Решение по дело №507/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.83 ал.6 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ вр. с чл.128 и сл. от АПК вр. образувано по жалбата на Н. П. П. против Отказ №284з-541/25.04.2025г, на Началник РУ Казанлък за издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него по Заявление №284000-38531/17.10.2024г, подадено от жалбоподателя до местно компетентния, по постоянния му адрес в град Казанлък, Началник на РУ Казанлък при ОД МВР Стара Загора.

Мотивите за отказа са следните: В заявлението е посочено, че оръжието е необходимо за самоотбрана и самоохрана. Конкретните факти, на които е основано искането са посочени и допълнително по повод указания за отстраняване на непълнота по отношение на основателната причина, а именно: На 20.08.2024г спрямо заявителя е извършено престъпление от общ характер – закана за убийство, чрез отправени от неговия съсед С. М. Т. заплахи, че ще убие него и майка му, като без повод като го е нападнал. Представен АЛ за преглед от 20.08.2024г, с който са установени болка в дясна гривнена става, контузни рани по двете колена с отоци на същите и Съдебно медицинско удостоверение на живо лице №79-ІІ/2024г/21.08.2023г, издадено от съдебен лекар, в което е посочено, че установените телесни увреждания – удрян с юмруци, съборен на земята, притискан по шията и ритан от познат за пациента мъж / съседа му С. Т./ отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по начин и време, както се съобщава в сведенията на пациента. Установените травматични увреждания са причинили разстройство на здравето, извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК: болезнен оток в дясно над слепоочната област. Оток и кръвонасядане по дясна скулна област. Кръвонасядане по лява слепоочна област. Кръвонасядания по мишичната област на десния горен крайник. Охлузване по десния лакът. Кръвонасядане по дясна предмишница към гривнена област. Кръвонасядания по гърба. Охлузвания и разкъсно-контузни рани по двата долни крайника. Представен е и болничен лист от 21.08.2024г до 23.08.2024г за възстановяване от травматичните увреждания. На 18.11.2024г е поставен отказ №284з-1395/18.11.2024г на Началник РУ Казанлък, поради отсъствие на основателна причина за уважаване на искането за издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на едни брой късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. Отказът е отменен с влязло в сила Решение № 760/28.02.205г по адм.д.№1055/24г по описа на АС Стара Загора и преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне по заявлението с указания за отстраняване на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила довели до не изясняване на фактите, които могат да представляват, или не, основание за уважаване на искането. По-конкретно съдът е указал, че административният орган не е проверил посоченото в заявлението образувано досъдебно производство с конкретен номер на преписка и не е изискал информация за неговия предмет и ход. С този пропуск органът не е изяснил дали съществува действително заплаха за живота и здравето на заявителя, и на неговата майка.

В изпълнение на дадените от съда указания ответникът е събрал по преписката Молба от 22.08.2024г, подадена от Н. П. П. до РП-Стара Загора, ТО-Казанлък от 20.08.2024г, в която са посочени данни за престъпление от общ характер „закана с убийство“ – на 20.08.2024г жалбоподателят бил помолен от познат нему водач на лек автомобил да премести своето МПС, за да може той да премине по улицата. Жалбоподателят му отговорил, че паркираните успоредно на неговия, но в платното за насрещно движение два автомобила на съседа му С. би следвало да са паркирани малко по-нагоре, за да се осигури възможност за преминаване. В този момент съседът му С. излязъл от двора на къщата си, бързо се приближил към него и агресивно го попитал какъв му е проблема. След това му нанесъл два удара с юмрук в главата – един отляво и един отдясно, които попаднали в дясната му скула и в лявото слепоочие / установено и от съдебния лекар/. След тези удари му казал „Сега щете убия копеле мръсно“, като се опитвал отново да го удари. Водачът на лекия автомобил – С. С. избутал назад жалбоподателя и опитал да спре боя. Жалбоподателя залитнал назад и се подпрял на една входна врата. Съседът му използвал този момент, спуснал се към него, хванал го за единия крак и го съборил по гръб. Жалбоподателят се завъртял странично с лице към земята, за да се предпази, но съседът му си промушил ръката под брадичката му и започнал да притиска шията му. С другата си ръка захванал тази, с която го стискал за шията му, за да го притиска по-силно. През това време повтарял „Ще те убия, ще те убия копеле мръсно!“. Жалбоподателят се почувствал замаян, не му достигал въздух и се задушавал. След няколко минути съседът му го пуснал и започнал да го рита по главата. В един момент го пуснал. Жалбоподателят се изправил, но С. вече не бил до него. Започнал да набира номера на тел.112, но в този момент съседът му С. вече излизал от двора си с метална бухалка, поради което жалбоподателят бързо влязъл в двора си, затворил и заключил вратата отвътре. Операторът на тел.112 се обадил и жалбоподателят разказал накратко случилото се. През това време майка му, която останала на улицата му съобщила, че С. удря с бухалката колата му. Жалбоподателят чул и С. да крещи по адрес на майка му „Вещице мръсна ще те цапна и ще те убия“. Дошли и полицаите, на които също разказал случилото се. С. също излязъл на улицата, но вече без бухалката. Полицаите съставила само протоколи за предупреждение и си тръгнали. От нанесени му удари има множество хематоми и травматични увреждания, констатирани от съдебен лекар. Жалбоподателят е посочил в молбата си до РП Стара Загора, че на къщата на съседа му С. и на още една съседна къща има монтирани камери за видеонаблюдение, които е възможно да са записали инцидента. О. С. С., свидетели на случая са били още няколко възрастни и непълнолетния син на нападателя С..

За резултатите от действията на РП Стара Загора органът е събрал и приложил Протокол №1008/10.09.2024г за проведено открито съдебно заседание по частно наказателно дело №1121/24г по описа на РС Казанлък, образувано по искане на прокурор при РП Стара Загора – ТО Казанлък за принудително лечение на С. Т., предявено по повод случая от 20.08.2024г, за проверка на който е образувана пр.пр. 7921/2024г от 22.08.2024г. по молбата на жалбоподателя. В искането / лист 71 по делото/ прокурорът е посочил, че С. М. Т. е лице, което страда от алкохолизъм, на който извод сочат четирите му осъждания за престъпления по чл.343б ал.1 и ал.2 от НК – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта, достигаща до 3.39%., нападнал и удрял с юмруци и ритници без причина съседа си Н., имал неадекватно поведение като без повод се опитал да го удуши. Предвид изложеното С. Т. представлява опасност за близките си, за околните, за обществото и е застрашавал сериозно здравето си. Въпреки тези факти, в съдебно заседание прокурорът е поддържал, че за внесеното искане няма основания с оглед становището на експерта доктор И. Д. за отсъствие на психиатрично заболяване и показанията на свидетелите в този смисъл, както и че вече не употребява повече от 100 грама алкохол, не повече от два пъти месечно, или по поводи. Съдът е прекратил производството по делото. По преписката е представено Постановление за отказ да се образува досъдебно производство №10150/24г по молбата на жалбоподателя, подадена на 22.10.2024г, защото за същите деяния – закана за убийство, повеждане на чужда вещ и телесна повреда вече е приключила /на 10.09.2024г/ прокурорска преписка №7921/24г по описа на РП Стара Загора.

Въз основа на факта, че случаят е приключен без срещу С. Т. да е налице висящо досъдебно производство за извършеното, ответния орган, позовавайки се на междусъседски спорове е преценил, че снабдяването на едната страна от тях с огнестрелно оръжие би причинило по-тежки последици за живота и здравето на хората, поради което е постановил и отказа си. Мотивите за издаване на отказа са изложени в последния абзац на последната страница / лист 87/: В конкретния случай би могло да се приеме, че целта за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана и следващото го разрешение за носене, употреба и съхранение, поради влошените междусъседски отношения, за които са налице данни в жалбите, не може да бъде постигната с употребата на огнестрелно оръжие. Притежаването му може да доведе до неправомерната му употреба в ситуация на афект и настъпване на произшествие и инциденти с нанесени телесни повреди и летален изход по отношение на определени лица, а именно на съседа С. Т., при което ще следва издаденото разрешение да бъде отнето. Посочените в искането опасения, че съседа С. Т. може отново да нападне жалбоподателя трябва да се приемат като възможни хипотези за настъпването на дадени обстоятелства. Снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в закона е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай трябва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Посегателствата върху личността на заявителя /жалбоподателя/ сочат, че е възможна хипотезата съседът му отново да направи опит за извършване на престъпление срещу него, но това не е абсолютно сигурно. В мотивите към отказа е посочено и писмо №8121р-3287/10.02.2023г на Главния секретар на МВР, в което посочено, че при получаване на сигнали или жалби от или срещу лице, касаещи влошени семейни или междуличностни отношения, свързани със закани, заплахи за саморазправа и упражняване на физическо насилие, лицата задължително да бъдат проверявани за издадени разрешения за дейности по ЗОБВВПИ и при наличие на такива незабавно да бъде уведомяван органът, издал съответното разрешение, като му бъде предоставено копие от жалбата или сигнала. При данни за отпадане на основателната причина издадените разрешения да бъдат отнемани.

Отказът е съобщен на жалбоподателя на 25.04.2025г с указания за правото да бъде обжалван в 14 –дневен срок пред АС Стара Загора.

Жалбата е подадена на 30.04.2025г от адресата на отказа и в рамките на срока за упражняване на правото да се иска отмяната му, поради което е допустима. Жалбоподателят твърди, че отказът е постановен при неправилно приложение на материалния закон, а позоваването на разпоредителното писмо на Главния секретар на МВР не дерогира закона, който изисква да съществува опасност, но не е задължително тя да е реална към датата на подаване на искането, както и да е постоянна. Жалбоподателят се позовава на факта, че по подадените него данни до РП Стара Загора е внесено искане за настаняване на С. М. Т. за принудително лечение, но тъй като няма данни той да страда от заболяване съдебното производство е прекратено. Не му е предоставена защита срещу извършеното против личността му посегателство, поради което той продължава да се страхува за живота си.

Ответникът Началник РУ Казанлък иска от съда да бъде отхвърлена жалбата, защото не е доказано извършено срещу жалбоподателя престъпление, с което се обосновава искането да се издаде разрешение за закупуване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. По молбата му до РП Стара Загора е образувана прокурорска преписка, която е приключила с прекратяване на съдебното производство по искането за настаняване на нападателя за принудително лечение. Следователно отсъстват доказателства за посочените в искането факти и не може да се приеме, че е налице необходимост от разрешаване придобиване на огнестрелно оръжие.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Жалбата е допустима, а разгледана по същество е основателна.

На първо място разпоредителното писмо на Главния секретар на МВР изисква да се проверяват лицата, срещу които са подадени жалби или сигнали, за да бъде своевременно отнето предоставеното им оръжие, но след преценка отново на основанията, поради които им е издадено разрешение за придобиване, носене и употреба на оръжие. При данни за отпадане на основателната причина за издаване на разрешения за съхранени, носене и употреба на оръжието, както и при наличие на останалите условия по чл.58 ал.1 т.2-8 от ЗОБВВПИ, издадените разрешения да бъдат отнемани. Това писмо не може да дерогира прилагане на закона, когато отсъстват пречки и са налице условията по чл. 58 от ЗОБВВПИ за разрешаване придобиването на огнестрелно оръжие. След прекратяване на частното наказателно дело, поради установяване, че лицето не страда от заболяване, представляващо основание за настаняване на принудително лечение, нито е установено то да е не вменяемо, поради такова заболяване, което е причина да не е наказателно отговорно, не са предприети други действия. За съществуване на посочената в заявлението причина за издаване на разрешението – самоотбрана, не са поставени специални изисквания за доказване на необходимостта само и единствено повдигнати обвинения по реда на НПК, съответно постановени присъди. Съгласно чл. 78 ал.3 т.3 от ЗОБВВПИ основателната причина се посочва в заявлението, когато придобиването е, чрез закупуване, замяна, дарение. Според чл.58 ал.1 т.10 от ЗБОВВПИ основателните причини могат да бъдат самоотбрана, ловни цели, спортни цели, учебни цели, културни цели, колекциониране и оръжейна сбирка, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение тоест трябва да се докаже съществуването на всяка една от изброените. Правото на самоотбрана е гарантирано и от обявената от закона липса на обществена опасност на деянието, в което се е изразила, освен когато са превишени пределите. Органът е преценил, че въпреки съществуването на реална възможност за повторно нападение срещу здравето и живота на жалбоподателя от конкретно лице, то това нападение не би следвало да бъде отблъснато с оръжие. В този смисъл са решаващите мотиви, че при самоотбрана, чрез използване на оръжие може да се стигне до летален изход за съседа. Поради това с отказа да се издаде разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие органът е охранил живота на лицето, което е нападнало заявителя и за този факт свидетелства внесеното от прокурора предложение за настаняване на нападателя за принудително лечение – в мотивите към искането е посочено, че по повод на извършеното нападение и отправени заплахи към жалбоподателя, се е стигнало до извод, че нападателя е опасен. Тази опасност не е отречено от определението на съда за прекратяване на частното наказателно дело, постановено, защото той не страда от алкохолизъм и поради това няма нужда от лечение. Не е отречено обаче, че той е нападнал жалбоподателя, нито че не е опасен. Органите на досъдебното производство, както и полицейските не са предоставили защита на жалбоподателя, поради което той след като е спазил реда да съобщи на компетентната прокуратура за извършеното срещу него престъпление закана за убийство с думи и действия, е подал искане за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. С него би могъл да защити живота и здравето си срещу опасността отново да бъде нападнат. Използването му в рамките на пределите на неизбежната отбрана е негова отговорност, а преценката дали ще бъде използвано в тези предели не принадлежи на административния орган. Той е длъжен да провери дали съществува опасност и е приел, че такава възможност от повторно нападение е налице, но ако се сбъдне, то той трябва да е направил всичко възможно, за да не се допусне заявителя в състояние на афект да използва придобитото оръжие. Тези мотиви са вън от фактите, които органът трябва да вземе предвид. Разрешителния режим изисква да се установи, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.58 от ЗОБВВПИ и това е установено от ответника, а след това дали е налице необходимост от самоотбрана. Тази необходимост е доказана след като видно от искането на прокурора нападението е извършено, лицето е опасно за другите, но няма да бъде предприето наказателно преследване, не защото няма данни за образуване на досъдебно производство, а защото това лице не страда от алкохолизъм, а поради това няма причина да бъде лекувано, което от своя страна отрича да е налице невменяемост. Опасността остава реална след като за нападателя е станало ясно, че има право на подобно нападение – не е болен, не се предприемат действия за проверка на данните за отправена закана за убийство, а жалбоподателят въпреки това няма причина да се самоотбранява. Жалбоподателят има право на самоотбрана, поради което и тази причина е посочена в чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ като основание за издаване на разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие. Тезата на жалбоподателя е противна на целта на закона, защото според мотивите не следва да се издава разрешение за придобиване на късоцевно огнестрелно оръжие на лице, към което с думи и действия е била отправена закана за убийство, съгласно искането на прокурора, по което е образувано, но прекратено поради липса на алкохолизъм частно наказателно съдебно производство, защото ако отново се стигне до същата ситуация нападателя може да пострада. Тези мотиви отричат правото на самоотбрана, а то съществува след като нападателя е съсед на жалбоподателя и органите на досъдебното производство не са предприели никакви действия, освен да посочат извършеното като сторено от лице, което страда от алкохолизъм, но ако не страда не е последвало нищо повече по случая. Животът на всеки един човек е равноценен на живота на друг човек, поради което всеки има право да се отбранява срещу непосредствено нападение, както и да разполага с възможност да съхрани живота си, когато той е реално заплашен. За пълнота: приложените сигнали по повод кучетата в двора на друг съсед доказват първо, че жалбоподателят не е поискал да се отбранява с оръжие срещу нарушаване на общественото спокойствие, нито е нападнал съседите си, а като се е обърнал към компетентните органи той не се саморазправя. Не проявява агресия, не изпада в афект, не ги напада. И в този случай той е действал съобразно реда на закона като е уведомил компетентните органи. Следователно не може да се приеме, че той ще изпадне в афект тоест, че е агресивен или конфликтен. Обратното сочат събраните доказателства, а именно че във всеки случай се обръща към органите на реда, а паспортите и регистрацията на животните не са относими към начина на тяхното отглеждане, нито отричат възможността да бъдат източник на шум, а именно паспортите са посочени като причината, поради която компетентните органи не са проверили онези факти, които имат значение. Жалбоподателят е служител на Община Гурково – старши експерт Планиране и инвестиционно проектиране, който е оправомощен да извършва и проверки за незаконно строителство. Неговото лично положение не предполага онова, което органът се опитва да посочи като основание за отказа, а именно, че той има дребни спорове със съседите си, но е с нисък праг на търпимост и може да изпадне в афект, поради което за всеки случай е събрал и сигналите му относно кучетата в съседния двор. Тези сигнали обаче доказват точно обратното, че жалбоподателя спазва реда и не се саморазправя, нито е конфликтен. Следователно опасенията, че може да изпадне в афект и да употреби оръжието вън от пределите на неизбежната отбрана са неоснователни, освен че са правно ирелеванти, дори и по причина на разпоредителното писмо на Главния секретар на МВР.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.173 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ Отказ №284з-541/25.04.2025г на Началник РУ Казанлък по жалбата на Н. П. П..

ВРЪЩА преписката за ново произнасяне по заявлението на Н. П. П. с вх. № 284000-38531/17.10.2024г при спазване указанията за съда по прилагане на материалния закон.

ОСЪЖДА ОД на МВР Стара Загора да заплати на Н. П. П., [ЕГН] сумата от 1010лв /хиляда и десет/, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от връчването му на страните.