Решение по КНАХД №1914/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба от С. Д. Д., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адв. П. Б. от АК-Варна, против Решение № 860/10.07.2025 г., постановено по АНД № 20243110205016 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна (ВРС), с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-0819-003047/24.10.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ Варна, с което на С. Д. Д., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП.

В жалбата се релевира, че решението на първостепенния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменено изцяло обжалваното НП.

Ответникът по касационната жалба – Началник Група в ОДМВР Варна, Сектор „Пътна полиция“ - Варна, не е депозирал отговор по касационната жалба. В депозирани писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата и счита въззивното решение за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за оставането му в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Варна намира касационната жалба за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно и законосъобразно, съот. като такова да бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна, VII тричленен състав, като прецени доводите на страните, фактите, изведени от ВРС от събраните по делото доказателства, както и мотивите на съдебния акт, в рамките на наведените от оспорващия касационни основания и предвид обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата на чл. 218 АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с правен интерес – на която са връчвани съобщения по делото, в т. ч. и обжалваното решение, и за която постановеното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Предмет на проверка във въззивното производство е НП № 24-0819-003047/24.10.2024 г., издадено от Началник група в ОД на МВР - Варна, Сектор „Пътна полиция“ Варна, с което на С. Д. Д., [ЕГН], е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП.

ВРС приема за установено от фактическа страна, че на 27.07.2024 г. около 16:49 часа в гр. Варна, по [улица]в посока изхода от града до кръстовището с ул. Д-р П. Д., С. Д. управлявал л. а. Рено Клио, рег. № [рег. номер], собственост на Д. Д., [ЕГН]. След като е спрян за извършване на проверка от страна на органите на полицията е установено, че не използва обезопасителен колан по време на движение, с който е оборудван автомобила.

Въззивният съд е приел, че за констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1361150/27.07.2024 г. Актът е бил надлежно връчен на Д., същия се е запознал с него и не е направил възражения при връчването му, както и такива не са постъпили и в законния за това срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа на констатациите в АУАН административнонаказващият орган (АНО) издава атакуваното НП. АНО е квалифицирал нарушението по чл. 137а, ал.1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е наложил глоба в размер на 50 лв. на въззивника.

От правна страна въззивният съд приема, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно. Наказанието наложено на въззивника по чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 ЗДвП е правилно квалифицирано и законосъобразно е определен размерът на глобата. Нарушението е безспорно доказано, като предвид вида на нарушението същото е установено по единствено възможния за това начин, а именно, чрез визуално наблюдение от страна на органите на полицията. Спазени за нормите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като съставения АУАН и издаденото НП съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Прието е, че ясно и точно е описано кога, къде, какво МПС е управлявал въззивника, като същото е индивидуализирано по вид, модел и рег. номер. Посочено е мястото на проверката и е установен начина на установяване на нарушението. Д. не е направил възражения по връчения му АУАН и не е оспорил нарушението и правната квалификация на същото. ВРС не е споделил възражението относно твърдението, че неправилно е установена фактическата обстановка, както и че, доказателства в тази насока не са представени, а твърденията на въззивника са с цел изграждане на защитна, оневиняваща го версия. Съдът е приел, че на Д. безспорно са известни задълженията му като водач на МПС, доколкото са събрани доказателства, че той е правоспособен водач на МПС и същия безспорно е положил изпит за да докаже познаването на ЗДвП. Правото на защита на въззивника не е нарушено, дори напротив, то е реализирано в пълен обем, като въззивника е обжалвал издаденото срещу него НП. Районният съд установява, че Д. има трайно изградени навици на нарушител на правилата за движение по пътищата и същия е санкционирам многократно за различни по вид нарушения, като за период от 02.04.2023г. до 05.12.2024г. са му били издадени 23 електронни фиша и 13 НП за различни нарушения на ЗДвП.

Касационният съд приема от правна страна за установено следното:

Фактическите констатации и формираните от въззивния съд правни изводи, изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.

Извършвайки проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, настоящия състав на Административен съд – Варна намира, че доводите, изложени в касационната жалба за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното решение, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Обжалваното решение е валидно, постановено в съответствие с приложимия материален закон. ВРС е извършил цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Съдът не е нарушил процесуалните правила и относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Противно на изложеното в касационната жалба, изрично е обсъдил събраните по административната преписка и по делото доказателства, доводите на страните, както и тези, изложени във въззивната жалба и в открито съдебно заседание. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящия съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби.

За пълнота следва да се вземе предвид и, че районният съд е изложил и мотиви по същество на спора, като подробно е разгледал и обсъдил всяко едно от изложените във въззивната жалба възражения по всеки един пункт, напълно идентични с изложените в касационната жалба.

Касационната инстанция намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо. При постановяването му не се констатират нарушения на материалния и процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора следва в полза на ОД на МВР-Варна да се присъди на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН, Административен съд – Варна, VІІ тричленен състав

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 860/10.07.2025 г., постановено по АНД № 20243110205016 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА С. Д. Д., [ЕГН], да заплати на ОДМВР-Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.