О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 29.11.2019 г. гр.Търговище
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На двадесет и девети ноември 2019 година В закрито
заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Иванова
В.ч.гр.д. № 335 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 274 ал. 1 т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ ЕАД гр.
София, против разпореждане № 892/11.11.2019 г., постановено по ч.гр. дело № 983/2019
г. по описа на РС- Попово, с което е оставено без разглеждане заявлението на
банката, ДЕПОЗИРАНО по реда на чл. 417- 418 от ГПК за издаване на заповед за
незабавно изпълнение за посочените в заявлението суми-поради обявена предсрочна
изискуемост на договор за кредит, против „Джунгул“ ЕООД ( в несъстоятелност),
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-***, представлявано от С.Б.С.-кредитополучател по договор за кредит от 25.09.2017г., и
против С.Б.С., ЕГН **********, с постоянен
и настоящ адрес-***-поръчител, и е прекратено производството по делото.
В жалбата се излагат оплаквания, че обжалваното
разпореждане е неправилно, по следните доводи и съображения:
-заявителят-жалбоподател изразява несъгласие с довода
на съда, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 637, ал. 6 от ТЗ, съгласно
която след откриване на производството по несъстоятелност (ОПН) е недопустимо
образуването на нови съдебни или арбитражни производства по имуществени
граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за посочените в
разпоредбата изключения. Според нормата на чл.634а от ТЗ производството по
несъстоятелност се смята открито от датата на решението по чл.630, ал.1, а това
е 13.08.2019г. Макар банката да не спори, че заявлението е подадено на
07.11.2019г., т.е. след решението на ТОС за ОПН на длъжника, както и това, че
вземането й не е от кръга, посочен в чл. 637, ал. 6 от ТЗ, счита, че процесното
искане е за издаване на ЗНИ и ИЛ, а не за образуване на съдебно или арбитражно
производство. Прилага документи по аналогичен случай, а именно издадена ЗНИ и
ИЛ по ч. гр. Д. №2667/2019г. по описа на РС-гр. К..
-на следващо място излага оплакване, че дори и да се
приеме за правилно становището на заповедния съд по отношение на несъстоятелния
длъжник, то това не се отнася до поръчителя по договора, по който договор съдът
не се е произнесъл, както и по отношение на солидарната отговорност, а е отхвърлил
заявлението в цялост. В представените пред съда Договор за кредит в чл.21 и
чл.2 и чл.5 от Договора за поръчителство, подписани от кредитополучател и
поръчител, е отразено , че „Изискуемият кредит се събира по съответния законов
ред, включително чрез реализация на обезпеченията” и че поръчителя отговаря
солидарно с главния длъжник за изпълнение на цялото задължение за погасяване на
кредита и при всички останали условия, описани в договора за кредит, както и че
кредитора има право да иска изпълнение от всеки един от поръчителя или главния
длъжник. В предвид тези факти, банката е поискала издаване на ЗНИ и ИЛ на
основание чл. 417, т. 2 от ГПК, тъй като право на кредита е да избере на кое
основание да иска това.
-неправилно съдът не се е произнесъл има ли
солидарна отговорност на длъжниците, а е игнорирал този факт изцяло, а няма
правна пречка ЗНИ и ИЛ да бъде издаден поне против поръчителя- С.Б.С., ЕГН **********
на осн. чл.417, т.2 от ГПК.
По така изложените съображения и доводи, частният
жалбоподател моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и да бъде издадена
Заповед за незабавно изпълнение, а въз основа на нея и ИЛ, с посочените в
Заявлението суми, като по преценка на съда бъде отсъдено дали отговорността
между длъжниците е солидарна или не, и не следва ли ЗНИ и ИЛ да бъдат издадени
поне против длъжника-С.Б.С..
За да се произнесе по жалбата, въззивът съобрази
следното:
Съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока
по чл. 275 ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, срещу съдебен акт, подлежащ на
въззивно обжалване, поради което е процесуално допустима, внесена е дължимата
д.такса. Препис от ч.жалба не
се връчва на насрещната страна и такъв не е връчван.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
От приложените доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от заявлението по чл. 417, т. 2 от ГПК, заявителят претендира дължими
суми, ПОДРОБНО описани в заявлението, представляващи вземане по обявен за
предсрочно изискуем договор за кредит от 25.09.2017г. (л.7-10), срещу
кредитополучателя и срещу поръчителя по приложения договор за КРЕДИТ (р. V,
т.17) и договор за поръчителство от същата дата (л.11).
Видно от направената справка в ТР по партидата на кредитополучателя
„Джунгул“ ЕООД, ЕИК *********, седалище ***, търговското дружество е обявено в
несъстоятелност с решение № 63/13.08.2019 г., постановено т.д. № 53/2019г. по
описа на ТОС, вписано в ТР на 14.08.2019 г., необжалвано, влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл. 637, ал. 6 от ТЗ след откриване на
производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или
арбитражни производства по имуществени граждански или търговски дела срещу
длъжника, освен за: 1.защита на правата на третите лица, които са собственици
на вещи, находящи се в масата на несъстоятелността; 2.трудови спорове;
3.парични вземания, обезпечени с имущество на трети лица.
Според нормата на чл. 634а от ТЗ производството по несъстоятелност се смята
открито от датата на решението по чл. 630, ал.1, а в случая това е датата 13.08.2019 г.
Заявлението на банката по чл. 417 от ГПК е подадено на 07.11.2019 г.,
т.е. след решението за ОПН на длъжника-кредитополучател. Вземането не е сред
посочените в чл. 637, ал. 6 от ТЗ изключения (тези факти и обстоятелства не се
и оспорват от банката-заявител), поради което подаденото заявление за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ-извлечение от счетоводни книги
, с които се установява вземането на банката по договор за кредит от 25.09.2017
г. се явява недопустимо срещу несъстоятелния длъжник и като такова следва да се
остави без разглеждане.
Районният съд е достигнал до същия правен извод и краен резултат, поради
което разпореждането в тази му част е правилно и законосъобразно. Необоснован и
непочиващ на разпоредбите на ТЗ, в частност чл. 637 ал. 6, естеството и смисъла
на производството по несъстоятелност, като универсално изпълнително
производство, е разбирането на ч.жалбоподател, че подаването на заявление по
реда на заповедното производство не е равнозначно на образуване на ново съдебно
производство по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника. Забраната
в чл. 637 ал. 6 ТЗ е установена за вземания, предмет на имуществени граждански
или търговски дела, които да могат да се предявят в производството по
несъстоятелност - за притезателни права
(вземания) и то парични (каквото безспорно е настоящото вземане) и това е
смисъла на тази законова уредба. Довод в тази насока е и разпоредбата на чл. 422
ал. 1 от ГПК.
Не така стои обаче въпросът по отношение на депозираното срещу поръчителя
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Касае е се за субект,
в случая физическо лице, по отношение на когото е неприложима разпоредбата на
чл. 637 ал. 6 – срещу него не е открито производство по несъстоятелност (по
нашия ТЗ, поне към настоящия момент, не е предвидено ОПН срещу физическо лице).
Независимо от искането за солидарно осъждане ответниците са обикновени другари
и не е налице основание недопустимостта на заповедното производство против
несъстоятелното търговско дружество-длъжник/кредитополучател, да налага довод
за недопустимост на производство по чл. 417 ГПК срещу другия ответник- в
качеството му на поръчител по процесния договор за кредит, съгласно сключения
изрично договор за поръчителство.
Предвид така изложените съображения, настоящата инстанция намира, че следва
да бъде отменено, като неправилно, обжалваното разпореждане САМО В ЧАСТТА по
отношение на поръчителя, в която част делото следва да бъде върнато на
заповедния съд за произнасяне по същество по искането, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ като неправилно и
незаконосъобразно РАЗПОРЕЖДАНЕ № 892/11.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 983/2019г. по
описа на РС-Попово В ЧАСТТА, в която е оставено без разглеждане подаденото от Банка “ДСК” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по
реда на чл. 417 от ГПК против С.Б.С.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес *** – поръчител по Договор за кредит
от 25.09.2017г., с кредитополучател „Джунгул“ ЕООД ЕИК *********, за сумата 44
369.70лв. (четиридесет и четири хиляди триста шестдесет и девет лева и 70ст.),
представляваща общо задължение към 06.11.2019г. на кредитополучателя към
кредитора по извлечение от счетоводната книга на “Банка “ДСК” ЕАД за сметка
№BL24734814 от 06.11.2019г., от която сума главница - в размер на 39
611.10лв., договорна лихва от 10.03.2019г. до 31.10.2019г. - в размер на 2282.11лв., лихвена надбавка за забава за периода от 10.03.2019г.
до 31.10.2019г.- в размер на 1864.46лв., лихва за забава от 01.11.2019г.
до 06.11.2019г. – в размер на 66.00лв., заемни такси- в размер на 396.10лв.,
дължими разноски-151.20лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2019г. до изплащане на
вземането, както и в частта, с която е прекратено производството по ч.гр.д. №
983/19г. на РС-Попово срещу С.Б.С., като в тази му част ПОСТАНОВЯВА
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд, на същия съдебен състав, за произнасяне по същество
по заявлението по чл. 417 от ГПК, депозирано от „Банка ДСК“ ЕАД против С.Б.С.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Банка ДСК“ЕАД срещу разпореждане №
892/11.11.2019г. по ч.гр.д.№ 983/2019г. по описа на РС-Попово, в останалата й
част - по отношение на „Джунгул“ ЕООД ( в несъстоятелност), ЕИК *********,
гр.Попово, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението не подлежи на обжалване.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.