№ 6965
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100505313 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от С. С. Н. срещу решение № 1374 от
25.01.2024г., постановено по гр. д. № 57596/2023г. на СРС, 160 с-в.
Решението се обжалва в частта, в която СРС е признал за установено по предявения
от С.К. ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** срещу С. С.
Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Банкя, ул. ****, по реда на чл. 422 ГПК, иск с правно
основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР, че С.
С. Н., ЕГН ********** дължи на С.К. ООД, ЕИК **** сумата от 209,00 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № 646907 от 10.03.2022 г., сключен
между „С.К.” ООД, в качеството на заемодател и С. С. Н., ЕГН **********, в качеството на
заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 21.06.2023
г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 23.06.2023 г. по ч.гр.д. № 34754/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди се, че
при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и
процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да
бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира направените
разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба.
1
В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на
районния съд да бъде потвърдено в обжалваната част, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски..
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните
правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите
материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено
като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на
императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
На първо място следва да се отбележи, че във въззивната жалба основно и почти
изцяло са изложени твърдения за нищожност на договора за кредит. Такава
недействителност на договора е установена и от първоинстанционния съд. В тази връзка
следва да се има предвид, че СРС е изложил подробни мотиви, които настоящият състав
изцяло споделя и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК, без да е необходимо да ги
преповтаря. Безпредметно е тяхното обсъждане и предвид това, че в жалбата самият
въззивник посочва, че изводите на СРС в тази връзка са правилни и законосъобразни.
На практика единственото оплакване във въззивната жалба се свежда до това, че
искът е предявен на договорно основание, а СРС е уважил иска на извъндоговорно
основание.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на
договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите,
съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
В своята практика - решение № 50174/26.10.2022 год. по гр. д. № 3855/2021г., IV ГО,
ВКС приема, че „При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422
2
ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на
потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на
договора за потребителски кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за
връщането на сумата. Ако се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по
получения кредит и осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в
отделно производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало
до неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК“. Същите разрешения са
възприети и в решение № 60186 от 28.11.2022г. по т. д. № 1023/2020г., I т.о., решение №
50259 от 12.01.2023г. по гр. д. № 3620/2021г., III г.о.
Установявайки, че се дължи чистата стойност на кредита, на осн. чл. 23 ГПК, след
като е приел, че договорът е изцяло недействителен, на осн. чл. 22 ЗПК, в производството,
образувано по иск на кредитора по реда на чл.422 ГПК за установяване на произтичащото от
договора за потребителски кредит вземане, първоинстанционния съд е съобразил
формираната константна практика на ВКС.
Както беше посочено по – горе, всички останали оплаквания във въззивната жалба са
свързани с нищожността на договора за кредит, в какъвто смисъл е постановеното от СРС
решение и за жалбоподателя липсва правен интерес в този смисъл, поради което не следва
да се обсъждат в настоящето производство.
При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено.
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваемия на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1374 от 25.01.2024г., постановено по гр. д. №
57596/2023г. на СРС, 160 с-в в обжалваната част, в която е признато за установено по
3
предявения от С.К. ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****
срещу С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Банкя, ул. ****, по реда на чл. 422 ГПК, иск с
правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР,
че С. С. Н., ЕГН ********** дължи на С.К. ООД, ЕИК **** сумата от 209,00 лева,
представляваща главница по договор за паричен заем № 646907 от 10.03.2022 г., сключен
между „С.К.” ООД, в качеството на заемодател и С. С. Н., ЕГН **********, в качеството на
заемополучател, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 21.06.2023
г. до изплащане на вземането, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 23.06.2023 г. по ч.гр.д. № 34754/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА С. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Банкя, ул. **** да заплати на С.К.
ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, на основание чл.
273 вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 100 лв., представляваща направените във въззивното
производство разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4