№ 67
гр. Разград, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
Петър М. Милев
при участието на секретаря Небенур Р. Хасан
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело
№ 20223300500071 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 55 от 03.02.2022 г. постановено по гражданско дело №
20213330101726 по описа за 2021 година на РС – Разград, съдът е постановил
следното:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. СТ. Н.,
ЕГН**********, адрес гр.Разград, ул. Ж. 124, че дължи на “Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК*********, седалище гр.София, бул. „Д-р
П.Д.“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, сумата 10348,75лв./десет
хиляди триста четиридесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/
главница, законната лихва от 28.04.2021г. до окончателното и изплащане,
сумата 956,11лв./деветстотин петдесет и шест лева и единадесет
стотинки/ договорна лихва за периода от 21.09.2019 г. до 23.06.2026г.,
сумата 535,11лв./петстотин тридесет и пет лева и единадесет стотинки/
обезщетение за забава за периода от 22.09.2019г. до 28.02.2021г.
ОСЪЖДА М. СТ. Н., ЕГН**********, адрес гр.Разград, ул. Ж. 124 ДА
ЗАПЛАТИ на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК*********,
седалище гр.София, бул. „Д-р П.Д.“ №25, офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4
сумата 877,15лв./осемстотин седемдесет и седем лева и петнадесет
стотинки/ за разноски в настоящото производство, както и сумата
286,80лв./двеста осемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ за разноски
по ч.гр.д.№953/2021г. по описа на РРС.
1
Недоволна от това решение, останала М. СТ. Н., която го обжалва,
чрез пълномощника си адвокат Ж.Ч. от АК - Разград. Намира решението за
незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че по делото е представен само
рамков договор между евентуалния цедент и цесионер, но не е представен
отделния договор за цесия, въпреки че в рамковия договор е посочено, че
вземанията се прехвърлят с отделни договори за цесия. Ето защо счита, че
липсва договор за цесия по силата на който процесното вземане е
прехвърлено в полза на ищеца. Така ищеца, не е установил, че е носител на
правото да събира и да търси присъждане на вземането по процесния
потребителски договор, поради което и производството е процесуално
недопустимо. На следващо място, сочи че по делото не е доказано и
съобщаването на цесията. Имало е подпис на ответницата под обратна
разписка, но не е ясно за какво и от името на кого е извършено връчването.
Уведомяването за цесията е следвало да се извърши преди постъпването на
исковата молба в съда.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна, чрез
пълномощника си юрисконсулт Магдалена Гълъбова, депозира отговор на
жалбата. Намира жалбата за неоснователна и моли решението да бъде
потвърдено. Излага подробни съображения. Претендира разноски,
включително и юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззивницата не се явява. Явява се пълномощникът й адвокат Ж.Ч. от АК –
Разград, който поддържа жалбата и излага подробни съображения.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за
въззиваемата страна не се явява представител. Пълномощникът й
юрисконсулт Магдалена Петрова Гълъбова депозира писмена молба, с която
моли делото да се разгледа в нейно отсъствие. Отново моли жалбата да бъде
оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Окръжен съд - Разград, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79. ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД, чл. 92, ал.
1 ЗЗД и чл. 86. ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит вр. чл.
99 ЗЗД.
Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно
2
изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са
ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК,
които да променят така приетата за установена от първостепенния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт
не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните
му части, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбите.
При извършена служебна проверка въззивният съд намира, че
обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни и процесуалноправни норми.
Настоящият съдебен състав намира, че решението е и правилно, като
въззивният съд споделя напълно изложеното в него, поради което и на
основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалбата следва да се добави
следното:
По възражението, че решението е недопустимо, тъй като по
делото не е представен договорът за цесия, от който ищецът черпи
правата си, поради което липсва процесуална легитимация ищеца да предяви
исковете.
Липсата на валидна цесия, водеща до това, че ищецът не притежава
претендираните от него вземания, не обуславя недопустимост на иска, а
неговата неоснователност. Липсата на притежавано от ищеца вземане
представлява липса на активна материална легитимация, а не на процесуална
такава. Ищецът притежава правото на иск – да иска да бъде установено със
силата на пресъдено нещо спорното вземане. Установяването в хода на
процеса, че вземането не му е прехвърлено, а принадлежи на друго лице, води
до отхвърляне на иска, тъй като ищецът няма качеството на кредитор на
вземането спрямо ответника, не притежава спорното право. Така и Решение
№ 161 от 19.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1561/2017 г., II т. о., ТК,
Определение № 124 от 24.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 629/2010 г., II т. о., ТК,
Решение № 294 от 17.06.2015 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 349/2015 г.
Ето защо, възражението е неоснователно.
3
По възражението, че по делото липсва договор за цесия, поради
което ищецът няма качество на кредитор.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо първо да разгледа
оплакването във въззивната жалба относно активната легитимация на
въззиваемото дружество. Същата се извлича по делото от твърдяното му
качество на цесионер, което е възникнало в резултат на прехвърляне на
вземането на УниКредит Кънсюмър Файненсиг ЕАД срещу длъжника – сега
жалбоподател с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 02.11.2018 г. и Приложение № 1 към Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания между УниКредит Кънсюмър
Файненсиг ЕАД и Агенция за събиране на вземания ЕАД от 23.06.2020 г.
Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, за да може прехвърлянето на едно вземане
да бъде противопоставено на длъжника по същото са необходими две условия
- договор за прехвърляне на вземането и съобщаване за прехвърлянето от
първоначалния кредитор (цедента) на длъжника.
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗПК кредиторът може да прехвърли вземането
си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за
кредит предвижда такава възможност. В процесният договор изрично е
предвидена възможност за прехвърляне на правата по него на трето лице - чл.
12, ал. 7 /л. 12 РС/.
От ангажираните по делото доказателства се установи, че между
УниКредит Кънсюмър Файненсиг ЕАД, като кредитодател и жалбоподателя,
като кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит
№ 2429822 от 21.09.2016г., по силата на който кредитодателят е предоставил
на кредитополучателя сумата от 12 500 лева, която същият се е задължил да
върне съгласно условията на сключения договор.
По делото се установява, че по силата на Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. и Приложение № 1 към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.06.2020
г. УниКредит Кънсюмър Файненсиг ЕАД е прехвърлил Агенция за събиране
на вземания ЕАД ликвидни и изискуеми вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредит, сключени с лица, по Приложение № 1 към
всеки отделен договор за цесия.
Видно от представеното Приложение № 1 към Индивидуален договор
за продажба и прехвърляне на вземания между УниКредит Кънсюмър
Файненсиг ЕАД и Агенция за събиране на вземания ЕАД от 23.06.2020 г.,
процесният договор за паричен кредит № 2429822 от 21.09.2016г. фигурира
на отделен ред № 239 /л. 23-24 РС/.
Следователно, ищецът основава претенциите си, респ. качеството си
на кредитор въз основа на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 02.11.2018 г. и Приложение № 1 към Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23.06.2020 г., което е
двустранно подписано и съдържа съществените индивидуализиращи
4
белези на конкретното вземане – правоотношението, от което е
възникнало и неговият размер.
Основният спорен по делото въпрос е свързан с това дали ищецът е
материално легитимиран кредитор на вземанията по договора за предоставяне
на паричен кредит.
От представеното по делото пълномощно /л. 27-29 РС/ е видно, че
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжниците на
вземанията, предмет на извършеното прехвърляне.
Видно от приложената по делото разписка, е че на 31.01.2021г.
служител на ЧСИ Георги Александров Стоянов рег. № 912 на НК, връчил на
жалбоподателката уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/2429822
от УниКредит Кънсюмър Файненсиг ЕАД, чрез Агенция за събиране на
вземания ЕАД /л. 31-32 РС/. Със същото жалбоподателката била уведомена
за процесната цесия.
Горецитираното уведомително писмо и пълномощно са приложени
към исковата молба, и са връчени на ответницата.
За да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл.
99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на
длъжника за прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента
за уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде
защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението
си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на
вземането.
Въззивният съд намира, че оплакването в жалбата относно факта дали
цесията е породила действие по отношение на ответника - длъжник, с оглед
установеното в чл. 99, ал. 3 и, ал. 4 ЗЗД императивно изискване за
съобщаването й на последния, за да има обвързващ и за него ефект е
неоснователно. Видно от представеното, изходящо от цедента пълномощно,
цедентът е упълномощил цесионера за уведомяване на длъжника за
извършената цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. По силата на принципа на свободата
на договарянето (чл. 9 ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи
новия кредитор да съобщи на длъжника за цесията, като такова
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и,
ал. 4 ЗЗД. От друга страна, при отсъствието на специални изисквания в закона
за начина на уведомяване на длъжника за цесията, съобщението до него
следва да се приеме за надлежно и когато изходящото от цедента
уведомление му е връчено като приложение към исковата молба, с която
цесионерът е предявил иск за изпълнение на цедираното вземане.
По възражението, че преди образуване на исковото производството,
длъжникът не е бил уведомен за цесията.
Както вече се посочи, видно от приложената разписка /л. 32 РС/,
възражението е неоснователно. Но дори и да се приеме, че уведомлението за
цесия не е било връчено с горепосочената разписка, следва да се посочи
5
следното:
Получаването на уведомлението за цесията в рамките на исковото
производство с връчване на приложените към исковата молба доказателства,
едно от които е изходящото от цедента или неговия пълномощник съобщение
по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не може да бъде игнорирано, в който смисъл е и
постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика, обективирана в
Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о., Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т. о., Решение №
114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, ІІ-ро т. о., Решение №
137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, III г. о.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло възприетото в решение №
78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., както и в
цитираната по-горе съдебна практика, съгласно която цесията следва да се
счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата
молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на
цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение
за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от
цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва
да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното
правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Изходящото от цедента уведомление,
приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея,
съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1-во
от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В настоящия случай, ответницата е получила лично на 01.10.2021г.
книжата приложени към исковата молба /л.45 РС/, сред които и
уведомителното писмо за извършената цесия, което обстоятелство не се
оспорва.
По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че
изходящото от заемодателя-цедент уведомление, представено с исковата
молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с връчване на съдебните
книжа, съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3
ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ищецът е материалноправно
легитимиран да претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като
последният дължи да престира на него, а не на стария кредитор.
С оглед изложеното и като взе предвид, че от ответната страна по
делото не е доказано да са извършени плащания в полза на стария кредитор
/цедента/ на съществуващите задължения, се налага извод, че процесният
договор за цесия е произвел действие спрямо длъжника на основание чл. 99,
ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД.
Действително, не е приложен целия индивидуален договор за цесия
6
от 23.06.2020г., само Приложение № 1 към същия в частта, касаеща
жалбоподателката. В това приложение се установява, че на стр. 15, под номер
239, фигурира вземането срещу настоящият жалбоподател,
индивидуализирано с белези, съвпадащи с тези по процесния договор заем
/л.23-25 РС/. Приложението съдържа подписи на цедента и цесионера. Ценено
в съвкупност с потвърждението за цесия от 23.06.2020г. /л.26 РС/, водят до
безпротиворечивия извод, че процесното вземане срещу кредитополучателя -
сега жалбоподател е било предмет на извършеното прехвърляне и в резултат
на извършеното прехвърляне, вземането е преминало към новия кредитор –
въззиваемия с всичките му принадлежности и привилегии, съобразно
разпоредбата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл вж. и Решение № 1717 от
17.11.2021 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2266/2021 г. и Решение № 260339 от
8.03.2021 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 3137/2020 г.
По тези съображения настоящият състав се солидаризира с изводите
на състава на районния съд, че е налице валидно сключен договор за цесия,
ответникът по жалбата има качеството кредитор.
Поради съвпадане на изводите на настоящата въззивна инстанция с
тези на първоинстанционния съд, решението като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а подадената срещу него
въззивна жалба следва да се остави без уважение като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза
на въззиваемата страна на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 1
във вр. с ал. 8 от ГПК следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 150.00 лв., който размер е съобразен с
фактическата и правна сложност на спора, така и с извършените от
процесуалния представител на въззиваемата страна процесуални действия, и
при съобразяване с нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., бр. 8 от
24.01.2017 г.) и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от горното съдът, на осн. чл. 271, ал.1 ГПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 55 от 03.02.2022 г. постановено по
гражданско дело № 20213330101726 по описа за 2021 година на РС – Разград.
ОСЪЖДА М. СТ. Н., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.Разград, ул. Ж. № 124 ДА ЗАПЛАТИ на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1335, р-н Люлин, ж.к. Люлин, бул. „Д-р П.Д.“ №25, - офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, на
основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК
сумата от 150.00 лв. /сто и петдесет лева/, юрисконсултско възнаграждение
за въззивната инстанция.
7
Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК, в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8