Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260073/гр.
Варна,07.05.2021 г.
ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на деветнадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева като разгледа докладваното от съдия Радослав Славов в.т.д.№565/2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по
въззивна жалба на “Юробанк България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д. Ш. и П.Д.,
чрез процесуален представител, срещу решение № 260114/27.07.2020 год.,
постановено по т.д.№ 455/2019 год. ВОСв частта с което съдът е: Прогласил за нищожни, на осн.чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр.чл.143 вр.чл.146, ал.1 от ЗЗП
клаузите на чл.3 ал.5, чл.12 и чл.22 от Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL29484 от 19.11.2007г., по иска
на К.Й.М. с ЕГН ********** и Д. Т. М. с
ЕГН **********, и двамата от гр.Варна, чрез пълномощник адв.М.К., срещу
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********:
Осъдил е „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, да заплати на К.Й.М. и Д.
Т. М., на осн. чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД сумата от 37 604.36 лева,
представляваща надплатена за периода 20.03.2014г. до 21.12.2017г. и за периода
от 20.01.2018г. до 02.11.2018г., сума по Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL29484 от 19.11.2007г., в резултат на валутната разлика между
швейцарски франк, евро и лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от депозиране на исковата молба в съда - 22.03.2019г. до окончателното й изплащане:
Осъдил е „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД да заплати на К.Й.М. и Д. Т. М. на осн. чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД сумата от 450 шв.фр., представляваща сума, получена от ответника без правно
основание, в резултат на едностранно увеличение на приложимия лихвен процент по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL29848 от 19.11.2007г. за
периода от 20.05.2017г. до 20.12.2017г., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от депозиране на исковата молба в съда – 22.03.2019г. до
окончателното изплащане на сумата:
Осъдил е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********, да заплати на К.Й.М.
и Д. Т. М., сторените съдебно-деловодни
разноски в размер на 4355 лева.
Счита решението в обжалваните части
за неправилно- поради необоснованост и незаконосъобразност на същото, по
изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с
което исковете да бъдат отхвърлени
изцяло.
Относно оплакването за необоснованост
на решението, излага следното: Съдът
неправилно е приел, че клаузата на чл.22 от Договора за кредит прехвърля изцяло
валутния риск върху ищците и като неравноправна е обявена за нищожна. Този
извод е необоснован. Спорет текста на цитираната клауза ищците не поемат целият
валутен риск, а рискът от обезценка на лева или евро спрямо швейцарския франк.
Това обаче не е правна последица от посочената разпоредба, а от факта, че
договорът е уговорен и усвоен в швейцарски франкове. Оспорва и извода на съда,
че посочената разпоредба не била ясна и разбираема. Сочи, че разпоредбата не съдържа сложни термини и е ясна и
недвусмислена.
Оспорва извода на съда, че Банката не
е разяснила на ищците валутния риск, който поемат при сключване на договора в
чуждестранна валута и този извод се опровергава от разпитания свидетел А.Д.,
според който банката добросъвестно и в достатъчно време преди подписване на договора за кредит е
информирала клиенитте си за рисковете свързани с вземането на валутен
кредит. Изложени са съображения , че решението
е постановено в противоречие с Решението по дело С-186/16 СЕС, поради приетото,
че ищците не следва да поемат риска от повишаване на курса на швейцарския франк
спрямо лева.
Изложени са съображения и срещу
извода на съда, че реално процесния кредит е усвоен в евро. Договорът за кредит е уговорен и усвоен в шв.франкове, като същият е
осигурен от Банката чрез заделяне на неин кредитен ресурс в шв. Франкове. Оспорва извода на съда, че превалутирането по
чл.20 от договора зависи от съгласието на Банката. Според посочения текст,
ищците имат право да поискат промяна на валутата на кредита и това означава, че
банката има задължение да извърши превалутиране по искане на ищците.
За това счита, за неправилни изводите
на съда, че Банката била нарушила принципа на добросъвестността и било налице
значително неравенство между правата и задълженията на Банката и ищците.
Счита решението за неправилно и в
частта с която е приел, че оспорените клаузи на чл.3 ал.5 и чл.12 от договора
за неравноправни. Излага, че посочените
клаузи са индивидуално договорени и това се установява от събраните гласни
доказателства. За това и ищците нямат право да претендират суми за
неоснователно обогатяване от банката, поради промяна на възнаградителната
лихва, както и лихви за забава върху тези суми. За това счита решението за
неправлино в частта с която тези искове са уважени.
С жалбата се иска решението да бъде
отменено и исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
Насрещната страна К.Й.М. и Д. Т. М., чрез писмено становище на процесуален представител, изразяват становище за
неоснователност на жалбата, по изложени съображения.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа чрез писмена молба от пълномощника на въззивника адв. В..
Претендира присъждане на разноски, за което представя списък.
Въззиваемите,
чрез адв.К. оспорват жалбата и поддържат
депозирания отговор. Излагат, че свидетелят Д., който е посочен и въз основа на
който се твърди за индивидуално договаряне на клаузи по договора, е лице, което
не е преговаряло от страна на банката с въззиваемите при сключване на договора.
Съдът съобрази следното:
Предмет на настоящия процес е искова
молба на К.Й.М. с ЕГН ********** и Д. Т. М. с
ЕГН **********, и двамата от гр.Варна, чрез пълномощник адв.М.К.,***, с която и
след уточнителна молба с вх. № 12556 от 22.04.2019г. в условията на обективно
кумулативно съединяване, след осъществено приемство в процеса на осн.чл.227 от ГПК и увеличение размера на искова претенция, на осн.чл. 214, ал.1 от ГПК, са
предявени следните искове : 1:-Установителен иск срещу „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Околовръстен път
260 за обявяване нищожност поради противоречието им със закона на клаузите на
чл.3 ал.5, чл.12 и чл.22 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL29484 от 19.11.2007г.
2:- Осъдителен иск срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Околовръстен път 260 за присъждане на сумата от 37 604.36 лева,
получена от ответника без правно основание, изчислена като разлика между
стойността на действително заплатените суми в лева по фиксинг на БНБ за
швейцарски франк в деня на плащането и стойността на вноските по фиксинг на БНБ
за швейцарски франк в деня на усвояване на кредита, за периода от 20.03.2014г.
до 21.12.2017г. и за периода от 20.01.2018г. до 02.11.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от депозиране на исковата молба в съда
да окончателното изплащане на сумата:
3: Осъдителен иск срещу „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Околовръстен път 260 за присъждане на сумата от 450 шв.франка, получена от ответника без правно основание, в
резултат на едностранно увеличение на приложимия лихвен процент за периода от
20.05.2017г. до 20.12.2017г., ведно със законната лихва върху всяка тази сума,
считано от депозиране на исковата молба в съда да окончателното изплащане на
сумата
Претенциите по исковата молба се
основават на следните твърдения:
Твърдят, че на 19.11.2007г. са сключили с ответната банка Договор за
кредит, обезпечен с ипотека върху недвижим имот в размер на 46325 евро. При
погасяването на кредита, обаче, кредиторът е преизчислявал размера на отпуснатият кредит и месечните
вноски в швейцарски франкове, като е прилагал определен от него курс на
шв.франк, който от сключването на договора до настоящият момент се е увеличил
значително. Като резултат на
едностранното преизчисляване, банката събирала под формата на месечни вноски
сума многократно по- голяма от дължимата- договорена и усвоена в евро. Освен
това, кредитора многократно, и едностранно увеличавал договореният лихвен
процент по договора, което още един път увеличавало размера на месечните
погасителни вноски по кредита. Твърди се, че в резултат на гореописаните
действия банката е събрала суми, в размери значително над договореното и
дължимото. Твърди се, че надвзетите суми, предмет на заявените искови претенции
за периода от 20.03.2014г. до м.11. 2018г., когато ищците са погасили
предсрочно кредита, в резултат на увеличените месечни вноски, са недължимо
платени, въз основа на нищожни клаузи.
Сочат, че както обвързването на
дължимите погасителни вноски с курса на валута различна от тази в договора за
кредит, ипотечният акт и усвоената в евро- швейцарски франкове, така и
едностранното изменение на приложимият по кредита лихвен процент, са в противоречие
с националното и европейско законодателство, поради което ответника се е
обогатил неоснователно с така получените разлики и дължи връщането им.
Твърди, че кредиторът като е
икономически по-силната страна е злоупотребил с това и е наложил
подписване на споразумения, чиито клаузи са предварително изготвени от
него, с които е променял вида на вноските.
Твърди, че по отношение на тези клаузи следва да
намерят приложение разпоредбите на Закона за защита на потребителите, както и
Директива 93/13/ЕИО от 05/04/1993г., относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, чиито разпоредби за транспонирани в българското
законодатество.
Настоява, че клаузите са нищожни по
чл.146, ал.1 във вр.чл.143 от ЗЗП, като се сочат разпоредбите на чл.143, т.2,
т.6, т.11 и т.13 от закона. Сочи се, че ищците имат качеството на потребители
по смисъла на пар. 13, т. 1 от ЗЗП- физическо лице, което ползва услуги за
задоволяване на лични нужди, а ответникът е търговец по смисъла на пар.13, т. 2
от ЗЗП - юридическо лице, което предоставя банкови кредити като част от своята
търговска дейност като в отношенията между страните следва да намерят
приложение текстовете на ЗЗП.
Твърди се, че е нищожно съгласието за поемане на валутният риск, за което сочи,
че е получено в следствие въвеждане на потребителя в заблуда. Сочи се, че тази
уговорка е нищожна и поради противоречие със закона, предвид изричното
определяне на носителя на риска в ЗКИ. Конкретно се изтъква, че поемането
едностранно на всички рискове и вреди поставя потребителя в изключително
неравностойно положение.
Изтъква се, че при липса на предварително оповестяване на
валутния риск, породен от възможността за значително повишаване на разходите по
обслужване на кредита поради курсови разлики, договарянето на валутно обвързано
кредитиране не може да бъде
прието, че е индивидуално. Излага, че едва в подготвения от кредитора
текст, представен за подпис на клиента е вписаната клауза на чл. 22 от договора
като декларация за съгласие за носене на риска от повишаване на обявения от
банката курс.
На следващо място се твърди, че
уговорката, с която банката си е запазила правото едностранно, без договаряне с
потребителя, да увеличава цената на предоставеният кредит- лихвата, на
непредвидено в договора основание, като
тази промяна става задължителна за кредитополучателя и без да
му е съобщена предварително, е неравноправна, доколкото изпълнява състава на
чл.143, т.3, т.10 и т.12 от ЗЗП.
С постъпилия в срока по чл.367, ал.1
от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите.
Оспорва се твърдението, че договора за кредит съдържа нищожни клаузи. Твърди
се, че същият е валутен кредит, уговорен и усвоен в швейцарски франкове, съгл.
чл. 1, ал. 1 от него и Приложение № 1 към Договора за кредит, в който е
посочено, че ищците усвояват кредит в размер на 77 578 швейцарски франка. Сочи
се, че приложението е подписано по писмено искане на ищците от 15.11.2007 г., в
което те са заявили, че искат да усвоят съответната сума в швейцарски франка,
като това е направено по сметката, посочена в чл. 2, ал. 1 от Договора за
кредит. След това ищците са продали на банката по своя молба швейцарските франкове срещу евро, като сумата
в евро е преведена със съгласие на ищците по еврова сметка, посочена в чл. 2,
ал. 3 от договора за кредит. Посочва се, че причина за превалутирането на
усвоения кредит от швейцарски франкове в евро е, че ищците са купили имота, за
чието придобиване се отпуска процесният кредит, в евро.
Твърди се, че преди сключване на
договора за кредит банката е предоставила на ищците достатъчно информация
относно валутата на кредита, като й е предоставила проект на договора за кредит
в достатъчно време преди подписването му.
Съдът след преценка на представените
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството,
намира за установено следното от фактическа и правна страна, относно
обжалваната част эжот решението:
Не се спори между страните, че по
Договор за покупка на недвижим имот НL 29484 от 19.11.2007г. и Приложение №1
от 20.11.2007г. „Юробанк и Еф Джи България“ АД е предоставила на
кредитополучателите К. Йовччев М. и Д. Т. М. кредитен лимит в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 46 325 евро
по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване
на кредита, а кредитополучателите са се задължили да върнат ползвания кредит
заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията на договора /чл.1/.
Приложимият в деня на усвояване на кредита курс „купува“ за швейцарски франк на
банката към еврото, съгласно Приложение №1 към договора е в размер на 1.674643
шв.фр., съответно стойността на предоставения и усвоен кредитен лимит е
77 578 шв.франка.
Според чл.2 от договора разрешения
кредит се усвоява по блокирана сметка в шв.франкове на кредитополучателя К.Й.М..
Усвоеният кредит в шв.франкове по сметката се превалутира служебно от банката
по търговски курс „купува“ шв.фр. към евро на банката за съответната валута към
деня на усвояването като се превежда по открита в банката сметка на същия
кредитополучател в евро-чл.2, ал.3.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора дължимата годишна лихва се формира от сбора
на Базовия лихвен процент на банката за жилищни кредити в шв.фр., валиден за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 1.15
пункта. Към момента на сключване на договора посочения БЛП е в размер на 4.5 %.
При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна
изискумост на кредита, дължимата лихва се формира от сбора на лихвата за
редовна главница плюс наказателна надбавка от 10 пункта /чл.3, ал.3/. Според
чл.3 ал.5 действащият БЛП за шв.фр. не
подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните.
Банката уведомява кредитополучателите за новия размер на БЛП за шв.фр. и
датата, от който той е в сила, чрез обявяването му на видно място в банковите
салони. Договорените надбавки не се променят.
Кредитът се погасява на месечни
вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска, посочена в
погасителен план /чл.6, ал.1/, като крайния срок за издължаване е 324 месеца,
считано от датата на усвояване на кредита. Договорено е погасяването да става
във валутата, в която кредитът е разрешен и усвоен-чл.6, ал.1. Погасяванетона
кредита се извършва във валутата, в която същият е рпазрешен и
усвоен-швейцярски франкове. В случай, че на съответния падеж на погасителна
вноска кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в шв.фр. по сметката си,
но има средства в лева или евро по своите сметки в банката, погасяването на
кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в лева
или в евро, след служебно превалутиране на тези средства в шв.фр. по курс
„продава“ на банката за шв.фр. към лева/евро /чл.6, ал.2/. Курс „продава“ на
шв.фр. към евро на банката се формира от официален курс „купува“ за евро към
лева, разделен на официалния курс „продава“ за шв.фр. към лева на банката за
съответния ден. Според чл.6 ал.3 от договора, -Ако банкат а промени базовия
лихвен процент за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски се променя
автоматично в съответствие с промяната.
Съгласно Приложение 1 към договора,
кредитът е усвоен на 20.11.2007г.
Според специалните условия на
договора /раздел VІ/ кредитополучателите имат право да поискат от банката да
превалутира предоставения им кредит в шв.фр. съответно в български лева или
евро, като за услугата се заплаща съотвената комисионна, съгл.действащата
тарифа на банката /чл.20, ал.1/. Съгласно чл.20 ал.2 кредитополучателят се
съгласява банката да превалутира кредита в лева или в евро по обявения курс
„купува“ на банката за шв.фр. за датата на превалутирането, както и да прилага
по отношение на превалутирания кредит лихвените проценти, обявени от банката по
реда на чл.12, ал.2 за съответната валута и вид на кредита. Според чл.21 от
договора по смисъла на договора - превалутиране се определя като промяна на
валутата, в която се изчислява стойността на задължението, при което следва да
се приложи съответния лихвен процент, приложим за новата валута на кредита при
изчисляване на лихвата по същия. Съгласно чл.22 кредитополучателят декларира,
че е запознат и съгласен с обстоятелството, че промяната на обявения от банката
курс купува и/или продава на шв.фр. към лева или евро, както и превалутирането
по чл.20 от договора, може да има за последица повишаване на размера на
дължимите погасителни вноски по кредите, изразени в лева/евро, като напълно
приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че
е съгласен да поеме всички вреди /вкл. и пропуснати ползи/, произтичещи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложим по превалутирания
кредит.
В чл.12, ал.1 от договора банката си
запазва правото по време на действие на договора да променя Тарифата за
условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си,
както и приложимите лихви по настоящия кредит в швв.фр. или др.валута при
евентуалното му превалутиране по реда на чл.20. Измененията в Тарифата влизат в
сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни
за страните по договора. Кредитополучателят може да се осведоми за промените
чрез съобщения в банконите салони и на интернет страницата на банката.
По делото са събрани гласни
доказателства- чрез разпита на свидетелите Д. Й.М. и Галя Бенкова Иванова-брат
на ищеца и негова снаха водени от ищците, както и разпита на свидетеля на
ответната страна – Андрей Георгиев Д., управител в клон на ответното
дружество.
Св.М. е придружавал веднъж ищеца до
клон на банката, от която последният бил получил средства, за да закупи жилище.
Не е присъствал на разговор, състоял се между него и банков служител. От брат
си знае, че преди подписването на документите не е получил екземпляр от тях, за
да се запознае със съдържанието им. Знае, че брат му е закупил жилище, като
цената била в евро. Св.Иванова също била чувала от ищцата Д.М., че й било
отказано да получи екземпляр от проектодоговора, за да се запознае с него преди
подписването му.
Св.Д. работи в ответното дружество от
2007г. като експерт жилищно кредитиране. Излага, че продукти за кредитиране с
цел покупка на жилище били предоставяни в лева, евро и шв.фр. при различни
условия като вида на валутата била посочвана от кредитополучателя в искането за
отпускане на кредит. Изнася, че преди тяхното одобряване екземпляр от
документите се предоставят на клиентите за запознаване. Промени в клаузите могат да бъдат извършвани
само след решение на правен отдел на банката. Свидетелят е работил в друг клон
на банката, а не в клона, от който са предоставени паричните средства.
От заключението на вещите лица Г. и П. по
допусната по делото Съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се
установява следното: На 20.11.2007г. след усвояване на кредита и заверяване на
сметката на кредитополучателя К.М. в шв.фр. със сумата 78 879.83 шв.фр.,
след удържане на комисионна за управление на кредит и плащане на застраховка,
сумата от 77 578 шв.фр. е превалутирана в евро, като е заверена сметката
му в евро със сумата от 46 325.01 евро.
Вещите лица установяват, че общо внесените
за погасявена суми по кредита възлизат на 127 912.93 шв.фр. Според вещите
лица, за процесния период -20.03.2014год.-2.11.2018год. размера на
погасителните вноски по погасителния план, по падежни дати до датата на
окончателното погасяване-02.11.2018год.
са в общ размер 67 627,31 швейцарски франка. Видно от заключението
на ССЕ, кредитът е бил предсрочно погасен на 02.11.2018год. с вноска № 132 по
която е внесена сумата от 45 339,19шв. Франка. Според заключението, през
периода м. януари 2005год.-м. ноември 2007год. е налице нарастване на курса на
шв. Франк спрямо курса на еврото с 7,21%. Според заключението, общите тенденции
на пазара и въз основа на динамиката от 2005-2007год. е била възможна евентуална
краткосрочна прогноза за поскъпавне на швейцарския франк, но не и глобална
такава. За периода м.11.2007г. – м.10.2018г.също е налице изменение в курса
–като същият значително поскъпва.
Според заключението -таблица
1.1.-1-стр.242 на 20.03.2014год.-началото на процесния период, курсът на
шв.франк към лева е 1,604450лв., а към датата на последното
плащане-2.11.2018год. е 1,712540лв. Левовата равностойност на заплатените
швейцарски франкове по курса към падежа на всяка вноска-т.е при отчитане фиксинга на БНБ в деня на
плащането е на обща стойност 116 586,87лв. Равностойността на посочената сума шв.франкове по фиксинга на
БНБ в деня на усвояване на кредита е сумата от 78 982,52лв. Следователно,
установява се разлика в размер на 37 604.36 лева., вследствие на поскъпване
на курса на швейцарския франк към българския лев. Според неоспореното
заключение на извършената допълнителна ССЕ, за периода
-20.03.2014год.-20.10.2018год.т.е.-преди кредитът да бъде предсрочно погасен на
02.11.2018год. с внасяне на сумата от 45 339,19шв. Франка, размера на погасителните вноски по
погасителния план, по падежни дати, са в общ размер 22 289,12 швейцарски
франка. Левовата равностойност на заплатените швейцарски франкове по курса към
падежа на всяка вноска-т.е при отчитане
фиксинга на БНБ в деня на плащането е на обща стойност 38 952,48лв.
Равностойността на посочената сума
шв.франкове по фиксинга на БНБ в деня на усвояване на кредита е сумата от
26 031,60 лв. Следователно, установява се разлика в размер на
12 920,78, вследствие на поскъпване на курса на швейцарския франк към
българския лев.
Видно от данните на ССЕ, кредитът е
бил предсрочно погасен на 02.11.2018год. с внасяне на сумата от
45 339,19шв. Франка.
Движението на ГЛП по кредитната сделка за
периода 2007-2018г. е следното: от 20.11.2007г. – 5.65 % при БЛП 4.5 % +
надбавка 1.15; от 20.07.2008г. – 6.15 % при БЛП 5 % + надбавка 1.15; от
16.10.2008г. – 7.15 % при БЛП 6 % + надбавка 1.15; от 20.02.2010г. – фиксиран
лихвен процент от 4.32; от 20.08.2010г. – 7.31 % при БЛП 7.2 + надбавка 0.11;
от 20.09.2010 – фиксиран лихвен процент от 4.41; от 20.03.2011г. – 7.48 % при
БЛП 7.2 % + надбавка 0.28 и от 20.10.2012г. – 7.23 % при БЛП 6.95 % + надбавка
0.28.
Според отговора на
допълнителната задача от ССЕ, допусната
и приета от първоинстанционната съдебна инстанция-табл.3 доп., Разликата
в стойността на вноските при лихва по първоначалния лихвен процент и по
приложения от банката погасителен план за периода от 20.05.2017год. до
20.12.2017год. е в размер на 128,56 CHF.
Следователно, това е размера на сумата, вследствие на увеличението на лихвения
процент за посочения период.
При така установената факти и
обстоятелства по делото се достига да следните правни изводи :
По исковете за заплащане на сумата от 37 604.36 лева.-представляваща
курсова разлика, вследствие на поскъпване на курса на швейцарския франк към
българския лев:
Претенцията се основава на твърдения
за неравноправност респективно за
недействителност /по см. На чл.146
ал.1 ЗЗП/ на клаузи на договора за кредит. Неравноправни клаузи в него,
са клаузите, чрез които върху кредитополучателите се прехвърля целия валутен
риск. –чл.6 ал.2 и чл.22 пораждащи задължение за ищците да го погасяват в
левовата /евровата/ равностойност на шв.франкове по курса към дата на
съответната погасителна вноска.
За това тези клаузи прехвърлят целият
валутен риск от устойчивото повишаване на швейцарският франк в периода
2007г.-2018г. върху кредитополучателите, с което равновесието между правата и
задълженията на търговеца и потребителя значително се нарушава във вреда на
последния, което обуславя неравноправност на клаузите по смисъла на чл.143 от
ЗЗП, респективно нищожност на основание чл.146 от ЗЗП. Изложени са съображения
в подкрепа на становището за недействителност на въпросните клаузи на договора,
поради неравноправния им характер, като е цитирана и относима съдебна практика.
Поддържа се, че в резултат на нищожните клаузи уреждащи превалутиране на
кредита, размерът на дължимите вноски са се е увеличили значително-в размера на
процесните суми.
В чл. 22 ал. 1 от
договора кредитополучателят е декларирал, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава
на швейцарския франк към българския лев
или евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за
последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2 /от договора/, повишаване на
размера на дължимите погасителни вноски по кредита, изразени в евро, като
напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,
както и че е съгласен да поеми всички вреди /включително и пропуснати ползи/,
произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по
превалутирания кредит. Кредитополучателят декларира- в чл. 22 ал.2 от договора,
че изцяло е запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на
разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и чл. 20-22 от договора, както и че е съгласен с
настъпването им.
Преди да се произнесе
съдът дали посочените от ищците клаузи са неравноправни, следва да се преценка
дали същите не са индивидуално договорени /арг.чл.146 ал.1 ЗЗП/.
Съдът счита, че по делото не е
установено наличието на проведено индивидуално договаряне по повод сключването
на процесния договор от банката съобразно вменената й доказателствена тежест по
чл. 146, ал.4 ЗЗП. Индивидуално
уговорена клауза е клауза в потребителски договор, която не е била изготвена
предварително от търговеца или доставчика, или дори и да е била изготвена
предварително, потребителят е могъл да изрази становище по нейното съдържание,
доколкото при достатъчно информиран избор, я е приел /решение № 98 по т. д. № 535/2016 г. на I т. о. на ВКС/. Подписването на договор за банков
кредит от потребителя не освобождава банката от задължението й да докаже, че
намиращи се в договора клаузи, оспорени от потребителя като неравноправни, са
били индивидуално уговорени с него. Индивидуаното договаряне следва да се
извлече от събрани доказателства за водените преговори и за обстоятелствата по
сключването на договора за кредит. Доказването следва да установи, че при
сключването на съответните клаузи, като предложени от доставчика на стоката или
услугата, потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за
въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес
или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от
самия потребител. Сключването на последващи споразумения за преструктуриране на
дълга не прави уговорките, поети в първоначалния договор индивидуално
уговорени. При анализ на събраниоте доказателсва, съдът намира, че индивидуално
договаряне на оспорените клаузи не нсе установява. Воденият от ответника св. Д.,
не е участвал при сключване на договора и няма преки впечатления, но самият той
сочи, че договорите са типови и предварително изготвени и че на място при
сключването им, промени не може да се правят, а това ставало в правния отдел.
За това и с оглед на посочената доказателствена тежест, съдът прави извод, че
не се установява наличие на индивидуално договаряне при включване в договора на
оспорените клаузи. За това съдът следва да се произнесе относно възражението за
неравноправност на оспорените клаузи. За
да се произнесе, съдът съобрази следното:
Относно валутата на кредита и
валутния риск и тълкуване и прилагане на практиката на СЕС и в частност на
актовете по С-186/16 и С-119/17 са постановени по реда на чл. 290 ГПК решение № 295/22.02.2019 г., т. д. № 3539/2015 г. на ВКС,
ТК, I т. о., решение № 294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 314/29.07.2019 г.
по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 67/12.09.2019 г.
по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, ТК, I т. о., Решение № 170, 16.03.2021год.
по т.д. № 1901/2019год. на ВКС, второ т.о. В посочените съдебни актове е
прието, че:- Неравноправна е договорена клауза от кредитен договор в
чуждестранна валута, последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя и която не е съставена по прозрачен начин, така че
кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии
икономическите последици от сключването на договора и когато при проверката й
за неравноправния характер бъде констатирано, че въпреки изискванията за
добросъвестност, тя създава във вреда на потребителя значително неравновесие
между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора, като в този
случай за валутните разлики приложение не намират изключенията на чл. 144, ал. 3 ЗЗП.
За да дадат този отговор, съдебните
състави са се позовали на задължителната практика на Съда на Европейския съюз
/СЕС/, постановена по транспонирани в ЗЗП разпоредби на правото на ЕС /решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/16, EU: C: 2017: 703, определение от
22.02.2018 г. по дело С-119/17, EU: C: 2018: 103, решение от 30.04.2014 г. по дело С-26/13, EU: C: 2014: 282, решение от 23.04.2015 г. по дело C-96/14, EU: C: 2015: 262, решение от 03.06.2010 г. по дело C-484/08, EU: C: 2010: 309/, решение от 20.09.2018 г. по дело С-51/17, EU: C: 2018: 750, решение по дело C-415/11, EU: C: 2013: 164 и др. /.
Изложиха се съображения,
че съвкупният анализ на договорните клаузи сочи, че процесният кредит се
предоставя в швейцарски франкове/77 578 шв.фр./
в размер на равностойността им на 46 325 евро; Същевременно липсват данни,
че към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна
валута-швейцарски франкове, на
кредитополучателя е била предоставена цялата относима информация, която би му
позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за
финансовите му задължения при значимо обезценяване на валутата, в която
получава доходите си-/която е с фиксиран курс към резервната валута евро/. По
смисъла на даденото от СЕС тълкуване не може да се приеме за достатъчна
информираност на потребителя предоставената от банката информация, че е
възможна промяна на обявения от нея курс купува и/или продава на швейцарския франк, което ще рефлектира върху
размера на дълга, изразен в лева, в посока на повишаването му. На потребителя
като по-слабата страна в правоотношението, включително с оглед степен на
информираност, не е предоставена информация при сключването на договор за
потребителски кредит със срок на издължаване от 324 месеца какви са очакваните
прогнози относно промяната на швейцарския франк,
спрямо който националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия
може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл.
чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. С
такава информация като част от професионалната си дейност банката следва да
разполага и след като не е изпълнила задължението си да я предостави на
по-слабата страна по договора, липсва основание да се приеме, че потребителят е
могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите
му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен
риск при получаван доход в местна валута, като направи информиран избор дали да
получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при
по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Липсата на предоставена
информация не позволява на средния потребител (относително осведомен и в
разумни граници наблюдателен и съобразителен) да прецени потенциално значимите
за него икономически последици при изчисляване на погасителните вноски, тъй
като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк. Банката като професионалист
е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк –започнал както се посочи,
през 2005год. и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това
представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на
по-нататъшното изпълнение на договора. Клаузата на чл. 20 ал. 1 на договора не
дава достатъчна защита на потребителя, тъй като упражняването на правото на
превалутиране е свързано със заплащането на комисионна и е обвързано с курс
"купува" на банката за швейцарски
франкове за датата на превалутирането, който е едностранно определен.
Банката с оглед
експертната си компетентност и познания относно очакваните промени на курса на швейцарския франк в посока на значимо
поскъпване, непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила принципа
на добросъвестност, при фиктивно предоставен паричен поток в швейцарски франкове. Ако кредитодателят беше постъпил добросъвестно и справедливо с
потребителя, не би могло да се очаква относително осведомен и обичайно
наблюдателен потребител да се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна
на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и при
индивидуално договаряне (С-186/16, С-415/11).
В заключение, клаузите за
прехвърляне на валутния риск върху потребителя създават значително неравновесие
между правата и задълженията на страните по кредитния договор по см. на чл. 143, т. 19 /предишна т.18/ от ЗЗП. Същите са неравноправни,
тъй като са неиндивидуално договорени клаузи от кредитен договор в чуждестранна
валута, последиците от които са свързани с цялостно прехвърляне на валутния
риск върху потребителя. Същите не са съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и
разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора. С
оглед неравноправния си характер, спорните клаузи – чл.22 ал.1 и ал.2 и чл.6,
ал.2 от договора се явяват нищожни на основание чл. 143, т. 19, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Независимо, че няма искане,за
прогласяване нищожността на чл.6 ал.2 от договора, същата е в пряка връзка и
обуславя приложението на чл.22 от договора, а и твърдения за нейната нищожност
се съдържат в исковата мола. За това съдът следва да се произнесе и по това
възражение.
Установяването на неравноправния
характер на посочените клаузи, свързани както се посочи, с поемането на целия
валутен риск от промяна на валутния курс CHF /евро,
респективно български лев, само от кредитополучателя-потребител, позволява да
се възстанови правното и фактическо положение на потребителя, каквото би било
без наличието на тези неравноправни клаузи. Следва да се отбележи, че договорът
за кредит може да се прилага и без тези неравноправни клаузи, които както се
отбеляза са свързани с поемането на
валутния риск само от едната страна по
договора-т.е. без наличието на чл.22, ал.1 и ал.2 и
чл.6, ал.2от договора Това следва от разпоредбата на чл.430 ТЗ, съгласно
която с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума при уговорени условия и срок, а заемателя се задължава да ползва
сумата съгласно уговореното и да я върне след изтичане на срока. При уговорка за предоставяне на сума в размер
на 77 578 CHF, и при установяване на нищожност на посочените
клаузи от Договора за кредит, то кредитът следва да бъде върнат в уговорения
размер и валута-по първоначалния курс на швейцарския франк към евро /каквато е
валутата, в която реално е предоставен
паричния ресурс/ към 20.11.2007год., по
който страните са изразили съгласие със сключване на договора за кредит-а
именно- 1 евро при курс към шв.франк-1,674643 CHF,
респективно 1 лев при курс към шв.франк 0,8457 CHF.
Или, с други думи,
кредитът следва да бъде върнат по първоначално определения при сключването на договора курс към евро. В
противен случай, банката би получила облага –възнаграждение веднъж от
договорените лихви, които представляват цената на отпуснатия паричен заем и
които са договорени при сключването на договора и втори път- от курсовата
разлика от поскъпване на CHF към лева,
респективно към еврото. За това, съдът намира, че запазването на действието на
договора, не противоречи на интересите на кредитополучателя-потребител, понеже
се възстановяват първоначалните условия по договора, по които същият е изразил
съгласие. Следва да се отбележи, че по този начин не се накърняват и интересите
на кредитора, понеже същият би получил договорената с договора цена на паричния
ресурс.
Относно претенцията,
основаваща се на нищожност поради неравноправност на клаузите на процесния
договор, касаещи лихвата–т.е относно възможността на кредитора да променя
едностранно размера на възнаградителната лихва:
По това възражение съдът
съобрази следното:
Съгласно договореното в чл. 3, ал. 1 страните са
се съгласили, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент за жилищни кредити в
швейцарски франкове (БЛП), валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 1,15 пункт. Посочено е, че към момента на
сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е
в размер на 4,5 %. Следователно,
с тази клауза е определен размера на годишната лихва за усвоения кредит като
този размер е ясно посочен и се равнява на 5.65 %.
В чл.3, ал.5 от договора е предвидено, че действащия БЛП на банката
за жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните като банката уведомява кредитополучателя за новия
размер на БЛП и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му на видно
място в банковите салони.
Съгласно чл.
12, ал. 1 от договора, банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които прилага при операциите си, както и приложимите
лихви по кредита в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му
превалутиране по реда на чл. 20. Посочено е, че измененията в Тарифата и/или
приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните
банкови органи и са задължителни за страните по договора. В ал. 2 на същата
клауза е предвидено, че за промените по чл. 12, ал. 1 банката уведомява
кредитополучателя чрез съобщения в банковите салони и на интернет страницата й.
По въпросите за начина на
формиране на лихвата по договора за кредит, критериите към възнаградителната
лихва и съответно към компонентите й, както и за приложимостта на БЛП за
кредити в швейцарски франкове по кредити
във валута, различна от швейцарския франк
и промяната в условията на договора за кредит също е формирана константна практика
на ВКС /решение № 77/22.04.2015 г. по гр. дело № 4452/2014
г. на ВКС, ГК, III г. о., решение №
424/02.12.2015 г. по гр. дело № 1899/2015
г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 51/04.04.2016 г. по т. дело № 504/2015 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 95/13.09.2016 г. по т. дело № 240/2015 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 205/07.11.2016 г. по т. дело № 154/2016 г. на ВКС, ТК, I т.
о., решение № 165/02.12.2016 г. по т. дело № 1777/2015 г. на ВКС, ТК, I т.
о., решение № 201/02.03.2017 г. по т. д. № 2780/2015 г. на ВКС, ТК, II т.
о., решение № 6/17.07.2018 г. по т. д. № 2111/2016 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, ТК, I т.
о., решение № 314/29.07.2019 г. по т. д. № 1766/2016 г. на ВКС, ТК,II т.
о. Решение № 170/16.03.2021год. по т.д. № 1901/2019год. на ВКС, ТК, II т.
о. и други съдебни актове/, която като задължителна, следва да бъде съобразена.
Съгласно константната практика уговорките, които определят основния предмет на
договора и не са индивидуално договорени, не могат да бъдат преценени като
неравноправни, ако са ясни и разбираеми – чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Клаузата за възнаграждението на кредитодателя е
съществен елемент на договора за кредит и изискването на яснота и разбираемост
се счита за изпълнено, не само ако цената е посочена ясно от граматическа
гледна точка, но и ако от съдържанието й може точно да бъде разбран обхватът на
поетото задължението и средният потребител, относително осведомен и в разумна
степен наблюдателен и съобразителен, да разбере икономическите последици от
сключването на договора.
Съдебните състави на ВКС
са приели, че методът на изчисляване на съответния лихвен процент трябва да
съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида,
количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/или индикатори. Съобразно правната природа на
договора за банков кредит е необходимо между страните да е постигнато съгласие
за начина на формиране на възнаграждението на кредитодателя.
Когато потребителят не е
получил предварително достатъчно конкретна информация за начина, метода, по
който кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му
финансова услуга, както и когато методологията, създадена от банката –
кредитор, например с нейни вътрешни правила, не е част от договора за кредит,
банката не може да се счита за добросъвестна по смисъла на общата дефиниция за
неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП.
В Решение
№ 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. е направено
разграничение, че при клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато
съгласие дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков
кредит да се формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на
подписване на договора размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за
промяна на цената /лихвата/, обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна
методика и условия за промяната, доведена до знанието на кредитополучателя, е
неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП и нищожна съгласно чл. 146 ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката -
кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта,
определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП
и договорна надбавка в определен размер. По процесния договор клаузата на чл.3 ал.1-определяща
размера на лихвата при сключване на договора, съдържа конкретизирано по размер
задължение на длъжника и доколкото касае основния предмет на договора –
възнаградителна лихва по договор за кредит и е формулирана по ясен и разбираем
начин съгласно изискването на чл.145, ал.2 от ЗЗП, тя не следва да се преценява
като неравноправна. ….
В заключение, съдът приема за нищожни
договорните клаузи, регламентиращи едностранна промяна на уговорената
възнаградителна лихва при промяна на БЛП. За това, действието на посочените
клаузи-чл.3 ал.5 и чл.12 от договора, като недействителни, следва да бъде
игнорирано, като се приеме, че уговорената възнаградителна лихва е в нейния
размер, определен при сключването на договора-т.е. в размер на 5,65%.
Според отговора на
допълнителната задача от ССЕ, допусната
и приета от първоинстанционната съдебна инстанция-табл.3 доп., Разликата
в стойността на вноските при лихва по първоначалния лихвен процент и по приложения
от банката погасителен план за периода от 20.05.2017год. до 20.12.2017год. е в
размер на 128,56 CHF.
Следователно, това е размера на сумата, вследствие на увеличението на лихвения
процент за посочения период.
По осъдителните искове с правно основание
чл. 55 ал.1 пр.1-во ЗЗД:
С оглед нищожността на клаузите за
поемане на валутния риск от потребителите и на вредите, свързаните с този риск,
действието на посочените клаузи следва да бъде игнорирано. За това следва да се
приеме, че ищците са дължали сумите по курс на швейцарския франк към евро,
определен в договора при усвояването на сумата.
Надплатените от кредитополучателите
суми са в размер на 37 604.36 лева, според ССЕ и представляват сумата от
курсови разлики за периода от 20.03.2014г. до 02.11.2018г. Същите, с оглед
установената нищожност на клаузите, за поемане на валутния риск, са заплатени
при начална липса на основание по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД и са дължими
от ответника.
Съдът счита, че липсва основание да
не се отчита сумата по вноска №132, с която е извършено окончателно погасяване
на дълга в размер на 45 338.19 шв.фр. Въпреки, че са закупени по
преференциален курс шв.фр., същият, макар и преференциален е по -висок, от този
на чуждестранната валута към лева към датата на усвояване на кредита. С оглед
изложеното искът по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД е основателен в
претендирания размер. Решението в тази част следва да бъде потвърдено.
С оглед нищожността на чл.3, ал.5 и
чл.12 от договора за кредит частично основателен се явява и осъдителния иск за
връщане на лихвени разлики за периода 20.05.2017г. до 20.12.2017г. в резултат
на увеличение на БЛП. Лихвените разлики са в общ размер на 128,56 шв.фр., при
кредитиране заключението на вещите лица по допълнителната съдебно-счетоводна
експертиза. За разликата до претендирания размер от 450 шв.франка, искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Решението в тази част е неправилно и
следва да бъде отменено. В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Разноски:
С оглед на отхвърлената част от иска, присъдените разноски на ищците пред ВОС,
следва да бъдат редуцирани до сумата 4329,41лв. С оглед на отхвърлената част от иска, за
производството пред ВОС на ответника следва да бъде присъдена допълнително
сумата от 23 лв., съобразно отхвърлената част от иска от настоящата инстанция.
Относно
разноските пред настоящата инстанция: Въззивника е направил разноски в общ
размер на 5543,99лв. С оглед отхвърлената част от иска, на въззивника следва да
се присъдят разноски в общ размер на 32,16лв.-или общо сумата от 55,16лв. За
двете инстанции. Въззиваемата страна е направила разонски за адвокатски хонорар
в размер на 2000лв. Съобразно уваженият размер на същите от настоящата
инстанция, на страната следва да бъде присъдена сумата от 1988,40лв., на
основание чл.78 ал.1 ГПК.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 260114/27.07.2020 г. по т.д. №455/2019 г. по описа на Варненскиокръжен съд, в
частта с която осъжда, да заплати на К.Й.М. с
ЕГН ********** и Д. Т. М. с ЕГН **********,***, на осн. чл.55, ал.1, пр.първо
от ЗЗД сумата за разлликата над 128,56 шв. Франка до уважения размер от 450
шв.фр., представляваща сума, получена от ответника без правно основание, в
резултат на едностранно увеличение на приложимия лихвен процент по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № HL29848 от 19.11.2007г. за периода от 20.05.2017г. до 20.12.2017г,, както и в
частта за присъдените разноски за разликата над
4329,41лв. до присъдения размер от 4355лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Й.М. с ЕГН ********** и Д. Т. М. с ЕГН **********,***,
срещу ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Околовръстен път 260 с правно
осн. чл.55, ал.1, пр.първо от ЗЗД за разлликата над 128,56 шв. Франка до
предявения размер от 450 шв.фр., представляваща сума, получена от ответника без
правно основание, в резултат на едностранно увеличение на приложимия лихвен
процент по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL29484 от 19.11.2007г. за периода от
20.05.2017г. до 20.12.2017г, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалите части.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
ул.Околовръстен път 260, да заплати на К.Й.М. с ЕГН ********** и Д. Т. М. с ЕГН
**********,***, сторените за въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 1988,40 лева.
ОСЪЖДА К.Й.М. с ЕГН ********** и Д. Т. М. с ЕГН **********,***, да заплатят на “Юробанк
България“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Околовръстен път“ №260, представлявано от Д. Ш. и П.Д.,
сумата от 55,16лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, за
първоинстанционното и за въззивното производство, съобразно отхвърлената част
на иска.
Решението подлежи на обжалване при
условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.