№ 185
гр. София, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело №
20221001000050 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 294, във връзка с чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивните жалби на А. Д. и К. М. -
изпълняващи заедно длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр.
София и на Д. С. В. от гр. *** срещу решение № 1386 от 26.07.2019 г. по т.д. № 1468/ 2017
г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 8 състав, с което : 1) е отхвърлен
иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД, във връзка с чл. 59, ал. 2 от ЗБН,
предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна
търговска банка“ АД (н.) - гр. София срещу Д. С. В. от гр. *** с искане да бъде обявено за
нищожно поради липса на форма прихващането, извършено с изявление с изявление за
прихващане с вх. № 10040/ 29.10.2014 г. на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.),
отправено от Д. С. В. до банката, с вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро,
придобито от Д. С. В. с договор за цесия, съгласно уведомление с вх. № 10014/ 29.10.2014 г.
на „Корпоративна търговска банка“ АД, с което представител на „Дженерис“ АД е уведомил
банката, че с договор за цесия от 20.10.2014 г. „Дженерис“
АД е прехвърлило на Д. С. В. свое парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро,
и представляващо част от вземането на „Корпоративна търговска банка“ АД по негова
депозитна сметка с IBAN: ***, открита при „Корпоративна търговска банка“ АД съгласно
договор за индивидуален срочен депозит № 17313 от 24.01.2009 г., както и с уведомление с
1
вх. № 10039/ 29.10.2014 г. по описа на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), подадено от
Д. С. В. за договор за цесия от 20.10.2014 г., по силата на който същият придобил от
„Дженерис“ АД парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро, срещу вземане на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н.) към Д. С. В. по договор за банков кредит, сключен
на 9.10.2007 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД и Д. С. В. ; 2) е отхвърлен иска с
правно основание чл.59, ал. 5 от ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи
длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София срещу Д. С. В.
от гр. *** с искане да бъде обявено за относително недействително по отношение на
кредиторите на масата на несъстоятелността на банката на същото прихващане ; 3) по иска с
правно основание чл.59, ал. 3 от ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи
длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София срещу Д. С. В.
от гр. *** същото прихващане е обявено за относително недействително по отношение на
кредиторите на масата на несъстоятелността на банката.
С решение № 804 от 15.04.2020 г. по т.д. № 5755/ 2019 г. на Софийския апелативен съд,
търговско отделение, 5 състав първоинстанционното решение : 1) е отменено в частта, с
която иска с правно основание чл. 59, ал.5 от ЗБН е отхвърлен като неоснователен и е
постановено друго решение, с което предметното прихващане е обявено за относително
недействително по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката ;
2) е обезсилено в частта, с която основание чл. 59, ал.3 от ЗБН същото прихващане е
обявено за относително недействително по отношение на кредиторите на масата на
несъстоятелността на банката.
С решение № 60 147 от 12.01.2022 г. по т.д. № 1534/ 2020 г. на Върховния касационен съд, ІІ
т.о. въззивното решение е отменено изцяло ; иска с правно основание чл.59, ал. 5 от ЗБН за
обявяване на прихващането за относително недействително по отношение на кредиторите
на масата на несъстоятелността на банката е отхвърлен като неоснователен ; делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд на евентуалния иск с правно
основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, както и относно разноските по делото.
- 3 -
В изпълнение на правомощията по чл. 294 от ГПК настоящият състав на въззивната
инстанция приема следното.
Въззивникът Д. С. В. от гр. *** е обжалвал първоинстанционното решение в частта, с която
на основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН е обявено за недействително по отношение на кредиторите
на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София прихващането,
извършено с изявление за прихващане с вх. № 10040/ 29.10.2014 г. на „Корпоративна
търговска банка“ АД (н.), отправено от Д. С. В. до банката, с вземане в размер на 87 034.44
лева/ 44 500 евро, придобито от Д. С. В. с договор за цесия, съгласно уведомление с вх. №
10014/ 29.10.2014 г. на „Корпоративна търговска банка“ АД, с което представител на
2
„Дженерис“ АД е уведомил банката, че с договор за цесия от 20.10.2014 г. „Дженерис“ АД е
прехвърлило на Д. С. В. свое парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро, и
представляващо част от вземането на „Корпоративна търговска банка“ АД по негова
депозитна сметка с IBAN: ***, открита при „Корпоративна търговска банка“ АД съгласно
договор за индивидуален срочен депозит № 17313 от 24.01.2009 г., както и с уведомление с
вх. № 10039/ 29.10.2014 г. по описа на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), подадено от
Д. С. В. за договор за цесия от 20.10.2014 г., по силата на който същият придобил от
„Дженерис“ АД парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро, срещу вземане на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н.) към Д. С. В. по договор за банков кредит, сключен
на 9.10.2007 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД и Д. С. В..
Оплакванията за незаконосъобразност на обжалвания акт, изложени в жалбата и доразвити в
писмената защита, са основани на твърдението за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила - необсъждането на нито едно от твърденията на ответника, както и
съдържанието на писмени доказателства, които са официални документи, а също така и
неправилно разпределяне на доказателствената тежест, с оглед задължението на ищеца да
докаже при пълно и главно доказване на знанието на ответника не за предполагаема, а за
настъпила неплатежоспособност на банката.
Изтъкват се и допуснати нарушения на материалния закон: неприлагане на приложимите
към правния спор императивни материалноправни норми - чл. 36, ал.2, чл. 15 и чл. 116 от
ЗКИ, чл. 8, ал. 1 от ЗБН ; противоречие с правото на Европейския съюз, с оглед
приложимостта на конкретни разпоредби от Регламент 575/ 2013 на ЕП и
на Съвета от 26.06.2013 г., Директива 2013/36 на ЕП и на Съвета и Директива 2014/59 на ЕП
и Съвета от 15.05.2014 г.
Твърди се и необоснованост на извода на съда, с който се слагал знак за равенство между
опасността от неплатежоспособност като основание за поставяне на банката под специален
надзор и вземане на оздравителни мерки и „неплатежоспособност“ по смисъла на чл. 36, ал.
2 от ЗКИ.
Молбата към съда е да отмени решението в обжалваната част и да постанови съдебен акт, с
който да отхвърли иска като неоснователен.
Ответникът по въззивната жалба А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр. София, в писмения отговор я оспорва като
неоснователна.
В първоинстанционното производство били представени безспорни писмени доказателства,
обявено на сайта на Българската народна банка относно уведомяването на обществеността,
че банката е в състояние на неплатежоспособност и лиценза й ще бъде отнет. Тези
доказателства били изследвани от съда и на основание на тях той постановил правилно
решение.
3
Молбата към съда е решението да бъде потвърдено в обжалваната част.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, Шести състав съобрази следното.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок от страна
в производството, която има интерес и право на обжалване на самостоятелна част от
валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба А. Н. Д. и К. Х. М., изпълняващи длъжността синдик на „Корпоративна
търговска банка“ АД (н.) - гр. София, твърдели, че с договор за банков кредит от 9.10.2007 г.
банката предоставила на Д. С. В. сумата 80 000 евро, като за обезпечаване на вземането била
учредена ипотека върху закупения със средствата от кредита имот : апартамент № 1 в гр.
***, ул. „***“ № 13, вход А, на II етаж, кведно с избен помещение (склад) № 12.
На 29.10.2014 г. в деловодството на банката постъпило Уведомление с вх. № 10014/
29.10.2014 г., с което представител на „Дженерис“ АД
- 5 -
уведомил банката, че с договор за цесия от 20.10.2014 г. „Дженерис“ АД е прехвърлило на
Д. С. В. свое парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро, представляващо част
от вземането по негова депозитна сметка с IBAN: ***, открита при „Корпоративна търговска
банка“ АД съгласно договор за индивидуален срочен депозит № 17313 от 24.01.2009 г.
На същия ден в деловодството на банката постъпило Уведомление с вх. № 10039/ 29.10.2014
г., с което Д. С. В. съобщавал за извършена цесия от 20.10.2014 г., по силата на който
придобил от „Дженерис“ АД парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро.
На същия ден в деловодството на банката постъпило изявление за прихващане с вх. №
10040/ 29.10.2014 г., с което на основание чл. 104 от ЗЗД Д. С. В. отправил до банката
изявление за прихващане на придобитото парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44
500 евро срещу свое ликвидно задължение към банката, произтичащо от договор за банков
кредит от 9.10.2007 г.
Изявлението за прихващане било недействително по смисъла на чл. 59, ал.3 от ЗБН, тъй
като към деня на придобиване на процесното вземане - 20.10.2014 г., ответника знаел за
настъпилата неплатежоспособност на банката. На 11.08.2014 г. на сайта на Българската
народна банка бил публикуван нейния отговор на поставените от Д. Ф. - генерален директор
на генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ в Европейската комисия, въпроси
относно състоянието на „Корпоративна търговска банка“ АД, в който го уведомявала, че
предстои въвеждането на Директива 2014/49/ЕС на Европейския парламент от 16.04.2014 г.
4
Една от точките в съставения от централната банка проект, предвиждащ преструктуриране
на групата на „КТБ“ АД съгласно правилата за държавна помощ в Европейския съюз била
„…Отнемане лиценза на „КТБ“ АД и пристъпване към обявяването й в несъстоятелност“.
Ответникът бил информиран за финансовото състояние на банката и от публикуваното на
27.10.2014 г. прессъобщение на сайта на Българската народна банка, към което бил
приложен нейния доклад за „Събитията и предприетите действия, свързани с „Корпоративна
търговска банка“ АД и търговска банка „Виктория“ ЕАД“.
От съществено значение бил и факта, че в периода от 19.06.2000 г. до 22.01.2015 г.
ответникът бил служител в „КТБ“ АД и бил в течение на всички процеси, настъпили в
банката от поставянето й под специален надзор на 20.06.2014 г.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да обяви за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на въпросното прихващане.
Ответникът Д. С. В. от гр. *** в писмения отговор оспорил иска като неоснователен.
Изтъкнал, че към деня на придобиване на вземането по договора за цесия несъстоятелността
на банката не е била обществено известен факт с оглед оповестяването на 22.10.2014 г. от
Българската народна банка на т.нар. Доклад за анализа и оценката на активите на „КТБ“ АД.
Освен това в периода от 20.06.2014 г. до 20.10.2014 г. в разпространяваната в медиите
информация имало позитивни изявления на официални длъжностни лица, които не давали
основание да се приеме, че средностатистическия гражданин е успял сам да формира
непротиворечиво знание за твърдения факт.
Молбата към съда била да отхвърли иска като неоснователен.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка на
спора.
С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна банка
„Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца
; за срок от три месеца е спряно изпълнението на всички задължения на банката ; дейността
на банката е ограничена, като й е забранено да извършва всички видове дейности съгласно
лиценза за извършване на банкова дейност ; отстранени са от длъжност членовете на
управителния съвет и на надзорния съвет на банката ; лишени са за срок от три месеца от
право на глас акционерите на банката, притежаващи повече от 10 % от акциите й.
С решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/ 2014 г. на Софийския градски съд,
търговско отделение, VІ - 4 състав е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна
търговска банка“ АД, с начална дата 6.11.2014 г. ; открито е производство по
несъстоятелност ; банката е обявена в несъстоятелност ; прекратена е дейността на
предприятието ; прекратени са правомощията на органите на банката ; постановена е обща
забрана и запор върху имуществото й ; банката е лишена от правото да управлява и се
5
разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността ; постановено е
започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността
разпределение на осребреното имущество.
С решение № 1443 от 3.07.2015 г. по т.д. № 2216/ 2015 г. на Софийския апелативен съд,
търговско отделение, трети състав това решение е отменено в частта, с която за начална дата
на
- 7 -
неплатежоспособността е посочена 6.11.2014 г. и за начална дата на неплатежоспособността
е определена 20.06.2014 г.
С договор за банков кредит от 9.10.2007 г. „Корпоративна търговска банка“ АД
предоставила на Д. С. В. сумата 80 000 евро за закупуване на апартамент № 1 в
новоизградена сграда в гр. ***, ул. „***“ № 13, вход А, на II етаж, както и за други разходи,
свързани с покупко-продажбата на имота и за довършителни и ремонтни работи по имота, с
краен срок за погасяване на кредита 1.10.2022 г.
С договор за индивидуален срочен депозит № 17313 от 24.01.2014 г. „Дженерис“ АД
депозирал на съхранение в „Корпоративна търговска банка“ АД сумата 440 895.48 лева по
сметка с IBAN: *** за срок от 6 месеца, който започва да тече от датата на внасяне и изтича
на 24.07.2014 г.
С Уведомление с вх. № 10014/ 29.10.2014 г. „Дженерис“ АД, чрез изпълнителния директор
Г. В., уведомило банката, че с договор за цесия от 20.10.2014 г. „Дженерис“ АД е
прехвърлило на Д. С. В. свое парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро,
представляващо част от вземането на цедента по неговата депозитна сметка с IBAN: ***,
открита при „Корпоративна търговска банка“ АД съгласно договор за индивидуален срочен
депозит № 17313 от 24.01.2014 г., заедно с всички лихви, начислени по това вземане след
датата на прехвърлянето му.
С Уведомление с вх. № 10039/ 29.10.2014 г. Д. С. В. уведомил банката за извършена цесия
от 20.10.2014 г., по силата на който придобил от „Дженерис“ АД парично вземане в размер
на 87 034.44 лева/ 44 500 евро.
С изявление за прихващане с вх. № 10040/ 29.10.2014 г. на основание чл. 104 от ЗЗД Д. С. В.
отправил до банката изявление за прихващане на : вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44
500 евро, придобито по договор за прехвърляне на вземане от 20.10.2014 г., сключен с
„Дженерис“ АД, представляващо част от вземането на „Дженерис“ АД от „Корпоративна
търговска банка“ АД по депозитна сметка с IBAN: ***, открита при „Корпоративна
търговска банка“ АД съгласно договор за индивидуален срочен депозит № 17313 от
6
24.01.2014 г. срещу всички задължения на Д. С. В. във връзка с договора за банков кредит
от 9.10.2007 г. в общ размер (по негови изчисления) 44 298.56 евро/ 86 640.45 лева.
Според приетото в съдебното заседание на 2.07.2019 г. заключение на счетоводна
експертиза, изготвено от вещото лице С. Й., към 29.10.2014 г. (деня на изявлението за
прихващане) задължението на Д.В. по договор за банков кредит е било в общ размер
44 298.64 евро/ 86 640.60 лева. Вземането на цесионера към деня на договора за цесия -
29.10.2014 г. е 87 034.44 лева/ 44 500 евро. Размерът на вземането, което кредитора би
получил от масата на несъстоятелността при разпределение на осребреното имущество по
чл.94 ал.1 от ЗБН от първата частична сметка за разпределение, чийто утвърден от ФГВБ
процент е 11.05% , възлиза на 9 617.31 лева. Счетоводните операции, както по усвояването и
издължаването на кредита, така и по извършеното прихващане с цел погасяване на остатъка
от дълга по кредита с вальор 29.10.2014 г., са били отразени коректно и точно в
счетоводната система на банката, съгласно Закона за счетоводството и приложимите
стандарти.
При тази фактическа обстановка на спора правните изводи са следните.
Предявен е специалния иск по чл. чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Цитираната разпоредба урежда потестативно право по съдебен ред да бъде обявена
относителната недействителност на прихващане, извършено от кредитор на банка, спрямо
която е открито производство по несъстоятелност. Целта на този иск е да бъде осуетена
възможността удовлетворения по силата на извършено прихващане кредитор да бъде
поставен в по - благоприятно положение в сравнение с положението, в което би бил при
разпределение на имуществото на длъжника по правилата на чл. 94 от ЗБН, в случай, че
това прихващане не беше осъществено.
Фактическият състав на правната норма включва следните елементи: валидно извършено
изявление за прихващане от кредитор към банка, спрямо която е открито производство по
несъстоятелност (без значение дали е извършено преди или след откриване на
производството) ; вземането или задължението на кредитора да е придобито преди датата на
откриване на производството по несъстоятелност ; към момента на придобиване на
вземането или на задължението кредиторът да е знаел, че е настъпила неплатежоспособност
или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
В конкретния случай вземането на кредитора Д. С. В. е било придобито на 20.10.2014 г.,
като изявлението за прихващане е било отправено до банката на 29.10.2014 г.
Правнорелевантните факти са се осъществили преди датата на откриване на производството
по несъстоятелност - 22.04.2015 г., което обуславя
7
- 9 -
наличието на два от елементите на фактическия състав на чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Спорът между страните е съсредоточен върху въпроса дали е налице и третият елемент - към
момента на придобиване на вземането ответникът да е знаел, че е настъпила
неплатежоспособност или че е поискано откриване на производство по несъстоятелност.
Искането за откриване на производство по несъстоятелност е било заявено по реда на чл. 9,
ал. 1 от ЗБН с молба, подадена от Българската народна банка на 7.11.2014 г., към която е
приложено Решение № 138 от 6.11.2014 г. на Управителния съвет на Българската народна
банка за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност на „Корпоративна
търговска банка“ АД. На същата дата молбата е била вписана в търговския регистър с
вписване № 20141107140740.
Следователно, по силата на фикцията в чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, ответникът е узнал за
отнемането на лиценза на банката за извършване на банкова дейност и искането за
откриване на производство по несъстоятелност на 7.11.2014 г. - след датите на
придобиването на въпросните вземания и на отправянето на изявленията за прихващане
до банката, което изключва наличието на знание в една от хипотезите на оборимата
презумпция в чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
В конкретния случай не може да се приеме за доказано и знание за настъпила
неплатежоспособност на банката - другата хипотеза на правната норма. Следва да се държи
сметка за разграничението, което закона прави между неплатежоспособност на банката,
както е дефинирана в чл. 36, ал. 2 от Закона за кредитните институции и опасност от
неплатежоспособност в дефиницията на чл. 115 от същия закон. Важно е да се посочи, че
нито в Закона за банковата несъстоятелност, нито в Закона за кредитните институции е
установена презумпция за неплатежоспособност на банка, която да се прилага при
откриването на производство по несъстоятелност на банка, както и че прилагането по
аналогия на разпоредбата на чл. 608, ал. 2 от ТЗ е недопустимо. Нужно е да се изтъкне, че
смисъла, вложен в понятието „спиране на плащанията“ в чл. 608, ал. 2 от ТЗ не се
припокрива с този, вложен в същото понятие в разпоредбата на чл. 116, ал. 2 от ЗКИ. В
първия случай спирането на плащането е обективно състояние, което е обусловено от
обективна невъзможност за това - липсата на парични средства и краткотрайни бързо
ликвидни активи, а във втория - то не се дължи на такава невъзможност, а възниква по
силата на административен акт на централната банка като предпазна мярка, целяща
запазването на активите на банката в периода, в който предстои да бъде взето решение дали
спрямо нея ще бъдат
приложени оздравителни мерки или ще бъдат предприети прекратителни процедури.
8
Следователно при липсата на установена в специалния закон презумпция за
неплатежоспособност на банката, в нито един момент от периода, започващ от деня на
поставянето на банката под специален надзор и завършващ в деня на вписването в
търговския регистър на решението за отнемане на лиценза за банкова дейност, не може нито
да се твърди, нито да се приеме за логично, че участниците в гражданския оборот са знаели,
че е настъпила неплатежоспособност на банката. В този смисъл на широката публика (или
на средностатистическия гражданин, според термина, употребен от въззивника)
общоизвестен, е станал единствено факта, че банката изпитва финансови затруднения,
възникнали
по разгласените от средствата за масово осведомяване обективни и субективни причини, но
не и че е в състояние на неплатежоспособност.
В заключение следва да се изтъкне, че изложените съждения са формирани в съответствие с
непротиворечивата практика на касационната инстанция, съгласно която знание за
неплатежоспособност по смисъла на чл. 59, ал. 3 от ЗБН не може да се обоснове със знание
на решението на УС на БНБ за поставяне на съответната банка под специален надзор като
оздравителна принудителна административна мярка по чл. 115, ал. 1 от ЗКИ, включително
от спирането на плащанията по чл. 116, ал. 2, т. 2 от ЗКИ. В посочената хипотеза под
„знание за неплатежоспособност“ следва да се разбира узнаване на обективирано от БНБ, в
качеството й на компетентен за това надзорен орган, становище за неплатежоспособност на
банката по чл. 36, ал. 2 от ЗКИ (в редакцията преди изменението, обн. в ДВ, бр. 62/ 2015 г.),
преди то да бъде формализирано в акт за отнемане на лиценза за банкова дейност, като
именно недобросъвестното възползване от достъп до тази информация се санкционира от
закона. (Решение № 11 от 4.03.2021 г. по т. д. № 2387/2018 г. на ВКС, II т. о.).
В контекста на изложеното, конкретно във връзка с възражението на банката, основано на
публикуваните на сайта на БНБ в периода от 11.08.2014 г. до 27.10.2014 г. писмо до Д. Ф. -
генерален директор на генерална дирекция „Вътрешен пазар и услуги“ в Европейската
комисия и прессъобщение с приложен препис - извлечение от доклад на БНБ с информация
на народните представители от 43-то Народно събрание за състоянието на „КТБ“ АД, съдът
съобразява принципното становище в Решение № 143 от 12.02.2021 г. по т. д. № 2343/ 2019
г. на ВКС, II т. о., според което за разлика от актовете на Българската народна банка, за
които с изрични законови разпоредби е предвидено вписване в Търговския регистър и от
момента на вписването обстоятелствата по тях се считат за известни на всички трети лица
по
- 11 -
силата на чл. 7 ЗТРРЮЛНЦ (напр. решенията на УС на БНБ за поставяне на банка под
специален надзор и за отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност), узнаването
9
на информацията, разпространена чрез официалната интернет - страница на БНБ, не се
презумира от факта на публичното й оповестяване. Макар тази информация да е
предназначена за неограничен кръг субекти, достъпът до нея зависи от свободната воля и от
инициативата на всеки отделен субект да се информира за публикуваните от БНБ актове,
съобщения, данни и др. Дори да се приеме, че публикуваните в периода 11.08.2014 г. -
27.10.2014 г. документи и съобщения съдържат категорично изразено становище на
Централната банка за окончателно установена неплатежоспособност на „КТБ“ АД и за
предстоящо иницииране на производство по несъстоятелност на банката, разгласяването на
тази информация не е достатъчно за извода, че към датата на придобиване на заявеното
за прихващане вземане ответникът е знаел за настъпилата неплатежоспособност на
банката. Фактът, че преди придобиване на вземането Централната банка е оповестила
публично становището си за установено състояние на неплатежоспособност на банката, би
могъл да се преценява единствено като индиция за знание по смисъла на чл. 59, ал. 3 ЗБН,
доколкото като кредитор и длъжник на поставената под специален надзор банка ответникът
е имал интерес да следи за предприетите по отношение на нея действия от страна на
компетентния орган - БНБ. Уважаването на иска по чл. 59, ал. 3 ЗБН обаче е предпоставено
от пълно и главно доказване на знанието, а не от индиции и предположения, че към момента
на придобиване на заявеното за прихващане вземане ответникът е знаел или при проявена за
това грижа е могъл да узнае за настъпилата неплатежоспособност на банката.
При липса на категорични доказателства, че към релевантния за спора момент ответникът е
разполагал с информация за предстоящо отнемане на лиценза на банката, последвано от
иницииране на производство по несъстоятелност, и недобросъвестно се е възползвал от нея
при извършване на прихващането, няма основание да се приеме че прихващането е
извършено при наличие на знание, релевантно за уважаване на иска по чл. 59, ал. 3 от ЗБН.
Във връзка с казаното до тук е нужно да се изтъкне, че обвързаността на ответника в
трудово правоотношение с банката към деня на обсъжданите събития само по себе си не е
обстоятелство, което да предпоставя наличието на знание относно състоянието на
неплатежоспособност. От заповед № ТД- 3 - 218 7/ 13.01.2015 г. за прекратяване на трудово
правоотношение на основание чл. 326 от КТ се
вижда, че ответникът е заемал длъжността директор на дирекция „Корпоративни ценни
книжа“ в управление „Ликвидност“.
В съответствие с въведеното от ищеца твърдение, в негова тежест е било да установи, че с
оглед изрично включено в длъжностната характеристика на служителя задължение, той е
участвал в изготвянето или съгласуването на финансовите и надзорни отчети на банката,
поради което несъмнено е могъл да добие ясна представа относно действителното
финансово състояние на банката, въз основа на което да направи за себе си обоснована
прогноза за не/продължаването на дейността й като кредитна институция. Доказателства в
тази насока не са представени, което обуславя несъстоятелността на това възражение.
10
В обобщение на изложеното до тук - предвиденият от законодателя субективен елемент от
фактическия състав на чл. 59, ал. 3 ЗБН подлежи на пълно и главно доказване от ищеца чрез
всички допустими доказателствени средства, а в конкретния случай такива доказателства -
преки или косвени, няма, затова и следва да се приеме, че предявения на това основание иск
е недоказан.
За пръв път в устните състезания, проведени в настоящето съдебно производство, ищецът е
релевирал твърдение, че „по принцип сделката по прихващането е била недействителна още
към момента на извършването й, независимо че банката го е осчетоводила впоследствие“.
Това твърдение е заявено след изтичането на срока по чл. 372 от ГПК и не следва да бъде
обсъждано с оглед настъпилата процесуална преклузия
Поради несъвпадането на крайните изводи на настоящия състав на въззивната инстанция с
тези на първостепенния съд решението ще следва да бъде отменено в обжалваната част,
вместо което да бъде постановено ново решение, с което иска с правно основание чл. 59, ал.
3 от ЗБН да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид крайния изход от спора в настоящата инстанция относно задължението за
заплащане на разноските съдът съобрази следното.
На основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН държавната такса, дължима за образуване на
първоинстанционното производство, в размер на 3 481.38 лева следва да бъде събрана от
масата на несъстоятелността.
На същото основание държавната такса, дължима за образуване на въззивното
производство, в размер на 1 740.69 лева следва да бъде събрана от масата на
несъстоятелността. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК масата на несъстоятелността следва да
бъде осъдена да заплати на ответника направените разноски в размер на 1 740.69 лева.
- 13 -
За касационното производство масата на несъстоятелността следва да заплати на основание
чл. 59, ал. 7 от ЗБН държавна такса в размер на 1 740.69 лева, а на ответника - на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК направените разноски в размер на 1 740.69 лева.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести
състав
11
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1386 от 26.07.2019 г. по т.д. № 1468/ 2017 г. на Софийския градски
съд, търговско отделение, VІ - 8 състав в частта му, с която по предявения от А. Н. Д. и К.
Х. М., изпълняващи заедно длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) -
гр. София срещу Д. С. В. от гр. ***, иск с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, е
обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на
прихващането, извършено с изявление с вх. № 10040/ 29.10.2014 г. на „Корпоративна
търговска банка“ АД (н.), отправено от Д. С. В. до банката, с вземане в размер на 87 034.44
лева/ 44 500 евро, придобито от Д. С. В. с договор за цесия, съгласно уведомление с вх. №
10014/ 29.10.2014 г. на „Корпоративна търговска банка“ АД, с което представител на
„Дженерис“ АД е уведомил банката, че с договор за цесия от 20.10.2014 г. „Дженерис“ АД е
прехвърлило на Д. С. В. свое парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро, и
представляващо част от вземането на „Корпоративна търговска банка“ АД по негова
депозитна сметка с IBAN: ***, открита при „Корпоративна търговска банка“ АД съгласно
договор за индивидуален срочен депозит № 17313 от 24.01.2009г., както и с уведомление с
вх. № 10039/ 29.10.2014 г. по описа на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), подадено от
Д. С. В. за договор за цесия от 20.10.2014 г., по силата на който същият придобил от
„Дженерис“ АД парично вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро, срещу вземане на
„Корпоративна търговска банка“ АД (н.) към Д. С. В. по договор за банков кредит, сключен
на 9.10.2007 г. между „Корпоративна търговска банка“ АД и Д. С. В., вместо което
ПОСТАНОВИ
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М.,
изпълняващи заедно длъжността синдик на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр.
София срещу Д. С. В. от гр. ***, за обявяване за недействително по отношение на
кредиторите на несъстоятелността на прихващането, извършено с изявление с вх. № 10040/
29.10.2014 г. на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.), отправено от Д. С. В. до банката, с
вземане в размер на 87 034.44 лева/ 44 500 евро, придобито от Д. С. В. с договор за цесия,
съгласно уведомление с вх. № 10014/ 29.10.2014 г. на „Корпоративна търговска банка“ АД, с
което представител на „Дженерис“ АД е уведомил банката, че с договор за цесия от
20.10.2014 г. „Дженерис“ АД е прехвърлило на Д. С. В. свое парично вземане в размер на
87 034.44 лева/ 44 500 евро, и представляващо част от вземането на „Корпоративна
търговска банка“ АД по негова депозитна сметка с IBAN: ***, открита при „Корпоративна
търговска банка“ АД съгласно договор за индивидуален срочен депозит № 17313 от
24.01.2009г., както и с уведомление с вх. № 10039/ 29.10.2014 г. по описа на „Корпоративна
търговска банка“ АД (н.), подадено от Д. С. В. за договор за цесия от 20.10.2014 г., по силата
12
на който същият придобил от „Дженерис“ АД парично вземане в размер на 87 034.44 лева/
44 500 евро, срещу вземане на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) към Д. С. В. по
договор за банков кредит, сключен на 9.10.2007 г. между „Корпоративна търговска банка“
АД и Д. С. В., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - гр.
София, ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК ********* на основание чл. 59, ал. 7 от ЗБН да
заплати дължимата държавна такса в размер на, както следва :
на Софийския градски съд - гр. София, бул. „Витоша“ № 2 сумата 3 481.38 (три хиляди
четиристотин осемдесет и един лева и тридесет и осем стотинки) лева ;
на Софийския апелативен съд - гр. София, бул. „Витоша“ № 2 сумата 1 740.69 (хиляда
седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и девет стотинки) лева ;
на Върховния касационен съд - гр. София, бул. „Витоша“ № 2 сумата 1 740.69 (хиляда
седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и девет стотинки) лева - за производството по
т.д. № 1534/ 2020 г. на ВКС, ІІ т.о.
- 15 -
ОСЪЖДА масата на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) -
гр. София , ул. „Граф Игнатиев“ № 10, с ЕИК ********* да заплати на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК на Д. С. В. от гр. ***, ул. „***“ № 27, ет.6, ап. 16, с ЕГН ********** сумите,
както следва :
1 740.69 (хиляда седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и девет стотинки) лева,
представляваща разноски, направени във въззивното производство ;
1 740.69 (хиляда седемстотин и четиридесет лева и шестдесет и девет стотинки) лева,
представляваща разноски, направени в производството по т.д. № 1534/ 2020 г. на ВКС, ІІ т.о.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Републиката в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
13
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14