№ 11447
гр. София, 10.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110175835 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по делото
следва да бъде допуснато.
С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска привличането по
делото на трето лице помагач на неговата страна. С твърденията си легитимира
интереса на третото лице „ФИРМА” ЕООД, решението да бъде постановено в полза на
ищеца и в този смисъл правото му да встъпи по чл. 218 ГПК и искането по чл. 219
ГПК следва да бъде уважено.
Всички останали доказателствени искания на ищеца следва да бъдат оставени без
уважение, доколкото с оглед направеното признание на предявения иск в отговора на
исковата молба, същите не са необходими за изясняване на спорни между страните
обстоятелства.
Следва да се приложи ч.гр.д. № 29050/2024 г. по описа на СРС, 182-ри състав.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА НА ОТВЕТНИЦИТЕ най-късно в първото по делото открито
съдебно заседание да представят изрично пълномощно за адв. С. с правата по чл. 34,
ал. 3 ГПК с оглед заявеното с отговора на исковата молба признание на иска,
доколкото представеното пълномощно не съдържа волеизявление с овластяване на
процесуалния представител с правата по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК.
При неизпълнение на указанията процесуалното действие ще се счита
нередовно.
НАСРОЧВА делото за 25.04.2025 г. от 10:10 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение.
КОНСТИТУИРА по делото като трето лице помагач на страната на ищеца
1
„ТФИРМА” АД, гр. София, „ФИРМА” ЕООД.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч.гр.д. № 29050/2024 г. по описа на СРС, 182-ри състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ТФИРМА” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу всеки от Вержиния С. Т. и В. И. Т. за заплащане при
условията на разделна отговорност на сумите, както следва: сумата от 4733,98 лв.,
представляваща цена на доставена топлинна енергия за апартамент № В /6/, находящ
се в гр. Х, аб. № ******, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението /16.05.2024г./ до плащането, сумата от 476,70 лв., представляваща
законната лихва за забава от 15.09.2022 г. до 11.03.2024 г., сумата от 48,05 лв.,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода 05.2021 г. – м.
04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението /16.05.2024г./
до плащането, сумата от 9,50 лв., представляваща законната лихва за забава от
16.07.2021 г. до 11.03.2024 г., за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 29050/2024 г. по описа на СРС, 182-ри състав. След постъпило
възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията,
предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са
ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли
съда да постанови решение, с което да признае горните вземания за установени.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с
който признават предявените искове, както и направените по делото разноски.
Оспорват размера на претендираното юрисконсултско възнаграждение като
прекомерно. Молят съда да постанови решение съобразно стореното признание.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже, че през процесния период
между страните е съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата
изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
С оглед признанието на иска и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са всички
2
обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
3
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовките им за
насроченото ОСЗ, на ищеца да се връчи препис от отговора на ИМ, а на третото лице
помагач - препис от исковата молба, приложенията към същата и от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4