№ 299
гр. Пазарджик, 12.09.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20245200900070 по описа за 2024 година
Производството е чл. 83, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на Д. А. М., ЕГН **********, от
гр. П., ул. ***, чрез пълномощника му адв. Т. Ж. (ПзАК) против
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, с която е
предявена претенция по реда на чл.432 КЗ от КЗ за обезщетяване на
неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., в резултат от ПТП, настъпило
на 13.09.2023 г., ведно с мораторна лихва, считано от 20.01.2024 г. до датата на
завеждане на ИМ, ведно със законната лихва от завеждане на ИМ в съда до
окончателното изплащане на сумите.
Направено е и особено искане, обективирано в отделна молба,
подписана от пълномощника на ищеца, за освобождаването му от ДТ по
делото, поради липса на средства за заплащане на такава. Изложени са
твърдения, че заплащането на ДТ е непосилно за молителя, тъй като същия
получава доходи само от трудово възнаграждение, живее разделен от
съпругата си, но двете им деца живеят при него, като той ги подпомага
финансово.
Приложена е декларация от молителя, в която е посочено, че същият
получава месечен доход от заплата в размер на 1600 лв., не упражнява дейност
като ЕТ и не притежава дялове и акции в търговски дружества. Според
данните в декларацията ищецът има сключен граждански брак, но живее
разделен от съпругата си, за която е посочил, че има месечен доход в размер на
1500 лв. Посочил е още, че съжителства заедно с двете си деца и осигурява
издръжката на общо 3-ма души. Декларирал е правото на собственост върху
1
жилище в гр. П. с площ от 72 кв.м. и парцел от 76 кв.м., както и върху МПС –
2 бр. мотоциклети – Хонда (скутер, произведен 2010 г.) и „Харлей Дейвидсън“
(произведен 2006 г.). Посочил е, че той и/или съпругата му не страдат от
заболявания, които да налагат постоянни разходи. Молителят изрично е
декларирал, че той и/или съпругата му не притежават парични влогове.
След дадени указания съгласно Разпореждане № 436/11.07.2024 г. от
молителя са направени допълнителни уточнения във връзка с искането, като
служебно са изискани и справки от НАП, НОИ, БНБ, от имотен регистър при
АВп, както и от „ПП“ при ОДМВР-Пазарджик.
Съдът като разгледа подадената молба по чл. 83, ал.2 ГПК, както и
ангажираните доказателства намира същата за неоснователна.
Дължимата ДТ, от която заплащането на която молителя иска да бъде
освободен възлиза в размер на 4000 лв.
В случая се установява, че молителя има редовен доход от трудовата си
дейност в „Търговия на едро – Пазарджик, ЕООД, в размер на 1600 лв.
месечно, както и притежава собствено жилище, в което живее, т.е. не заплаща
наеми, притежава в собственост и друг недвижим имот, както и собствеността
два мотоциклета. Съпругата му, с която е декларирал, че живеят разделени
също получава възнаграждение в размер на 1500 лв.
Видно е от справката, изготвена от СВп, че през месец февруари 2024 г.
молителят е закупил поземлен имот с площ от 348 кв.м., ведно с построената в
същия имот промишлена сграда на площ от 235 кв.м., находящи се на адрес гр.
П., ул. ***, които 2 броя недвижими имоти впоследствие, на 15.05.2024 г.,
същият заедно със съпругата си Г. М.а, е дарил в полза на сина им А. Д. М..
Установява се по-нататък от представената справка от БНБ, че
молителят е вписан като титуляр на множество (над 100 бр.) различни
разплащателни и/или депозитни сметки в лично качество (някои от които
действително вече са закрити) – в т.ч. в ОББ АД, „Кей Би Си Банк Бългаия“
АД, „Банка ДСК“ АД, „Юробанк България“ АД, „Алианц Банк България“ АД.
В тази насока от отделните банкови институции по делото са представени
подробни справки. От същите става ясно (въпреки представената в обратния
смисъл декларация, под страх от носене на наказателна отговорност по чл.
313 от НК подписана лично от него), че молителят притежава паричен влог
във формата на отворен депозит „Комфорт-ФЛ – 6 месеца“ в „Алианц банк
2
България“ АД, в който е посочена разполагаема сума от 2861,80 евро (или
5597,19 лв.) и от която и към настоящия момент видно, че е налична сумата в
размер на 711,80 евро или 1392,15 лв. Установява се още, че молителят
разполага и със срочен депозит в размер на 1000,12 лв., по сметка ***, открит
в ОББ АД, като данни и за двата липсват в представената декларация по чл.
83, ал.2 ГПК.
От представените удостоверения от НАП е видно, че към настоящия
момент и двамата низходящи (син и дъщеря) на молителя имат регистрирани
трудови договори, респ. извършват трудова дейност, от която генерират
месечни доходи, като синът му – А. Д. М., ЕГН **********, освен
приобретател на описания по-горе недвижим имот в индустриалната зона на
гр. П., е *** на търговско дружество „АДМ 23“ ЕООД, с основна дейност по
НКИД – счетоводни и одиторски дейности и данъчни консултации. Установи
се още, че седалището и адреса на управление на дейността на посоченото
ЕООД съвпада с регистрацията по адреса на местоживеене на молителя и на
неговия син - гр. П., ул. ***. От представените доказателства се установява, че
дъщерята на молителя, за която той е посочил, че живее при него в едно
домакинство, освен това работи като *** на 4-часов работен ден с основно
трудово възнаграждение в размер на 560 лв., като едновременно с това е и
редовен студент в УННС.
При тези данни съдът намира следното :
В случая не са налице условията по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от
заплащането на ДТ по делото, каквото е искането на ищеца.
Предпоставка за уважаване на молбата по чл. 83, ал.2 ГПК е доказването
на липса на средства за заплащане на такси и разноски в гражданското
производство като целта на производството е осигуряване на право на защита
по конкретния казус. Нормата на чл.83, ал.2 ГПК, явяваща се своеобразна
гаранция за реален достъп до правосъдие, е приложима по отношение на
физически лица при наличието на визираните в т.1-т.7 изисквания на
посочената разпоредба. Преценката за наличие на предпоставките за
освобождаване от внасяне на държавна такса и/или разноски се извършва от
съда въз основа на доказателства за доходите на страната и семейството й;
имуществено състояние, удостоверено с декларация; семейно, здравословно
състояние, възраст и трудова заетост; както и други обстоятелства от значение
3
за случая. Имущественото състояние на молителя следва да е такова, че да
изключи или да затрудни задължението му за заплащане на ДТ с оглед
заявения размер на претенцията.
Важно е да се посочи, че разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК създава
привилегия в полза на лицата, доказали невъзможност, а не само изложили
пред съда твърдения за евентуални затруднения за заплащане на дължимите
такси, в която връзка са представили и съответната декларация под страх от
носене на наказателна отговорност за изложените данни.
Според съда установените по-горе обстоятелства не сочат хипотеза на
наличие на материално затруднение, ограничаващо достъпа на ищеца до
правосъдие по конкретния казус. Семейното и материалното му положение,
както и имотното му състояние, а именно: липсата на малолетни лица, на
които да дължи издръжка, както и собственото жилище, в което живее, т.е.
липсата на разходи за наеми; отделно – данните, че пълнолетните му
низходящи реализират и собствени доходи и недоказаните твърдения за
необходимостта от тяхното допълнително подпомагане със значителни
финансови средства; и най-вече данните за наличностите на молителя на
собствени парични средства в описаните по-горе сметки в банки, които
въпреки задължението за това под страх от наказателна отговорност по
чл.313 НК, не бяха отразени от него в представената пред съда
декларация, в т.ч. и сумата на получавания от молителя месечен доход;
обстоятелството, че на регистрирания му постоянен адрес се помещава и
вписано седалището и адреса на търговско дружество; правото му на
собственост върху други недвижими имоти и движими вещи и др.;
съпоставени с пълния размер на дължимата ДТ, водят до извода, че към
момента молителят разполага с достатъчно средства за нейното заплащане.
В конкретния случай страната не доказа и извършването на някакви
значими разходи, за да може това обстоятелство да бъде включено в
преценката на съда. Позоваването на евентуални значителни финансови
разходи за евентуално подпомагане на низходящите, като водеща причина,
обуславяща искането по чл.83, ал.2 ГПК, не биха могли да аргументират
неговата основателност, тъй като същите не бяха доказани, както не беше
доказано и твърдението за наличие на материално затруднение, създаващо
значителна финансова тежест с възпиращ или ограничаващ ефект върху
4
достъпа на ищеца до правосъдие.
Затова и преценката на съда към настоящия момент на база
ангажираните доказателства е, че ищецът разполага с материални средства,
които могат да му позволят да заплати дължимата ДТ, респ., изложените в
молбата съображения не биха могли да аргументират материално затруднение
към момента завеждане на искането, което да препятства достъпа му до
правосъдие. При тези данни и въз основа на съвкупната преценка на
релевантните обстоятелства по чл.83, ал.2, т.1-т.7 ГПК, съдът намира, че не са
налице предпоставките за освобождаване от задължението за заплащане на ДТ
по делото във връзка с предявения иск.
Водим от изложеното и на основание чл.83, ал.2 от ГПК,
Пазарджишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д. А. М., ЕГН **********, от
гр. П., ул. ***, за освобождаване от задължението за внасяне на държавна
такса в производството по т.д.№ 70/2024 г. по описа на ПзОС, като
неоснователна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Пловдивски
Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
5