Р Е Ш Е Н И Е
№ 460
от 15.06.2023 г., гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито съдебно заседание на шестнадесети май, две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на
секретар Дорета Атанасова и прокурор Елеонора Иванова, като разгледа адм. дело № 316/2023 г. по описа на
Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/ във връзка с чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на „НЕВЕН“
ЕООД, ЕИ **********, против Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище –
гр. С., за присъждане на сумата в размер на 880 лева – обезщетение за причинени
имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по АНД №
632/2018 г. по описа на Районен съд – Свиленград и по АНД /К/ № 60/2019 г. по
описа на Административен съд – Хасково, ведно със законната лихва, считано от
10.04.2019 г. /влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателно
постановление № 3/15.10.2018 г., издадено от Директора на Областно пътно
управление – Хасково/ до окончателното й заплащане.
Твърди, че са налице предпоставките за реализиране отговорността на
ответника поради незаконосъобразно издадения спрямо дружеството ищец акт. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът „НЕВЕН“
ЕООД, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба и моли същата да бъде уважена, като бъде присъдена
претендираната сума, с която ищецът бил увреден непозволено от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането, посочена в исковата молба.
Претендира разноски по списък. Депозирани са писмени бележки, в които посочва,
че за осъщественото процесуално представителство в производството по оспорване
на посоченото по-горе наказателно постановление /НП/ пред Районен съд –
Свиленград и Административен съд – Хасково дружеството ищец е заплатил разноски
за осъществената правна защита. На ищеца в резултат на незаконосъобразната
административна дейност били причинени имуществени вреди, изразяващи се в
заплащане на адвокатското възнаграждение, като акцентира върху това, че
разноските, понесени от лицата в производствата по отмяна на НП, подлежат на
обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Била налице и причинната връзка между
постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат, като се
позовава на Тълкувателно постановление по тълк. дело № 2/2014 г. на ВКС и ВАС и
на Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2016 г. на ВАС. Твърди, че искането
за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на
влизане на решението на районния съд до окончателното й заплащане /т. 4 ТР №
3/2004 г. на ОСГК на ВКС/, е основателно, тъй като задължението по чл. 86 във
връзка с чл. 84, ал. 3 ЗЗД има акцесорен характер и е обусловено от главното
задължение. Моли искът да бъде уважен като основателен и доказан. Претендира
разноски.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, не изпраща
процесуален представител. Постъпила е писмена молба, с която се оспорва иска
като недопустим, неоснователен и недоказан. Позовава се на специалната
разпоредба на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК, като
посочва, че претендираните разноски следва да се търсят по реда на чл. 144 АПК
във връзка с чл. 248 ГПК.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково, редовно призована, изразява
становище исковата молба да бъде уважена като доказана по основание и размер.
Въз основа на твърденията на
страните и приложените по делото писмени доказателства Административен съд –
Хасково установи следното от фактическа страна:
За нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „б“ и б. „в“ от Закона за пътищата във
връзка с чл. 24, т. 2 от Наредбата за специалното ползване на пътищата с Наказателно
постановление № 3/15.10.2018 г., издадено от Директора на ОПУ – Хасково, е
наложено на „НЕВЕН“ ЕООД, ЕИ
**********, административно наказание „глоба” в размер на 3000 лева на
основание чл. 54, ал. 1 във връзка с чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата.
НП е оспорено пред Районен съд – Свиленград, като в образуваното съдебно
производство по АНД № 632/2018 г. жалбоподателят „НЕВЕН“ ЕООД /наказаното лице/ е представляван от адвокат Т.К.
съгласно пълномощно и договор за правна защита и съдействие, приложени в
кориците на делото, и двете – от 22.11.2018 г. Видно от договора, за оказване
на правна защита и съдействие по делото и обжалване на процесното НП е
договорено възнаграждение в размер на 440 лева, платено в брой. Видно от
протокола от проведеното по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят е
представляван от упълномощения адвокат. По АНД № 632/2018 г. по описа на
Районен съд - Свиленград е постановено Решение № 209/05.12.2018 г., с което се
отменя издаденото от Директора на ОПУ – Хасково Наказателно постановление № 3/15.10.2018
г.
Решение № 209/05.12.2018 г., постановено по АНД № 632/2018 г. по описа на
Районен съд- Свиленград, е оставено в сила с Решение № 222/10.04.2019 г. по АНД
/К/ № 60/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково. В образуваното
съдебно производство пред Административен съд – Хасково ответникът по
касационната жалба „НЕВЕН“ ЕООД е
представляван от адвокат О. съгласно пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, приложени в кориците на делото, и двете – от 12.03.2019 г. Видно от
договора, за оказване на правна защита и съдействие, изразяваща се в
процесуално представителство по делото, е договорено възнаграждение в размер на
440 лева, платено в брой. Видно от протокола от проведеното по делото открито
съдебно заседание, ответникът по касационната жалба е представляван от
упълномощения адвокат.
При така установената фактическа
обстановка Административен съд – Хасково формира следните правни изводи:
Искът е допустим
като подаден от лице с активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло имуществени вреди, и насочен срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто отменен
като незаконосъобразен акт се твърди, че са причинени вредите /чл. 128, ал. 1,
т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, чл. 204, ал. 1 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и чл. 205, ал. 1 АПК във връзка с чл. 7, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 21,
ал. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 2, ал. 1 от Правилник за
структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна
инфраструктура“/.
На
основание чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу
органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Съгласно чл. 205, ал. 1 от АПК „искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са причинени вредите“, като в § 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на АПК е дадена легална дефиниция на
административен орган – „органът, който принадлежи към системата на
изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия,
овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични
функции, и организациите, предоставящи обществени услуги“. В конкретния случай
ответник е Агенция „Пътна инфраструктура“, доколкото издателят на отмененото
като незаконосъобразно НП е Директорът на ОПУ – Хасково /специализирано звено
съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 2, ал. 1 от Правилника за структурата, дейността и организацията на
работа на Агенция „Пътна инфраструктура“/.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк. дело
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС: „при незаконни актове на администрацията началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с
което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е
моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на
административните органи - от момента на преустановяването им“. Съгласно чл.
204, ал. 1 и ал. 2 АПК искът може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред или заедно с оспорването му до
приключване на първото заседание по делото. Спазено е изискването по чл. 110 от ЗЗД, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ, регламентиращ общата петгодишна
давност за иницииране на производство за присъждане на обезщетение. Последното
е преюдициален въпрос, чийто отговор определя и една от предпоставките за
основателност на предявения иск за вреди.
Разгледан
по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.
1. Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетения за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица, като въз основа на
препращащата норма на чл. 203, ал. 2 от АПК за неуредените въпроси субсидиарно се
прилагат правилата на ЗОДОВ. Производството за обезщетения е уредено от
законодателя в глава единадесета от АПК, към които препраща и чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
На основание чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ „държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като
незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове“.
Увреждането на юридическите лица, в случая претърпяването на имуществени вреди,
представлява сложен юридически състав, чиито предпоставки следва да са налице
кумулативно при търсене на отговорност на съответния административен орган.
Ангажирането на отговорността и присъждането на обезщетение е допустимо при
наличието на следните елементи: незаконосъобразен административен акт, вреда,
причинна връзка между акта и вредата, а в случаите на деяние /действие или
бездействие/, противоправност на деянието и причинно-следствената му връзка с
настъпилата вреда. 3а целите на закона е от значение не съществуването на
някаква причинна връзка, а същата да е пряка и непосредствена. Под преки вреди
следва да се разбират онези, които са типична, нормално настъпваща по време и
място последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие.
Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправното
действие или бездействие, установения за незаконосъобразен акт. Липсата на
който и да е елементите от посочения фактически състав води до невъзможност да
се реализира отговорността на държавата и общината по предвидения от закона
ред. В тежест на ищеца е да докаже наличието на причинна връзка между отменения
по съдебен ред акт на административния орган /неговото незаконосъобразно
действие или бездействие/ и твърдените претърпени имуществени и неимуществени
вреди.
2. Елемент от
фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е незаконосъобразният акт да е
издаден и незаконосъобразното поведение да е проявено при или по повод
административна дейност. „Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието
„административна дейност“ за целите на ЗОДОВ в самия закон. Дефиниция на това
понятие няма и в други актове на позитивното право. Това налага установяването
на съдържанието му по тълкувателен път. /…/ В чл. 1 подходът е друг. Посочени
са два признака, които определят основанието. Първият е незаконосъобразността
на актове, действия и бездействия. Тоест, индивидуализацията е направена не по
функционалното съдържание на акта, действието или бездействието, а единствено с
оглед на неговата законосъобразност. И вторият - при и по повод изпълнение на
административна дейност. „Административна дейност“ е субективно, формално
понятие, което изразява осъществяващия дейността субект. То не е функционално
понятие, не съответства на различните функции, които органите и длъжностните
лица по чл. 1 ЗОДОВ имат и които различни функции осъществяват чрез различни по
своята правна същност актове и действия, съответно бездействия. Субектите по
чл. 1 ЗОДОВ, както бе посочено по-горе, могат да изпълняват различни функции и
задачи. Много пъти един и същ орган е натоварен с няколко различни по същността
си функции - нормотворчески, контролни, правораздавателни, изпълнителни. Не
вида на функцията и задачата, а качеството на правния субект на орган
/длъжностно лице/ на държавата или на общината и относимостта на акта,
действието или бездействието към това му качество /при и по повод/, е
релевантно за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ“ /Определение № 6 от 16.02.2015 г.
по адм. д. № 30/2014 г., смесен 5 чл. с-в ВАС/.
3. Съгласно мотивите
на Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. по тълк. д. № 3/2004 г. на ОСГК на
ВКС „държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от
увреждането, която отговорност е обективна и не е обвързана от наличието или
липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите. Елемент от
фактическия състав на отговорността на държавата е установяване
незаконосъобразността на акта, действието или бездействието на държавния орган
- т. е. ако изобщо не са регламентирани в закона, или ако противоречат на
материално правни и процесуални норми“.
4. В конкретния
случай с влязло в сила съдебно решение е отменено като незаконосъобразно НП № 3/15.10.2018 г., издадено от Директора на ОПУ – Хасково. Доколкото
искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие
незаконосъобразно наказателно постановление, отменено с влязло в сила решение
преди изменението на ЗАНН /стар чл. 63, ал. 3, създаден с § 9 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на ЗОДОВ -ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г., в сила от
03.12.2019 г., нов чл. 63д - в сила от 23.12.2021 г./, а именно – 10.04.2019
г., когато законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в
производствата по ЗАНН, то исканията за обезщетяване на направени разноски в
производството по обжалване на НП подлежат на разглеждане по ЗОДОВ. При
формиране на този извод съдът съобрази ТП № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. №
2/2014 г., ОСК на ГК на ВКС и I и II колегия на ВАС, в което е посочено: „Независимо
че наказателното постановление, /бел. моя - като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си
правораздавателен акт/, не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1,
ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган,
представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици,
е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност“.
5. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ „държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“. С оглед горното
и разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се установи наличие на
причинно-следствена връзка между претърпените вреди и незаконосъобразния акт.
Вредата представлява отрицателна последица от увреждането, което засяга
неблагоприятно защитени от правото имуществени права на увредените, както и
техните законни интереси.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСС на ВАС, I и II
колегия: „При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления
изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и
отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4
от този закон“.
В конкретния случай ако
Директорът на ОПУ – Хасково не беше издал
незаконосъобразния акт, ищецът не би се лишил от собствените си средства,
представляващи адвокатско възнаграждение за осъществените на две съдебни
инстанции правна защита и съдействие, и възможността да ги ползва в своя изгода,
т. е. налице е и пряка причинно-следствена връзка между отмененото като незаконосъобразно
НП и имуществените вреди.
6. Наличието на
всички елементи за ангажиране отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е
предпоставка искът на „НЕВЕН“ ЕООД
да бъде уважен като основателен. Този извод се основава и на утвърденото в
практиката на ВАС, че след влизане в сила на съдебните актове, с които е
обявена незаконосъобразност на акт, държавата дължи пълно репариране на
понесените вреди с оглед спазването на принципите на равностойност,
ефективност, пропорционалност, както и на правото на собственост, прогласено от
чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз - ако някой бъде лишен
от своята собственост в защита на обществения интерес, дължи му се справедливо
и своевременно обезщетение за понесената загуба.
7. Възражението на
ответника за приложимост на разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във връзка с
чл. 143, ал. 1 АПК следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Според
цитираната по-горе промяна в законодателството, след 03.12.2019 г. сторените в
съдебното производство по отмяна на НП разходи за адвокатско възнаграждение
могат да се претендират в рамките на самото съдебно производство като съдебни
разноски, какъвто безспорно не е настоящият случай, доколкото съдебното
решение, с което е отменено НП, е влязло в сила преди промяната /така вж. Тълкувателно
решение № 5 от 17.07.2022 г. по тълк. д. № 4/2020 г., ОСС на ВАС, I и II
колегия/. По тези съображения не се споделя и твърдението, че приложима е била разпоредбата
на чл. 144 АПК във връзка с чл. 248 ГПК /изменяне на решението в частта с
разноските – вж. мотивите на Решение № 10792 от 25.11.2022 г. по адм. д. №
11272/2020 г., ІІІ отд. на ВАС, Определение № 853 от 17.01.2022 г. по адм. д. №
10854/2021 г., ІІІ отд. на ВАС/, като съдът следва да допълни, че не може да се
произнася по приключил с влязло в сила съдебно решение правен спор и по друго
съдебно производство.
8. В случаите, в които искът бъде уважен като основателен, се разглежда
и акцесорното искане за присъждане на претендираната лихва, като за неговата
допустимост също се изследва изтекла ли или не погасителната давност. Началният
момент за неговото предявяване е моментът на преустановяването на незаконните
действия или бездействия на административните органи, съответно – от момента на
влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни
актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване. Вземанията за
лихви се погасяват с изтичането на тригодишен срок /чл. 111, б. „в“ от ЗЗД/
независимо, че главното вземане се погасява по давност с изтичането на
петгодишния срок по чл. 110 ЗЗД /така вж. Решение № 17084 от 18.12.2013 г. по
адм. д. № 12715/2012 г., ІІІ отд. на ВАС/.
В конкретния случай се констатира, че към датата на предявяване на
исковата молба е изтекъл срокът по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, но възражение за
погасяване по давност на исковата претенция в частта за лихвата не е направено
от ответника по спора. По ЗОДОВ „давността не се прилага служебно, поради което
длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че
задължението му е погасено по давност“ /така вж. Решение № 2076 от 24.02.2023
г. по адм. д. № 7613/2022 г., ІІІ отд. на ВАС, Решение № 7480 от 28.07.2022 г.
по адм. д. № 4094/2022 г., ІІІ отд. на ВАС, Решение № 3166 от 05.04.2022 г. по
адм. д. № 7290/2021 г., ІІІ отд. на ВАС; Решение № 233 от 12.01.2022 г. по адм.
д. № 3466/2021 г., ІІІ отд. на ВАС /.
Налице е предпоставката за разглеждане искането за основателност на
вземането за лихва при преюдициално разрешен въпрос за основателността на
главното вземане
Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава
върху сумата, представляваща обезщетение, считано от 10.04.2019
г. /влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателно постановление
№ 3/15.10.2018 г., издадено от Директора на Областно пътно управление –
Хасково/ до окончателното й заплащане. Така вж. Тълкувателно решение № 5 от
17.07.2022 г. по тълк. д. № 4/2020 г., ОСС на ВАС, I и II колегия; Решение №
4076 от 28.04.2022 г. по адм. д. № 11367/2021 г., ІІІ отд. на ВАС.
9. С оглед изхода от
спора и на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК в общ размер на 410
/четиристотин и десет/ лева, представляващи държавна такса и уговорено и
платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие, своевременно поискани и за които по делото са представени
доказателства.
Така мотивиран и на
основание чл. 1 от ЗОДОВ във връзка чл. 203 и сл. от АПК, чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Административен
съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище – гр. С., да заплати на „НЕВЕН“ ЕООД, ЕИ **********, със
седалище и адрес на управление – гр. С., ул. „С. з.“ № 7, представлявано от
управителя П.Д. Г., сумата в размер на 880 /осемстотин и осемдесет/ лева –
обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение по АНД № 632/2018 г. по описа на Районен съд – Свиленград и по
АНД /К/ № 60/2019 г. по описа на Административен съд – Хасково, ведно със
законната лихва, считано от 10.04.2019 г. /влизане в сила на съдебното решение
за отмяна на наказателно постановление № 3/15.10.2018 г., издадено от Директора
на Областно пътно управление – Хасково/ до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна
инфраструктура“, със седалище – гр. С., да заплати на „НЕВЕН“ ЕООД, ЕИ **********, със седалище и адрес на управление –
гр. С., ул. „С. з.“ № 7, представлявано от управителя П.Д. Г., сумата в размер
на 410 /четиристотин и десет/ лева, представляваща направените по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд – Хасково.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
СЪДИЯ: