№ 6618
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110137238 по
описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищцата Н. И. Г. извежда субективните си права при твърдения, че между ответника и
собственика на л.а. м. “Мерцедес” съществува застрахователно правоотношение, възникнало
въз основа на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност на
автомобилистите", по силата на което ответникът застраховал гражданската отговорност на
водача на лекия автомобил. Същата сочи, че на 27.05.2023г. настъпило застрахователно
събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП), между л.а. м. "Мерцедес" и л.а. м. "Рено".
В исковата молба се релевират твърдения, че произшествието настъпило поради
противоправното поведение на водача на л.а. м. "Мерцедес", който нарушил правилата за
движение по пътищата, регламентиращи задължението на водачите на МПС да управляват
същите със съобразена скорост.
Ищцата поддържа, че при удара били причинени вреди на л.а. м. Рено". В исковата
молба са релевирани твърдения, че ищцата уведомила ответника за настъпилото
застрахователно събитие, пред който била образувана щета No 0801-003342/ 2023- 02. В
отговор на подаденото уведомление, ответникът предложил на ищцата застрахователно
обезщетение в размер на 4603 лева, определено при условията на тотална щета. Според
ищцата предложеният размер на обезщетението е по- нисък от средната пазарна стойност на
вредите.
При изложените фактически твърдения, ищцата моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 6000 лева, като искът е предявен като частичен от
сумата 12 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на л.а. м. "Рено", м.
1
"Меган", с рег. № *******, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 27.05.2023г. в гр.
София, в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на л.а. м. "Мерцедес",
рег. № **********, чиято гражданска отговорност е застрахована от “З.Д.Б.Ж.З.” АД по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, скл. под
формата на застрахователна полица № GO11134634, с период на застрахователно покритие
31.03.2023г.- 30.03.2024г. Претендира законна лихва и разноски.
С определение от 15.03.2024г. е допуснато изменение на иска, относно размера му, като
същият се счита предявен за сумата 6384 лева, което е пълният размер на иска.
В срока и реда по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който се
изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът сочи, че при застрахователното
обезщетение е определено при условията на тотална щета, като е съобразен размера на
запазените части. Според ответника определеното обезщетение в размер на 4603 лева
съответства на действителната стойност на вредите. В отговора се навеждат доводи, че
застрахователят не е изпаднал в забава, тъй като ищцата не е представила доказателства за
прекратяване на регистрацията на лекия автомобил.
В обобщение, ответникът счита предявения иск за неоснователен и моли да отхвърли
същия. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 27.05.2023г. в гр. София, пл. “Сточна гара”, е настъпило ПТП между л.а. м.
"Мерцедес" и л.а. м. "Рено", за което е съставен Протокол за ПТП № 1834919/ 28.05.2023г. В
протокола е посочено, че причината за настъпване на ПТП е управлението на л.а. м.
“Мерцедес” с несъобразена с пътните условия (мокра настилка).
Относно механизма на ПТП е назначена съдебно- автотехническа експертиза, съгласно
която механизма на ПТП е следния: на 27.05.2023г. л.а. м. “Мерцедес” се движел по бул.
“Сливница”, с посока от ул. “Г.С. Раковски” към ул. “Владайска река”. В района на пл.
“Сточна гара”, поради движение с несъобразена скорост”, се ударил последователно в
спрелите от дясната му страна л.а. м. “БМВ”, л.а. м. “Ауди”, л.а. м. “Опел” и преминаващия
от дясно на ляво л.а. м. “Рено”. Според вещото лице настъпилите по л.а. м. “Рено” се
намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Експертът дава заключение, че
средната пазарна стойност на вредите е 21342,82 лева, а на лекия автомобил- 8512 лева.
Стойността на запазените части е 2128 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие за установено следното от
правна страна:
Елементите от фактическия състав на иска по чл. 432 КЗ изискват установяване при
условията на пълно и главно доказване от страна на пострадалия ищец- арг. чл. 154 ГПК, на
следните предпоставки: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на
противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника
2
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка
с което ищецът е претърпял имуществени вреди.
В конкретния случай по делото не се оспорва, а и се установява от събраните по делото
доказателства- справка от Гаранционен фонд, че ответното дружество е застраховало
гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Мерцедес”.
Ответникът не оспорва, че настъпилото събитие представлява покрит по
имуществената застраховка риск.
Механизмът на ПТП е установен посредством протокола за ПТП. От същият се
установява и при какви обстоятелства е била причинена увредата на лекия автомобил, а
именно- водачът на л.а. м. “Мерцедес” не е спазил правилото, регламентиращи задължение
на водачите на МПС при избиране скоростта на движението да се съобразяват със
състоянието на пътя, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие и
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението- чл. 20 ЗДвП.
Протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният
свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са
се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът на ПТП не е
възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална доказателствена
сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС, настъпилите
увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така, както е
отразено в протокола. Конкретиката на случая сочи, че констатациите в протокола
корелират и с тези на САТЕ. Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка причинна
връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният механизъм на
ПТП е идентичен с описания в протокола за ПТП.
Съществуването на причинна връзка между уврежданията по лекия автомобил и
механизма на деянието се установява от заключението на САТЕ.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение № 167/ 11.05.2016г. по т.д. № 1869/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по
поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В съдебната практика по решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. №
1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС,
ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069 / 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
3
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във
връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение № 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о/, по въпроса за
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практика на ВКС, обективирана в
решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от
02.07.2009г. по т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. №
463/ 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на
ВКС, ТК, II т.о., решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006г. обезщетението за вреди на
моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1-
6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по
т.д. № 652/ 2009г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010 г.,
решение № 153/22.12.2011г. по т.д. № 896/2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по
т.д. № 1069/2010г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за приложимостта
на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената
застраховка "Каско на МПС" и значението й за размера на дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/08.03.2006г.
на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на
размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени
надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл
разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При
изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см.
решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о: „Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
4
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010г., I т.о. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Когато
между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението се
дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество, т.е по
пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в решение № 115 от 9.07.2009г.
на ВКС по т.д. № 627/2008 г., II т.о., ТК и решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т.д. №
1069/2010г., II т.о., ТК.
Съгласно разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство
е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на
сто от действителната му стойност.
Конкретиката на случая сочи, че към момента на настъпване на застрахователното
събитие действителната стойност на МПС е 8512 лева, разходите за необходимия ремонт са
в размер на 21342,82 лева, което надвишава стойността на автомобила. При това положение
следва да се приеме, че е налице тотална щета. При това застрахователят е задължен да
заплати застрахователно обезщетение, което е съответно на действителната стойност на
автомобила. При тотална щета застрахователното обезщетение следва да се намали със
стойността на запазените части на МПС, които в случая са в размер на 25%. Изложеното
обуславя извод, че на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на стойността на
автомобила, след отчитане на стойността на запазените части, в размер на сумата 6384 лева.
Относно възражението, че ищецът не е представил доказателства за прекратяване на
регистрацията на лекия автомобил:
Конкретиката на случая сочи, че по делото липсват представени от ищеца
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила. Представянето на
доказателство за дерегистрация на автомобила има значение за началото на срока за забава,
но не и за основателността на претенцията за главницата (застрахователно обезщетение) при
установена тотална щета.
В светлината на изложените разяснения следва да се приеме, че ответникът не е
изпаднал в забава по отношение на задължението за изплащане на застрахователно
обезщетение и не дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и законна лихва върху
подлежащото на изплащане застрахователно обезщетение от датата на предявяване на иска-
в т.см. решение № 44/ 02.06.2015г. по т.д. № 775/ 2014г. на ВКС, І т.о., решение № 59/
12.06.2015г. по т.д. № 1256/ 2014г. на ВКС, ІІ т.о. В посочените решения е прието, че
5
задължението на застрахования за представяне пред застрахователя на доказателства за
прекратяване на регистрацията на застрахованото МПС има значение за началния момент на
забавата и за правото на обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съизмеримо със законната лихва.
В случай, че регистрацията не е прекратена до приключване на съдебното производство или
не са представени доказателства за това, осъдителният диспозитив на съдебното решение в
частта за обезщетението за забава (ако е поискано) би следвало да е съобразен с този факт- в
т.см. определение № 144/ 16.03.2020г. по т.д. № 1681/ 2019г. на ВКС, ТК, II т.о.
В настоящия случай не са представени доказателства, че автомобилът е с прекратена
регистрация, поради което съдът приема, че законната лихва върху застрахователното
обезщетение следва да се присъди от представянето на удостоверението да дерегистрация на
автомобила.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ищцата. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от
иска. Пред настоящата инстанция ищцата е направила разноски за държавна такса в размер
на 255,36 лева и за депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 200 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Съгласно разпоредбата на чл. 38,
ал. 2 ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В случая от представения
договор за правна помощ се установява, че страните са постигнали съгласие, че
представителството се осъществява при условията на чл. 38 ЗА.
Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената
защита от страна на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че пред
настоящата инстанция е проведено едно открито съдебно заседание, счита, че на
процесуалния представител на ответника следва да бъде определено възнаграждение в
размер на 900 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "З.Д.Б.Ж.З." АД, с ЕИК **********, да заплати на Н. И. Г., с ЕГН
**********, сумата 6384 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат на
6
настъпило застрахователно събитие- ПТП, от 27.05.2023г., имуществени вреди в резултат на
виновното и противоправно поведение на Е.Т.А., с ЕГН **********, чиято гражданска
отговорност е застрахована от „З.Д.Б.Ж.З.” АД гр. София- застрахователна полица № №
GO11134634, с период на застрахователно покритие 31.03.2023г.- 30.03.2024г., ведно със
законната лихва от датата на представяне пред ответника на доказателства за дерегистрация
на застрахования автомобил по причина на настъпила "тотална щета", до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 432 КЗ и сумата 455,36 лева- разноски.
ОСЪЖДА "З.Д.Б.Ж.З." АД, с ЕИК **********, да заплати на адв. П. В., Софийска
адвокатска колегия, с ЕГН *********, сумата 900 лева, представляваща възнаграждение за
осъществена безплатна адвокатска защита, на основание чл. 38 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7