Решение по дело №148/2020 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 102
Дата: 30 юли 2020 г. (в сила от 19 август 2020 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20204440200148
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.Червен бряг, 30.07.2020 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов АНД 148 по описа за 2020 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.189, ал.8 от ЗДвП вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

В Червенобрежки районен съд е постъпила жалба от Р.Д.П., с ЕГН ********** *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия „К“ № 3526450 на ОДМВР -Плевен, с който за извършено нарушение по чл. 21 ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева. Направено е възражение относно компетентността на АНО и годността на техническото средство установило нарушението. Посочено е още, че обжалвания ел. фиш не отговаря на законовите изисквания, регламентиращ задължителните му реквизити, а именно не е направено точно описание на мястото, където е установено нарушението, както и описание на самото нарушение. Посочва, че от данните в приложения към преписката клип не става ясно дали жалбоподателя се е движил с констатираната скорост в зона на ограничение на скоростта, като твърди, че не е така. Посочва, че годността на техническото средство при измерване на скоростта е от изключително значение както за определяне на основанието за ангажиране на административнонаказателната отговорност, така и за наказанието. Моли обжалвания електронен фиш да бъде отменен като незаконосъобразен. Позовава се на представените писмени доказателства.

Жалбоподателят – редовно призован в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по жалбата – редовно призован не изпраща представител. С писмо с вх. № 1962 от 27.05.2020г., съдържащо в себе си и справка за наложени наказания, наказващият орган е изпратил на съда жалбата ведно с писмени доказателства относно „повторността“ по отношение на квалифицираната норба, по която жалбоподателят е наказан.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП вр. с чл.59 от ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване административен акт – Електронен фиш, серия К, № 3526450 на ОД на МВР град Плевен. По делото няма данни за връчен Електронен фиш, серия К, № 3526450 на ОД на МВР град Плевен, поради което жалбата подадена на 15.05.2020 г., съдът приема за редовна.

Жалбоподателят обжалва Електронен фиш, серия К, № 3526450 на ОД на МВР град Плевен, с което на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП за твърдяно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 лева.

Атакувания Електронен фиш, серия К, № 3526450 е издаден от н-ка на сектор „ПП“ при ОД на МВР град Плевен, като последния е бил оправомощен да издава електронни фишове и наказателни постановления, към датата на издаване на атакувания Електронен фиш.

От приобщения по делото Протокол № 4-31-17 от проверката на система за видеоконтрол „TFR-1 M“ се установява, че система за контрол „TFR-1 M“ № 585 с идентификационен номер 585/12 е мобилна система за видеоконтрол на нарушенията за привилата за движение, както и че е преминала проверка за съответствие на 14.04.2020 г. Посочено е, че измерва с грешка ±3 km/h при отчетата скорост до 100 km/h.

От приложения клип към преписката се установява, че мястото на нарушението е посочено чрез използването на GPS система посредством координати (северна ширина и източна дължина в градуси).

При тази фактическа установеност съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, разгледана по същество жалбата е неоснователна.

На 14.04.2020 г. в 10:06 ч. в населено място – с. Р., обл. П., ул. „****“ до № ***, с автоматизирано техническо средствостационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „TFR-1 M“ № 585 с идентификационен номер 585/12, вписана в Регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване към Български институт по метрология, било заснето движение в посока гр. Л. на лек автомобил***” с рег. № ***със скорост от 80 км./ч. – с 30 км./ч. над предвидената обща забрана по чл.21, ал. 1 от ЗДВП за движение по автомагистрала максимална скорост от 50 км./ч. 

Автомобилът***” с рег. № *** бил регистриран към този момент в системата на МВР като собствен на жалбоподателя.

За нарушаване на забраната въведена с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДВП – „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в /ч: за пътно превозно средство от категория В, за движение в населено място със скорост над максимално допустиматаот 50 км./ч., бил издаден обжалвания електронен фиш, с който на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 200 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 от ЗДВП.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: електронен фиш, фотоизображение, копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване с приложение за технически и метрологични характеристики, копие на заповед за утвърждаване на образци на електронни фишове, протокол, справка за първоначална и последващи регистрации на лек автомобил, справка.

При така възприетата и изложена фактическа обстановка съдът прие, че е налице осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.21, ал.1 от ЗДВП от страна на водача на лек автомобил „***” с рег. № *** тъй като същият се е движел в населено място със скорост над максимално разрешената за движение от 50 км./ч., след приспадане на допустимата грешка на уреда, а именно със 77 км./ч.

Нарушението според съда се явява безспорно доказано откъм елементите от обективната страна на нарушениетовреме, място, моторно превозно средство, скорост на движение, както и откъм лице нарушител, откъм субект на административната отговорност за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДВП.

От приложеното по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява по безспорен начин годността на техническото средство, с което е била измерена скоростта на управлявания в нарушение на чл.21 от ЗДВП автомобил.

В приложения към преписката снимков материал е отразено, че е била измерена скорост на движение на автомобила „*** с рег. № *** от 80 км./ч. Във фиша установената скорост на движение на автомобила била вписана, че е 77 км./ч., а не заснетата скорост на движение от 80 км./ч., тъй като били премахнати 3% от заснетата скорост като възможна грешка от ± 3%, като толеранс за водача.

По отношение на размера на наложеното наказаниев материалите по преписката се намира влязъл в сила на 27.11.2019 г. ел.фиш с-я К № 3058334, съобразявайки този факт определеното наказание е в конкретно определен размер съобразно приложимата санкционна разпоредба на чл.182, ал.4 от ЗДВП – при превишаване на максимално определената скорост за движение в с посочената скорост, в условията на повторност на извършване на нарушениетоглоба в размер на 200.00 лв., какъвто и размер е определен и с обжалвания фиш.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателката за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на административното производство по издаване и връчване на обжалвания фишда не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. В чл.34 са предвидени специални давностни срокове за извършване на конкретни действия по реализацията на административнонаказателна отговорност при издаване на АУАН и НП - три месечен/съответно едногодишен, за издаване на АУАН и шест месечен за издаване на НП. За електронния фиш, представляващ специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но който не може да бъде приравнен нито на АУАН, нито на НП, не могат да намерят приложение специалните давностни срокове предвидени в чл. 34 ЗАНН.

С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН вр.чл.189, ал.8 от ЗДвП, съдът

Р Е Ш  И:

 

         ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К, № 3526450 на ОД на МВР град Плевен, с който на основание чл.182, ал.4 от ЗДвП за твърдяно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП на Р.Д.П., с ЕГН ********** *** е било наложено административно наказание “Глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Плевенски административен съд по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: