№ 2105
гр. София, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20231110217046 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. П. К. от гр.***, ул.»Владая» № 4 против
Наказателно постановление № 23-4332-010405/08.06.2023 г., издадено от
Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя
на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева;
на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл.137а, ал.1
от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева и на основание
чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП за нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП му е
наложена „глоба” в размер на 300 (триста) лева.
В жалбата се релевират доводи, че атакуваното наказателно
постановление е издадено при нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. В тази връзка се твърди, че в издаденото наказателно
постановление липсвали задължителни реквизити по смисъла на чл.57 от
ЗАНН, тъй като липсвало ясно и конкретно описание на твърдяните
нарушения. По този начин се накърнявало правото на защита на нарушителя
да разбере фактическите и правни рамки на обвинението.
По изложените съображения се отправя молба към съда да се произнесе с
1
решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление.
Претендира се присъждане на сторените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебните заседания, проведени по делото жалбоподателят, редовно
призован, не се явява. Същият се представлява от пълномощника си –
адв.Кирилова- САК. Последната в дадения ход по същество пледира за
отмяна на обжалваното НП, предвид развитите в жалбата аргументи. Твърди,
че в случая липсвало виновно поведение от страна на санкционирания водач
на МПС. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител. В съда са депозирани писмени бележки от юрк.Страхинов, в
които се излагат аргументи, че издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно, поради което следвало да бъде потвърдено от
съда. При такъв изход на делото се иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.Прави се възражение за прекомерност на претендираните от
насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, ако същите
надхвърлят минималния законоустановен размер.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно
постановление, доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.05.2023 г. около 08:14 часа св. Г. Ш. и колегата му Огнян
Цветанов –мл.автоконтрольори в СДВР- ОПП, в качеството им на автопатрул
изпълнявали служебните си задължения в гр.София на бул.“Никола Петков“.
Същите спрели за извършване на полицейска проверка лек автомобил „Опел
***“ с рег. № *** АХ. Автомобилът се движел по бул.“Никола Петков“ с
посока на движение от кв.“Горна Баня“ към кв.“Суходол“.
В хода на извършената полицейска проверка била установена
самоличността на водача – жалбоподателят В. П. К., който представил
СУМПС, от което контролните органи установили, че същото
е с изтекъл срок на валидност на 28.05.2021 г.
След извършена справка в ОДЦ-СДВР се установило, че водачът
управлява МПС, което е спряно от движение на 30.09.2022 г. на основание
чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП – техническа неизправност.
В хода на проверката било установено още, че водачът управлява МПС
без поставен обезопасителен колан.
За констатациите от извършената проверка св.Г. *** съставил против
водача на МПС -В. П. К. АУАН с бланков № 874048/02.05.2023 г., в който
квалифицирал установените нарушения по чл.5, ал.3, т.2, по чл.150а от ЗДвП
и по чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен срещу подпис на
2
нарушителя, който след като се запознал със съдържанието му, го подписал с
отбелязване, че има възражения.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били депозирани писмени
възражения против АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното в
настоящото съдебно производство Наказателно постановление № 23-4332-
010405/08.06.2023 г., с което при идентичност на описанието на нарушения и
тяхната правна квалификация, жалбоподателят е санкциониран на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушението по чл.150а от ЗДвП с налагане на „глоба” в
размер на 20 лева; на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП за
нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП с „глоба” в размер на 50 лева и на
основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП за нарушението по чл.5, ал.3, т.2
от ЗДвП с „глоба” в размер на 300 лева.
Препис от наказателното постановление било връчено срещу подпис на
жабоподателя на 09.11.2023 г.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН– АУАН с бланков № 874048/02.05.2023 г., АУАН бл.
№ 814471/13.04.2023 г., справка-картон на водача, справка за собственик на
МПС, Заповед № 513з-4968/27.06.2018 г. на Директор СДВР, Заповед № 8121
к-13318/23.10.2019 г. и Заповед № 8121 з-1632/02.12.2021 г. на министър на
вътрешните работи, писмо от СДВР, изх.№ 433200-32101/22.03.2024 г., ведно
с приложенията към него, Решение № 369/08.06.2023 г. на АС –Пазарджик;
както и от гласните доказателствени средства.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетеля актосъставител
Ш.–присъствал при установяване на нарушенията и съставил АУАН на
нарушителя. В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие
свидетелят беше категоричен, че при извършената полицейска проверка на
водача било констатирано, че същият управлява МПС със СУМПС с изтекъл
срок на валидност, без поставен предпазен колан, като след справка с ОДЧ се
установило, че лекият автомобил е спрян от движение.
Възстановената от свидетеля Ш. конкретика за обстоятелствата по
случая, въпреки рутинността на извършваната от него служебна дейност,
свидетелства на непосредствено възприети събития от действителността и
изключва възможност за формалност на изявленията му и стремеж за
поддържане на уличаваща нарушителя версия. Показанията на св. Ш. са
подробни, задълбочени и вътрешно балансирани, поради което съдът ги
възприема като достоверни. Принадлежността на свидетеля към йерархичната
структура на наказващия орган не се явява обстоятелство, което да постави
под съмнение достоверността на заявеното от него или да указва единствено
неговото предназначение да обслужи обвинителната теза без претенции за
истинност. В този смисъл обсъдените гласни доказателствени средства се
явяват обективни и поради това годни доказателствени източници за
обосноваване изводите по съществото на настоящия спор.
От приложения и приобщен към материалите на делото АУАН бл.№
814471/13.04.2023 г., се установява, че същият е бил издаден срещу
жалбоподателя В. П. К. за това, че на 13.04.2023 г. в 23:15 часа в гр.София, по
бул.“Княгиня Мария Луиза“ управлява лек автомобил „Опел ***“ с рег. №
*** АХ, собственост на Петър Г.ев К., ЕГН ********** с посока на движение
3
от бул.“Княгиня Мария Луиза“ към ул.“Веслец“, като при извършената
проверка на ул.“Поп Богомил“ се установило, че управлява горепосоченото
МПС, което е спряно от движение на 30.09.2022 г.; СУМПС на водача е с
изтекъл срок на валидност на 28.05.2021 г.; използва мобилен телефон по
време на управление на МПС; не използва обезопасителен колан, с който
МПС е оборудвано. Нарушенията били квалифицирани от актосъставителя по
чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП; чл.150а, ал.1 от ЗДвП; чл.104а ЗДвП и по чл.137а, ал.1
от ЗДвП.
От полученото в съда писмо от СДВР –ОПП се установява, че към
02.05.2023 г. издаденото на В. П. К., ЕГН ********** свидетелство за
управление на МПС е било невалидно, поради изтекъл срок.
Видно от същото писмо на СДВР е, че на 30.09.2022 г. лекият автомобил
„Опел ***“ с рег. № *** АХ е бил спрян от движение на основание чл.171,
т.2, б.“а“ от ЗДвП, като към 02.05.2023 г. в статуса на посоченото МПС няма
промяна.
Видно от представеното от процесуалния представител на
жалбоподателя и приобщено към доказателствената съвкупност на делото
Решение № 369/08.06.2023 г. на АС- Пазарджик се установява, че с
цитираното решение е отменена Заповед за прилагане на ПАМ № 22-4332-
004889/23.09.2022 г., издадена от Ирена Йорданова –полицейски инспектор в
ОПП- СДВР, с която спрямо Петър Г.ев К. на основание чл.171, т.2, б.“а“ от
ЗДвП е наложена принудителна административна мярка –временно спиране
от движение на МПС до отстраняване на неизправността, като е отнето
СУМПС № *********. Решението е окончателно.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано лице (санкционираното
физическо лице), срещу подлежащ на съдебен контрол административно-
наказателен акт, и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, с оглед на което жалбата
се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото
производство районният съд следва да провери законността на обжалваното
НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл.
314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи (
видно от приложените към материалите на делото заповеди на министъра на
МВР), в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. При
съставянето на АУАН и издаването на НП е спазена предвидената в закона
писмена форма и съдържание, не са нарушени сроковете, визирани в
разпоредбата на чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Налице е редовна процедура по
връчване на АУАН и НП на жалбоподателя срещу подпис.
Настоящият съдебен състав противно на изложеното в жалбата, намира,
че в хода на административно-наказателната процедура не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Административно-
наказателното производство е започнало, протекло е и е приключило
съобразно процесуалните изисквания на ЗАНН. В акта не са допуснати
4
процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното
наказателно постановление или ограничаващи правото на защита на
административно-наказаното лице. В атакуваното НП ясно, точно и пълно са
описани нарушенията и обстоятелствата, при които са извършени, поради
което не е налице нарушение на процесуалните правила при издаване на НП,
нито е нарушено правото на лицето да узнае за какви точно административни
нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Датата и мястото на нарушенията са посочени ясно. Описани са и всички
съставомерни признаци от състава на нарушенията, като е дадена и съответна
правна квалификация на същите, поради което нарушителят е бил в състояние
да възприеме повдигнатото му административно –наказателно обвинение,
както от фактическа, така и от правна страна и адекватно да организира
защитата си, което в действителност е и сторил.
По същество на нарушенията съдът намира следното:
Относно нарушението по чл.150а от ЗДВП съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП изрично предвижда, че за да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено.
По делото несъмнено беше установено, че на инкриминираната дата –
02.05.2023 г. жалбоподателят В. П. К. е управлявал моторно превозно
средство лек автомобил „Опел ***“ с рег. № *** АХ със СУМПС с изтекъл на
28.05.2021 г. срок на валидност. Това обстоятелство се установява безспорно
от приложената към материалите на делото справка –картон на водача, от
която е видно, че СУМПС № *********, което е било издадено на К. на
28.05.2011 г. е било валидно до 28.05.2021 г. Жалбоподателят не представи
писмени доказателства, които да оборват тази констатация.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на
вината пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС със
СУМПС с изтекъл срок на валидност, но въпреки това съзнателно е поел
управлението му, пряко целейки настъпването на общественоопасните
последици на своето поведение.
Правилно е била приложена общата санкционната норма на чл. 185
ЗДвП, имайки предвид отсъствието на специален състав на нарушение, като
индивидуализацията на наказанието "глоба" в размер на 20 лева е извършено
при стриктното спазване на законовите изисквания, имайки предвид, че
същото е абсолютно определено по размер и съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН е
недопустимо неговото редуциране.
По изложените съображения съдът прецени, че наказателното
постановление в тази му част е правилно и законосъобравно и следва да бъде
потвърдено.
Относно нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДВП съдът намира
следното:
5
Разпоредбата на чл. 137а, ал.1 ЗДвП е категорична, че водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и
N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани, като в ал.2 законът изрично
посочва кои лица могат да не използват колани.
В случая от доказателствата по делото - от показанията на св.Ш., който
пряко е възприел действията на жалбоподателя (и не са налице данни същият
да се познава с него или да е заинтересован или предубедени от изхода на
делото) безусловно се установи, че водачът е управлявал МПС без
обезопасителен колан, като последния не попада в кръга от лица на които
закона дава право да не използват такъв при движение с МПС, поради което и
съдът намира, че в тази част издаденото НП е законосъобразно, поради което
и следва да се потвърди. В обстоятелствената част на двата административни
акта –АУАН и НП с достатъчна яснота е описано МПС, управлявано от
жалбоподателя, както и фактът, че същото е било оборудвано с
обезопасителен колан, от където може да се изведе и задължението му като
водач на МПС да използва обезопасителен колан по време на движение на
автомобила.
Нарушението е извършено от жалбоподателя виновно, при форма на
вината пряк умисъл – същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
пряко е целял настъпването им.
Правилно АНО е наложил санкция на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1
от ЗДвП, визираща ангажирането на отговорността на водач на МПС за
гореописаното нарушение и тъй като наложеното за това нарушение
административно наказание е в абсолютния размер, предвиден от
санкционната норма, съдът е лишен от възможност да го ревизира.
Относно нарушението по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДВП съдът намира
следното:
Съгласно сочената за нарушена правна норма, на водача на пътно
превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство, спряно
от движение.
От доказателствената съвкупност на делото безспорно се установява, че
към инкриминираната дата – 02.05.2023 г. МПС, управлявано от
жалбоподателя В. К. е било спряно от движение със Заповед за налагане на
ПАМ № 22-4332-004889/23.09.2022 г., издадена от Ирена Йорданова –
полицейски инспектор в ОПП- СДВР, с която спрямо Петър Г.ев К. на
основание чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП е наложена принудителна
административна мярка –временно спиране от движение на МПС до
отстраняване на неизправността. Ето защо, нарушението е съставомерно от
обективна страна.
На следващо място, съдът не споделя тезата на процесуалния
представител на жалбоподателя за субективна несъставомерност на
нарушението. В тази връзка следва да се вземе предвид, че същото нарушение
от страна на жалбоподателя В. К. – такова по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП е било
констатирано и обективирано в съставения срещу К. АУАН бл.№
814471/13.04.2023 г., на която дата следва да се приеме, че К. е разбрал за
издадената спрямо баща му – Петър Г.ев К. заповед за налагане на ПАМ, след
което е обжалвал същата в АС – Пазарджик. Видно от постановеното съдебно
6
решение № Решение № 369/08.06.2023 г. на АС- Пазарджик обжалваната
Заповед за налагане на ПАМ е била отменена от съда. Това е станало на
08.06.2023 г. –датата на постановяване на съдебното решение, което е
окончателно, но към датата на нарушението -02.05.2023 г. процесната Заповед
за налагане на ПАМ е съществувала в правния мир, все още не е била
отменена от административния съд и жалбоподателят В. К. е знаел за
наличието на същата.
По изложените съображения настоящия съдебен състав приема, че
нарушението по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП е съставомерно и от субективна
страна. Жалбоподателят К. е действал виновно, при форма на вината пряк
умисъл – същият е знаел, че процесното МПС е спряно от движение и не
следва да го управлява, съзнавал е общественоопасният характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и пряко е
целял настъпването им.
Административнонаказващият орган правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 4, предл.1 ЗДвП, която
предвижда отговорност за водач, който управлява моторно превозно
средство, спряно от движение и която отговорност се реализира с налагане на
глоба от 100 до 300 лв.
Във връзка с индивидуализиране на размера на наложената глоба в
максималния предвиден от законодателя – от 300 лева съдът намира, че
съобразявайки множеството влезли в законна сила НП, с които е била
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
В. П. К. за предходни административни нарушения по ЗДвП и подзаконовите
актове по неговото прилагане, характеризиращи го като изключително
недисциплиниран водач на МПС, че наложеното наказание не е явно
несправедливо и ще допринесе за постигане на легитимните цели по чл. 12
ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на
установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително
спрямо останалите граждани.
Предвид изложените по –горе аргументи, настоящият съдебен състав
приема, че правилно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя, поради което и атакуваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено в неговата цялост.
При този изход на правния спор, основателно се явява искането на
процесуалния представител на АНО за присъждане на разноски, поради което
и на основание чл.64д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер
от 80 (осемдесет) лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 вр.ал.9 и чл.63д, ал.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-
010405/08.06.2023 г., издадено от Началник сектор в СДВР, отдел „Пътна
полиция”, с което на В. П. К. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
7
размер на 20 (двадесет) лева; на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП
за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 50
(петдесет) лева и на основание чл.177, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП за
нарушение по чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП му е наложена „глоба” в размер на 300
(триста) лева.
ОСЪЖДА В. П. К., ЕГН ********** да заплати на СДВР, Отдел
„Пътна полиция“ разноски по делото, представляващи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII
от АПК пред Административния съд - София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8