им причинил
значителни вреди. Такива в хода на производството не се установиха, а в интерес
на дете и обществото е да се продължи отглеждането му в дом за медико-социални
грижи.
С оглед на изхода на спора, искането на жалбоподателите за присъждане на
направените разноски по делото се явява неоснователно
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна,
а оспорената Заповед №ЗД/Д-СТ-096 от 05.07.2023 год. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ Стара Загора е правилна и законосъобразна.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането
на А. Т. А. и А.А.А. *** за спиране на предварителното
изпълнение на Заповед №ЗД/Д-СТ-096 от 05.07.2023 год. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ - Стара Загора.
Определението може да се обжалва с частна жалба до Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщението му на страните.
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕТО на А. Т. А. и А.А.А. *** против
Заповед №ЗД/Д-СТ-096 от 05.07.2023 год. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ - Стара Загора, като неоснователно.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14
дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: